№ 31
гр. Плевен, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Търговско дело № 20224400900075 по описа за 2022 година
Производство по чл.247 от ГПК.
С решение № 3 от 12.01.2023 г. по т.д. №75/2022 г. Плевенски Окръжен
съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София , с ЕИК: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Г. М. Д. от с. ***, община Л., област Плевен, с ЕГН:
********** сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря му Е.Г. М.А,
настъпила на 14.10.2020 г. при ПТП, причинено виновно от Н.Л.Ш., с ЕГН:
********** като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***,
със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ответната
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София, съгласно полица
серия GO, №***, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.05.2022 г.
до окончателното изплащане на обезщетението, а иска за разликата от 80 000
лв. до претендираните като обезщетение 140 000 лв. и за законната лихва за
забава върху обезщетението за периода от 14.10.2020 г. до 02.05.2022 г. е
ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
1
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 3 200 лв., явяваща се ДТ върху
уважената част на иска.
ОСЪДИЛ на основание чл.77 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ по
депозитнатата сметка на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 340 лв.,
определена в о.с.з. на 19.12.2022 г. като допълнителен депозит за
допълнително възнаграждение на двете вещи лица, изготвили заключение по
комплексната експертиза по делото.
ОСЪДИЛ на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
адвокат М. М. Т. от Адвокатска колегия – Стара Загора сумата от 7 050 лв.
като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК Г. М. Д. от с. ***, община
Л., област Плевен, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София , с ЕИК: ***
сумата от 594.29 лв., явяваща се направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част на иска.
Решението е връчено на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-
гр. София на 06.02.2023 г. и в срока за въззивното му обжалване дружеството
е подало молба с искане на основание чл.247 от ГПК да бъде допусната
поправка на ОФГ в мотивите и диспозитива на решението, съгласно която
навсякъде вместо „80 000 лв.“ да се чете „70 000 лв.“ Ответникът е мотивирал
молбата си с това, че предвид цената на предявения иск – 140 000 лв. и
правилно определения в размер на 50 % принос на дъщерята на ищеца за
настъпването на вредоносния резултат, обезщетението следва да бъде
редуцирано наполовина и тогава дължимата сума ще е 70 000 лв., а не 80 000
лв.
Съдът е счел, че молбата е подадена от легитимирана страна, имаща
интерес от поправката и в този смисъл е допустима. Разпоредил е препис от
нея да бъде е връчен на ищеца Г. М. Д. чрез адв. М. М. Т.. На 07.03.2023 г. той
е изпратил по пощата отговора си. В него иска молбата да бъде оставена без
уважение, защото съдът не е допуснал ОФГ, предвид изложените в мотивите
на решението съображения за присъждането на сумата 80 000 лв.
Съдът, като обсъди доводите на страните и данните по делото,
2
намира за установено следното:
В решението си съдът е отчел, че е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ с
цена 140 000 лв.
Излагайки подробни мотиви и съобразявайки Тълкувателно решение
№ 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК, съдът в
заключение е приел, че за претърпените от ищеца Г. М. Д. неимуществени
вреди от трагичната загуба на едно от двете му деца – това, с което не е живял
постоянно и за което не е полагал преки родителски грижи след 7-та му
година, изразяващи се в душевно страдание и физически дискомфорт с
посочена в мотивите на решението продължителност и интензитет,
справедливото обезщетение е в размер на 160 000 лв. Приел е също, че този
размер следва да бъде редуциран наполовина – до 80 000 лв., с оглед
установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат в равна
степен – от страна на делинквента, който е нарушил по неустановена
конкретно причина едно единствено правило за движение – това по чл.20,
ал.1 от ЗДП и от страна на Е.Г. М.А, която в нарушение на чл.137а от ЗДП
се е возела по време на ПТП без поставен предпазен колан.
Според посоченото Тълкувателно решение, при прилагане
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД преценката на съда за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е
ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. Така е, защото
„основната функция на съда е да осигури прилагането на закона и тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва
да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в
обществен интерес. В съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът
следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди от деликт, а в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния
съд на РБ е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението….Оценката на увредения по
отношение на претърпените неимуществени вреди, която намира своя израз
в петитума на исковата молба, не е и не може да бъде ограничителен
3
критерий за свободното определяне на размера на справедливото
обезщетение от страна на съда….Съдът следва в своите мотиви да посочи
величината (размера), спрямо която прилага намаляването, а размерът на
паричното обезщетение, предявен с исковата молба, има значение с оглед
забраната за произнасяне plus petitum“.
С оглед така изложеното, съдът намира, че не е допуснал в решението
си сочената от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София
ОФГ. Не е налице никакво несъответствие между действително формираната
воля на съда и нейното външно обективиране в решението. За по-голяма
яснота съдът е следвало изрично да се позове на приложеното Тълкувателно
решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането по
чл.247 от ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 3 от 12.01.2023 г. по т.д. №75/2022 г. по описа на Плевенски
Окръжен съд, обективирано в молба вх.рег. №1990/22.02.2023 г., подадена от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***“АД-гр. София, с ЕИК: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-
седмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4