Мотиви
към Присъда № 16/09.10.2019 г. по НОХД № 74/2019 г.
Районна
прокуратура -Козлодуй e внесла и
поддържа обвинение против подсъдимия И.И.Ц. за това, че на 06.12.2018 г. около 16.45ч. в гр.Козлодуй, по ул. „Й.
О. ” с посока на движение към ул. „В. А. ” е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка "Фолксваген Пасат" с рег. № ВР 6180 АН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 2,39 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARDN 0016 – пректъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК.
След
провеждане на разпоредителното заседание делото е насрочено и разгледано по
общия ред.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение. Счита, че престъплението е доказано по безспорен начин.
Приема, че подсъдимият Ц. е употребил алкохол и след това е управлявал лекия автомобил.
Прокурорът счита, че следва да се даде доверие на свидетелските показания на
разпитаните свидетели относно състоянието на подсъдимия, като в заключение
предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание две години лишаване от свобода, който размер е над средния, предвиден в закона и чието изпълнение на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от четири години.
Защитникът на подсъдимия моли той да бъде оправдан по
обвинението за извършено престъпление по смисъла чл.343б ал.1 от НК, тъй
като той не го бил извършил и
липсвали доказателства, които да водят до обратния извод. Позовава се
на практика на ВКС, съгласно която концентрацията на алкохол в кръвта на дееца
трябва да е установена в момента, в който деецът е управлявал МПС-то, а в
настоящия случай измерената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е
била установена около един час и тридесет минути след настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Поддържа, че следва да се вземат предвид
показанията на свидетелите, видели подсъдимия да употребява алкохол след извършване
на пътнотранспортното произшествие в дома си. Извежда извод, че не са налице категорични доказателства за точната концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия преди управлението на МПС.
В съдебно заседание
подсъдимият Ц. не се признава за виновен и не дава обяснения. В
последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан от
съда.
След анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка.
Подсъдимият Ц. на 06.12.2018г. около 10,00ч. посетил дома на свой бивш колега – св.С.П. ***. Домакинът го
почерпил с вино и мезе от сирене и пържени кюфтета. Ц. пил домашно вино. Около
16.00ч. си тръгнал. Св. П. направил опит да възпре Ц. да потегли с лекия си
автомобил „Фолксваген Пасат” с рег-№
ВР6180АМ, с който бил дошъл. Подсъдимият, обач,е се качил в автомобила си и
потеглил. Когато приближил до дома на св.К.Д. и св.С.Д. ***, подсъдимият
загубил контрола върху управлението на автомобила и съборил оградата на имота
им. Това се случило около 16,15ч.
Свидетелят К. Д. около 16.15ч. излязъл в
двора си, за да се погрижи за домашните си животни и видял човек до оградата.
Разпознал подсъдимия. Автомобилът „Фолксваген Пасат” с рег.№ВР6180 АМ се
намирал върху мрежата и с предната си част в двора на Д. . Ц. поискал св.Д. да
изкара автомобила от двора си, но последният отказал. След това се опитали да
избутат автомобила, но тъй като бордюрът бил висок, не успели. Тогава съсед на
име Ицо изкарал автомобила от двора на Д. и го паркирал на улицата. За инцидента св. С.Д.
подала сигнал на телефон 112 в 16.43.33ч. като съобщила за случилото се. На
място бил изпратен автопатрул след като сигналът в 16.46.23ч. бил предаден от
телефон „112” на ОДЧ на ОДМВР, в който били включени служителите С.И., Т.Г. и Й.Й.,***. Пристигайки
на мястото на произшествието в гр.Козлодуй - кръстовището на ул.”В. А. ” и ул.
„Й. О. ”, установили на пътното платно на ул. „В. А. ” лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№
ВР6180 със следи от ПТП по предния капак. Водачът на катастрофиралия автомобил
бил напуснал местопроизшествието.
След
настъпилото ПТП подсъдимият излязъл на пътното платно. В този момент св.Г.М.
минавал наблизо с автомобила си. Подсъдимият му направил знак да спре. Св.М.
качил в автомобила си подсъдимия
и го закарал до дома му в гр. Козлодуй
на ул. „Освободител” №114. След като двамата пристигнали, св.М. останал навън,
за да търси в колата си инструменти и въже. Малко преди пристигането на св. М.
и подсъдимия в дома му , в него били дошли св.В.Ц. и св.И.Ц.. Те влезли вътре в къщата,
за да го потърсят, тъй като го очаквали на гости същия ден и се притеснили защо
не е отишъл. Подсъдимият ги заварил вътре в дома си, когато влязъл. Свидетелката В.Ц. започнала да мие
чиниите на подсъдимия. Докато разговаряли със
св.Ц., подсъдимият изпил една чаша с ракия с вместимост около 100 мл
като си налял два пъти по 50 мл. На свидетелите подсъдимият не дал
подробни обяснения за случилото се, въпреки въпросите от тяхна страна. През
това време, докато св.В.Ц. и св.И.Ц. били в къщата с подсъдимия, св.М. бил на
улицата, в близост до автомобила си, където търсил инструменти и въже. Малко
по-късно свидетелят М. видял да излизат от дома на подсъдимия свидетелят И.Ц. и
жена, за която предположил, че е съпругата на св.Ц. и да потеглят с автомобил.
Известно време след тяхното заминаване пристигнали и полицейските служители Д.Т.,
В.В. и Д.М.. Свидетелите Д.Т. и В.В. влезли в дома на подсъдимия и го
заварили да стои сам на тъмно в кухнята
си, докато св.Д.М. останал навън. Заедно с полицейските служители подсъдимият и
св. Г.М. се върнали на местопроизшествието като св. М. закарал с личния си
автомобил подсъдимия, а служителите на реда се придвижили с патрулния
автомобил. На местопроизшествието Ц.
предоставил документи за автомобила си и свои лични документи като ги извадил
от автомобила. На място били направени неуспешни опити подсъдимият да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Ц. ***, където в 17.54ч.
му била извършена проверка за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDN 0016, което отчело концентрация на алкохол 2,39 на хиляда в издишания от
подсъдимия въздух. Св.Т.Г. съставил на подсъдимия Ц. Акт за установяване на
административно нарушение серия Д, бл.№ 447923/06.12.2018 г. за нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, който бил подписан от св.Й.Й.
и св.С.И. като свидетели и от подсъдимия без възражения. Св.Г. издал Талон за
медицинско изследване № 0008702, който бил връчен на подсъдимия срещу подпис. В
него подсъдимият собственоръчно записал, че приема показанията на техническото
средство и се подписал. Полицейските служители придружили подсъдимия до ФСМП,
гр.Козлодуй, където подсъдимият отказал да предостави кръв за лабораторен
анализ. Лекарят, св. А., съставил протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол като снел самоличността на водача и извършил медицински
преглед. Отбелязал, че Ц. няма мирис на
алкохол, влизал в словесен контакт като бил ориентиран за време и място.
Подсъдимият съобщил, че употребил алкохол около 13.00ч. на 06.12.2018г. в
количество вино 1-2 чаши. Той бил задържан за срок от 24 часа като била
издадена Заповед за задържане на лице от 06.12.2018г. на Началника на РУ-
Козлодуй.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а именно-свидетелски
показания, акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване,
протокол за ПТП, заповед за задържане на лице, заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, разпечатка от „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен № ARDN 0016, протокол за периодична проверка на средство за измерване „Алкотест Дрегер
7510” с фабричен № ARDN 0016, справка за
съдимост, справка нарушител/водач, характеристични
данни, писмо от Дирекция „Национална система 112”, РЦ Монтана, разпечатки от
дневник на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, събрани в досъдебното производство и в съдебно заседание.
Св.
С.И. в съдебно заседание свидетелства, че след подаден сигнал за ПТП на
06.12.2018г. около 17,00ч. с колегите си - св.Т.Г. и св.Й., посетили адрес *** на кръстовище на ул.”Й. О.
” и ул. „В. А. ”. При пристигане на място не установили водача, а само МПС
„Фолксваген Пасат”. Почти веднага след
тяхното пристигане пристигнал втори полицейски екип. От справка по номера на
автомобила установили кой е собственикът му и къде живее.Той бил доведен след
около 10 минути от св. Г.М., като св. И.
не е напускал мястото. Направен бил опит на място за изпробване за алкохол на
подсъдимия, но неуспешен, поради нетрезвото и неадекватно състояние на
подсъдимия, след което той бил отведен в районното полицейско управление и там била дадена положителна проба. Подсъдимият споменал пред свидетеля,
че е пил няколко чаши вино. От момента, в който посетил местопроизшествието до
пробата за алкохол били изминали около 30 минути.
Св.
В.В. разказва в съдебно заседание, че на 06.12.2018г. след 16.30 ч. получили
сигнал за възникнало ПТП на ул. „В. А. ”. Заедно с колегата си Д.Т. посетили
местопроизшествието на кръстовището с ул. „Й. О. ” и ул. „В. А. ”, където
установили лекия автомобил „Фолксваген Пасат” със спукана задна гума. Видели и
собствениците на имота, чиято оградна мрежа била повалена. Дошъл и другият полицейски
екип, състоящ се от Т.Г., Й.Й. и С.И.. След направена справка за собственост на
автомобила и беседа със св. Д., установили водача и отишли на адреса му на ул.
„Освободител”№114, където заварили подсъдимият да стои на тъмно в кухнята си на
масата. Подсъдимият бил в нетрезво състояние и се разплакал. Там бил и
свидетелят Г.М., когото помолили да се върнат на местопроизшествието. Върнали се там и опитали да изпробват водача
с техническо средство за употреба на алкохол, но било неуспешно. След това
взели документите на подсъдимия и отишли до районното полицейско управление и
там след около 30 минути водачът успял да даде проба за алкохол, като дрегера
отчел над 2 промила. Издаден му бил талон за кръвна проба и го завели във ФСМП
Козлодуй.
Свидетелят Й. свидетелства в съдебно заседание, че на
06.12.2018г. били изпратени от ОДЧ на сигнал за ПТП. Установили ПТП с материални щети като автомобила бил
навлязъл в двора на къщата директно с мрежата. Подателите на сигнала им
обяснили, че мъж в нетрезво състояние бил навлязъл в двора им с лек автомобил,
след което се държал агресивно с тях. Колегите му Т. и В. довели водача след
около 5 минути, тъй като го нямало на местопроизшествието. Свидетелят Й. провел
разговор с подсъдимия, който бил във видимо нетрезво състояние. Опитите да бъде
изпробван подсъдимият за употреба на алкохол на местопроизшествието били
неуспешни поради нетрезвото му състояние, след което той бил отведен в РУ на
полицията, където дрегерът отчел наличие на алкохол над 1,2 на хиляда и бил
съставен акт. Водачът се съгласил с
показанията и отказал да даде кръв във ФСМП Козлодуй.
Свидетелят
Т.Г. заявява в съдебно заседание, че бил автопатрул с Й.Й. *** за ПТП. На място
пристигнали два екипа почти едновременно. Пристигайки на място намерили
семейство Д. , на които била скъсана оградната мрежа. Двамата разказали, че
чули удар, излезли и видели автомобила в двора си и лице на име И., което се блъснало
с автомобила си. Той бил в нетрезво състояние, псувал ги и си тръгнал. Единият
от полицейските екипи тръгнал да търси лицето, а свидетелят с другия екип
останали да снемат сведения от хората. След 10 минути вторият екип докарал
подсъдимия Ц.. Последният не могъл да даде проба за алкохол. Бил откаран в
полицейското управление, където показал положителен резултат за алкохол.
Отказал да даде кръвна проба, съставен му бил акт, който подписал, без да
възрази. Подсъдимият заявил пред свидетеля, че от 9,00ч. сутринта започнал да
пие, бил при приятел като казал, че пил 2-3 питиета. Не са го водили в болница
за кръвна проба, защото отказал да даде кръв.
В
разпита си в съдебно заседание св. С.П. заявява, че подсъдимият на 06.12.2018г.
към 10.00 ч. преди обяд дошъл на гости в дома му. Свидетелят извадил бутилка
вино над 1л, но не я изпили цялата.Уточнява, че освен подсъдимия, никой друг
не е пил от нея. След 16.30 ч. подсъдимият си тръгнал.
Подсъдимият влязъл в автомобила си и дал на заден ход, но не могъл да уцели
скоростите и колата щяла да удари предната кола. Съобщава, че подсъдимият и по
принцип не е добър шофьор. Свидетелят казал на подсъдимия да спре, той спрял,
но се заключил в колата и в един момент тръгнал в посока към хлебозавода.
Свидетелят посочва, че подсъдимият за времето от 10,30ч. до към 15,30ч. бил у
тях и тогава е изпил виното. Упоменава, че подсъдимият има дефект в походката
вследствие на операция на тазобедрената става и леко накуцва. След прочитане на
показанията на свидетеля, дадени на ДП, същият заявява, че ги поддържа, а
именно, че подсъдимият, когато е отишъл у тях, вече е бил пил алкохол.
Св.С.Д.
в съдебно заседание заявява, че към 16.30ч. миналата година на Никулден в дома
им се чуло тътен. Видели кола, влязла между гаража и телената мрежа като
телената мрежа била върху купето на автомобила на подсъдимия. Той не бил там,
бил избягал. Колата я изкарал съседа и я оставил там отстрани. От момента, в
който чули удара и докато излязат навън минали 10 минути, тъй като не очаквали
да има нещо навън. Когато излезли видели сива кола и мрежата върху купето й.
Съпругът й излязъл пръв и видял подсъдимия, а свидетелката не го била видяла. След прочитане на
показанията от досъдебното производство, в които свидетелката е заявила, че е
видяла подсъдимия да слиза от автомобила след удара и същият е бил във видимо
нетрезво състояние, същата заявява, че прочетеното е вярно, но било отдавна и
не помни подробности. Тя подала сигнал на телефон 112 и полицаите дошли бързо.
Свидетелят
К.Д. в съдебно заседание разказва, че на Никулден в 16.15ч. излязъл да оправя
стоката. Видял подсъдимия И. до оградата. Видял колата му, влязла в двора до
половината. Попитал го какво прави, но не разбрал отговора, тъй като
подсъдимият, според свидетеля, бил пиян. Последният поискал свидетелят да
изкара колата му. Опитали се да избутат колата, но тъй като бордюра бил висок,
не могли. Съсед на име Ицо изкарал колата от двора и я оставил на улицата. И.
бил много пиян. Съпругата на свидетеля извикала полиция като се обадила на
телефон 112. Полицаите дошли след 10-15 минути, но подсъдимият вече не бил там.
От произшествието свидетелят не е чул шум. Разбрал какво е станало, когато
отишъл до вратата, защото видял, че някой му маха и това бил подсъдимият. С него
Д. не могъл да разговаря, защото нищо не му разбирал. Не са си разменили обиди
и подсъдимият не го бил обиждал. Пред полицаите разпознал подсъдимия по снимка
и потвърдил, че той е водачът. Съдът
прочете показанията на същия свидетел, дадени на досъдебното производство,
поради съществени противоречия с дадените показания в съдебно заседание. В
показанията в досъдебното производство свидетелят е заявил, че подсъдимият е
бил във видимо нетрезво състояние като лъхал на алкохол, говорел неразбираемо и
се завалял при ходенето си. Поддържа показанията си дадени и на ДП, и тези в
съдебно заседания като заявява, че и прочетеното от ДП, и казаното в съдебно
заседание е вярно.
Свидетелят
А.А.,***, заявява в съдебно заседание, че един ден в края на работната му смяна
около 19,30ч. двама полицаи довели подсъдимия за съставяне на протокол за употреба
на алкохол. Подсъдимият отказал кръвна проба, което било отразено в
документацията. Подсъдимият казал, че е
изпил няколко чаши вино, което е отразено в протокола. Бил е в съзнание,
ориентиран за време и място, леко нарушена координация - по-бавно ходене.
Лекарят не установил дъх на алкохол. Подсъдимият бил със
забавено ходене с леко забавяне. Заявил, че не желае да дава кръвна проба и
подписал протокола.
Свидетелят
И.Ц., кръстник на подсъдимия, свидетелства, че с подсъдимия имали уговорка от
05.12.2018г. да празнуват заедно Никулден. В уговорения час, 16.30 ч., на
празника, подсъдимият не отишъл у свидетеля и последният му звънял по телефона.
Тъй като не отговорил, свидетелят и съпругата му отишли до дома на подсъдимия.
Влезли вътре в дома му, потърсили го, но него го нямало. Решили да си тръгват,
но подсъдимият се прибрал в това време. Изглеждал разстроен, но не дал подробни
обяснения като казал, че има проблем с колата. Изпил една чаша ракия около 50 гр. Докато говорили с него и с другото момче, с
което се бил прибрал, си сипал още една чаша ракия същото количество. След това
свидетелят и съпругата му си тръгнали.
Свидетелката
В.Ц. заявява в съдебно заседание, че подсъдимият е трябвало да им гостува на
06.12.2018г. След като не дошъл, те му звънели по телефона, но той не се
обадил. Отишли до дома му, но него го нямало там. Изчакали го и скоро той се
прибрал сам. В кухнята на масата подсъдимият пил някакъв алкохол, докато
свидетелката миела чиниите му. В дома на подсъдимия свидетелката и съпругът й престояли около 15 минути и си
тръгнали.
Свидетелят
Д.Т. свидетелства в съдебно заседание, че с колегата си В.В. ***, където имало
лек автомобил „Фолксваген”, намиращ се вдясно на улицата. Там свидетели им
казали, че същият автомобил е навлязъл в двора като е преминал през оградата.
След като разбрали кой е водачът му отишли до дома на подсъдимия на ул.
„Освободител” №114 в гр.Козлодуй. Заварили го да седи на стол в кухнята си на
тъмно. Той бил във видимо нетрезво състояние. Свидетелят Г., който бил също в
дома на подсъдимия, го качил в автомобила си и се върнали на
местопроизшествието. В районното управление подсъдимият бил изпробван за
алкохол с техническо средство и след многократни опити уредът отчел над 2
промила алкохол, за което му бил съставен акт.
Свидетелят
Д.М. в съдебно заседание сочи, че заедно с св.В.В. и С.Д. отишли на
местопроизшествието и заварили собствениците да си оправят мрежата на оградата.
Имало и автомобил „Пасат” там. След проверка в масива на МВР за собственост на
автомобила отишли на адреса на ул. „Освободител”, където свидетелят останал в
патрулната кола. Видял, че от къщата излязъл подсъдимият, придружаван от още
едно цивилно лице, като според свидетеля подсъдимият бил употребил доста
алкохол. Помогнали му да влезе в полицейската кола и го закарали в
управлението. Свидетелят не се е връщал на местопроизшествието, а отишъл по
други свои задачи.
Свидетелят
Г.М. се прибирал от работа около 16.20 ч., когато видял подсъдимия до
колата на кръстовището с неговата улица
„Й. О. ”. Подсъдимият бил видимо притеснен. Свидетелят видял, че е спукана гума
на колата на подсъдимия, който го помолил да отидат до дома му за инструмент да
си смени гумата и джантата. Свидетелят го закарал до дома му. Той останал навън
да пуши цигари и да търси инструменти от колата си, а подсъдимият влязъл вътре
в дома си. Свидетелят видял човек на име И. в имота на подсъдимия, но не вътре
в къщата, поздравили се с него и после свидетелят отишъл да търси в колата си
инструменти. След това видял, че въпросният И. си тръгва и с него имало жена,
която видял в гръб. След като тези хора си тръгнали, дошли полицаите. Уточнява,
че полицаите дошли в дома на подсъдимия 15-20 минути след като пристигнали те
двамата с подсъдимия. След това със своя личен автомобил возил подсъдимия, но
не си спомня дали първо на местопроизшествието или в РПУ, имало е няколко
ходения до полицията и до мястото на инцидента.
По
делото е изискана от съда и приложена към делото справка от МВР, Дирекция
„Национална система 112-МВР”, Районен център 112-Монтана, от която е видно, че
обаждането от мобилен телефон с номер 0899302 504. е прието в РЦ
112-Монтана на 06.12.2019 г. в 16,43.33 часа и е предаден на ОДЧ на ОДМВР –
Враца в 16.46.23ч. Подаващата сигнала се е представила като С.. От съда бе
служебно изискана и приложена към делото и справка от РУ – Козлодуй, от която е
видно, че в РУ-Козлодуй се води дневник на техническото средство „Алкотест
Дгегер 7510”. От ежемесечна разпечатка за извършените проби е видно, че на
06.12.2018г. под номер на тест системата 05721 е заведена проба за алкохол в
17.54,12ч.от служител Т.Г. на стойност 2,39 промила и е съставен АУАН с
№497923.
С оглед на изложеното съдът
достигна до следните фактически и правни изводи.
На
06.12.2018г. за времето от 10.00ч. до 16.00ч. подсъдимият употребил алкохол – домашно вино, докато
гостувал в дома на свидетеля С.П.. След това подсъдимият потеглил с автомобила
си. Когато приближил до дома на св.К.Д. и св.С.Д. ***, подсъдимият осъществил
пътнотранспортно произшествие, вследствие на което съборил оградата на имота
им. Това се случило около 16,15ч., когато
свидетелят К. Д. излязъл от къщи и видял подсъдимия и автомобила на същия,
навлязъл в имота. След осъществяване на пътнотранспортното произшествие
подсъдимият се прибрал вкъщи с автомобила на св.Г.М., където продължил с
употребата на алкохол като пил ракия. Бил открит от органите на реда след около
час след инцидента и отведен на местопроизшествието, след което бил закаран в
районното полицейско управление, където предоставил проба за употреба на
алкохол чрез техническо средство.
Относно факта дали подсъдимият
е бил употребил алкохол преди да отиде в дома на св.П. съдът намира, че не са
налице категорични доказателства, поради
противоречието в показанията на този свидетел, дадени на досъдебното производство
и тези, дадени в съдебно заседание. При разпита си в съдебно заседание
свидетелят заявява, че не може да прецени дали подсъдимият е пил, преди да му
отиде на гости, в разрез с показанията си от досъдебното производство на л.76,
където заявява, че му се сторило, че подсъдимият е пил и преди пристигането си.
Относно количеството, което е изпил подсъдимият, докато му е гостувал,
също не е налице категоричност, тъй като свидетелят в показанията си от
досъдебното производство заявява, че подсъдимият е изпил около 600-700 гр.
домашно вино или 3-4 чаши, а в съдебно заседание сочи, че бутилката, от която е
пил само подсъдимият, била над 1 л. и от нея останали 4 пръста. Свидетелят в
съдебно заседание прави заключение, че подсъдимият е изпил около 1 л. вино в
дома му. Поради посоченото противоречие между показанията, дадени на ДП, които
са по-близки като време до събитието и показанията от съдебното заседание,
съдът не може да направи категоричен извод какво количество алкохол подсъдимият
е употребил преди деянието – 600мл, 700мл., 1 литър или пък 2 чаши по 200 мл,
както самият подсъдим сочи в показанията си, разпитан като свидетел по
досъдебното производство – л.70. Не може
да се направи и извод с какво процентно съдържание е консумираният от
подсъдимия алкохол, тъй като става дума за вино с неясен произход, вероятно
домашно производство. Съдът, обаче, приема за безспорно установено по делото,
че подсъдимият е употребил алкохол преди настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
Показанията на св.П., който
сочи, че преди да потегли с автомобила си, подсъдимият е сбъркал превключването
на скоростите и е щял да удари паркирания пред него автомобил, поради
употребата на алкохол, съдът не кредитира с доверие, тъй като свидетелят добавя
в разпита си в съдебно заседание, че подсъдимият и „трезвен не е добър шофьор”.
Свидетелят посочва също, че вследствие на операция на тазобедрената става
подсъдимият леко накуцва, поради което не може да се направи и извод дали
подсъдимият е залитал, отивайки до колата си, вследствие на употребата на
алкохол или затова е допринесъл и
коментираният физически недостатък в походката му. Показанията на св.С.П., дадени на досъдебната
фаза, че подсъдимият се завалял при
ходенето, отивайки до колата си, са в противоречие с тези, дадени в съдебно
заседание. Въпреки изявлението на свидетеля, че поддържа дадените на
досъдебната фаза показания, съдът не кредитира с доверие показанията му в частта относно походката на подсъдимия
преди качването му в автомобила. Следователно не може да се направи категоричен
извод до каква степен е бил под влияние на алкохола подсъдимият, излизайки от
дома на св.П. и потегляйки с автомобила си. Безспорно същият е употребил
алкохол, но няма как да стане ясно до каква концентрация на алкохол в
кръвта е довело – 1,2 или над 1,2 на хиляда.
Съдът приема за безспорно установено,
че и след деянието подсъдимият е употребил алкохол - ракия, с неустановен вид и
произход /домашна или от търговската мрежа/, видно от показанията на св.В.Ц. и
св.И.Ц., които съдът кредитира като обективни и взаимодопълващи се. В тази връзка
свидетелят Ц. заявява, че подсъдимият изпил в негово присъствие около 100 мл.
ракия, която си налял в чаша с вместимост от 100 мл. на два пъти по около 50
мл. От тези показания обаче не може да се направи извод за точното количество
алкохол, което е употребил подсъдимият, предвид че след тръгването на
свидетелите той е останал известно време сам до идването на полицията, а
свидетелят Г.М. е бил навън и не е видял дали и колко алкохол е изпил
подсъдимият след като свидетелите са си тръгнали. Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите В.Ц. и И.Ц., а именно, че са видели подсъдимият да
употребява алкохол, въпреки противоречията относно мястото, на което е седял
подсъдимият, когато е пиел ракия – дали е било в кухнята или отвън на маса пред
дома му. С оглед изминалото време – повече от 10 месеца, съдът счита за резонно
свидетелят да не си спомня ситуацията в подробности, особено що се касае до
несъществени детайли от същата. Относно
показанията на св.В.Ц., че не е видяла св. Г.М. съдът счита, че тя действително
не го е видяла, тъй като последният е бил извън дома на подсъдимия като е
търсил инструменти в автомобила си. Св.М.
заявява, че също не е видял в лице св.Ц., а единствено е видял в гръб жена,
придружаваща св.И.Ц.. Освен това св.Ц. твърди, че е миела чинии в кухнята на
подсъдимия и е напълно възможно със свидетеля М. да не са се видели лице в
лице. Поради това съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите
Ц. и.
Съдът кредитира с доверие
показанията на полицейските служители – свидетелите С.И., В.В., Й.Й., Т.Г. относно факта, че подсъдимият е бил в
нетрезво състояние, когато тези свидетели
са го видели, който факт е доказан и чрез показанията на техническото
средство. Тези обаче показания съдържат данни за състоянието на подсъдимия след
деянието и то според съда около час след пътнотранспортното произшествие. Съдът
не дава вяра на показанията на полицейските служители, че в рамките на няколко
минути са отишли до дома на подсъдимия и са го открили. Това е така, защото на
местопроизшествието първо е била проведена беседа с пострадалите лица - Д. ,
направена е била справка в информационната система на МВР за установяване на
нарушителя и едва тогава полицейските служители са потеглили към адреса на подсъдимия. След като сигналът е постъпил в ОДЧ
в 16.46.23 ч. поне 10 минути са били необходими на полицейските служители да
пристигнат на местопроизшествието. Докато проведат беседа с пострадалите лица
са минали още около 10 минути. Когато са
отишли до дома на подсъдимия, предвид обичайния трафик по това време на деня, е
било според съда не по-рано от 17.20ч. Съдът не дава вяра на показанията на полицейските служители – С.И., В.В. и Т.Г. относно бързината, с която е
намерен подсъдимият в дома му и доведен обратно на местопроизшествието. Поради
това се налага изводът, че подсъдимият е намерен в дома си от полицейските
служители около половин час след посещението им на местопроизшествието или
около един час след настъпване на ПТП-то. Следователно и първите впечатления
относно състоянието на подсъдимия, добити от полицейските служители, са около
един час след довършване на управлението на МПС-то.
На
следващо място сигналът до телефон 112 не е бил подаден веднага след удара с
автомобила, тъй като св.Д. не заявява в съдебно заседание, че е чул някакъв шум
от удар. Св.Д. заявява в съдебно заседание, че в 16.15ч. излязъл „да оправя
стоката” и видял подсъдимия и колата му. Т.е. сигналът е отправен в 16.43.33
ч., но ударът според съда е настъпил доста по-рано- около 16.15ч.. В този
смисъл противоречиво се сочи на стр.1 в
обвинителния акт, че около 16.30ч. у
сем.Д. се чул шум от удар, а в края на
обвинителния акт се сочи, че обвиняемият е управлявал автомобила в 16.45ч.,
предвид че управлението на автомобила логически предхожда удара с автомобила.
Освен това след удара е било необходимо
време за преместване на автомобила от въпросната ограда на самото пътно
платно като за такова преместване се упоменава в показанията на св.К.Д. и на
полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието. Когато
полицейските служители са
намерили подсъдимия в дома му, според съда
около час след удара с автомобила, той е бил употребил алкохол – ракия с
неизвестен произход като това е станало
след деянието. Видно от часа на обаждането до телефон 112 – 16.43.33ч., от часа на
предаване на сигнала до ОДЧ – 16.46.23ч. и от часа на пробата с техническо
средство – 17.54.12ч. е налице интервал
от време повече от един час от подаване на сигнала до вземането на пробата за
алкохол. Тъй като според съда обаче ПТП-то е настъпило около 16.15ч., то
алкохолната проба е била взета след повече от час и половина след
довършване управлението на МПС, а именно
в 17.54.12ч.
Назначаването на комплексна съдебно-медицинска
и химическа експертиза, която чрез използване на съответните научни методи при
установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 2,39 на хиляда
към 17,54 часа, да определи каква е било концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия към вероятния час на инцидента, би могла да допринесе за разкрИ. е
на обективната истина в случай, че не бяха събрани доказателства за употреба на
алкохол на подсъдимия след деянието. Доколкото обаче стана ясно от показанията
на свидетелите В.Ц. и И.Ц., че са видели подсъдимия да употребява алкохол в
дома си след ПТП-то, би било невъзможно според съда да се установи каква е била
точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на
управление на МПС-то. Следователно определената с експертно заключение
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия не би била относима към времето
на настъпване на произшествието респ. преди това. Свидетелят И.Ц. е видял, че подсъдимият е изпил
около 100 мл ракия, на два пъти по 50
мл., след което двамата със съпругата си
са си тръгнали. Не може да се направи извод дали след тяхното заминаване
подсъдимият е изпил още алкохол, предвид че свидетелят М. е бил навън и не
е могъл да види какво се случва
след заминаване на свидетелите Ц. и.
Видно от показанията на св.В. и св.Т. от съдебно заседание е, че са заварили подсъдимия сам в стаята, на тъмно с угасено
осветление, когато са го намерили в дома му като не са успели да видят дали има
или не около него алкохол. Съдът счита
за безспорен фактът, че след ПТП-то подсъдимият е употребил алкохол като остава
неустановимо какво точно количество алкохол той е употребил след деянието и дали
след заминаването на свидетелите Ц. и е спрял да консумира алкохол. Поради това
според съда неустановима дори чрез експертно заключение остава концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управлението на МПС-то или
минути непосредствено след него, защото би трябвало да се отчете /приспадне,
извади/ употребения след деянието
алкохол, и то от друг, а не от същия вид – ракия, а не вино. Видно от
показанията на св.Д.Т., дадени на ДП е,
че подсъдимият не е могъл да обясни какво
количество алкохол е изпил и кога – л. 56 от ДП. В показанията на св.В.В. на
л.60 от ДП се сочи, че водачът заявил, че е пил около обяд вино, но не е
уточнил количеството. Показанията на св.Й.Й. на л.63 от ДП са в същия смисъл,
както и показанията на св.Т.Г. на л.66 от ДП. Пред св.А.А. подсъдимият е
уточнил, че е пил 1-2 чаши вино около 13.00ч. на 06.12.2018г. - л.68 от ДП. В обясненията си на л.70 от ДП подсъдимият е
заявил, че в дома на св.П. е изпил 2 чаши домашно вино от по 200 мл. като преди това не е пил нищо. Състоянието на подсъдимия непосредствено преди деянието е възприето единствено от св.П., а състоянието му
непосредствено след инцидента – от св.Д.
и св.М.. От показанията на свидетелите П. и Д. може да се направи единствено
извод, че подсъдимият е употребил алкохол, но не и в такова количество, което
би обусловило установената при проверката концентрация от 2,39 промила. Съдът
не кредитира с доверие описанието на състоянието на подсъдимия, което св.К.Д.
дава в показанията си в досъдебното производство и в съдебно заседание, тъй
като са налице противоречия в описаното поведение на подсъдимия след
деянието в двата разпита на този
свидетел. Св.Г.М., също като св.П., е видял подсъдимия непосредствено след
деянието, но в неговите показания не се съдържат каквито и да било индикации за
това, че подсъдимият е изглеждал доста пиян и от речта му не се разбирало нищо.
Напротив, видно от показанията на свидетеля М. диалог между двамата е бил
възможен, след като са се разбрали М. да закара подсъдимия до дома му и да
търсят въже и инструменти за ремонтиране на автомобила. Св.М. споменава в
разпита си в съдебно заседание, че подсъдимият е бил видимо доста притеснен
като не е миришел на алкохол. Същото описание на състоянието на подсъдимия след
деянието св.М. дава и в показанията си пред разследващия орган – „състоянието
на И. бе по-скоро като на притеснен човек с учестено дишане. Не съм усетил
мирис на алкохол. Не съм разбрал, че е бил пиян, по-скоро го приех като
притеснен.” Показанията на св.М. относно състоянието на подсъдимия, дадени в
двете фази на процеса, напълно се припокриват и съдът ги кредитира с доверие.
На фона на безпротиворечивостта на показанията на св.М. относно състоянието на
подсъдимия непосредствено след деянието правят впечатление твърде
противоречивите показания на св.К.Д. и св.С.Д., дадени в ДП и съдебна
фаза.
Съдът не дава вяра на
показанията на св.С.Д., дадени на ДП, а именно че е видяла подсъдимия във
видимо нетрезво състояние, разминаващи се от показанията й в съдебно заседание,
в което заявява, че изобщо не го е виждала след удара на оградата. Също не
кредитира показанията на св. Д., дадени на досъдебното производство, относно
факта, че е видяла подсъдимият много пиян, да псува и ругае след инцидента. В
съдебно заседание свидетелката дава коренно различни показания като заявява, че
поддържа и едните и другите.
Съдът дава вяра на показанията
на полицейските служители за състоянието на подсъдимия, но отчита факта, че те
са добили впечатления според съда около
час след инцидента, когато подсъдимият вече е бил употребил допълнително
количество алкохол според показанията
на свидетелите В. и И. Ц. и. Т.е.
полицейските служители са възприели състоянието на подсъдимия според съда едва
след около час след управлението на автомобила като показанията на същите
изобщо не могат да бъдат отнесени към състоянието на подсъдимия непосредствено
след деянието.
Поради изложеното съдът приема
за безспорно установено, че преди деянието подсъдимият е употребил алкохол, но
каква е била концентрацията на алкохол в кръвта му – над 1,2 на хиляда или под
тази съставомерна граница, съдът счита, че не е възможно да бъде установено
дори чрез експертно заключение поради липса на категорични параметри, които да
бъдат зададени и поради употребата на алкохол след деянието и то алкохол от
различен вид - ракия вместо вино. Както се посочи по-горе, съдът не кредитира с
доверие показанията на свидетелите П., Д. и Д., сочещи на едно твърде
неадекватно и пияно състояние на подсъдимия
непосредствено преди и след деянието, тъй като са изпълнени с
противоречия. Предвид и употребения алкохол от подсъдимия след деянието – ракия
с неизвестен произход и с неясен процент
алкохолно съдържание, следва да се приеме, че е напълно неустановимо с каква
концентрация на алкохол в кръвта си подсъдимият е управлявал МПС. Безспорно установен
се явява единствено фактът, че подсъдимият е управлявал автомобила си след
употреба на алкохол, без да могат да бъдат дадени конкретни параметри.
Съдът
кредитира безусловно приобщените писмени доказателствени средства, с които
категорично се установяват часа на позвъняване от страна на св.Св.Д. на
тел.112, часа на уведомяване на ОДЧ на ОД на МВР, часа на вземане на проба за
наличие на алкохол в дъха на подсъдимия. С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият И.Ц. не е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК от
обективна страна.
Повдигнатото
от Районна прокуратура гр.Козлодуй обвинение срещу подсъдимия не е доказано по
категоричен и безспорен начин.
Презумпцията за невиновност на подсъдимия в наказателното право изисква обвинителят да я обори, т. е.
обвинителят да докаже виновността на обвиняемия. Обвиняемият не е длъжен да
доказва своята невинност. Правилото „Всеки е невинен до
доказване на противното“ е залегнало в нашия
наказателен процес. Изразява се в принципната позиция, че лицето,
обвинено в извършване на престъпление, се смята изначално за невиновно.
Неговата вина следва да се докаже в хода на съдебното производство само въз
основа на събраните от съда доказателства и то след предоставяне на възможност
на обвиняемия да вземе становище по тях и да ги опровергае. В българската
правна система действа принципа за невиновност на което и да е лице до
доказване на противното с влязла в сила присъда. Съгласно чл.31 ал.3 от Конституцията на Република България, обвиняемият се смята за невинен
до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Същият текст е възпроизведен и в чл.16 от НПК. Тези текстове възпроизвеждат
чл.6, т.2 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, която съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията
на Република България има приоритет над вътрешното ни право.
Според действащото
в Република България законодателство и съдебната практика недопустимо е
постановяването на осъдителен съдебен акт при недоказаност на обвинителната
теза по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да ангажира претендираната в обвинителния
акт наказателна отговорност на подсъдимия. Присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства. Съдът признава
подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано
убедително /чл.303 от НПК/. Последното е гаранция за реализиране на неговите
права в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност. В тази
насока е и съдебната практика: Решение № 196 от 01.07.1991 г. по н. д. №
202/1991 г. на ВК на ВС; Решение № 624 от 1993 г. /.Обвинението следва да
бъде доказано по несъмнен начин, а освен това не обвиняемият е този, който
следва да представя доказателства за своята невиновност, тъй като същата се
презюмира с оглед презумпцията за невиновност. Обвинението би било съставомерно
само ако се установи по категоричен начин, че употребата на алкохол е била
осъществена преди управлението на
МПС и то в количество, което би било годно да
предизвика концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. От показанията на разпитания свидетел С.П. се установи, че подсъдимият е
пил вино, но са налице разминавания в количеството, посочено в ДП и това в
съдебно заседание. Всяко съмнение следва да се тълкува в полза на твърдяния нарушител с оглед
презумпцията за невиновност /в тази насока и ППВС № 10/ 1973 г./. Съобразно трайната
съдебна практика /Решение № 566/04.02.2009 г. по н.д. №605/2008г. на ІІІ Н.О.
на ВКС, Решение 603/12.01.2012 г. по к.дело №2807/2011г. на І Н.О. на ВКС,
Решение №188/11.01.2018г. по н.д. №895/2017г. на 3-то Н.О. на ВКС, Решение №
135/27.07.2015г. по н.д. №372/2015г.на 3-то Н.О. на ВКС/ концентрацията на
алкохол в кръвта на дееца трябва да е установена в момента, в който деецът е
управлявал моторното превозно средство. Доводът, че за
времето от напускането на местопроизшествието до проверката от органите на
реда, подсъдимият не би могъл да приеме количеството алкохол, установено при
техническото му тестване с Алкотест-Дрегер от 2,39 промила, няма
доказателствена опора в данните по делото. Дори и при кредитиране на
показанията на свидетелите, че е бил под влияние на алкохол по време на
пътнотранспортното произшествие, отсъстват по делото първични или вторични
данни за стойностното му изражение към този момент, което всъщност се
инкриминира, а не простото му наличие.
Подсъдимият не е длъжен да
съдейства на органите на разследването при провеждането му, той не е длъжен да
дава обяснения, както и има право да твърди каквото прецени за добре (с оглед
предприетата защитна версия). Това му процесуално поведение, предпоставка за което
е презумпцията за невиновност, не може да бъде отчитано като обстоятелство,
утежняващо наказателната му отговорност и в този смисъл е и утвърдената не само
българска, но и европейска съдебна практика /в тази насока – Директива (EС) 2016/343 на Еропейския парламент и на Съвета; Преюдициално
запитване, отправено от Специализирания наказателен съд на България във
връзка с Дело C439/16 PPU – чл.3 и чл.6/
Изложените по-горе съображения
при анализирането на събрания в хода на наказателното производство доказателствен
материал, мотивират настоящият състав да намери, че не са налице достатъчно
доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Налице е пълна
недоказаност по отношение на главни факти по делото. Това е така,
защото доказателствата по делото в своята съвкупност не съдържат факти, които
да са достатъчни, за да могат да обосноват по един несъмнен и непротиворечив
начин вменяване на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Независимо от факта, че по делото се установява по безспорен начин, че на посочената
дата и място, след проверка с техническо средство алкототест дрегер у
подсъдимият е установена концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда,
факт, който не се оспорва от подсъдимия, то липсват безспорни
доказателства, че същият е управлявал посоченото МПС след употреба на алкохол с именно такава
концентрация – 2,39 на хиляда. Не само това - липсват и категорични доказателства, че е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Липсват и категорични и
установени по несъмнен начин доказателства, от които да се направи категоричен
и недвусмислен извод, че е налице обективния елемент от състава на
престъплението на чл.343б, ал.1 от НК.
Императивната разпоредба на
чл.303, ал.1 от НПК забранява съдът да формира вътрешното си
убеждение въз основа на предположения и в резултат да постанови осъдителна
присъда. За да бъде постановена осъдителна присъда, следва събраните по делото
доказателства в своята съвкупност да водят до единствения възможен извод за
извършено престъпление от подсъдимия. В наказателния процес са допустими
всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно
значение имат единствено онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и
несъмнени доказателства /в този смисъл и Решение № 228 от 31.Х.1995 г. по н. д.
№ 231/95 г., ВС/.
При така установеното, съдът
прие, че липсват категорични доказателства за авторството на деянието и
намери, че обвинението спрямо подсъдимия не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, поради което на основание чл. 304 от НПК призна
подсъдимия И.И.Ц. за невиновен и го оправда по така повдигнатото
обвинение.
С тези мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: