Р Е Ш Е Н И Е
№
29.12.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Ц.,
като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№8493/2016г. по описа на РС-Плевен, за да
се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на
чл.28, вр.чл.26, вр.чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за закрила на детето.
Пред РС-Плевен е
депозирана молба от ДСП-Плевен, в която се твърди, че с Решение № 940 от 26.06.2015 по гр.д.
1123/2015 г., по описа на РС Плевен, спрямо малолетното дете Н.С.С. ЕГН **********,
е предприета мярка за закрила, чрез настаняването и за отглеждане в
професионалното приемно семейство на В.И.В. ЕГН ********** и Е.Г.В. ЕГН **********
***, за срок от една година, считано от 02.10.2015г. Твърди се, че предвид
изтичащия срок на предоставената закрила и с цел преценка на бъдещото развитие
и отглеждане на малолетното момиченце е извършено ново проучване.Твърди се, че
видно от приложеното удостоверение за раждане на детето, негови родители са П.И.Л.
ЕГН ********** и баща С.П.С. ЕГН **********. Бащата е припознал детето. Твърди
се, че от раждането на малолетното момиченце родителите му живеят разделени и
са в конфликтни отношения. Твърди се, че след предприемане на мярката за
закрила, бащата С.С. демонстрира пълна незаинтересованост по отношение на
дъщеря си, не се грижи за нея, не дава издръжка, не се интересува от нейното
развитие, не осъществява определения му режим на лични контакти с нея. Твърди
се, че предвид на това той не е обект па социално проучване. Твърди се, че
майката П.Л. страда от психиатрично заболяване с диагноза "параноидна
шизофрения", но не се води на диспансерен отчет. Твърди се, че видно от
писмо от директора на ОДНБПЗ при УМБАЛ "Д-р Г.Странски“ Плевен до ДСП Плевен
с изх.№343/18.07.16 г майката е лекувана стационарно многократно. Твърди се, че
последната й хоспитализация е през периода 14.04.16г до 03.05.2016г с назначена
медикаментозна терапия с “Абилифай" табл.15 мг-1-0-0 табл. ДСП не
разполага с информация дали П.Л. спазва поддържащото и лечение и приема редовна
медикамента.Съобразно ЕР на ТЕЛК с № 0557 от 036/22.02.2016 г., при УМБАЛ гр.
Плевен майката е освидетелствана с определени й 80% трайно намалена
работоспособност и водеща диагноза „шизофрения". Твърди се, че в частта на
медицинските констатации от този документ е видно, че г-жа Л. има значителни
затруднения в социалната адаптация. Твърди се, че единствените сигурни доходи
на майката са получаваната от нея инвалидна пенсия в размер от 129,95лв и
месечни добавки за социална интеграция в общ размер от 19.50 лв. месечно.
Твърди се, че П.Л. обитава жилище, собственост на нейната майка ***.
Апартаментът се състои от хол, спалня и кухня, електрифицирано и водоснабдено, жилището
е обзаведено с мебели за нормалното битуване, а поддържана хигиена е на
задоволително ниво. Твърди се, че след предоставяне на мярка за закрила на
детето Н.С. е налице промяна в нагласите и желанията на майката да отглежда
дъщеря си в семейна среда. Твърди се, че след първоначално заявеното желание да
го отглежда, майката е насочена за оценка на родителския и капацитет. Твърди
се, че от изготвеното в тази връзка заключение на психологическа оценка на г-жа
Л. става ясно, че майката е несигурна, не показва майчински инстинкт и
отношение към детето, не изпитва никакви емоции към дъщеря си и не показва
привързаност и близост. Твърди се, че приоритет за майката са нейното
емоционално състояние и материални удобства, които е имала преди раждането на Н..
Направен е извода, че майката не може да предостави сигурна, безопасна и
качествена грижа на детето и е необходимо работа със специалист за това. Твърди
се, че госпожа Л. не пожела да съдейства и да ползва такава услуга за обучение и
повишаване на родителските и компетенции. Твърди се, че за период от една
година, през който детето се отглежда в приемното семейство майката е
осъществила няколко срещи с дъщеря си, които е преустановила през месец април
2016г., откогато не се е интересувала и контактувала с детето си Н.. Майката
категорично отказва да полага грижи за дъщеря си. Твърди се, че при проведеното
социално проучване е установено, че майката на малолетното дете съжителства в
едно домакинство с нейната майка -***. Последната също изразява желание да
отглежда внучката си в семейната си среда. Твърди се, че тази среда, обаче е
силно динамична, непредвидима, с постоянни конфликти между двете жени. Тези
конфликтни отношения са предизвикани от желанията и действията на бабата по
майчина линия - г-жа *** да контролира и управлява поведението, желанията и
нагласите на дъщеря си П. и свързания с това стремеж на майката на Н. да се
„освободи" от това обсебващо и травмиращо въздействие и контрол. Твърди
се, че двете жени взаимно се обвиняват за неуспехите и провалите в живата им.
Налице е негативизъм,социална изолация и отсъствие на подходяща емоционална
чувствителност към потребностите на малолетното, както при майката, така и
бабата по майчина линия, което обстоятелство сочи за невъзможност и при двете
да осигурят на детето позитивна семейна атмосфера, подкрепяща среда и модел на
поведение, в коя го да живее предвид ниската му възраст, което крие основателен
риск от увреждане на неговото нормално психическо, емоционално и нравствено
развитие. Твърди се, че от социалното проучване на ДСП Плевен на членовете на
разширеното семейство е установило, че освен бабата по майчина линия ***, която
не притежава нужните родителски качества и ресурс и отказва да съдейства на
органа по закрила за социалното и проучване. Твърди се, че няма други близки и
роднини на детето ,които да заявяват желание и да са в състояние да отглеждат
това дете на ниска възраст в семейството си. Твърди се, че роднините на детето
по бащина линия не са имали контакти с него, не желаят да бъдат запознати със
състоянието му и да го отглеждат в семейна среда.Твърди се, че от изложеното
дотук се формира извода, че няма възможност за реинтеграция на детето Н.С. в
семейната среда на биологичните и родители ,поради нежеланието на майката и
бащата от една страна, а от друга поради отсъствието на нужните родителски
компетентности, способности и възможност и за това. Твърди се, че не е в
интерес на детето реинтеграция в семейството и на неговата баба по майчина
линия ***, тъй като същата съжителства и се грижи за майката на детето П.Л.,
която е с психиатрично заболяване, и с която често са в конфликти, ескалиращи
до физически посегателства. Твърди се, че отсъствието на необходимата
емоционална чувствителност към потребностите на малолетното дете, липсата при
бабата на стимулиращ позитивна подкрепяща среда за детето, наличие на социална
изолация, отказ от съдействие и комуникация с представителя на органа на
закрила на детето, влошени и конфликтни отношения с други представители на
обществото като всичко това може да окаже негативно влияние върху развитието на
детето и да постави в риск неговото правилно комплексно развитие. Твърди се, че
същевременно приемните родители В. и Е. *** са осигурили сигурна, безопасна и
стимулираща среда за отглеждането и развитието на малкото момиченце. Твърди се,
че спазват правилен режим на отглеждането й, осигуряват необходимата
емоционална подкрепа и комфорт за нормалното и адекватно на възрастта и психо
емоционално развитие. Твърди се, че между детето и приемните родители е налице
много силна емоционална привързаност, тъй като същите са създали спокойна
атмосфера на домашен уют и топлина като предоставят на детето любов, нежност,
ласки и внимание. Всичко това подпомага индивидуалното развитие на Н.С. тя е
будно, щастливо, жизнено и енергично дете. Твърди се, че предвид
гореизложеното, липсата на положителна оценка на условия и възможности за
успешна и безопасна реинтеграция в биологичното семейство, както и в това на
близки и роднини, които да са в състояние да задоволяват нуждите на детето и да
се грижат за него адекватно е наложително предоставянето на мярка за закрила
спрямо това дете чрез повторно настаняване и в професионалното приемно
семейство на В.И.В. ЕГН ********** и Е.Г.В. ЕГН ********** ***. Във връзка с
това е издадена временна административна заповед на Директора на ДСП-Плевен с №
ЗД-04- 254/03.10.2016г. за настаняването на Н.С.С. временно по административен
ред за отглеждане в същото професионалното приемно семейството на В.И.В. ЕГН **********
и Е.Г.В. ЕГН ********** *** до произнасянето на съда с решение.
Моли се съдът,
поради гореизложеното да се произнесе с решение, с което да определи на
основание чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал.1, т.2 и т. 3 от ЗЗДет мярка за
закрила спрямо детето Н.С.С. ЕГН ********** - настаняване за отглеждане в
професионалното приемно семейство на В.И.В. ЕГН ********** и Е.Г.В. ЕГН **********
*** за срок от две години или до изменение на обстоятелствата, свързани с
детето ако е в негов интерес, считано от датата на настаняването му по
административен ред.
Моли се съдът,
на основание чл. 20 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и
утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца, в решението си
постанови условия, при които Н.С.С. ЕГН **********, да ползва социалната услуга
"заместваща приемна грижа" при възникване на извънредни
обстоятелства, непозволяващи на приемното семейство на В.И.В. ЕГН ********** и Е.Г.В.
ЕГН ********** *** да полага грижи за това дете: когато приемното семейство има
нужда от отдих или почивка, или когато преживяват временно някаква трудност или
криза, при необходимост по преценка на Отдел „закрила на детето" при ДСП
гр.Плевен.
Заинтересованата страна В.И.В. взема становище за основателност на
молбата.
Назначения процесуален представител на детето Н.С.С. взема становище, че е
и интерес на детето да бъде настанено в приемното семейство на В. и Е. *** за
поискания срок.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
Видно от
представеното удостоверение за раждане
се установява, че детето Н.С.С., ЕГН********** е с посочени за родители - майка
П.И.Л. и баща-С.П.С..
Установява се от заповед Видно от
Заповед № ЗД-04-254/03.10.2016г на директора на Дирекция ”Социално
подпомагане”-Плевен, детето Н.С. е настанено в професионалното приемно
семейство на В.И.В. и Е.Г.В. с адрес:г***.
Видно от Епикризи-2 броя, ЕР на
ТЕЛК и Писмо от ОДНБПЗ при УМБАЛ Георги Странски-Плевен, П.И.Л. не се води на
диспансерно наблюдение, но е лекувана многократно стационарно с поставена
диагноза „шизофрения“. След изписване от последната хоспитализация е изписана
поддържаща терапия, като няма данни дали тя е изпълнява. Заболяването започва
през 2001г. с параноидни налудности, а впоследствие се е проявявало в други
форми. На П.Л. е определена 80% трайно намалена трудоспособност заради заболяването
шизофрения.
От психологическа оценка №
123/06.07.2015г. се установява, че П.Л. има параноидни мисли за конспирация и
заговор срещу нея от различни хора. Конфликтите между нея и майка й *** са
ежедневни. *** няма контрол върху дъщеря си и не знае дали тя приема
предписаната й медикаментозна терапия. При запитване, П.Л. отговаря, че не може
да се грижи сама за себе си,как ще се справя с някакво дете. Не нарича детето
си по име, а го нарича „това дете“, „някакво дете“ и други. По време на срещите
П.Л. не показва майчински инстинкт и заявява, че е по-добре детето да бъде
отглеждано в по-спокойна семейна среда в сравнение с нейната. П.Л. е податлива
на манипулация от г-жа ***, несигурна е в себе си и често сменя мнението си по
отношение на детето Н.С..
Установява се от Решение № 940/26.06.2015г.,
постановено по гр.д.№ 1123/2015г. по описа на РС-Плевен, детето Н.С. е било настанено
в професионалното приемно семейство на В.И.В. и Е.Г.В. с адрес:г*** за
срок от една година.
От
представения социален доклад се установява изложената в молбата фактическа
обстановка.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това
едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни
случаи, то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат
това и такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия.
Съгласно нормата на чл. 25, т. 2 от Закона за закрила на детето, може да бъде
настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето.
От доказателствата по делото се установява, че майката на детето П.Л.
страда от заболяване Шизофрения. Често се налага да бъде хоспитализирана. Няма
изградена емоционална връзка с детето и е непостоянна в желанието си да полага
грижа за него в семейната си среда. Тя съжителства с неяната майка, с която
често са в конфликт. Бащата на детето трайно се е дезинтересирал от него.
В тази връзка съдът намира, че е
налице хипотезата на чл. 25, т. 2 от Закона за закрила на детето, поради което
спрямо Н.С.С., ЕГН**********, следва да бъде приложена мярка за закрила.
Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватната
мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е
да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки",
"приемно семейство" или "настаняване в специализирана
институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки,
които са се оказали безрезултатни. От доказателствата по делото се установява, че по
отношение на детето не са налице близки или роднини, но е налице подходящо
професионлано приемно семейство. Срокът за настаняване на детето, поискан в
молбата, е адекватен на търсената закрила. Поради това съдът намира, че следва
да настани детето Н.С.С., ЕГН********** в професионалното приемно семейството
на В.И.В. и Е.Г.В. с адрес:г*** за срок от 2 години, считано от настаняването
му по административен ред или до промяна на обстоятелствата, ако е в негов
интерес.
Направено е искане да бъде постановено детето да ползва социалната услуга
"заместваща, приемна грижа" при възникване на извънредни
обстоятелства, непозволяващи на приемното семейство да полагат грижи за това
дете: когато приемното семейство има нужда от отдих или почивка, или когато
преживяват, временно някаква трудност, при необходимост по преценка на Отдел
„закрила на детето" при ДСП гр.Плевен. Съгласно чл. 20 от Наредбата за
условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства
и настаняване на деца в тях, сочи, че при настаняване на дете в приемно
семейство, в заповедта на директора на дирекция "Социално
подпомагане" и/или в съдебното решение се определят условията за ползване
на "заместваща приемна грижа" съгласно Правилника за прилагане на
Закона за закрила на детето. Съдът намира искането за основателно и следва да
бъде постановено при посочените в молбата условия.
Водим от горното и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет съдът ;
Р Е Ш И:
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр.чл.26, вр.
чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от Закон за закрила на детето, мярка за закрила спрямо
детето Н.С.С., ЕГН********** -НАСТАНЯВАНЕ
за отглеждане и възпитание в професионалното приемно семейството на В.И.В., ЕГН**********
и Е.Г.В., ЕГН********** с адрес:г*** за СРОК
от 2 години, считано от настаняването по
администравен ред или до промяна на обстоятелствата, ако е в негов интерес.
ПОСТАНОВЯВА,
на осн. чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и
утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, детето Н.С.С.,
ЕГН**********, да ползва социалната услуга „заместваща приемна грижа”, при
следното условие: възникване на извънредни обстоятелства, непозволяващи на
приемното семейство да полагат грижи за това дете: когато приемното семейство
има нужда от отдих или почивка, или когато преживяват, временно някаква
трудност, при необходимост по преценка на Отдел „закрила на детето" при
ДСП гр.Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: