Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в
публичното съдебно заседание на 18-ти февруари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 6162 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, а в
условията на евентуалност искове по чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж“ клон България твърди, че на 02.08.2018г. е предоставило на ответника Т.
кредит за покупка на стоки или услуги по договор с № CREX-16288828. Ответникът дал и съгласието си да му
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с
максимален кредитен лимит 2500.00 лв., която карта била активирана на
20.09.2018г.Общият размер на ползвания кредит бил 2464.74 лв., като Т. дължал и
договорна лихва от 233.04 лв. Датата на последната погасителна вноска била 01.03.2020г. Поради преустановяване на плащанията от
длъжника настъпила предсрочна изискуемост за което кредитополучателят бил
уведомен.
Ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4608/2019г. по описа на РРС за
сумите: 2464.74 лв.- главница със законната лихва, 233.04 лв.- договорна
лихва за периода 01.11.2018г.- 04.01.2019г., 129.23 лв.- обезщетение за забава
за периода 04.01.2019г.- 11.07.2019г. Тъй като заповедта била връчена на
длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК и с оглед дадените от съда указания, се
моли в настоящото производство да бъде признато за установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество посочените суми, за които е издадена заповед за
изпълнение. В условията на евентуалност се претендира ответника да бъде осъден
да заплати претендираните суми. Претендират се и направените в заповедното и
исковото производство разноски.
Ответникът М.Ч.Т. ***, чрез особен представител
депозира отговор на исковата молба с който оспорва предявените претенции.
Оспорва наличието на предсрочна изискуемост, както и редовното й съобщаване.
От
фактическа страна:
На 02.08.2018г. е бил сключен договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №CARD-16288844 между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и кредитополучателя Т.. На същата дата ищецът е
уведомил „Технополис България“ ЕАД, че между страните по делото е сключен
договор за кредит на стойност/без оскъпяване/-1979.00 лв.Сумата е заплатена на
третото лице-търговец чрез издадената кредитна карта на ответника на 02.08.2018г./вж. фактура-л.48/.
По делото е представен и сертификат № CREX-16288828, в който се
сочи, че същият удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и
„Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу заплащане на застрахователна
премия се съгласяват да застраховат М.Ч.Т. по застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“ в качеството му на кредитополучател. В сертификата са посочени
покритите рискове, начина на определяне на застрахователната премия,
застрахователната сума и срока на застраховката. Сертификатът е подписан от
„застрахован“ и „застраховащ“.
По делото е приета и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, която съдът изцяло кредитира, предвид
специалните знания на вещото лице. В експертизата е посочено, че по силата на договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта №CARD-16288844/02.08.2018г., ответника е получил
от ищеца кредитна карта с максимален кредитен лимит от 2500.00 лв. На с.д. чрез
кредитната карта, Т. е заплатил стоки на стойност 1979.00 лв. Посочено е и че
дължимата се сума за застраховка възлиза на сумата от 284.98лв. Ответникът не е
заплатил нито една от дължимите се суми по кредит, поради което и дължи на ищеца,
съгласно заключението следните суми: 2432.82лв.-главница/вкл. 1979.00 лв.-ползвани
суми по кредита, 284.98лв.-застраховка, 5.44 лв.-застрахователни премии, 151.40
лв.-договорна лихва за периода 01.11.-31.12.2018г. и 12.00 лв.-такса
обслужване/. Вещото лице е изчислило и размерите на дължимите се размери на
договорната и мораторна лихви.
От правна
страна:
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването
и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148
ЗЗП.
Настоящият състав на съда счита, че договорът за кредит
нарушава няколко разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място нарушено е законовото изискване за
минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и
преддоговорната информация.В
съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че: „За да се даде възможност на потребителя да познава своите права и
задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин.“От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те
следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и
който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат
от страна на потребителя. В тази връзка чл.
10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Неспазването на това изискване се санкциониран с недействителност на договора
за кредит – чл. 22 ЗПК.
След визуално
сравнение съдът установи, че договорът е
отпечатан с шрифт Garamond, размер 10, което е в нарушение на изискването по чл.
10, ал. 1 ЗПК и води до недействителност
на договора на това основание. За
извършване на подобно визуално сравняване не са необходими специални знания по смисъла
на чл. 195, ал. 1 ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не
изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки
магистрат с оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на
различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно
установимо посредством визуален анализ и за това не са необходими специални
знания.
На следващо място в договора е посочен годишен процент
на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а
това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго
самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи
по кредита.
Ответникът несъмнено дължи връщането на сумата 1979.00
лв., с която е
била заплатена цената на закупените от него стоки, тъй като по този начин
посочената сума му е била предоставена. Същият обаче не дължи сумите от 284.98лв.-застраховка, 5.44
лв.-застрахователни премии и 12.00 лв.-такса обслужване, включени от ищеца към
перо „главница“. Това е така, тъй като не се доказа такава застраховка да е
била сключена, нито се доказа, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е заплатило
тази премия на застрахователя. По делото е представен писмен документ озаглавен
„Сертификат“, в който се твърди, че удостоверява, че посочен застраховател се е
съгласил да застрахова ответника по
застраховка „Защита на плащанията“. Този сертификат със сигурност не
представлява договор за застраховка, и по делото няма представен такъв договор.
Съгласно чл. 344 КЗ, действал и към момента на сключване на договора за
потребителски кредит: „Застрахователният договор се сключва в писмена
форма като застрахователна полица или друг писмен акт.“ Т.е. писмената форма при
застрахователните договори е форма за действителност, а такъв писмен договор не
се представи по делото.
На следващо място т.нар. „сертификат“ е частен
свидетелстващ документ, който доказва само, че издателя му е направил
определено изявление, но не и че това изявление е истина. В случая издателите
на серификата са „удостоверили“, че застраховател се е съгласил да
застрахова кредитополучателите по
застраховка „Защита на плащанията“, но дори и да се приеме за вярно, че
застрахователя „се е съгласил да застрахова“ това не означава, че е застраховал
в предвидената в закона форма. А дори и изразеното съгласие не може да се
приеме за установено, тъй като издателите на „сертификата“ не могат да
удостоверят този факт с издаването му. Не на последно място и плащане по
застрахователен договор към застраховател също не се установи.
Възраженията свързани с настъпването на предсрочната
изискуемост са ирелевантни поради приетата нищожност на договора- договор между
страните няма и задължението на ответника да върне чистата получена сума
произтича от разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която е частен случай на общото
правило, че полученото без основание (или на нищожно основание) следва да се
върне и това задължение няма общо с настъпване на предсрочна изискуемост.
По изложените съображения установителните искове следва
да се уважат само в частта за съществуване на вземането на ищеца в размер на 1979.00
лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.07.2019г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане, която сума безспорно Т. е получил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за
закупуване на стоки. Тази сума подлежи на връщане на основание чл. 23 ЗПК, за
това в тази част предявеният иск е основателен, а предвид нищожността на
договора и предвид факта, че сумата за застрахователната премия не се установи
реално да е използвана за заплащането на такава, във останалите части искът
следва да се отхвърли.
Ищеца предявява в условията на евентуалност осъдителни
искове за всички предявени вземания, ако същите не бъдат установени с
предявените установителни искове. На това процесуално условие отговарят
отхвърлените искове за размера над 1979.00 лв. до 2464.74 лв.- главница, както
и за договорна лихва и за лихва за забава и тези претенции следва да бъдат
разгледани и като осъдителни, като отново следва да се отхвърлят по същите
съображения, изложени и по установителните искове. Тези вземания на ищеца не
съществуват от материалноправна гледна точка и предявени с осъдителни искове
също са неоснователни и следва да се отхвърлят.
На основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид частичното уважаване на предявения иск,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски, които са в размер на 142.05 лв. –
заплатена държавна такса за производството по делото, 100.00лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и по 300.00
лв.-възнаграждения за особен представител и вещо лице. Съобразно
уважената/отхвърлена част от иска, Т. следва да заплати на ищеца сумата от 589.44
лв. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г.,
съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца
сумата от 74.58 лв. – разноски по ч.гр.д №4608/2019г. по описа на РРС
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д.Т.Д., по
отношение на М.Ч.Т., ЕГН ********** *** в размер на 1979.00 лв.-главница по Договор
за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16288844/02.08.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.07.2019г. до окончателното изплащане, предмет
на заповед за изпълнение от 26.07.2019г., издадена по ч.гр.д №4608/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д.Т.Д. за установяване на вземания на
дружеството срещу Д.Т.Д., по отношение на М.Ч.Т., ЕГН ********** *** по Договор
за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16288844/02.08.2018г. за сумите:
главница над размера 1979.00 лв. до предявеният размер от 2464.74 лв., 233.04
лв.- договорна лихва за периода 01.11.2018г.- 04.01.2019г. и 129.23 лв.-
обезщетение за забава за периода 04.01.2019г.- 11.07.2019г.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д.Т.Д.
за осъждане на М.Ч.Т., ЕГН ********** *** да заплати на дружеството следните суми по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №CARD-16288844/02.08.2018г: главница над размера
1979.00 лв. до предявеният размер от 2464.74 лв., 233.04 лв.- договорна лихва
за периода 01.11.2018г.- 04.01.2019г. и 129.23 лв.- обезщетение за забава за
периода 04.01.2019г.- 11.07.2019г.
ОСЪЖДА М.Ч.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д.Т.Д. сумата в размер на 74.58 лв. – разноски по ч.гр.д №4608/2019г. по описа на РРС, както и сумата в размер на 589.44 лв.- разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: