и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 11/28.01.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 1316/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Антоанета Калинова Грозева от гр. Кърджали за невиновнав това, че в периода 05.02.2007 година- 12.02.2007 година в гр. Кърджали, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице- помощник-нотариус при нотариус К. Димитров, с район на действие Районен съд- Кърджали, вписан в нотариалната камара под № 020, в кръга на службата си съставила официални документи - нотариална заверка на подписа на Фердане Зекерие Емин от с. Груево, общ. Момчилград, обл. Кърджали върху първи екземпляр от заявление за промяна на участие и прехвърляне на суми по индивидуална й партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, с вх. № *********/19.02.2007г. по описа на ПОК "ДСК-Родина" АД, гр. София и нотариална заверка на подписа на Иван Георгиев Делчев от гр. Кърджали върху първи екземпляр от заявление за промяна на участие и прехвърляне на суми по индивидуална му партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване,с вх.№ *********/16.02.2007г. по-описа на ПОК "ДСК-Родина" АД, гр. София, в които документи удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че подписите на посочените две лица са били положени от тях пред нея, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по предявеното й обвинение по чл. 311, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Против присъдата е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура Кърджали, с който същата се протестира като необоснована. Твърди се, че изводът на съда, че показанията на свидетели‗е Делчев и Емин били противоречиви, непоследователни и нелогични бил повече от абсурден. Съдът бил наблегнал в мотивите си на онези противоречия в техните показания, които по никакъв начин не били свързани с главния факт от предмета на доказване. Споменатите в мотивите на съда противоречия били напълно допустими от гледна точка на добре известната практика в банковите учреждения, при сключване на договори с клиенти, служителите им да предоставят за подпис и/или запознаване на същите тези клиенти в един ден поредица от писмени документи (договор, договор за обезпечение, договор за застраховка, декларации, заявление и пр.), при което било логично, ако е изминал дълъг период от време от сключването на договора, лицето, което е договаряло с банката, да не си спомня дали е подписало празна или пълна бланка, дали е попълнило бланката сам/а/ или това е направил банковия служител, каква е формата. Същите лица, обаче нямало как да не си спомнят присъствието на нотариус, ако действително е имало такъв, тъй като нотариалните действия имали особена процедура, в която централно място заемал именно нотариуса. От показанията непротиворечиво и безспорно се установявал и факта, че банковият служител Младенова дори не им разяснила, че подписването на някои от документите ще се извърши пред нотариус, както и не им указвала, че подпис под заявленията следва да бъде положен пред нотариус.Противоречие в показанията на свидетелите Делчев и Емин относно установяване на главният факт от предмета на доказване по делото, а именно, че нотариус не е присъствал при полагането на подпис върху заявленията им за промяна на участие и за прехвърляне на натрупани средства по индивидуалните им партиди от фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/, управляван от ПОК "Доверие" АД, гр. София в друг съответен фонд, управляван от ПОК "ДСК-Родина" АД, гр. София, не било констатирано и в проведената очна ставка между тези двама свидетели, поотделно, от една страна, и св. Младенова, от друга страна. В подкрепа на техните показания били и двата броя веществени доказателства- заявления, съответно с вх. № *********/19.02.2007г., подписано от св. Емин и с вх. № *********/ 16.02.2007г., подписано от св. Делчев, двете по описа на ПОК "ДСК-Родина" АД, гр. София, от които се виждало, че официалният документ - нотариалната заверка на подписа на св. Емин, бил с дата на изготвяне - 05.02.2007г., а официалният документ - нотариалната заверка на подписа на св. Делчев бил с дата на изготвяне - 12.02.2007г. От страна на прокуратурата, в хода на съдебното следствие, бил зададен конкретен въпрос на св. Младенова, свързан с установяването на обстоятелството, на коя дата свидетелите Емин и Делчев са подписали заявленията за промяна на участието си във фонд за "ДЗПО" - на датата на подписване на договорите или на друга дата. Свидетелката Младенова ясно и категорично заявила, че подписването на заявленията от страна на Емин и Делчев е станало в деня на подписването на договорите - съответно за кредит за текущо потребление и кредит овърдрафт. Напълно невярно било твърдението на подсъдимата, че при подписване на заявленията от осигурените лица Делчев и Емин, се е намирала в банковия офис. Това твърдение на подсъдимата се опровергавало на първо място от представено по делото косвено писмено доказателство /копие от нотариална заверка на подпис върху декларация/, от което било видно, че нотариалната кантора с рег. № 020 по описа на Нотариалната камара, където работила подсъдимата, имала практика да извършва нотариални заверки извън кантората, като за това разполагала със специален печат. От същото писмено доказателство се установявало, че вписването в регистъра на нотариуса на това нотариално действие било станало в деня на извършването му - така както изисква чл.5, ал.1 от Наредба № 31/1997г. - "За служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори", обн ДВ, бр.12/1997г. Сравнявайки датите на изготвяне на договорите за кредит, сключени със свидетелите Емин и Делчев, респ. датите на подписване на заявленията за промяна на участие в фонд за "ЗДПО", с датите на изготвяне от подсъдимата на нотариалните заверки върху последните заявления, се установявало, че били извършени месец половина след полагането на подписа от същата свидетелка Емин, а при заверката на подписа на осигурения Делчев, заверката била дванадесет дни след подписване на заявлението. Съвкупността от гласните доказателствата, установени от показанията на свидетелите Емин и Делчев в частта им, в която заявявали, че при подписване на заявленията не е присъствал нотариус, нито им се е представяло такова длъжностно лице, както и, че преди, по време и след това не са посещавали нотариална кантора; показанията на св. Младенова, в частта им, в която тя посочвала, че подписването на заявленията за промяна на участие във фонд за "ДЗПО", е станало в един и същи ден - на датата на изготвяне на договорите за кредит; съдържанието на приложените по делото веществени доказателства - оригинали на писмени документи - договори да кредит и писмени заявления, изготвени по чл. 3 и сл. от Наредба № 3/24.09.2003г. за реда и начина за промяна на участие и за прехвърляне на натрупаните средства на осигурено лице от едни фонд за допълнително пенсионно осигуряване в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество,/обн. ДВ, бр. 90/10.10.2003г./, доказващи наличието на значителната времева разлика между датите на подписване на договорите за кредит и заявленията, от една страна, и датите на изготвяне на официалните документи от подсъдимата - нотариалните заверки върху същите тези заявления, от друга страна, следвало да бъде отразена в мотивите към присъдата и да доведе съда до обоснования извод, че подс. Грозева, на посочените в нотариалните заверки дати е съставила официални документи, в качеството си на длъжностно лице – помощник- нотариус, като в тях удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че подписите върху заявленията са били положени от Емин и Делчев лично пред нея, в това й качеството. По делото било безспорно установено, че имало създадени усложнения в отношенията между осигурени лица и осигурителните компании /факт, изводим от жалби до Комисията за финансов надзор на свидетелите Емин и Делчев/, а от друга страна били създадени и усложнения в отношенията между отделните осигурителни компании - ПОК "Доверие"-АД и ПОК "ДСК-Родина"-АД. Несъмнено било също така, че с действията на подсъдимата били нарушени и общите правила на нотариалните производства, установени в глава 52-ра, раздел 1-ви на ГПК- на чл. 469, ал.3 от същия кодекс, където било посочено кога и при какви условия могли да се извършат нотариални действия извън кантората на нотариуса. По отношение на мотивите от присъдата, в частта им, в която се излагали съображения за това дали посочените нотариални заверки представлявали официален документ и може ли нотариалната заверка, такава каквато е направена върху заявленията, да бъде предмет на лъжливо документиране по чл.311 от НК представлявали неубедителен опит да се тълкува обстоятелствената част на Постановление № 3/23.03.1982г., по н.д. № 12/1981г., на Пленума на ВС на Р. България, в частта му по т.4. Мотивите на ВС в това постановление, което на основание чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължително за всички органи на съдебната и изпълнителната власт в Р България, по никакъв начин не разколебавало обвинението досежно посочените в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, предмет и субект на престъплението. Колкото до извода на съда, че липсвали общественоопасни последици от деянието на подсъдимата, престъплението на Грозева не само, че не носело белезите на малозначително деяние по чя.9, ал.2 от НК, но и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 311, ал.2 от НК. Налице било пълно извращаване на обективната истина по случая. По направеното мотивирано искане от прокурора за отвод на състава на съда, едноличният ръководно - решаващ орган не само, че не се е оттеглил на съвещание, но и не намерил за нужно да мотивира определението, с което било отхвърлено искането по 31, ал.2, вр. чл. 29, ал.2 от НПК, въпреки изискванията в тази насока на чл. 31, ал.3 от НПК. Това нарушение обосновавало отмяна на присъдата по реда на чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.3 от НПК. Предвид гореизложеното се предлага с протеста да бъде отменена протестираната присъда, вместо което да бъде постановена нова, с която подс. Грозева да бъде осъдена по предявеното й обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд поради допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание прокурорът на Окръжна прокуратура-Кърджали поддържа протеста така, както е предявен. Подсъдимата Анктоанета Калинова Грозева от гр. Кърджали и ответник по протеста, редовно призована за съдебно заседание, не се явява. Вместо нея се явява защитникът й, който оспорва въззивния протест като неоснователен. Моли първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, действащ като въззивна инстанция, като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, независимо от основанията, посочени във въззивния протест, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: Въззивният протест е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. От проведения повторен разпит на свидетелката Румяна Иванова Младенова от гр. Кърджали, както и от доказателствата, събрани и проверени от първоинстанционния съд, настоящата въззивна инстанция приема следната фактическа обстановка: Подсъдимата Антоанета Калинова Грозева от гр. Кърджали е вписана в регистъра на Нотариалната камара на РБългария на 25.07.2005 година като помощник- нотариус при нотариус Калин Димитров, с регистрационен № 020, с район на действие- съдебен район гр. Кърджали. Между банка „ДСК” ЕАД, клон- Кърджали и нотариалната кантора на нотариус К.Димитров била създадена практика, поради близкото месторазположение на кантората до сградата на банката, при необходимост от нотариална заверка на документи, свързани с дейността й, това да става в присъствието на нотариус, респ. помощник-нотариуса в салоните на банката, или гражданите да бъдат изпращани до кантората. През м.декември 2006 година св. Фердане Емин от гр. Кърджали посетила клона на банката с намерението да сключи договор за кредит овърдрафт. Обслужила я св. Румяна Младенова от гр. Кърджали – специалист- продажби, която й представила за попълване необходимите документни за теглене на искания кредит. Наред с това св. Младенова обяснила на св. Емин, че банката предлага и други продукти, включително и възможността за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за ДЗПО, т.е. в УПФ „ДСК- Родина” АД. Св. Емин изразила съгласие да прехвърли участието си от Пенсионноосигурителна компания „Доверие” в предложения й от св. Младенова пенсионен фонд. На 18.12.2006 година св. Емин отново посетила банката, за да подпише договора за кредит овърдрафт. Св. Емин подписала договора. Св. Младенова й обяснила, че заявлението за промяна на участие в пенсионен фон ще бъде извършено в присъствието на нотариус, като й посочила подс. Грозева, която седяла на бюрото срещу това на св. Младенова. Св. Емин подписала заявлението. Заявлението било предоставено от св. Младенова на подс. Грозева, която го занесла в нотариалната кантора, в която работела и заверила нотариално положения пред нея подпис от св.Емин. Заверката получила рег. номер 1472 от 05.02.2007 година, като на тази дата под горния номер била вписана и в общия регистър на кантората. След като извършила нотариалната заверка на подписа на св. Емин, подс. Грозева предала заявлението при служителките от пенсионния фонд, където същото било входирано от представителя на Пенсионноосигурителна компания „ДСК-Родина” АД с номер ********* от 19.02.2007 година. Съответно заявлението било препратено до Пенсионноосигурителната компания „Доверие”, получено под вх. № У99-182897 от 02.04.2007 година, за даване на съгласие за промяна на участието, и което съгласие било дадено на 06.04.2007 година. На 17.04.2007 година, след връщане на заявлението в Банка ДСК, клон- Кърджали, между св. Емин и св. Младенова в качеството й на осигурителен посредник, бил сключен договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване в УПФ „ДСК-Родина”. На 23.04.2007 година св. Емин подала жалба до УПФ „ДСК-Родина” с копие до Комисията по финансов надзор гр. София с оплакване, че не била дала съгласието си за прехвърляне на средствата си от ПОК „Доверие” в УПФ „ДСК-Родина”, като посочила в жалбата, че не си спомня да е подписвала заявление за прехвърляне на участието си. В края на м. декември 2006 година, св. Иван Георгиев Делчев от гр. Кърджали посетил Банка „ДСК” АД, клон- Кърджали, за да подаде молба за отпускане на потребителски кредит в размер на 6000 лева. Св. Младенова му предоставила необходимите за попълване документи, като му обяснила, че ако желае може да прехвърли участието си в УПФ „ДСК- Родина” АД. На 01.02.2007 година бил подписан договорът за теглене на потребителски кредит между банката и св. Делчев. Тогава последният подписал и заявлението за прехвърляне на участието си и натрупаните суми от ПОК „Довеие” в УПФ „ДСК-Родина” АД, попълнено от св. Младенова, която от своя страна обяснила на свидетеля, че подписва заявлението пред помощник- нотариус Грозева, която се намирала при св. Младенова. След подписване на заявлението, същото било предоставено от св. Младенова на подсъдимата, която го занесла в кантората си. Подписът бил заверен нотариално под рег. № 1819 от 12.02.2007 година, вписан под този номер и дата в общия регистър на кантората. След като заверила нотариално подписа, подс. Грозева предоставила заявлението на служителките на пенсионния фонд „ДСК-Родина”, където същото било входирано от представителя на Пенсионноосигурителна компания „ДСК-Родина” АД с номер ********* от 16.02.2007 година. Съответно заявлението било препратено до Пенсионноосигурителната компания „Доверие”, получено под вх. № У99-182879 от 02.04.2007 година за даване на съгласие за промяна на участието, и което съгласие е дадено на 06.04.2007 година. На 16.04.2007 година, след връщане на заявлението в Банка ДСК, клон- Кърджали, между св. Делчев и св. Младенова в качеството й на осигурителен посредник бил сключен договор за допълнително задължително пенисионно осигуряване в УПФ „ДСК-Родина”. На 12.04.2007 година св. Делчев подал жалба до УПФ „ДСК-Родина”, с копие до Комисията по финансов надзор гр. София за това, че не бил дал съгласието си за прехвърляне на средствата си от фонда в УПФ „ДСК-Родина”, като посочил в жалбата, че не е подписвал заявление за прехвърляне на участието си. От заключението на назначената по делото съдебно- графическа експертиза се установява, че буквеният и цифров текст, положен в заявление № ********* от 16.02.2007 година на името на Иван Георгиев Делчев до ПОК „ДСК- Родина” АД и заявление № ********* от 19.02.2007 година на името на Фердане Зекерие Емин по ПОК „ДСК-Родина” АД е изпълнен от Румяна Иванова Младенова. Саморъчен подпис, положен срещу „осигурено лице” в заявление № ********* от 16.02.2007 година на името на Иван Георгиев Делчев до ПОК „ДСК- Родина” АД е изпълнен от Иван Георгиев Делчев. Саморъчен подпис, положен срещу „осигурено лице” в заявление № ********* от 19.02.2007 година на името на Фердане Зекерие Емин по ПОК „ДСК-Родина” АД е изпълнен от Фердане Зекерие Емин. Горната фактическа обстановка се възприема от показанията на св. Младенова – изцяло, от показанията на свидетелите Делчев и Емин- частично, от заключение на съдебно-графическата експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание, от писмените доказателства по делото и от обясненията на подсъдимата Грозева, които съдът възприема изцяло. От повторния разпит на св. Младенова не се установяват нови фактически положение, различни от възприетите от първоинстанционния съд, и такива, които да налага нови изводи във връзка с фактическата обстановка по делото. Така, съдът не дава вяра на показанията на св. Емин и Делчева в частта им, че подписът им в съответното заявление за промяна на участие и прехвърляне на суми в друг пенсионен фонд, касаещо всеки един от свидетелите, не са били положени в присъствието на нотариус, поради следните съображения: показанията на свидетелите, дадени на различни етапи на наказателното производство, съдържат съществени по своя характер неточности, включително противоречия, които взети заедно, дават основание за сериозно съмнение върху обективността на показанията им. Така например, и двамата свидетели първоначално твърдят, че не са подавали заявление за промяна на участието си в пенсионен фонд, като са отрекли, че са подписали такива заявления. Тези твърдения с категоричност се опровергават от заключението на съдебно-графическата експертиза, приета като доказателство по делото. При това положение, не може да бъде даде дадена вяра на твърдението на свидетелите, че заявленията са подписали без да е присъствал нотариус, при условие, че самите свидетели са твърдели, че не си спомнят факта на подписване на заявлението. Учудващо е твърдението им, че не са подавали заявление за промяна на участие, не са подписвали такова, но въпреки това и двата свидетели са сключили договори с новата компания. При тези множество неясни спомени на свидетелите, буди недоумение обстоятелството, че са запомнили едно- единствено изолирано такова - това, че не е присъствал нотариус при подписване на заявлението /като е ноторно, че нотариусът няма някакви външни отличителни белези или знаци, по които да може да бъде разпознат, чÕ е такъв или запомнен/, без да имат спомен за по-важния според съда за самите свидетели факт, какъвто е подписването на самите заявления. Т.е. след като свидетелите не си спомнят кога и дали са подписали процесните документи, твърдението им, че при подписването им не е присъствал нотариус е нелогично, невярно и не може да бъде възприето от настоящия въззивен съд. На следващо място, не могат да бъдат подминати показанията на свидетелите Делчев и Емин на досъдебното производство, отразени в протоколи за разпит, съответно от 12.09.2007 година и 13.09.2007 година, приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им на основание чл.281, ал.3, във вр. с ал.1 от НПК. Прави впечатление, че отговорът на въпроса и на двамата свидетели, /макар разпитвани в различни дни и нямащи никаква връзка помежду си/, дали св. Младенова им е разяснила, че е необходима нотариална заверка на подписа в заявленията е пренесен от разпита на св. Делчев, който е бил разпитан по-рано по време в протокола за разпит на св. Емин, разпитана на следващия ден. Вероятността двамата свидетели да отговорят по един начин, с еднакви изречения, макар и на въпрос, зададен по един и същи начин, е изключена. Отговорът на въпроса на св. Делчев е пренесен буквално като отговор и на св. Емин, без дознателят да си е направил труда да запише индивидуалния отговор на свидетелката. Тази констатация не може да бъде отмината без внимание, тъй като се поставя под сериозно съмнение начинът, по който е проведен разпита от дознателя, както и на самите отговори, дадени от свидетелите; водят до формалност и схематичност на проведения разпит и пораждат съмнение, че целта на записаните отговори на свидетелите е на всякаква цена да са в полза на обвинението. На следващо място – в показанията си при разпит пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, съответно на Емин на 18.09.2007 година по ч.н.д. № 1014/2007 година на РС-Кърджали и на св. Делчев- от същата дата по ч.н.д. 1015/2007 година на същия съд, свидетелите са посочили и е записано в съдебния протокол, че в сградата на ДСК- Кърджали не е присъствал нотариус /има се предвид вероятно на датата, когато са подписани заявленията/. Такова обобщено твърдение относно това дали в сградата на ДСК-Кърджали е имало или е нямало нотариус също поставя под съмнение верността на твърдяното обстоятелство, тъй като на свидетелите не би могло с такава категоричност да им бъде известно дали в сградата на банката има или няма нотариус, тъй като същите са посетили единствено гишето на св. Младенова, поради което показанията им не следва да се кредитират относно това обстоятелство и по никакъв начин не могат да се приемат в полза на обвинението. На следващо място, в разпита си в първоинстанционния съд св. Делчев е заявил, че не познава подсъдимата, не я е виждал в банката, но не можел да бъде сигурен. Св. Емин е заявила, че никой не й се е представил като нотариус и поради тази причина мислела, че нямало такъв. При тези показания- колебливи, несигурни и противоречиви не може да се направи извод, че при подписване на заявленията подс. Грозева не е присъствала. Напротив, изводът, че свидетелите са се подписали пред подс. Грозева почива на показанията на св. Младенова, в чиито служебни задължения влиза включително това да осигури присъствието на нотариус, съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 3 от 24.09.2003 г. за реда и начина за промяна на участие и за прехвърляне на натрупаните средства на осигурено лице от един фонд за допълнително пенсионно осигуряване в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество /чл.3, ал.2 „Подписът на осигуреното лице върху първия екземпляр на заявлението за промяна на участие се удостоверява с нотариална заверка”/. В тази връзка, няма нормално обяснение, логика и мотив да бъдат извършени две нарушения по служба- на първо място, от св. Младенова, която би иззела функциите на нотариуса с ясното съзнание, че по този начин би нарушила служебните си задължения; и на второ място- от подс. Грозева, която под риска да извърши престъпление, да завери неприсъствено подписи на лица, които не познава, не е виждала преди и няма никакви взаимоотношения, което е безспорно установено по делото. Ето защо, съдът дава вяра изцяло на показанията на св. Младенова като логични, последователни и безпротиворечиви, както и на обясненията на подс. Грозева. Напълно логично и обяснимо е последната да не си спомня свидетелите и подробности около подписването на заявленията, тъй като всяко едно нотариално действие е писмено, удостоверява се с печат или с писмен акт, вписва се в съответни регистри и пр. Т.е., нотариусът няма и задължение да помни всички нотариални заверки, които е удостоверил, или сделки, които е изповядал. Това обаче, че не си спомня кога е извършила заверката и обстоятелствата около нея, в никакъв случай не може да бъде възприето във вреда на подсъдимата, като се прави извод, че е заверила подписи, които не са били положени в нейно присъствие. Оттам нататък, съжденията на прокурора в протеста, че нотариусът имал преносим печат за заверки извън нотариалната кантора и можела да бъде направена заверка на место, са въпрос на организация на работата на нотариалната кантора, като без да е длъжен, съдът ще посочи, че има логично обяснение на подсъдимата за това- по този начин нотариусът не събира допълнителна държавна такса за заверка извън кантората. С оглед на така обсъдените доказателства, се налага единственият възможен извод, направен и от първоинстанционния съд, а именно, че подс. Грозева не е извършила престъплението по повдигнатото й обвинение по чл. 311, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Това е така, тъй като по несъмнен начин се установява, че подписите в заявленията на свидетелите Емин и Делчев са били положени в присъствието на подсъдимата Грозева. Следващите обстоятелства- относно поставените върху заявленията дати, следват своята логика и обяснение във връзка с движението им между двата пенсионни фонда и банката, и по никакъв начин не опровергават несъмненото обстоятелство, че подписите на свидетелите са били положени в заявленията в присъствието на помощник- нотариуса. Опитът във въззивния протест да се обвържат датите с обвинението не намира опора в доказателствата по делото. Напротив, установява се редът, по който се придвижва всяко едно заявление- след подписването му от клиента пред нотариус, служителят на банката го предоставя на последния, който го заверява и вписва в кантората си и го връща при служителите вече на съответната приемна пенсионна компания. Оттам се изпраща на тази, в която клиентът е настоящ клиент за даване на съгласие, след което се връща в банката, след което се подписва договор с клиента за допълнително задължително пенсионно осигуряване с новата пенсионна компания. Въпросът дали нотариусът е заверил нотариално подписите същия ден, на следващия ден или на един по-късен етап, не може да бъде и не е въпрос на наказателна отговорност. Технологичното време на придвижване на заявленията до отделните институции също е въпрос на спазване на процедурата и сроковете по цитираната вече Наредба № 3/2003 година, и по никакъв начин не може от това да се правят каквито и да изводи във вреда на подсъдимата. Противното представлява необосновано подозрение, излизащо извън рамките на всички доказателства, събрани в проведеното наказателно производство. Така, хронологията на датите в заявлението на Емин е следната: заявлението е заверено нотариално на 05.02.2007 година, след което е постъпило в ПОК „ДСК-Родина” АД с вх. № ********* на 19.02.2007 година /без да е нотариално заверено заявлението се връща/. Оттам същото е изпратено на ПОК „Доверие” за даване на съгласие за промяна на участието с вх. № У99- 182897 на 02.04.2007 година и такова е дадено на 06.04.2007 година. След това е било върнато в банката и на 17.04.2007 година е бил подписан договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване в УПФ „ДСК-Родина”. При заявлението на св. Делчев, движението на заявлението е следното: било е заверено нотариално на 12.02.2007 година, след което е постъпило в Пенсионноосигурителна компания „ДСК-Родина” АД с номер ********* от 16.02.2007 година. Съответно заявлението било препратено до пенсионноосигурителната компания „Доверие”, получено под вх. № У99-182879 от 02.04.2007 година за даване на съгласие за промяна на участието, и което съгласие е дадено на 06.04.2007 година. На 16.04.2007 година, след връщане на заявлението в Банка ДСК, клон- Кърджали, между св. Делчев и св. Младенова в качеството й на осигурителен посредник бил сключен договор за допълнително задължително пенисионно осигуряване в УПФ „ДСК-Родина”. От тази хронология в движението на заявленията не могат да се правят изводи за наличието на престъпни обстоятелства, още по-малко такива, касаещи обвинението по чл. 311, ал.1 от НК. Дори õоговорът за кредит да е сключен на по-ранна дата, а заверката да е с по-късна, и двете дати са достоверни, т.е. и тази на договора и тази на нотариалната заверка. При никакви обстоятелства обаче не може да бъде направен извод, че датата на подписване на договора за кредит задължава нотариуса да завери нотариално подписа от заявлението на същата дата, тъй като не се заверява достоверността на датата, каквато самото заявление не носи, а се заверява подписа, т.е., че подписът е на лицето, което го е положило. Не може да бъде вменено и в задължение на нотариуса да заверява положения пред него подпис в деня на полагането му, каквито неправилни доводи се развиват във въззивния протест. Въззивният съд също така не констатира при разглеждане на делото първоинстанционният съд да е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК. Доводът на прокурора, че съдът не се бил оттеглил на съвещание преди да остави искането му за отвод без уважение е несъстоятелен, доколкото съставът на съда е бил едноличен и се е състоял от съдията, чийто отвод е бил поискан. Оттеглянето на съвещание предполага съвещаване, вземане на решение от състав на съда. В случая решението съдът е взел еднолично, поради което това, че не бил се произнесъл след съвещание не може да му бъде вменено като допуснато съществено процесуално нарушение. Извън това, по отношение на мотивиране на определението си, съдът е посочил, че не са налице основанията на чл. 29 от НПК за отвеждането му, като от въззивния протест не става ясно какви са претенциите на прокурора към мотивировъчната част на определението. С оглед на изложеното, като е признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал по предявеното й обвинение по чл. 311, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, необоснованост, както и съществени нарушения на процесуалните правила. Присъдата е постановена в съответствие със събрания, проверен и обсъден доказателствен материал по делото, като изводът, че подс. Грозева не е извършила деянието по предявеното й обвинение както от обективна, така и от субективна страна, е правилен и се споделя изцяло от въззивната инстанция. Ето защо, Окръжният съд намира, че въззивният протест е неоснователен, като не са налице основания за отменянето на протестираната присъда и постановяването на нова, с която подс. Грозева да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното й в първоинстанционния съд обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК; както не са налице и основанията делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 11/ 28.01.2008 година, постановено по н.о.х.д. 1316/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Присъдата е окончателна и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|