№ 4392
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110204312 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-2200364/ 04.11.2022 г. на ИД
директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София, на „ФИРМА, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416 ал.
5 вр. чл. 415 ал. 1 КТ за нарушение на чл. 415 ал. 1 КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало ЮЛ,
което в жалбата си излага доводи за незаконосъобразност на НП, тъй като
разпоредбата на чл. 415 ал. 1 КТ касае неизпълнение на принудителна
административна мярка, а неизпълнението на дадено предписание съставлява
нарушение по чл. 415 ал. 2 КТ, поради което и нарушението е квалифицирано
неправилно, административният орган се е позовал на чл. 415 ал. 1 КТ, но от
Кодекса, който е обнародван през 1986 г.; дадените предписания са
незаконосъобразни; във връзка със задължителните предписания, дадени на
дружеството - жалбоподател, управителят на „Колкото повече, толкова
повече“ ЕООД е предприел незабавни действия по издирване на бившия си
работниик Н. Б. Н., като са направени множество опити за реален контакт с
него - по телефон и чрез различни телефонни приложения, използващи
интернет, но обратна реакция не е получена. Поради обстоятелството, че
дружеството не е разполагало с актуална банкова сметка и Н. не е съдействал
1
за получаване на евентуално дължимата сума /твърди, че се то веднъж вече я
е получил/, то от дружеството е била изпратена и нарочна покана за
предоставяне на банкови сметки, която покана е била върната с отразяване, че
лицето не я е потърсило. Излагат се аргументи, че за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, е следвало да
бъде доказано освен противоправно деяние, но и нежеланието и/или
умишлено бездействие, което в случая не е налице, тъй като е направено
всичко възможно за изпълнение на дадените указания на контролния орган, за
което обаче не е получено необходимото съдействие от страна на бившите
работници. Сочи се, че без наличие на актуална банкова сметка или
посещение на работника в седалището/адреса на управление на дружеството,
последното не може да изпълни дадените предписания. Гражданското право
изключва вината на длъжника, след като кредиторът не указва необходимото
съдействие от една страна, а от друга - наказателното право изключва от
обхвата на съставомерните деяния невиновните такива. По изложените
съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено. В с.з. жалбата се поддържа от адвокат ЖЕЛЯЗКОВ, който не се
явява в последното съдебно заседание, редовно известен от предходното.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
юрисконсулт ТОДОРОВ, който предлага на съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Излага доводи, че основната претенция на
жалбоподателя-ЮЛ е, че не е разполагал с банкова сметка на работника,
която последният трябвало да му предостави, но от саото оформяне на
писмото до него, а именно, че го канят да си получи „повторно” парите, няма
нормален човек, който да се отзове на подобна покана. От самите копия на
докумените за спедиция на писмото до Н. Б. е видно, че освен, че същите са
абсолютно нечетливи, е допълнено на ръка „Не си вдига телефона”. Ако
работодателят е имал желание той е щял да открие и изплати на бившия си
работник дължимото. Предлага на съда да потвърди НП като правило и
законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
2
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Съдът приема, че преклузивният срок е спаден, тъй като
извършеното върху НП отбелязване относно връчване при условията на чл. 58
ал. 2 ЗАНН е незаконосъобразно. Обратните разписки от пощенски куриер, с
отметразяване за невръчване "получателят непознат на посочения адрес" не
свидетелства за трайно напускане на административния адрес от страна на
дружеството, още повече, че именно на адреса на в гр.София, ул.“Цар Асен“
№ 49 жалбоподателят е призоваван и по настоящото дело, поради което съдът
приема жалбата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
При извършване на проверка от страна на контролните органи по
спазване на трудовото законодателство на дружеството-жалбоподател, било
установено, че не е изпълнено даденото с Протокол за извършена проверка
№ПР2211110/13.05.2022 г. на основание чл.404 ал.1 т.1 и т. 12 КТ,
предписание под №12, а именно: „Работодателят да изплати уговореното и
начислено по ведомост за месец декември 2021 г. трудово възнаграждение за
извършената работа на Н. Б. Н. и Р. М. А., съгласно чл.128 т.2 Кодекса на
труда”.
Срокът на предписанието е изтекъл на дата 31.05.2022 г. Нарушението
е извършено на 01.06.2022 г. и установено на 09.08.2022 г.
До приключване на проверката на 09.08.2022 г. не са представени от
работодател документи - разписка, банкови нареждания, банкови извлечения,
разходни ордери или др., които да удостоверят изпълнение на даденото
предписание.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 415 ал.1 КТ и
свидетелката В. Д. Веждарска заемаща длъжността главен инспектор при
Дирекция "Инспекция по труда" - София на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда", съставила и надлежно връчила на пълномощник АУАН
№22-2200364/09.08.2022 г.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лв. на основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 415 ал. 1 КТ за
нарушение на чл. 415 ал. 1 КТ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства, а именно: Протокол
3
№ПР2219972/09.08.2022 г.; Протокол №ПР2211110/13.05.2022 г.; Ведомост за
месец декември 2021 г.; Справка ТР, писма, известие-обратна разписка,
сигнал, от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите В. Д.
Веждарска, Р. М. А., Н. Б. Н., които съдът кредитира в цялост, като логични,
последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по
делото писмени доказателства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по
аргумент за противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и
чл. 57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с
участието на свидетели, предявяване на АУАН, както и сроковете за това.
АУАН е издаден от компетентен орган – инспектор при Дирекция
„Инпекция по труда” София, в кръга на неговите правомощия и в
присъствието на двама свидетели.
АУАН е подписан от съставителя и двама свидетели, съгласно
изискванията на чл. 40 от ЗАНН, като е надлежно предявен за подпис и
запознаване на пълномощник на дружеството, след което препис от същия е
връчен на жалбоподателя. АУАН отговаря на изискванията за съдържание и
реквизит, регламентирани в чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка не се
констатираха съществени нарушения на процесуалните правила.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
4
съставения АУАН и в законоустановения срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Налице е
пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и
НП, като при съставянето на същия не се констатират нарушения на чл. 57
ал.1 ЗАНН.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с
приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият
орган е подвел фактите под посочената в НП материалноправна норма. Това
следва от обстоятелството, че съгласно изричния текст на предписание под
№12, а именно: „Работодателят да изплати уговореното и начислено по
ведомост за месец декември 2021 г. трудово възнаграждение за извършената
работа на Н. Б. Н. и Р. М. А., съгласно чл.128 т.2 Кодекса на труда,
обективирано в Протокол за извършена проверка №ПР2211110/13.05.2022 г.
Протоколът бил издаден за извършена на дружеството проверка в периода от
06.04.2022 г. до 13.05.2022 г. , като този Протокол бил връчен на 13.05.2022 г.
на управителя на дружеството лично и срещу подпис
Видно от този протокол предписание под №12 е със срок за изпълнение
31.05.2022 г., респ. нарушението е извършено на 01.06.2022 г.
Предписанието е издадено в изпълнение на правомощията на
контролните органи по чл. 404 ал.1 т.1 КТ и е насочено към отстраняване на
констатирано от същите нарушение на трудовото законодателство.
Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е било
дадено на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 КТ и не е било оспорено в
законоустановения срок, т.е., то е влязло в сила и е произвело правни
последици, в който смисъл за дружеството-жалбоподател е възникнало
задължението за изпълнението му в указания срок.
Съгласно чл. 128 т. 2 КТ, работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от
работника работа и като работодател търговското дружество участва в
трудовите правоотношения, възникващи с наетите от него работници и
служители. Съдържанието на трудовото правоотношение е уредено в чл. 124
КТ, който регламентира правата и задълженията на страните по това
правоотношение. По силата на тази норма, работникът или служителят е
длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва
установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника
или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща
възнаграждение за извършената работа. Изплащането на уговореното трудово
възнаграждение следва да става в установените срокове, респ.
5
неизпълнението на посоченото задължение е скрепено със санкция. Мястото,
начинът и сроковете на изплащане на трудовото възнаграждение са
регламентирани в чл. 270 КТ, съгласно който плащането става в
предприятието, където се извършва работата, лично на работника или
служителя по ведомост, срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение може да се превежда на влог в
посочената от него банка. Трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Правилно е посочена правната квалификация, а посочената норма на чл. 415
ал. 2 КТ урежда неизпълнение на задължително предписание на контролен
орган на инспекцията по труда, издадено на основание чл. 405а ал. 4 КТ,
каквото в случая не е налице. В конкретния случай се касае за нарушение,
свързано с неизпълнение на дадено задължително за работодателя
предписание по чл. 404 ал. 1 т. 1 КТ. Изпълнението на задължителните
предписания е обвързано със срок, като нарушението се счита осъществено от
момента на изтичане на съответния срок.
По делото бяха разпитани свидетелите Р. М. Ангелов и Н. Б. Н., и
докато първата свидетелка заяви под страх от наказателна отговорност, че е
получила трудовото си възнаграждение за месец декември 2021 г., то по
отношение на свидетеля Н. Н. това обстоятелство не беше установено. При
разпита си в с.з. от дата 27.09.2023 г., Н. заявява, че през времето, когато е бил
на работа като готвач в дружеството-жалбоподател, той не се е подписвал за
получаване на заплата никъде и никога не получавал уговорения в трудовия
договор пълен размер на същата, което наложило той да работи на две места
едновременно. Не отрича, че не е отговарял на позвъняванията на тогавашния
управител Александър Петров Христов, разпитан в качеството на свиетел от
наскоящата инстанция, но това е било поради причината, че той е водил
разговори и получавал обещания, че получи възнаграждението си от лице с
първо име „Лъчезар”, с който е контактувал по всички въпроси, свързани с
работата му като готвач. Въпреки тези разговори обаче, до плащане на суми
не се е стигнало. Направените в жалбата и от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя възражение, че той като работодател не е
изпълнил предписанието, дадено му от контролните органи, поради липса на
съдействие от страна на работника, вкл. ненамирането му на адреса и по
6
телефона – съдът счита същите за неоснователни. Относно тези
обстоятелства, действително е представено по делото писмо от работодателя
с адресат Н. Б. Н., с искане последният да се яви в офиса на дружеството или
да предостави банкова сметка. На първо място, в писмото е отразена дата
30.05.2022 г., при краен срок за изпълнение на задължението на работодателя
на 31.05.2022 г., а от друга страна в това писмо е отразено, че работникът,
ако се яви ще получи възнаграждението си „повторно”. Тези две
обстоятелства, дори поотделно биха рефлектирали по неблагоприятен начин
върху работника и всеки разумен човек би решил да не откликва на отправена
от работодателя покана по този начин. От друга страна, жалбоподателят-ЮЛ
по мнение на съда не е проявил необходиото усърдие и активност при
издирване на бившия си работник. Фактът, че веднъж подобна покана е
върната с отбелязване: „......” не го освобождава от задължението му напр. да
изпрати пощенски паричен превод на името на работника на известния му
адрес напр. Без значение е дали последният отговаря или не на телефонните
обаждания на свидетеля Александър Петров Христов, тъй като това е негов
личен избор, а и едва ли с телефонни обаждания той би получил дължимото
от работодателя възнаграждения, както заявява и самият Н. при разпита си.
Съдът намира, че е налице частично изпълнение на даденото
предписание под №12: „Работодателят да изплати уговореното и начислено
по ведомост за месец декември 2021 г. трудово възнаграждение за
извършената работа на Н. Б. Н. и Р. М. А., съгласно чл.128 т.2 Кодекса на
труда, обективирано в Протокол за извършена проверка
№ПР2211110/13.05.2022 г., само по отношение на работника А., но не и за
работника Н. Н..
Доказателства за наличието на документ, удостоверяващ изплащане на
уговореното и начислено по ведомост за месец декември 2021 г. трудово
възнаграждение за извършената работа от Н. не са представени нито в хода на
проверката, нито до приключване на съдебното следствие в настоящото
производство, поради което и констатираното нарушение е безспорно
доказано. В тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил влязлото в
сила предписание, в случая - че е изплатил дължимото трудово
възнаграждение до пълния му размер, като представи съответните платежни
документи - разписка, банкови нареждания, банкови извлечения, разходни
ордери и други, удостоверяващи изплащане изцяло на начисленото трудово
7
възнаграждение на Н. за м.декември 2021 г., което не беше сторено. Поради
тази причина не са налице и основания за преквалифициране на случая в
маловажен по смисъла на чл. 415в ал. 1 КТ, доколкото от страна на
дружеството-жалбоподател не бяха ангажирани доказателства нарушението
да е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в
КТ.
Съдът намира, че законосъобразно и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя-ЮЛ.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ се предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.
Наказващият орган е наложил санкция в минималния размер от 1 500
лв., при спазване разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН, поради което
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено изцяло.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде изменено в горната насока.
При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в
разпоредбата на чл. 63 ал. 3 ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в
минималния размер, а именно в размер на 120 лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-2200364/ 04.11.2022
г. на ИД директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София, с което на
„ФИРМА, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на
основание чл. 416 ал. 5 вр. чл. 415 ал. 1 КТ за нарушение на чл. 415 ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „ФИРМА, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
София сума в размер на 120 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9