МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 3555/2018 година
по описа на Специализирания наказателен съд, 6 с-в
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт в Специализирания наказателен съд с
обвинение срещу подсъдимите:
Е.Д.М.-ЕГН-**********
- роден на г. в гр. София, българин, български гражданин, средно образование,
неосъждан, женен, не работи, средно образование , с постоянен адрес ***,
осъждан
За това, че:
1. 3а времето от
началото на 2008г. до 30.12.2008г. в района на гр. София ръководил организирана
престъпна група/ОПГ/-структурирано трайно сдружение на три и повече лица , с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.198 и 199 от НК с
участници М.В.Д. -ЕГН-********** *** и К.Н.Б.-ЕГН-********** ***, като групата
е въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр. с ал.1 пр.2 от НК.
2. На
30.12.2008г. около 23.00ч. в гр.София на ул."***" №4 в магазин „",
като извършител и в съучастие с М.В.Д. ***, като извършител и К.Н.Б.-ЕГН- **********
***, като извършител, отнел чужди движими вещи - сумата от 193024лв. от
владението на Б.П.Б. -заместник главен касиер на магазина и В.Ф.Ф. - администратор, с намерението противозаконно да ги
присвои , като употребил за това заплашване, деянието е в особено големи
размери и дееца е бил въоръжен с огнестрелно оръжие , а грабежа е извършен от
лице , което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група -
престъпление по чл.199 ал.2 т.3 вр.с ал.1 т.5 вр.с чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2
вр. с ал.1 от НК,
М.В.Д., ЕГН:**********-
роден на година в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, работи като автомонтьор към „" ООД - гр., осъждан, адрес ***2
За това, че:
1. 3а времето от
началото на 2008г. до 30.12.2008г. в района на гр. София участвал в
организирана престъпна група/ОПГ/-структурирано, трайно сдружение на три и
повече лица , с цел да вършат съгласувано в страната престъпления за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години -по чл.198 и
чл.199 от НК с ръководител Е.Д.М. -ЕГН-********** *** и участник - К.Н.Б.-ЕГН-**********
***, като групата е въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по
чл.321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 от НК
2. На
30.12.2008г. около 23.00ч. в гр.София на ул."***" №4 в магазин „"
, на 30.0.12.2008г. около 23.00ч. в гр.София на ул."***" №4 в магазин
„", като извършител и в съучастие с Е.Д.М. -ЕГН- ********** ***, като
извършител и К.Н.Б.-ЕГН-********** ***, като извършител, отнел чужди движими
вещи - сумата от 193024лв. от владението на Б.П.Б. - заместник главен касиер на
магазина и В.Ф.Ф. - администратор, с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, деянието е в
особено големи размери и дееца е бил въоръжен с огнестрелно оръжие, а грабежа е
извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана
престъпна група - престъпление по чл.199 ал.2 т.3 вр.с
ал.1 т.5 вр.с чл.198 ал.1 вр.
с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК,
К.Н.Б., ЕГН-**********,
роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование,
разведен, осъждан, работи в „..."-ЕООД-София с постоянен и настоящ адрес ***
1. 3а времето от
началото на 2008г. до 30.12.2008г. в района на гр. София участвал в
организирана престъпна група/ОПГ/-структурирано , трайно сдружение на три и
повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.198 и
чл.199 от НК с ръководител Е.Д.М. -ЕГН-********** *** и участник -М.В.Д. -ЕГН-**********
***, като групата е въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по
чл.321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 от НК.
2. На
30.12.2008г. около 23.00ч. в гр. София на ул."***" №4 в магазин „..."
, като извършител и в съучастие с Е.Д.М. -ЕГН-********** *** - извършител и М.В.Д.
-ЕГН-********** ***-извършител, отнел чужди движими вещи - сумата от 193024лв.
от владението на Б.П.Б. -заместник главен касиер на магазина и В.Ф.Ф. -администратор, с намерението противозаконно да ги
присвои, като употребил за това заплашване, деянието е в особено големи размери
и дееца е бил въоръжен с огнестрелно оръжие, а грабежа е извършен от лице,
което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група
-престъпление по чл.199 ал.2 т.З вр.с ал.1 т.5 вр.с чл.198 ал.1 вр. с чл.20
ал.2вр. с ал.1 от НК.
В хода на
съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа изцяло
внесения в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, като счита, че
събраните по делото доказателства по категоричен начин установяват извършването
на инкриминираните деяния от тримата съпроцесници.
Прокурор Христов
отново се спира на установената според него фактическа обстановка, като твърди,
че същата се подкрепя изцяло от събраните гласни доказателствени
средства - свидетелските показания на Н.Ц.Г., на Д.Л.В. и на свидетел с
идентификационен № 339. Прокурорът обръща специално внимание на показанията на Н.Г.,
които свидетелстват за детайли, свързани с инкриминираната дейност, а именно за
срещи между подсъдимите, начини за набавяне на оръжия, на оборудването,
действията на лицата по време на грабежа, които свидетелят няма как да знае,
освен от контактите си с подсъдимите. Прокурорът допълва, че показанията на Г.
се подкрепят от тези, депозирани от св. Д.В.. Прокурор Христов се спира на
показанията на св. В., отнасящи се до възможността на подс.
М. да борави с различни оръжия, които е носел и разглабял
в нейно присъствие. Представителят на държавното обвинение обръща внимание и на
показанията на свидетеля с идентификационен № 339, които макар и косвени по
своята природа давали с необходимата достоверност информация за мястото на
извършения грабеж, за използваните оръжия и лек автомобил. Прокурорът твърди,
че макар и с незначителни разминавания, показанията на свидетеля с тайна
самоличност се подкрепят от тези, депозирани от свидетелите Н.Г. и Д.В..
Прокурорът цитира и съдебна практика на ВКС, а именно Решение № 242 от 16 април
2020 г. по н. д. № 1018/ 2019 г., което счита, че допринася при преценката за
кредитиране на свидетелски показания, които излагат обстоятелства, които са им
били споделени в спокоен, приятелски разговор. Според държавното обвинение,
изводът за съпричастност и съответно доказаност на
обвинителната теза се извлича както от показанията на разпитаните по делото
свидетели, така и от изготвените балистични експертизи, и от видео-техническата
експертиза.
Държавният
обвинител се спира и върху обясненията на подс. Е.М.,
касаещи обстоятелството къде се е намирал подсъдимият на инкриминираната дата,
които счита, че не следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като обясненията
му, дадени в хода на досъдебното производство значително се разминават с тези,
депозирани в хода на съдебната фаза. Прокурорът твърди, че показанията на св. К.П.,
касаещи обстоятелството, че подс. М. до полунощ на
инкриминираната дата е бил в дома си, не следва да се кредитират, тъй като
изградените близки отношения между свидетеля и подсъдимия, се отразяват на
тяхната обективност. Прокурор Христов допълва, че няма свидетел, който да
подкрепи тезата на защитата, че подс. М.Д. не е
участвал в грабежа, каквато била целта на разпитите на С.М., на С.С. и на В. Радославов. Прокурорът счита, че депозираните
свидетелски показания на В.К. и на Веселин Панайотов /братовчвед
на подс. Б./ също не са в полза на тезата на подс. К.Б., че на инкриминираната дата, в инкриминирания
период, последният е бил в казино в ж.к. Люлин 3, собственост на „...“ с
управители В. и Стойчо. Не са събрани и други по вид доказателства, подкрепящи
изградената от защитата теза.
Държавният
обвинител счита, че като източник на достоверни доказателства следва да се
изключат свидетелските показания на Е.П. и на Л.Т., тъй като те към настоящия
момент търпят наказание за деяния, извършени в съучастие с М.. На следващо
място не следвало да се кредитират и показанията на св. Е.Л., сестра на Л.Т.,
поради близки отношения с подс. М..
Базирайки се
събраните в хода на наказателното производство доказателства, прокурор Христов счита,
че подсъдимите Е.М., М.Д. и К.Б. с деянията си са
осъществили от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, които
са им вменени във вина. По отношение на наказанията, прокурорът счита, че съдът
следва да определи размер, който да е в горната граница на посочените в
санкционната част на съответните правни норми, предвид характеристични данни на
всеки един подсъдим, а именно липсата на трудови навици, както и желание да
упражняват някакъв полезен за тях и за обществото труд, стремежът им към лесен
живот чрез средства, придобити от престъпления. По отношение на М.Д. и К.Б. по
обвиненията им за участие в организирана престъпна група, прокурорът предлага
да бъдат наложени по ДЕСЕТ години лишаване от свобода. По отношение на Е.М. по
обвинението за ръководене на организирана престъпна група да му бъде наложено
ПЕТНАДЕСЕТ години лишаване от свобода. По второто обвинение по отношение на
подсъдимите М.Д. и К.Б. за извършен грабеж да бъдат наложени наказания лишаване
от свобода за срок от по ДВАДЕСЕТ години за всеки, както и конфискация на
цялото имущество. По отношение на подсъдимия Е.М. да му бъде наложен ДОЖИВОТЕН
ЗАТВОР без замяна, както и конфискация на цялото имущество. Прокурор Христов
В пледоарията
си, защитникът на подс. М. – адв.
И.Ю. застъпва противоположна на прокурора теза, а именно, че по отношение на
неговия подзащитен няма нито едно доказателство,
подкрепящо двете повдигнати обвинения. Адв. Ю. дори
анализира грабежа от гледна точка на правната теория, като твърди, че от
събраните доказателства не се е установило използването на сила и осъществена
заплаха спрямо част от свидетелите от подс. М.. На
следващо място, адв. Ю. посочва, че няма процесуален
способ, регламентиран в НПК, за разпознаване по видеозапис, но дори да се
приеме, че такъв е допустим, лицето, което разпознава, не следва да познава
разпознаваните лица, защото противното би обезсмислило използвания способ, тъй
като целта на разпознаването, като способ въобще, е да се разпознаят лица,
които разпознаващият не познава, но може да посочи техни характерни и конкретни
белези, по които ги е разпознал. В този смисъл, счита, че осъщественото
разпознаване от св. Н.Г. е базирано на познанството между разпознаващия и между
разпознаваните, което не е обективно, предвид че разпознаваните са с
бронежилетки и с маски, което затруднявало посочването на конкретни белези, по
които биха били разпознавани. Същевременно защитата посочва, че никой от
другите свидетели не може да разпознае на записите присъстващите в залата лица.
Защитникът на подс. М. не счита, че изготвената
видео-техническа експертиза подкрепя обвинителната теза, тъй като има съответно
разминаване между височината на подс. Е.М. и
посочените в експертизата височини на извършителите на грабежа. Адв. Ю. установява разминаване между твърденията на
държавния обвинител, касаещи това кой е държал автомата Калашников и кой е
държал пистолет. В пледоарията си адв. Ю. отделя
особено внимание на показанията на св. Н.Г., които твърди, че в голяма степен
противоречат на показанията, депозирани от свидетелите, присъствали в магазина
по време на грабежа и касаещи механизма на неговото осъществяване. По отношение
на показанията на свидетеля с идентификационен №339, адв.
Ю. твърди, че те не би следвало да се кредитират, тъй като по същество
представлявали преразказ на обстоятелства, за които св. Г. му е говорил и на
които последният не е бил очевидец. От друга страна, според защитата
показанията на тайния свидетел дали познава или не подс.
Е.М. били противоречиви и като такива
също не би следвало да се кредитират от съда. Друг свидетел, чиито показания
защитата предлага да не бъдат кредитирани са тези, депозирани от св. Д.В., тъй
като съпружеското й съжителство със св. Н.Г., само на това основание я
дискредитира като обективен и безпристрастен свидетел. Отделно от това, адв. Ю. посочва факта, че свидетелката не е била пряк
очевидец на разговор между подс. М. и св. Г., касаещ грабеж в магазин „Била“, а е чула за такъв разговор,
докато е била в друга стая, което поставяло под съмнение нейните показания.
Процесуалният
представител на подс. М. счита, че и вторият пункт на
обвинението на неговия подзащитен не е доказан от
събраните по делото доказателства, тъй като св. Г. не познавал подс. Б. и никъде в показанията си не посочва, че подс. М. е бил ръководител на останалите нему съпроцесници. В този смисъл според адвоката били и
показанията на свидетеля с тайна самоличност, който също не е заявявал, че
съществува такава организация с ръководител подс. М.
и членове подсъдимите К.Б. и М.Д.. В края на пледоарията си и предвид всичко
изложено от него, адв. Ю. моли съдът да постанови
оправдателна присъда за всички повдигнати спрямо неговия подзащитен
обвинения.
Подсъдимият Е.М.,
както и неговият защитник, се спират на видеозапис на разпит на св. Н.Г.,
осъществен от разследващ полицай Христо Христов. Според тях, протоколът от
разпита е бил изготвен, непосредствено преди самия разпит, което го правело
незаконен. Отново подс. М., както и адв. Ю., посочват, че показанията на св. Г. не следва да
бъдат кредитирани, защото са депозирани вследствие не на добросъвестност, а на
страх да не бъде съден от подс. М., като за да
навреди на последния се съгласява да свидетелства срещу него. Подс. Е.М. подробно разглежда показанията на св. Н.Г. и
тези на свидетел с идентификационен №339, като твърди, че същите са
противоречиви един спрямо друг, а по същество са неверни. Посочва, че тези
свидетели не могат да депозират показания за факти, на които не са били преки
очевидци, като в подкрепа на това дава за пример, че и двамата свидетели не
знаят точно какъв е бил размерът на парите, които са отнети при грабежа, като
посочват сума, по-голяма от установената. Подс, М. се
спира и на свидетелките В. Филчева и Б.Б., според
които никой не е насочвал спрямо тях оръжие и не ги е заплашвал. Подсъдимият
изтъква, че в него не са намирани пари, не са намирани следи, които да го
свързват с грабеж, нито е разпознаван от свидетели като извършител на такъв. Подс. М. се спира и на втория пункт от своето обвинение,
това за ръководене на ОПГ, за което също твърди, че към извършването му няма
отношение, тъй като не се е срещал с двамата си съпроцесници,
както и не им е давал никакви наставления да извършват каквито и да било противоправни деяния. В заключение моли да бъде оправдан
изцяло по повдигнатите му обвинения.
Адв. Т.Н., в
качеството си на процесуален защитник на подс. К.Б.,
твърди, че единствената връзка между неговия подзащитен
и останалите му съпроцесници е общо наказателно дело
с подс. Е.М. и св. Е.М., по които има окончателни
оправдателни просъди. Това е и обстоятелството, което
според защитника, е довело до повдигане на две обвинения спрямо подс. К.Б.. Адв. Н. се спира на
показанията на водещия обвинението свидетел, а именно Н.Г.. Според защитника
този свидетел депозира показания, които по никакъв начин не свързват подс. К.Б. с настоящото наказателно производство. Адв. Н. допълва, че свидетелят с тайна самоличност
споменава за лице, познат на подс. М., което нарича Калоянчо, но не е установено, че това е именно подс. К.Б.. Защитникът се спира и на разпита на св. С.С., който също нямал спомен за водене на разследване спрямо
лице с имена К.Б..
Подс. К.Б. се
присъединява към казаното от неговия защитник, като допълва, че към
инкриминирания период не е познавал подс. М.Д., а подс. Е.М. познавал единствено във връзка с водено срещу
тях общо наказателно дело.
Адв. Йоанна Н., в
качеството си на защитник на подс. М.Д. в пледоарията
си се връща назад в наказателното производство, когато нейния подзащитен е бил още с качеството на обвиняем, като
изтъква, че две съдебни инстанции са приели, че няма обосновано предположение
по отношение на обвинението за престъпление по чл. 321 от НК. Адв. Н. твърди, че и в хода на съдебното производство не са
се събрали доказателства, които да обезпечат обвиненията за авторство на това
инкриминирано деяние. Защитата обръща внимание на показанията на свидетеля Н.Р.Т.,
разпитан в качеството му на разузнавач в сектор грабежи към СДВР-МВР. Адв. Н. посочва, че неговите показания пресъздавали
информация, събрана чрез масивите на МВР и оформена в докладна записка. В този
смисъл, предвид липсата на преки и непосредствени впечатления върху
подсъдимите, неговите показания не могат да бъдат разглеждани като подкрепящи
повдигнатите обвинения на тримата съпроцесници за
престъпление по чл.321 от НК. Защитникът на подс. М.Д.
счита, че депозираните от свидетелите Н.Г., Д.В. и свидетелят с тайна
самоличност показания също не могат да обосноват виновността на подсъдимия за
участие в ОПГ. От тях не става ясно от кога свидетелите са се познавали с подс. Д. и съответно не може да се извлече връзката на това
лице с инкриминирания период на съществуване на престъпната група.
По отношение на
втория пункт от обвинението на подс. Д., адв. Н. твърди, че от разпитите на св. Н.Г. и на свидетеля
с тайна самоличност са се установили съществени противоречия по отношение на
това осигурен ли е или не автомобил за извършване на грабежа в магазин „Била“.
Защитникът допълва, че показанията на св. Г. сами по себе си са противоречиви касателно обстоятелството
дали св. Г., сам, заедно със св. П. или със св. В., е осъществявал
предходно наблюдение на магазина с цел проучване и получаване на информация,
необходима за грабежа. Нелогичен за защитата било и твърдяното от св. Г., че
оръжията и екипировката за грабежа се съхранявали от св. Е.П., а същевременно
св. Г. твърдял, че отговорни за грабежа са подсъдимите М.Д. и К.Б.. Всичко това
според адв. Н. разколебава вярата в достоверността на
депозираните от св. Н.Г. показания. Адв. Йоанна Н.
също се спира на разпита на св. Г., проведен от разследващия полицай Христо
Христов, като счита, че има основания да се счита, че това действие по
разследването е било опорочено, като вместо да бъде санирано
с разпита по чл.223 от НПК, то е било повторено. Процесуалният представител на подс. М.Д. изтъква, че нито един свидетел не е разпознал по
нейния подзащитен като част от лицата, извършили
грабежа с магазин „Била“ през инкриминирания период, което било още едно
доказателство, което изключвало виновността на подсъдимия за вмененото му
престъпно деяние. В края на съдебното си прение, адв.
Н. се спира на обстоятелството, че нейният подзащитен
осъществява трудова дейност, благодарение на която издържа своето семейство,
което за нея е в противовес на казаното от прокурор Христов, че подс. Д. е лице без изградени трудови навици. Моли съда да
постанови справедлив съдебен акт.
Адв. И.Н., в
качеството на процесуален представител на подс. М.Д.,
счита, че изложените от св. Н.Г. факти са предположения, които не са обезпечени
с необходимите доказателства, в този смисъл напомня, че една присъда не бива да
почива на съмнения. В този смисъл, адв. Н. посочва,
че не са събрани доказателства за съпричастността на подсъдимите Е.М., М.Д. и К.Б. към извършване на престъпленията по чл.321 от НК и по чл.199 от НК, за които са им повдигнати обвинения. Моли съдът да
постанови оправдателна присъда, спрямо неговия подзащитен
– подс. М.Д..
Подс. Е.М. в
последната си дума отново твърди, че няма събрани доказателства, подкрепящи
показанията на св. Н.Г., че последният е събирал информация, която би улеснила
извършването на грабежа в магазин „Била“ и че е дал пари на подс.
М. за закупуването на лек автомобил БМВ Х5, с който да се извърши грабежът.
Моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като не се счита за виновен по
повдигнатите му две обвинения и изтъква, че една оправдателна присъда ще бъде
единствената справедлива такава.
В последната си
дума подс. К.Б. не се счита за виновен и моли съда да
постанови оправдателна присъда.
В последната си
дума подс. М.Д. не се счита за виновен и моли съда да
постанови оправдателна присъда.
Съдът намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Е.Д.М. с ЕГН-********** е роден на ...г. в
гр. София, българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, женен,
не работи, средно образование , с постоянен адрес ***, осъждан.
Подсъдимият М.В.Д. с ЕГН-********** е роден на 15 май 1988 година в гр. София,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работи като
автомонтьор към „..." ООД - гр...., постоянен адрес ***2
Подсъдимият К.Н.Б. ЕГН-********** е роден на ***г***
,българин , български гражданин, с основно образование , разведен ,осъждан
работи в „..."-ЕООД-София с постоянен и настоящ адрес ***
Подсъдимият Е.М. се познавал с М.Д. от гр....където и двамата
живеели . Д. бил в обща компания с дъщерята на М. – Г. и към 2008г. той често
общувал с него и го познавал много добре. М. познавал и подсъдимия К.Б..Двамата
били подсъдими по общо дело – нохд №105/2005г. на
Окръжен съд гр.София.М. подържал редовни
контакти с двамата и бил запознат с тяхното материално състояние.
През 2008г. М. бил в полезрнието на
правоохранителните органи за извършени
незаконосъобразни дейности, имал и висящи наказателни производства. Подсъдимият
Е.М. бил задърЖ.в арести на територията на ОСИН София
и в затвора - гр.София от 12.08.2004г. до
25.08.2006г - когато бил
освободен с оглед изменение на МН в
"Домашен арест" .Към посочената година заедно със съпругата си
стопанисвали магазин за дрехи в гр.Бухово,но получените приходи от тази дейност
не били достатъчни и М. и семейството му имало материални затруднения.Той имал
контакти с криминално проявени лица , опит в извършването на престъпления и бил
наясно с организацията ,необходима за снабдяване с големи суми пари по
незаконен начин.В този период М. бил около 40 годишен ,с атлетично телосложение
, добре физически подготвен и имал афинитет към различни огнестрелни оръжия.
Той се познавал и с други лица за които знаел,че са склонни
да участват в получаване на парични облаги чрез незаконна дейност.М. често
общувал с Е.Д.П. -с прякор „Еди -Кьоравия"и го посещавал в дома му , находящ се в ж.к."Надежда", 3та част.В края на 90
те години на 20 век свидетелят Е.П. запознал Е.М. и Н.Ц.Г. -с прякор „Ники
Тавата".В този период М. бил известен в криминалните среди и всявал
респект у всички.Запознаването станало в заведение за хранене, намиращо се на
магистрала „Тракия“. След това до 2008г. тримата често се срещали и подържали
приятелски взаимоотношения. Всеки от тях бил запознат с начина на живот и
заниманията на другите.
В началото на месец октомври 2008г. свидетелите Е.П. и Н.Г. се срещнали с подсъдимия Е.М. във
връзка с получена вътрешна информация за магазин „...".Срещата се състояла в
апартамента на свидетеля П.,*** .В момента в който Г. пристигнал в апартамента заварил подс.Е.М..П. и М. споделили с Г. за намерението си да
извършат грабеж на магазин „...“, намиращ се в близост до стадион „Славия".Основната
информация била сподЕ.от подсъдимия М..Той казал,
че обикновено оборотът в делнични дни бил около
70000-80000лв , но по празниците той скачал няколко пъти -до 200000-300000лв.
Казал, че магазинът е удобен за извършване на грабеж по
предстоящите Коледни и Новогодишни празници , предвид очаквания голям оборот и
налични пари в брой в обекта, но за целта са необходими още няколко човека,
освен тях двамата.
След тази среща П. и Г. заедно отишли до споменатия магазин „..."
,находящ се на ул."***" №4 и го огледали
външно , от паркинга от автомобила с който били , след което се разделили.
Няколко дни след това последвала нова среща , отново в жилището
на Е.П. , като при пристигането му там Н.Г. заварил освен П. и подс.Е.М.. Последният възложил на Г. да ходи да наблюдава „“...” “, входни,
изходни пътища ,кога идва инкасото, къде паркира, от къде идва, коя посока,
улица, след като свършат работа, как да се оттеглят, по коя улица, къде няма
задръстване.
В следващите дни Г. многократно ходил да наблюдава магазина ,
като в някои случаи ходил заедно с Е.П. , а в други със съпругата си –
свидетелката Д.Л.. След всяко наблюдение Г. споделял събраната информация с П.
и М.. Последният непрекъснато възлагал на двамата задачи във връзка с
подготовката на обира. По настояване на М. тримата събрали пари , закупили
дрехи , шаблони за надписи , специална боя за изготвяне на надписи върху дрехите. Изискването било
дрехите и обувките да са тъмни и да създават впечатление за полицейски
униформи. Всички дрехи,обувки , шапки , шаблони и боя били закупени от
свидетелите Г. и П. по указания на М.. На една от срещите присъствал и подс.М.Д.. Той само слушал думите на М. и мълчал. Пред П. и
Г. , М. споделил подробности от плана си, свързани с участници , начин на придвижване
, представяне на участниците като полицаи,оръжията които трябвало да използват.
М. определил , че П. трябва да шофира автомобила , а другите да влязат в
трезора и да вземат парите. Свидетелят Г. разяснил положението на охраната и
тяхното поведение. Първоначално М. поставил задача да се търси Опел -модел
„Омега" или „Сенатор" или Форд модел „Сиера" , които били с
мощни двигатели и подходящи за използване за подобни цели-грабежи. По късно М.
сам намерил автомобил БМВ Х 5 , тъмен на цвят. За покупка на посоченото МПС
били събрани пари от М., П. и Г.. Оръжията трябвало да се осигурят от М.. На
една от срещите им показал -автомат „Калашников", пушка
тип „помпа" , пистолети , гранати и бронежилетки с надписи „Police", които смятал да използват при грабежа. Тези
оръжия и предварително закупените дрехи се съхранявали в дома на Е.П.. На една
от срещите М. споменал, че ще участва още един негов човек , освен М.Д.. Той
казал малкото му име „К.“ и възложил на Г. да го търси , като му дал телефон и
местожителството му - кв.“Кремиковци“.
На съвместните срещи станало ясно,че М. имал подробна информация за вътрешното
разпределение на помещенията в магазина и точното местонахождение на трезора в
който се съхранявали парите от оборота. На Г. не станал известен източникът на
тази подробна информация.
В средата на месец декември 2008г. М. , Г. и П. се уговорили
да извършат обира на 25.12.2008г. и се разбрали да се срещнат в апартамента на П.
към 19.00 часа. На уговорената дата и час М. не се появил .Двамата го търсили в
следващите дни , но не го открили. М. бил изключително предпазлив и рядко
ползвал мобилен телефон. Той го държал разглобен и при нужда се свързвал
единствено с П. като двамата имали тайни сигнали – почукване , но без да
провеждат разговор. Понякога си изпращали и съобщения. П. и Г. решили, че с М.
се е случило нещо и всяка вечер го чакали да се появи или обади.
Междувременно М. решил да извърши планувания грабеж с
подсъдимите М.Д. и К.Б.. Очевидно М. имал по голямо доверие на двамата , а и
така участниците в деянието ставали по – малък брой. Събраните по негово
настояване пари били използване за закупуване на джип БМВ - модел Х5 , черен на
цвят, а М. осигурил оръжията – автомат „Калашников“ , пистолети , тъмни дрехи
наподобяващи полицейски униформи , бронежилетки с надпис „Police" върху
тях , а също и черни маски с прорези за очите и ръкавици.
По този начин щели да делят плячката между тях тримата , а не
между пет души. Възползвайки се и от получените от П. и Г. пари , дадени му за
закупуването на автомобил, с който да извършат грабежа , М. осигурил джип БМВ -
модел Х5 , черен на цвят.Пак той осигурил и оръжията- автомат „Калашников"
със сгъваем приклад и пистолети , тъмни
дрехи-панталони и якета наподобяващи полицейски униформи , както и две
бронежилетки с надписи „Police"
върху тях , а също и
черни маски с прорези за очите и ръкавици.М. анализирал събраната лично и
предоставената му от П. и Г. информация за персонала на магазина ,
местоположението на помещенията , начина на отчитане на касиерите , охраната и
решил , че най подходящото време за осъществяване на намеренията им е
30.12.2008г. около един час след затваряне на магазина т.е около 23.00 часа.
Подсъдимият М. бил запознат с помещенията, където се
помещават двамата охранители от ЗСОТ и тяхното местонахождение в близост до
задния вход на магазина при получаване на стока и напускане на персонала от
обекта.Това обстоятелство било водещо при планирането на начина на проникване в
магазина и всички действия на тримата подсъдими при осъществяване на
набелязаната цел.След затварянето на магазина охраната се състояла от двама
охранители .Те не били въоръжени, разполагали с радиостанции и други помощни
средства.В близост до входа откъм товарната рампа имало апаратна, откъдето през разположените камери на монитори се наблюдавало случващото се в
магазина и около входовете му. Единият от двамата охранители задължително стоял
в апаратната и наблюдавал мониторите.
Магазин „Била“, намиращ се в гр.София , ул.“***“№4 имал
работно време от 8.00 до 22.00часа.След затварянето на магазина, всяка касиерка
се отчитала на главния касиер или на негов заместник. Отчитането ставало като
всяка касиерка приключвала съответната каса, заключвала контейнера с парите и
се качвала на втория етаж на магазина , където се намирал трезорът. Трезорът
бил помещение с голяма маса, зад която стояла главната касиерка , а зад нея
имало голяма метална каса, в която се съхранявали парите до предаването им на
инкасото. Предадените пари се описвали и се поставяли в пликове. Всяка касиерка
се отчитала със съставянето на отчетен лист и приемо-
предавателен протокол. Външната врата на това помещение се отваряла със
секретен ключ и имало дръжка само от вътрешната страна на вратата. Отвън не е
било възможно отварянето на вратата на помещението с трезора , освен с ключа.
Трезорът представлявал метална каса с врата със заключващ механизъм с колело и
цифров код. В него се съхранявал оборотът на магазина , който се предавал на
служителите на инкасото от фирма „Груп – 4“ веднъж дневно – обикновено между
15.00 – 16.00. В помещението към инкриминираната дата имало камери, но същите
не работели.
В изпълнение на плана си тримата подсъдими пристигнали до
магазин „...", намиращ се в гр.София , ул."***" № 4 малко преди
23.00 часа. Тримата се придвижвали с предварително осигурения автомобил черен
джип БМВ -Х5 .В този час порталът към задния вход на магазина бил отворен ,тъй
като се чакал камион, който следвало да разтоварва стока .Охраната била
уведомена за предстоящото пристигане на камиона и го очаквали.В този момент
охраната се състояла от В.Д.В. и Т.И.К.. Подсъдимите влезли през отворения портал и
паркирали автомобила отстрани на главния
вход на магазина , като двигателя му бил оставен да работи. Тримата подсъдими
били облечени с тъмни , сходни по вид и цвят панталони без отличителни знаци по
тях. Подсъдимите М. и Д. били облечени с
тъмни якета ,върху които носили бронежилетки с надпис „Police“ от предната страна. Върху жилетката
на М. имало характерен светъл елемент в горната част на гърба. Подсъдимият Б.
бил облечен в тъмно яке , без бронежилетка и без отличителни знаци по него. М.
бил въоръжен с автомат със сгъваем приклад, Д. и Б. били въоръжени с пистолети
, като при придвижването си в магазина Д. държал и предмет, приличащ на
радиостанция. Тримата били с маски на главате , с
процепи за очите , скриващи напълно лицевите им черти , с тъмни ръкавици и
тъмни високи обувки. Подсъдимият Б. носел тъмен сак на дръжка през рамото си.
Тримата подсъдими се насочили към служебния вход на магазина
, който се намирал откъм товарната рампа. В този момент свидетелят К. се
намирал в апаратната и видял на монитора пристигането на тъмен на цвят джип. В.
В. в този момент се намирал на служебния вход до
товарната рампа и проверявал напускащите служители. След като видял на монитора
автомобила, К. напуснал апаратната и
тръгнал към товарната рампа , за да го
провери . В този момент през служебния вход на магазина влезли тримата
подсъдими. Б. и Д. се насочили към апаратната
, а М. - към стоящия в близост до
служебния вход В.. Тримата подсъдими събрали
двамата охранители до служебния вход , извикали „Полиция „ , взели радиостанцията от .В. и им заповядали
да застанат на колене и да вдигнат ръце. Свидетелите В. и К. се подчинили на указанията
на нападателите ,защото помислили , че са полицаи. Подсъдимите обезвредили двамата охранители , като им завързали ръцете на гърба с белезници. През
червена врата с ленти влязъл първо подсъдимият М. с насочен напред автомат ,
след него вървели двамата охранители , като след всеки от тях вървял подсъдим с
насочено напред оръжие – пистолет.. Подсъдимите принудили охранителите да
влязат в служебната част на магазина .В близост до служебния вход срещнали
свидетелките М.Д. и М.Т.. М. разпоредил и на тях да се връщат в магазина и след
като ги повели към вътрешността на магазина им разпоредил да застанат на колене
в близост до щанда за прясно месо. В
този момент тримата подсъдими държали в
ръце оръжията , които носили и при нужда ги насочвали към служителите в
магазина , за да ги принудят да изпълнят разпорежданията им. Подсъдимите влезли
в магазина към 23.03 часа. Един от подсъдимите останал при В., К. , Д. и Т., а останалите тръгнали из
различните коридори с щандове в магазина да съберат всички служители , които в
този момент зареждали стока по рафтовете.
В
различни части на магазина се намирали свидетелите А.Р., Д. Валевичарски,
Б.Д., Т.Л., Д.У., Д.В. , Й.А., Р.М., М.Х., Е.Д., Ч.Б.,
С.Т., Г.К..Свидетелите възприели
подсъдимите като полицейски служители и изпълнили без съпротива техните
указания. Всички свидетели били принудително заведени при охранителите , Д. и Т.. След като събрали
всички служители на едно място, подс.М. разпоредил на
висок глас „Към офиса на управителя“ .Този офис се намирал на втория етаж на
магазина , вдясно по стълбите , срещу трезора. По това време там били , в първото
помещение –офисът на управителя свидетелките К. Събкова
Б. и Р.М., а в помещението с трезора свидетелките Б.П.Б. , В.Ф.Ф. и М.В.Я.. Б.П.Б.
-заместник главен касиер на магазина и В.Ф.Ф. - администратор
отчитали и описвали парите от дневния оборот, след което ги пакетирали и
поставяли в самия трезор. Същият представлявал метална каса с врата със
заключващ механизъм с колело и цифров код. Отчетът започнал към 19.00 часа и
всяка от касиерките отивала до трезора, повикана по уредбата на магазина. В
момента той не бил заключен т.к. отчетът продължавал. В трезора били 36 бр.
сейфа , а Б. слагала парите в пликове по 60 000 лева . В трезора се
намирала инкриминираната сума в размер на 193024лв.
В този момент при частните обвинители Б.Б.
и В.Ф. била и свидетелката М.Я. , която отчитала парите от своята каса. На
вратата на помещението се почукало и свидетелката Ф. отворила вратата . На
вратата се появил подсъдимият М. с насочен автомат и огледал помещението .През
отворената врата , трите свидетелки възприели преминаващите служители ,
последвани от още две маскирани лица – подсъдимите Д. и Б.. Те помислили, че е
станала кражба и останали по местата си. Подсъдимият М. отишъл до офиса на
управителя и в него видял свидетелките Б.
и М.. Той им наредил с жест да минат към вътрешната стена на офиса и да
застанат на колене с вдигнати ръце. В офиса пристигнали и останалите свидетели
, следвани от двамата подсъдими Д. и Б.. Подсъдимият М. стоял в близост до
вратата на помещението на трезора и всички служители на магазина минали покрай
него. След като се събрали в офиса на управителя, той с груб тон им разпоредил
да клекнат, да вдигнат ръцете си нагоре и да сведат погледите си към пода. След това се върнал в трезора и с
жестове и насочен автомат разпоредил на свидетелките Ф. и Я. да отидат в офиса
на управителя и да застанат на колене с вдигнати ръце.М. казал на висок глас
„Излизай“ като след излизането им казал „Наляво“.При влизането си в помещението
на трезора насочил автомата към свидетелката Ф. и разпоредил да излиза. Веднага
след излизането на Ф. и Я. , М. влязъл по - навътре в помещението и разпоредил
на св.Б.Б. да излиза .В първия момент Б. не реагирала
и М. тръгнал заплашително към нея и я бутнал. Тя се подчинила и заедно с Ф. и Я.
се присъединили към останалите служители и също клекнали , с вдигнати ръце и
поглед към пода. Всички пари от оборота останали в помещението и в касата.
М. останал до входа на трезора ,като държал насочения автомат
към пода, където били на колене служителите на магазина. Той непрекъснато
движил оръжието и в един момент щракнал затвора ,като се чул звук на зареждане.
При движението на автомата се виждала червена светлина , която шарела по телата
на застаналите на колене свидетели. В това време подсъдимите Б. и Д. влезли в
трезора и събрали наличните пари в размер на 193 024 лева в тъмния сак.
Те изваждали касетките
от самия трезор , взели парите намиращи се в тях , като хвърляли касетките на
земята и шумът от падането им бил чут от всички служители в съседното
помещение. Събирането на парите продължило около две - три минути. Първо от трезора излязъл
подсъдимият Б. със сака , след него Д. и последен тръгнал М.. Тримата слезли по
стълбите и се отправили към главния вход на магазина .Той бил заключен и М. произвел три изстрела с автомата .След
това подсъдимите М. и Д. счупили
стъклото на едната плъзгаща се врата с крак. Зад тях стоял К.Б. с преметнат
през рамо тъмен сак, в който били взетите от трезора пари. Тримата бегом
излезли от магазина , преминали през пешеходната пътека пред магазина , качили
се в джипа с който пристигнали и през вдигнатата бариера на паркинга пред
централния вход на магазина с висока скорост потеглили в неизвестна посока.
Служителите на търговския обект останали още няколко минути в
помещението на управителя , клекнали и с вдигнати ръце .След като се убедили,
че нападателите са си тръгнали , излезли , минали покрай помещението с касата и
през отворената врата видели разхвърляните метални касетки и счетоводни
документи .Свидетелите Б. и Ф. видели, че пликовете, в които били поставени
парите от оборота липсват.
Свидетелят К. показал
на свидетеля Б. , че в джоба на връхната му дреха има ключ за белезниците и
последният му освободил ръцете. Свидетелката А. се обадила на телефон 166 и
подала сигнал за обира. Тя използвала втория си телефон , след като подсъдимия М.
взел другия. В.Ф. се обадила на свидетеля Т. и също му съобщила за обира. Веднага
след поучаване на сигнала на местопроизшествието пристигнали служители на СДВР
, то било запазено повикан дежурен разследващ орган , извършен обстоен оглед и
иззети веществени доказателства -три броя гилзи от автомат „Калашников"
останали след стрелбата до главния вход, както и следи от миризми. Незабавно
започнали и разпити на очевидците -служители на магазин „..." , както и оперативно-издирвателни действия за разкриване на
извършителите.
Около полунощ в интернет сайтове се появили публикации за
извършения грабеж. Свидетелят Е.П. прочел информацията , обадил се на св.Н.Г. и
го помолил спешно да отиде до тях. След като отишъл до дома на П. , той го
информирал , че в набелязания магазин е извършен обир. Двамата били наясно , че
М. е осъществил това , но с други хора. След обсъждане на информацията , Г. си
тръгнал от дома на П..
Два месеца след извършения грабеж свидетелят Г. бил извикан в
СДВР и му задавали въпроси във връзка с инкриминираното деяние. Това се случило
защото преди обира е бил забелязан в района на магазина. При тази оперативна
беседа , Г. отрекъл съпричастност към деянието.
Няколко месеца след деянието , Г. отишъл в апартамента на св.Е.П.
и там се срещнал с подсъдимия М.. В този момент М. се укривал в апартамента на П.,
защото бил обявен за издирване във връзка с извършено друго престъпление. При
тази среща , Г. попитал М. за грабежа и защо ги е „прецакал“.
М. му отговорил , че не е можал да ги намери и го извършил с други хора.Впоследствие
разказал подробности за извършения грабеж .На някои от срещите присъствала и
свидетелката Д.Л.В. , която живеела на
семейни начала със свидетеля Г.. Тя също
възприела разказите на М. за конкретния грабеж. На една от тези срещи М.
заплашил Г. да не говори и насочил към него пистолет. Това станало в хола на
апартамента на св.П. . В този момент до Г. била и свидетелката Д.В.,която също станала свидетел на отправената заплаха и
насочения пистолет.
През 2010г. М.
продължавал да се укрива от органите на МВР.В този период по молба на св.П. той
живеел в къщата на Г. ***. При различни разговори подс.
М. разказвал подробности за извършените от него деяния включително и за грабежа
на магазин „Била“. В течение на
съвместното съжителство , Г.
придобил непосредствени впечатления от ежедневието на М., неговите тренировки ,
пристрастието му към оръжията .
След задържането на подсъдимия М. на 24.11.2013г., свидетелят
Г. дал показания за факти и обстоятелства ,свързани с престъпната дейност на М..
Във връзка с показанията Г. и семейството му започнали да получават заплахи ,които свързвали
с М.. По това време М. бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. През
декември 2017т. Г. разбрал от медиите, че М. е оправдан и предстои да бъде
освободен от затвора. Това го мотивирало да отиде до СДВР и подробно да разкаже
за инкриминирания грабеж и ролята на
подсъдимия М. в него.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – кредитираната част от обясненията
на подсъдимите Е.Д.М., М.В.Д. и К.Б.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на Б.П.Б., В.Ф.Ф., Ч.Л.Б.,
К.Н.Д., Д.Я.Я., Н.Р.Т., И.Ж.М.,
Й.Н.А., Д. Стефанов В., Д.Л.В., Н.Ц.Г., Е.Д.П., М.З.С., С.Д.А.,
К. Стоянов П., Д. Пандорова У., А.Л.Р., Р.Ж.М., В.Д.Т., М.В.Я., Е.А.Д., М.Д.Д.,
М.Е.Х., К. Събкова Б., А.Н.Т., С.Р.П., М.П.Т., Т.Б. Младенова (Л.), Б.М.Д., Е.С.Е., Б.Г.Т., Д.С.Д., В.И.В.,
С.Д.Б., С.П.З.-Ц., М.И.В., Л.К.Г., М.З.В., В.Т.Г., Е.А.Р.,
Л.Т.Л., Д.П.И., Е.Т.Л., М.М.Н., С.Д.С., С.Д.Т., Г.К.К., Й.В.Й., Т.С.М., Е.Д.М.,
Т.И.К., В.Л.Б., Ц.З.Й., Д.В.В., Веселин Чавдаров
Панайотов, С.Д.С., Д.В.А., Д.Я.Т., Д.Л.Д., С.М.М., С.П.С.,
В.П.К., В. Радославов Гунев, В. Огнянов Миланов,
Свидетел с тайна самоличност с идентификационен №339; писмени - справки за
съдимост, протоколи за доброволно предаване, протоколи за претърсване и
изземване и фотоалбуми към тях, протоколи за оглед на местопроизшествие,
способи за доказване - заключенията на приетите по делото съдебно-дактилоскопна
експертиза, находяща се в том 1, лист 138-139 от ДП; съдебно-дактилоскопна експертиза, находяща
се в том 1, лист 176-177 от ДП; ДНК експертиза, находяща
се в том 1, лист 145-148 от ДП; ДНК експертиза, находяща
се в том 1, лист 153-146 от ДП; съдебно-балистична експертиза, находяща
се в том 1, лист 157-167 от ДП; съдебно-балистична експертиза, находяща се в том 8, лист 145-7 от ДП; съдебно-техническа
експертиза, находяща се в том 1, лист 166-171 от ДП;
съдебно-техническа експертиза, находяща се в том 3,
лист 32-34 от ДП; видео-техническа експертиза, находяща
се в том 8, лист 109-135 от ДП
ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
Значителна част от обясненията на подсъдимия М.,всъщност
представляват анализ на доказателствата по делото и критика на обвинителния акт,
действията на разследващите органи и на наблюдаващите прокурори. От значение е
да се отбележи, че обясненията на
подсъдимия са не само гласно доказателствено
средство, но са и средство за защита. В този смисъл, като средство за защита,
обясненията на подсъдимия често, както е
и в настоящия случай, включват и такива изявления, състоящи се в излагане на
подробни доводи и аргументи във връзка с повдигнатото обвинение, както и
критика на свидетелските показания, включително такива на досъдебната
фаза. Обсъжданите изявления на
подсъдимия М. , не могат да се
разглеждат като гласно доказателствено средство,
доколкото те не възпроизвеждат непосредствено възприети от подсъдимия конкретни
факти.Изявленията на подсъдимия М.,които не възпроизвеждат непосредствено
възприети от него конкретни факти от
обективната действителност, нямат характеристиката на гласно доказателствено средство.
Кредитират
се обясненията на подс. М. относно притежавания от съпругата му магазин
за дрехи в гр.Бухово, познанството му с подсъдимите М.Д. и К.Б. към
инкриминираната дата . Достоверни са и и обясненията му, че е пребивавал в
чужбина и напуснал пределите на страната, престоя му в кв.Кремиковци
, където изтърпявал мярка за неотклонение „домашен арест“.
Съдът
счита , че обясненията на М. относно момента на познанството си с Г., П. и В.
,относно посещенията в апартамента на П., изграденото алиби за времето на
извършеното деяние – посещение в дома на свои близки на ул.“Момина сълза“№2 , пребиваването
си в къщата на Г. *** са недостоверни и следва да бъдат третирани изцяло като
защитна версия.Всяко едно от изброените твърдения се опровергава от показанията
на свидетеля Г., свидетеля В. , свидетел с тайна самоличност 339 , установените
факти в резултат на изискани справки относно задържанията на М. по различни
наказателни производства.Относно познанството на подсъдимия М. със свидетеля Е.П.,
Б. и Д. ценен доказателствен източник са показанията
и на св.Е.М. – негов брат.
Следва
да се отбележи, че при разпита си като обвиняем в хода на досъдебното
производство , проведен на 11.01.2018г. М. изобщо не посочва въпросното
обстоятелство и дори застъпва друга версия за мястото, на което се е намирал на
инкриминираната дата – 30.12.2008г.В хода на разпита на допуснатия по искане на
подс. М. свидетел – К. Стоянов П. се установиха близките отношения между двамата.В
показанията си св.П. има ясен спомен за“ удобните“ на М. факти и ги излага в
подробности /дори по часове/, независимо от изминалото време.В същото време на
задавани въпроси от съда и прокурора отговаря уклончиво , позовава се на липса
на спомен , избягва детайлите.Именно поради тези обстоятелства, съдът намира
показанията на този свидетел за изцяло в унисон с процесуалните усилия на М. и
неговата защита да търсят алиби за инкриминираната дата.По- важното в
конкретния случай е, че показанията на св.П. остават изолирани, не се подкрепят
от нито едно друго доказателство и са в явно противоречие с цитираните по - горе обяснения на М., дадени в хода на ДП.
Част
от обясненията на подсъдимия М. са неотносими към предмета на настоящото дело, поради което
се изключиха от ценената от съда доказателствена
съвкупност, каквито са твърденията му: относно заниманията му преди
инкриминирания период, преди 2004г.; по
какви други дела е бил разследван; приключването на другите наказателни
производства с оправдателни присъди; какви молби и жалби и до кого е подавал.
Съдът
счита обясненията на К.Б., дадени в хода на съдебното следствие, единствено за
негова защитна версия в опит да се създаде алиби за времето на инкриминираното
деяние.Свидетелят К. добросъвестно разказва за повредената машина в казиното, в
което Б. твърди, че е играл през цялата
нощ.Свидетелят не е присъствал в казиното , вечерта на 30.12.2008г. и е видял Б. едва към обяд на следващия ден.Налице
е разминаване между обясненията на подс.Б. и св.К.
относно часа, в който се е развалила машината за игра. К. казва , че е бил
уведомен след 18.00, но със сигурност
преди полунощ. Б. твърди,в обясненията си, че това е станало между 3 и 4 през
нощта.В протокола от с.з на 24.11.2020г. свидетелят К. на няколко пъти посочва
, че това е станало на 31.12.2008 г. , след това се поправя . Показателно е
заявеното от този свидетел , че К.Б. му се е обадил наскоро и „обясни ми , че
трябва да разкажа какво е станало тогава на 30.12.2008г. – 31.12.2008г.“ С
цялата условност на показанията на свидетеля К. , отнесени към изложените факти
и констатираните противоречия във версиите за събитие отпреди 12 години , съдът не приема наличието на сигурно
доказателство за присъствието на Б. в посоченото казино на инкриминираната дата
и час. Показанията на свидетеля Миланов също не могат да се съотнесат
към часа на инкриминираното деяние.В разпита , проведен на 8.12.2020г. той заявява“ Спомням
си случай с К.Б. в казиното в Люлин, на 30.12.2008г. , към 12.00 часа – вечерта
се засякохме ,не си спомням добре дали вътре или отвън…“Видно от приложените
видеозаписи от камерите в магазин „... „ и заключението на видеотехническата екпертиза деянието е
извършено за времето от 23.03.16 до 23.13.38 часа на 30.12.2008г. Време от
около 45 минути в конкретния часови пояс е напълно достатъчно за придвижване от
местопроизшествието до въпросната игрална зала.Това е още един мотив , съдът
да приеме обясненията на подс.Б. относно престоя му в игралната зала като защитна
версия , неподкрепена от достатъчно доказателства.
Следва
да бъдат приемани като защитна версия обясненията на подсъдимия М.Д. за
изгражданата от него версия за невъзможност да е участвал в инкриминираното
деяние.Разпитаните по негово искане и по искане на неговата защита свидетели
единствено доказват присъствието на подсъдимия на тържеството по посрещане на
Нова година на 31.12.2008г. и на пазаруването за празника в ранните следобедни
часове на 30.12.2008г. Свидетелските показания във връзка с тези събития, не са
относими към инкриминираната дата и час и в този
смисъл са ирелевантни за разкриване на обективната
истина относно предмета на делото. По делото са събрани доказателства –
показанията на свидетелите Г., В. , свидетел с идентификационен номер 339, Е.М.
, че към инкриминираната дата и след нея Д. и подс.М.
са се познавали , последният го е приемал като син и напълно му се е доверявал.
През 2008г. М. и Б. са били подсъдими по дело в РС гр.София . Установената
близост между М. и Д. потвърждава убедеността на посочените свидетели, че М.Д.
се е познавал и с К.Б..Последното обстоятелство не е от съществено значение ,
тъй като връзката между извършителите и водещата роля при осъществяване на
инкриминираното деяние е на подс.М..
По
отношение на показанията на свидетеля Н.Ц.Г. следва да се отбележат няколко
обстоятелства. На първо място те са основен доказателствен
източник относно подготовката на инкриминираното деяние , ролята на подсъдимия М.
при подготовката и при извършването му
, предхождащите и последващите
отношения между него,св.Е.П. и М..Част
от показанията на свидетеля Г. са за факти , които лично е възприел и
пресъздава в своите показания пред съда и в досъдебното производство. Това са
факти за познанството му с подсъдимия М., възникването на идеята на обира в
магазин „Била“, срещите в апартамент на свидетеля Е.П., действията на М. ,
всички действия по подготовка на деянието – събиране на информация , подготовка
на дрехите на извършителите , снабдяване с автомобил , финансирането на
подготовката, оръжията, с които е следвало да бъдат въоръжени, планувания начин
на извършване на деянието ,участниците и разпределението на ролите им .Тези факти са възприети от Г.
непосредствено и се явяват източник на първични доказателства. Тези факти
следва да се кредитират с доверие, защото се подкрепят от установеното за
извършения обир.
Друга
част от показанията на свидетеля Г. са преразказ от разказите на М. в по –
късен период. Свидетелят посочва всички обстоятелства ,при които е научил
изложените факти , източникът им и момента на узнаването. В тази част показанията
на Г. могат да се ценят като производни доказателства. Този вид доказателства
са допустими от закона и следва да бъдат възприети или отречени след проверка и
оценка по правилата на процесуалния закон. Тези показания могат да бъдат
използвани, както за събиране и проверка на първични доказателства, така и да
ги заместват при положение , че не могат да бъдат събрани първични .В този
смисъл е решение №242/16.04.2020г. по н.д. 1018/2019г.
Тази
възможност за приемане на производно доказателство от гледна точка на източника
по отношение на пряката му връзка с предмета на доказване се възприема от
съдебната практика и е напълно съобразена с изискванията на закона. Когато
обвиняем или подсъдим откаже да дава обяснения по релевантните факти , но преди
това е направил самопризнания пред трето лице е допустимо използването на
показанията на това трето лице. Това не може да се противопостави на забраната
за самоуличаване защото е направено пред избрано от
подсъдимия лице , напълно доброволно , спонтанно и свободно. Към момента на
разказа на подсъдимия пред свидетеля те са били в приятелски отношения , водили
са свободни разговори и са имали доверие един на друг. В случая показанията на Г.
относно начина на извършване на инкриминираното деяние, поведението на
подсъдимите в магазина , оттеглянето им и последващите
им действия по ползване на облагите от престъпното деяние се вземат под
внимание и се кредитират от съдебния състав – всички тези факти са узнати от
свидетеля при проведен свободен разговор с подс.М.,
респ. налице е извънсъдебно признание от подсъдимия, доколкото именно
последният се явява източник на доказателствената
информация. Тези показания не могат да мотивират осъдителна присъда ако
са единствените, които подкрепят обвинителната теза. Конкретните показания се
подкрепят от заключението на назначената видеотехническа
експертиза , показанията на свидетел с тайна самоличност 339 и показанията на служителите в магазина .Те издържат на
проверката за достоверност и водят до пълно разкриване на обективната истина за
релевантните факти на инкриминираното деяние.Те са свързани с използвания
автомобил, оръжията, облеклото на извършителите, времето на извършване ,
стрелбата при излизането от магазина и оттеглянето от местопроизшествието.Всичко
това са факти ,които Г. е могъл да научи
единствено от подсъдимия М. , по посочения от него начин.
Съдът
не приема становището на подсъдимите и защитата, че Г. е недобросъвестен
свидетел и неговите показания са плод на негативното му отношение към подсъдимите
и на „желанието му да услужи на полицията“ и да получи облаги за това.
На
първо място от значение за оценката на свидетелските показания в наказателното
производство е тяхната проверка чрез всички допустими способи и изводът за
тяхната достоверност или недостоверност. Както вече бе отбелязано , проверката
на достоверността на изложените от Г. факти чрез съпоставката им с останалите доказателствени източници, безспорно убеди съда в тяхната
правдивост.
На
следващо място , свидетелят Г. подробно излага обстоятелствата, поради които е
решил да разкаже това ,което знае за инкриминираното деяние и обяснява
причината да стори това в конкретния момент.Той добросъвестно излага факти за
влошените си отношения с подсъдимия М.,
получаваните от него заплахи , осигурената защита по реда на закона заради
получаваните заплахи. Мотивите на свидетеля да даде конкретните показания са
станали известни на съдебния състав от него , а не по друг начин.Това е
допълнителен факт, който говори за добросъвестност на поведението на Н.Г., а личната му неприязън към подс.М. не се оценява за достатъчно основание за
дискредитиране на показанията му.
Съдът
не откри друга мотивация Г. да даде показанията си , освен желанието му да
сътрудничи на правосъдието и да изобличи извършителите на тежкото престъпно
посегателство.
По
искане на представителя на държавното обвинение и след като констатира
предпоставките , визирани в чл.281 от НПК, съдът на основание чл. 281, ал. 4, вр.ал.
1, т. 1 от НПК прочете показанията на
свидетеля Н.Ц.Г., дадени на11.01.2018 г., обективирани
в протокол за разпит на свидетел, намиращ се в том 2, лист 38 - 40 от
материалите по ДП.След прочитане на протокола бе предявен и изготвения
видеозапис на прочетения разпит. По време на предявяване на видеозаписа
защитата и подсъдимите направиха възражения , че протоколът е предварително
изготвен от разследващия полицай и този разпит следва да се изключи от доказателствената съвкупност.
По
направените възражения , съдът смята разпита пред орган на досъдебното
производство на 11.01.2018г. при спазване на правилата на НПК.Коментираното ,
че при предявяване на видеозаписа се вижда, че на екрана има предварително написан
текст не опорочава процесуалната годност на разпита (а и липсват данни относно точния времеви момент на
стартиране на самия видеозапис, като на фона на горните обстоятелства за
наличие на записан вече текст в протокола за разпит, се налага изводът за отпочване на този видеозапис в момент, следващ началото на
разпита).Това е свързано с технологията на работа на конкретния
разследващ. Важно е да бъдат записани точните думи на свидетеля.Съдът няма
съмнение, че в този протокол за разпит са записани думите на свидетеля Г.. Той
потвърждава записаното , както преди подписване на протокола , така и след
прочитането му в хода на съдебното следствие.
По
същество показанията относно релевантните факти , записани в посочения протокол
и показанията , дадени в хода на съдебното следствие съвпадат. Налице са
несъществени разминавания относно присъствието на М.Д. в апартамента на Е.П.
преди извършване на деянието , относно моментът ,в който след деянието Г. за първи път се е срещнал с М..
По отношение на първото обстоятелство беше проведен допълнителен разпит на свидетеля,
в който той изясни констатираното противоречие. По отношение на срещата си с М.
след деянието , съдът приема за достоверно изложеното в хода на съдебното
следствие. Това е мотивирано от контекста ,в който е изложено това
обстоятелство от гледна точка на други установени факти , така и от
съотнасянето му от свидетеля към други събития .В подкрепа на този извод са
показанията на свидетелката Д.В. , която е присъствала и разказва за тази
среща.
На
основание чл.281, ал.1, т.1 НПК бяха прочетени показанията на
свидетеля Г., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство на
11.01.2018г.По същество показанията преповтарят тези ,дадени пред органа на
досъдебното производство.
Съдът
смята, че разпитът е проведен при стриктно спазване на разпоредбите на НПК и
няма причина да бъде изключен от доказателствената съвкупност.
Не
следва да се кредитират показанията на свидетеля Е.П. относно липсата на знание
за изложените от Н.Г. факти по срещите в
апартамента му , подготовката на инкриминираното деяние , ролята на подс.М.. П. и М. са в приятелски отношения и показанията на
свидетеля са изцяло в полза на подсъдимия. В показанията си П. посочва къде е
живял през 2008г., описва апартамента и обзавеждането му. Това съвпада с
описанието на свидетеля Г. и св.Д.В. и опровергава обясненията на М., че П. е
живеел на друго място. Доколкото в тази част показанията на П. се подкрепят от
показанията на Г. и В., съдът ги кредитира със своето доверие. Това съвпадение
опровергава твърдението на П., че познава Г. едва от водените срещу него дела,
на които последният се е явявал като свидетел.
За
изясняване на констатираните противоречие между показанията на двамата
свидетели беше проведена очна ставка, която не доведе до тяхното изясняване. Е.П.
отрича всеки факт, изложен от Н.Г., във връзка с познанството между тях,
подготовката на инкриминирания обир и последващите
срещи. Обяснението на това поведение, според съда , е в близките му отношения с
Е.М. и желанието да го оневини .
Показанията
на свидетелката Д.Л.В. са изключително подробни с посочването на множество конкретни
факти за запознанството си с Е.М., многобройните срещи с него , водените разговори.
От нейните показания релевантни са тези за срещата в апартамента на Е.П. в края
на 2009г. и разказа на М. за извършения грабеж в магазин „Била“, познанството
между Г., П. и М., техните отношения .В. посочва, че Г. и П. са я запознали с М.
през 2007г.Това подкрепя показанията на Г., че към инкриминираната дата той се
е познавал с двамата и опровергава обясненията на М. и показанията на П..Тя
описва в детайли при какви обстоятелства е чула подс.М.
да разказва за извършения грабеж и за други , извършени от него престъпни
деяния.В показанията си също описва апартамента на Е.П. и мястото на което се е
намирала когато е възприела разказа на М., като тази описателна детайлност на фактическата обстановка подкрепя
основния заявен факт на лично присъствие на посоченото място, а вложената от
свидетелката конкретика се оценява от решаващия
съдебен състав за признак за достоверност на дадените показания. Ценни
са и показанията й относно навиците на М. , пристрастеността му към оръжията и
постоянните му тренировки ,чрез които поддържал перфектна физическа форма. Пресъздаването
на разказите на М. за инкриминирането деяние не попада в забраната за самоуличаване по чужди думи. Съдът кредитира показанията на
В. в тази част по същите мотиви , които вече изложи при обсъждане на
показанията на св.Н.Г..
В
останалата част В. разказва за свои лични възприятия и също се кредитират от
съда , като достоверни.
Констатира
се разминаване в показанията на В. и Г. относно съвместно ходене до магазина
„Била“ през декември 2008г.В. посочва , че няма спомен да е ходила с Г. да
наблюдава магазина , но изразява
известна несигурност при отговора. От своя страна Г. споменава, че при
някои от посещенията си бил придружаван от В., но не споделял с нея целта на
посещенията си.При оценката на това несъответствие следва да се вземе предвид
изминалия период от време от събитието и неговото значение за изясняване на
релевантните факти , свързани с инкриминираното деяние. Категорично е изяснено, че наблюдението на магазина се
извършвало предпазливо и Г. не е запознавал В. със своите действия, като липсата на категоричност досежно този факт в показанията на св.В. се отдава и на
обстоятелството, че посещението на хранителен магазин е един житейски
„обикновен“ факт, който не се отличава с определена извънредност
и изключителност. Свидетелката ясно посочва причината, поради която е
дала показания по делото и следва да се приеме за добросъвестен и надежден
свидетел.
На
12.11.2019г. беше проведена очна ставка
между свидетелите Д.В. и Е.П.. От отговорите на зададените въпроси се изясни,
че свидетелката познава в детайли апартамента на П..Не могат да бъдат възприети
обясненията на П., че В. прави описанието по думи на служители на полицията и
по снимки, доколкото подобна
недобросъвестност от страна на полицейските служители не може да бъде презумирана, а и горните обяснения на св.П. не са
подкрепени с никакви доказателства и поради това се оценяват за голосновни такива. Конкретиката
на описанията, логичните отговори и множеството подробности по изложените факти
са достатъчни да се приеме, че казаното от В. е правдоподобно и се кредитира с
доверие.
Съдът
кредитира показанията на свидетел с тайна самоличност 339.Те кореспондират с
показанията на свидетелите Г., В. , видеотехническата
експертиза , показанията на служителите на магазина за поведението на
извършителите. Той потвърждава установените с други доказателствени
източници обстоятелства по отношение на участието на подсъдимите, извършената
подготовка от М., Г. и П. и подробности за поведението на извършителите ,
използвания автомобил , начина на оттегляне от местопроизшествието , подялба на
сумата и начина по който са похарчени.За последното говори и свидетелят Г. и
посочва, че това му е разказано от М..Свидетелят с тайна самоличност
потвърждава показанията на Г. , че М. или П. са имали информатор от
магазина,дава характеристични данни за М. като „нереализиран командос“.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката В.Ф. , както тези при разпита й в хода на
съдебното следствие , така и прочетените по реда на чл.281 НПК.В показанията си
пред съда , дадени на 20.12.2018г. Ф. подробно разказва за събитията от нощта
на 30.12.2008г.Нейните показания изясняват начина, по който е проникнато в
трезора от извършителите , насочения автомат , репликите на първия влязъл в
помещението нападател , действията на другите нападатели, лицата които са се
намирали в трезора и каква е била организацията по отчитане на оборота,
описване на сумите, поставянето им в пликове , къде са се намирали парите в
момента на влизането на извършителите.Тя описва извършителите ,облеклото им и
въоръжението .Категорично посочва, че най – високият от нападателите е насочил
автомата към нея и приканил трите свидетелки да излезнат
от помещението с високо вдигнати ръце и да се присъединят към останалите
служители .Ф. заявява „Ние бяхме заключили вратата. Чукна се на вратата.
Погледнахме – органа, СОТ. Гледаме един маскиран, с „Калашник“,
вика: „Излизай“. Висок, маскиран, не мога да го опиша. Само каза: „Излизай
навънка“. На български език. Аз тръгнах да излизам навънка. Той само ми каза:
„Наляво“. Когато се обърнах, целия персонал бяха на колене с вдигнати ръце.
Колежката беше в трезора, и веднага след мен излезе. Автоматът беше насочен към
мен.“.Т.е. налице са достатъчно
убедителни доказателствени данни относно
инкриминираната дата и място и относно обективираното
от субектите поведение, което поведение притежава характеристиките на
принудително такова – в случая двете пострадали В.Ф. и Бл.Д. са изпълнявали
служебните си задължения в трезора на магазина и не се доказа наличие на
определено друго обстоятелство (извън действията на един от нападетелите),
налагащо тяхното излизане от помещението.
Поради
констатирани противоречия във връзка с присъствието на свидетелката Я. в
помещението и броя на извършителите бяха прочетени , дадените от Ф. показания в
хода на досъдебното производство на 03.01.2009 г., намиращите се в том 1, лист
94 от материалите по ДП.След прочитането им , тя потвърди истинността им и
обясни противоречието с изминалия десет годишен период от събитията за които
говори.В цялост показанията на свидетелката Ф. кореспондират с показанията на
свидетелите Б.Б. и М.Я. за случилото се в трезора и с
показанията на всички служители на магазина които присъствали и на заключението
от видеотехническата екпертиза
за събитията в офиса на управителя, влизането на двамата подсъдими Б. и Д. в
трезора, поведението на подс.М., оттеглянето от
трезора по стълбите , стрелбата в стъклената входна врата на магазина ,
счупването й с крак , последвалите събития след оттеглянето на нападателите.
Свидетелката
Б.Б. потвърждава показанията на св.Ф..В разпита си на
30.01.2019г. Б. разказва, че на вратата на трезора се почукало и Ф.
отворила.Първоначално възприели две маскирани лица , едното с автомат
.Описаната от нея последователност на събитията кореспондира с установените
действия на нападателите чрез други доказателствени
източници. Б. категорично
посочва, че високото лице с автомат стояло на вратата , а друго лице започнало
да тършува из помещението и да събира парите от оборота. Б. последна напуснала помещението и
възприела , че един от нападателите започнал да събира парите и да събаря част
от металните сейфове на земята.“Свидетелката описва по следния начин събитията
:“ Когато излязохме в коридора, тe взеха парите в един сак. Аз видях това. Парите бяха на
масата, пакетирани, прибраха ги в един черен сак и излязоха, много бързо.
Когато взеха парите, аз бях в помещението. Единият от мъжете ми каза да изляза.
Докато събираше парите ми каза да изляза. Видя че в шкафчетата няма нищо. Като
излязох, ми каза да клекна долу. Този на врата ми каза да клекна. Те бяха
трима. „
След
констатиране на предпоставките за прочитане на показанията й от ДП дадени пред
орган на ДП на 03.01.2009 г., обективирани в протокол
за разпит на свидетел, намиращ се в том 1, л. 95 – 96 от материалите по ДП , тя
допълва „„Горе ръцете“ ми каза този, който стоеше на вратата. Спомням си
автоматът, който имаше червена лампичка. Този, който
стоеше на врата беше с този автомат. „.Горните факти са резултат от личните и непосредствени възприятия на
свидетелката, поради което се оценяват за преки доказателства, ползващи се с
висока степен на доказателствена сила.
Съдът
констатира известно противоречие в показанията на св.Б. с останалите
доказателства по отношение на лицето ,което било с автомат на вратата на
трезора. Тя посочва , че
най – високият влезнал в офиса , а друг стоял на вратата с оръжието. Видеотехническата екпертиза
на записа от камерите на магазина опровергава тази констатация. Съдът счита, че показанията на
свидетелката в тази част се дължат на субективното й възприятие и е свързано с момента на
първоначалното влизане в трезора на подс.М.
.Установено е ,че след излизането на св.Б. от трезора М. е стоял до вратата с
насочен към служителите автомат. В трезора след М. влязъл М.Д.,а в последствие и Б. с тъмен
сак. Това се
установява и от показанията на свидетелите Ф. и Я..
Свидетелката
Б. изразява известна колебливост при преценката си за височината на
извършителите.На конкретно зададен въпрос тя отговаря „Този, който е влезнал в
да вземе парите, не мога да кажа кой е бил по висок. Автоматът беше „Калашников
47“.
Свидетелката
М.Я. посочва, че лицето , което е държало автомат било с дълга коса .По
отношение на неговото поведение спрямо св.Б. казва „Той (маскираният) ни
направи сигнал да излезем, като Б. я сграбчи и я блъсна.“Съдът кредитира
показанията на св.Я. за случилото се в помещението с трезора.Нейните показания
са последователни , подробни и непротиворечиви.Те кореспондират с показанията
на Ф. ,Б. и М..За поведението на подс.М. при
влизането му в помещението със сейфа са показателни думите на Я. „Той искаше да
излезем. Разбрах това с жест. Б. не стана, седеше, и той тръгна с резки
движения към нея, поне на мен така ми се стори. Не си спомням дали я е хванал
или блъскал. Оръжието му беше насочено към нас, и то със светлинен мерник ли,
червен на цвят, червена точка, аз я видях на сърцето, върху себе си. Аз мисля,
че нищо не каза, просто с жест каза да излезем. Ние излязохме.“Това са
показания на пряк очевидец и са категорични относно агресивното поведение на
подсъдимия и неговата цел.
Свидетелката М.В. , която не е
присъствала в магазина към инкриминирания момент , разказва за това, че Б.Б. е била бутната от нападателите.Това е разбрала от свои
колеги.
Съдът кредитира с доверието си показанията на
св. Д. Стефанов В. относно изложените от него факти относно тримата извършители
и последователността на техните действия. По същество няма противоречие между показанията му от
съдебното следствие и трите разпита на ДП.След прочитането им В. потвърждава изложеното като несъществените
разминавания обяснява с изминалото време.Той категорично заявява, че водеща
роля имал високият мъж с автомата.Според него той е стоял на вратата на
помещението, в което стоели служителите на магазина ,
държал е автомат като в един момент е свалил пълнителя и показал наличието на
патрони. Свидетелят
описва детайлно облеклото на тримата извършители като най подробно твърди , че
е възприел този с автомата.
Показанията
на свидетеля Т. са свързани с изготвени от него справки за подсъдимите през
2018г. и не разкриват факти от значение за изясняване на инкриминираното
деяние. Информацията в
справките е придобита от информационните масиви на МВР .
В показанията си свидетелката Й.Н.А.
подробно разказва събитията от момента на срещата си с първия нападател до
напускането на трите лица през счупената врата на магазина.А. описва
помещението, в което са били принудени да застанат на колене –„ от помещението
има малък коридор около метър и веднага
е вратата на трезора.Високият мъж с автомата стоеше в този коридор и беше до
вратата на трезора.“А. е възприела насочения автомат , белезниците на ръцете на
охранителите и леките удари от страна на лицето с автомата по главата му.“ Докато
стоях в помещението до трезора, лицето, което ни охраняваше ни разпореди да
стоим на колене. Каза само: „На колене“, ние застанахме на колене, бяхме
двадесет и няколко човека, и предполагам, че е стоял така пред нас, за да може
все пак двадесет и няколко човека срещу един, ако някой без да иска му влезе
муха в главата. Той беше застанал на
изхода на помещението. Не си спомням друго относно оръжието. Просто насочваше
към всички, които сме в помещението. „Тя посочва приблизителната височина на
лицето .Свидетелката е наблюдавала лицето заради взетия й телефон „. Този,
който влезе взе телефона. През цялото време заради тази причина го гледах,
защото може би исках да взема телефона. Този, който ми взе телефона, той ни
охраняваше. „
Нейните показания се подкрепят от
показанията на свидетелката Д. Пандурова Наумова .Тя
също посочва, че охранителите са били с белезници на ръцете, а лицето с
автомата като високо
около 190 см. Това се подкрепя и от показанията на свидетеля А.Л.. Той е категоричен
, че при служителите стояло лицето с автомата, а другите двама влезли в
помещението с касата – “ Отидохме в офиса на управителя, покрай трезора. Когато
отидохме там, накараха ни да застанем на колене, с вдигнати ръце. Спомням си,
че зад нас беше човека с автомата, другите двама… аз бях с гръб. Изпълних това,
което разпореди.“
Свидетелката Рената
Жан М. също потвърждава, че лицето с автомата ги е пазило и държало автомата ,
насочвайки го срещу всеки от служителите. Тя е възприела излизането на св.Б.Б. от помещението с касата и я описва като объркана. Категорично
посочва , че на автомата е имало някаква светлина, която се спирала върху
служителите. Тя е
категорична, че се е подчинила на нападателите, защото е имало оръжие „Изпълнихме разпореждането, защото държеше
оръжие. Може и да съм се уплашила от оръжието. Това е било преди 10 години, не
си спомням точно тези подробности. Наложи ми се да ходя на психолог заради тези
неща.“
Свидетелят Т. разказва как е установена
взетата сума , какво е било психическото състояние на служителите непосредствено след грабежа и изяснява
подробности по организацията на инкасото на магазина и съхранението на парите
от оборота до предаването им на служителите от фирмата , която извършва инкасовата дейност.
В показанията си свидетелката К.Б. изяснява
подробности по отчитането на всяка от касиерките , действията на главния касиер
– Б.Б. , поведението на нападателите. Тя изяснява
начина на влизане в паркинга на магазина и достъпа до товарната рампа .
Свидетелят К. подробно
разказва за влизането на подсъдимите в магазина и техните действия.Той дава
следното описание :“Двама души дойдоха при
мен и единия застана на метър-два,
другия насочи автомата към мене,
той беше до мен, на
колене застанах и така ме вкараха.
Бая бяха високи тези мъже,
може би над
180 см.,
190см. – 200 см., високи и яки
бяха. Дрехите им бяха с надпис „Полиция“, мисля че на
български. Надписите бяха
навсякъде, по ръкавите също. Когато ни нападнаха, бях
пред вратата на апаратната. Белезниците ми сложиха на
място. Белезниците, които ми сложиха, може и моите да са
били, не знам. После не можехме да ги отключим,
така че може
и техни да са били белезниците.
Двамата, които дойдоха до
мен – единия беше въоръжен с автомат, другия с пистолет. Не мога да направя разлика между тях на
височина и телосложение.
Само единият говореше на мен
– „Имаш ли оръжие, на колене“ и това е. Сложиха
белезниците и ни подкараха. Помежду си не са
си говорили.“
К. описва влизането на автомобила на
паркинга пред товарната рампа , слизането на маскираните лица и действията им
по сломяване на евентуалната съпротива на служителите.Той е категоричен за
марката и цвета на автомобила .К. описва и оттеглянето на лицата през
централния вход.Неговите показания категорично изясняват , че високият нападател с автомата е пазил
служителите в офиса на управителя, а останалите двама са влезли в трезора и са
взели парите.Ценен доказателствен източник са относно реда , по който подсъдимите са напуснали
магазина , стрелбата , освобождавването на ръцете му
от белезниците и последвалите събития.
Поради констатирана липса на спомен у
свидетеля , съдът на основание чл. 281, ал. 4 вр.ал.
1, т. 2 от НПК прочете показанията на свидетеля К., дадени пред орган на ДП,
намиращи се в том 1, лист 64-65 от материалите по ДП.След прочитането им той
потвърди,че лицата са били три и потвърди в цялост показанията си от ДП.
Свидетелите М.В. , В.Г. , Л.Г. и Е.Р. не са
присъствали в магазина на 30.12.2008г. в часа на обира и в показанията си
преразказват факти , станали им известни от разказа на своите колеги.Предвид
изобилието на показания от очевидци на деянието, съдът не намира за необходимо
да коментира в детайли техните показания.По същество не допринасят за
изясняване на обективната истина.
Свидетелят Г.К.К. описва срещата си с нападателите , тяхното облекло,
поведението им.Относно действията на лицето, което е възприел в първия момент казва : „Тези хора
заплашваха – оръжието беше насочено към нас. Лично към мен беше насочено
оръжието. Аз като излязох от рампата той беше с оръжието. Това не съм го гледал
на видеото, това си видях на живо. Автоматът беше насочен към тялото ми.“
Разпитана в хода на съдебното следствие
свидетелката, С.Д.Т. потвърждава казаното от другите свидетели за действията на
трите маскирани лица .В показанията си не разкрива различини
факти от тези, изложени в показанията на останалите служители на магазина .
Св.Т.С.М. разказва за
организацията по инкасовата дейност на магазина и събирането
на оборота.Категорично установява, че парите от последната смяна се отчитат от инкасофирмата на другия ден и разкрива,че към
инкриминираната дата оборотът се е изнасял от инкасослужителите
през главния вход на магазина.Това обстоятелство се посочва и в показанията на
св.Н.Г. , който твърди, че е наблюдавал магазина и е споделял информацията с М.
и П..
Свидетелят Е.Д.М. – брат на подс.М. разказва за отношенията си с подсъдимия и за
познанството му с К.Б. „. Гаранция Е.М.
познава М.Д. и К.Б.. Ние имаме дело заедно – аз, брат ми и К. и се познаваме.
На 100% Е. е познавал през 2008г. К.. М. не знам дали тогава го е познавал. „
Свидетелите Д.В.В. и Ч.Л.Б. потвърждават установеното за действията на
тримата подсъдими при осъществяване на инкриминираното деяние от показанията на
другите служители на магазина.
Показанията на свидетелите В.Л.Б. и Ц.З.Й. са
свързани с покупка на автомобил и не допринасят за изясняване на
релевантни за делото факти.
Разпитаните свидетели С.М. ,С.П.С. и В. Радославов
разказват за извършена подготовка за посрещане на Нова година през деня на
30.12.2008г. и показанията им нямат отношение към времето на извършване на
инкриминираното деяние.
По отношение на
показанията на свид. Л.Т.Л. ,съдът взе предвид близките му отношения с Е.М.,
двамата са осъждани по НОХД 646/2015 г. и към момента търпи наказание с М. в Софийски централен
затвор. Близка с М. се явява и свидетелката Елена Т.Л. – сестра на Л.Л. и приятелка на М., съгласно показанията на свид. Г.. Видно от показанията на Л. тя е в конфликтни отношения със св.Г. ,
заради нанесена ѝ лека телесна повреда от него.Поради цитираните
обстоятелства съдът не кредитира показанията на тези свидетели и ги приема за
част от защитната стратегия , целяща поставяне под съмнение на показанията на
св.Г..Необходима е да се има предвид, че те свидетелстват за факти, които не
касаят пряко инкриминираното деяние.
Показанията на необсъдените по – горе свидетели ,съдът
прецени като не съставляващи източник на значими за предмета на делото факти,
защото не разкриват нито лични и непосредствени за свидетелите възприятия досежно инкриминираните обстоятелства, нито в същите се
съобщават контролни факти.
Писменни доказателствени
средства
Всички процесуално-следствени действия „оглед
на местопроизшествието и изземване“, извършени по настоящото производство,
включително и изброените по – горе протоколи са изготвени в съответствие с
изискванията на НПК и представляват годни доказателствени
средства.Протоколът за оглед от 31.12.2008г. на местопроизшествието – магазин „...“
, намиращ се в гр.София, ул.“***“ №4 и изземване на намерените при огледа 3бр.гилзи
с надпис върху дъното „10/01“е одобрен с определение от 31.12.2008г. по нчд№О
580/2008г. по описа на СГС.
Макар и извършен при условията на неотложност,
същият притежава всички предписани от закона реквизити по отношение на
съставяне и съдържание и е надлежно одобрен от компетентния първоинстанционен
съд. В протокола е отразено присъствието на поемни
лица
С
протокол за доброволно предаване от В.Д.В. и Т.И.К. са предадени два броя
белезници . Тези белезници са били
поставени на ръцете им от извършителите на грабежа/т.1 л.185- 186 ДП/.
ЕКСПЕРТИЗИ
Видно
от заключението на назначената съдебно-дактилоскопна
експертиза, находяща се в том 1, лист 138-139 от ДП
по двата обекта не се проявиха и откриха годни за идентификация дактилоскопни следи.
Видно
от заключението на назначената ДНК експертиза, находяща
се в том 1, лист 145-148 от ДП на изследваните два броя белезницисе
визуализират два различни ДНК профила на лица от мъжки пол.След извършено сравнително
търсене в националната ДНК база данни профилите не показват съвпадение с
регистрираните към момента в нея лица.
Заключението
на ДНК експертиза, находяща се в том 1, лист 153-146
от ДП посочва, че биологичният материал по белезниците – обект №1 , изследвани
в посочената по – горе експертиза , произхожда от В.Д.В.,а биологичният материал по белезниците – обект №2 произхожда
от Т.И.К..
Описаната
от съда фактическа обстановка се подкрепя също и от писмените и веществени доказателствата,
събрани и закрепени със съ-ответните протоколи.
Съдът,
като обсъди заключенията на изброените експертизи и разпитите на вещите лица,
изготвили експертизите, счита, че експертите притежават необходимата
квалификация, специални знания и опит и разпитани в хода на съдебното следствие
поддържат заключението си и го допълват, поради което съдът прие, че
експертизите са пълни, ясни, непротиворечиви и мотивирани и ги кредитира
изцяло. В хода на съдебното следствие не се установиха основания, които да
поставят под съмнение обосноваността им или да възбуждат съмнение относно
тяхната правилност.
Следва
да се отбележи, че от особено значение за формиране на изводите при
изясняването на фактите по делото са заключенията на някои от експертизите,
върху които съдът насочи вниманието си.
Видно
от заключението на назначената балистична експертиза на иззетите три броя гилзи
, намираща се в том 1, лист 157-167 от ДП представените три броя гилзи са части
от патрони кал.7,62мм,обр.1943г.,предназначени за
стрелба с АК -47 и неговите модификации.
Видно
от заключението на назначената балистична експертиза , находяща
се в том 8, лист 145-7 от ДП иззетите три броя гилзи и трите броя гилзи – ВД по
ДП №3264/01г.по описа на 02РПУ гр.София са били стреляни от едно и също
огнестрелно оръжие .
Иззетите
три броя гилзи по настоящото дело и двата броя гилзи – ВД по ДП №173/2009г. по
описа на НСлС са били стреляни с автомат ,с една и съща цев,цевна кутия и
капак. Със същото
оръжие, но със сменен затвор, който вещите лица определят като сменяема част на
автомата е стреляно по полицейските служители при престрелката на 14.12.2009
г., при която е бил убит Д. Митрев – „Богровеца“.
Вещите лица са категорични, че неподвижните части на оръжието – патронник и
отражател, както и от капака на цевната кутия, са оставени такива следи върху
намерените на местопроизшествието две гилзи, които дават основание да се
направи извод, че оръжието използвано при двата случая – грабежът на „...“,
предмет на настоящото наказателно производство , и грабеж по висящо пред
Апелативния специализиран наказателен съд с подсъдими лица – М. и Д. е едно и
също.
Следва
да се вземе предвид, че с решение №242от 16.04.2020г. по н.д.№1018/2019г. на
ВКС по цитираното досъдебно производство
е влязла в сила присъда част от деянията .По цитираното наказателно
производство са признати за виновни и осъдени Е.Д.М. , М.Д. и още две лица.
С
протокол за доброволно предаване от 31.12.2008г. ...– служител в охранителна фирма
„...“е предал на 4бр.СД с посочени идентификационни номера на които са свалени
записите от охранителните камери на магазин „...“,ж.к. „Хиподрума“ и обхващат
периода от 21,30 часа на 30.12.2008г. до 00,15 часа на 31.12.2008г.
На
предадените записи са извършени две технически екпертизи.
Видно от заключението на съдебно-техническа
експертиза, находяща се в том 1, лист 166-171 от ДП
на представените оптични носители се установяват изображения на три маскирани
лица носещи предмети, наподобяващи по форма на огнестрелни оръжия.;
В
заключението си вещите лица изготвили видео-техническа експертиза, находяща се в том 8, лист 109-135 от ДП посочват, че тези
записи не са били манипулирани. Тези записи ни дават доказателствена
информация за външността на извършителите и средствата, с които са били
оборудвани – белезници, оръжия, бронежилетки с обозначения и маски, прикриващи
лицата им. Установено е, че приблизителният им ръст, установен чрез височината
на обект с непроменени през годините параметри – вратата на трезора, чиято
височина е 194 см е, както следва: на
извършител с № 1 с приблизителна височина 186 см - приведена фигура. Привеждането
показва, че лицето е по – високо от вратата . Следва да се вземе предвид , че същият
е бил и с тактически обувки с висок ток – минимум три сантиметра, към който
трябва прибавим поне още един сантиметър за шапката – чорап, с която е било
прикрито лицето му. Това означава, че приблизителната височина на фигура № 1
съответства на ръста на извършителя, когото Н.Г. идентифицира като Е.М.. Фигура
№ 2 е идентифицирана от Г. като подсъдимия Д., чийто ръст е 186 см, а
приблизителният на фигура № 2, установен от експертите, е около 184 см. Няма
съществено разминаване в действителния ръст на подсъдимия Б. и приблизителния –
176 см на фигура № 3 ,установен от експертите.При разпита си в хода на
съдебното следствие вещите лица подробно обясняват по какъв начин са определили
приблизителния ръст на трите маскирани лица. Тяхното заключение кореспондира с
посочения в справките от НБД“Население“ за тримата подсъдими и със
свидетелските показания на Г., свидетел с идентификационен номер 339,
служителите в магазина , които описват тримата извършители.
След предявяване на записите в с.з.на
4.12.2019г. вещите лица , изготвили видеотехническата
експертиза посочват : „Лицата са облечени еднообразно. Три лица са, като едното
е по- ниско от другите две, които са доста високи. Облечени са с тъмни дрехи,
тъмни обувки, тъмни ръкавици и маски, като две от лицата имат бронежилетки с
надпис „Рolice”. Едно от лицата има и някакъв светъл
орнамент на гърба на връхната дреха. Извлечени са снимки от цялостното им
пребиваване в областта на заснемащите камери. Предвид наличието на маски
закриващи изцяло лицевите им черти идентификация на тези лица по извлечения
снимков материал от видео изображенията е невъзможен . При прегледа на видео
записа не се установиха отклонение в походка, телодържание,
физически недъзи в някое от лицата, които да са характерни, което не дава
възможност да ги проследим и идентифицираме по евентуално наличие на такива
признаци. Единственото нещо, което сме се опитали в някаква степен на
идентификация, което е общ признак е по височина. За целта посетихме обекта, в
който е извършено деянието и установихме, че единствения физически обект, който
не е с променяни размер в рамките на тези десет години и повече е рамката на
врата. Направихме измервания, съпоставяния с нашия софтуер, с който
разполагаме, който е AMPEDFIVE, който е специализиран софтуер за криминалистическо изследване на видео изображенията. След
извършените измервания и така установените привеждания на две от лицата при
преминаването им през рамката на врата сме установили приблизителните размери.
Подчертавам приблизителни, защото нито можем да установим абсолютно точната
позиция на лицата вертикално под рамка на вратата, а второ степента на
привеждане едно привеждане така и едно привеждане малко по малка степен може да
се отрази съществено на измерванията. Трето контурите на краищата на главата и
дебелината на подметките на обувките ние също не можем да установим, защото
резолюцията е много недостатъчна. Обектива на заснемащата камера под рекуср т.е. той е насочен от горе надолу, при което се
проявяват преспективни изкривявания, които ние нямаме
как да отчетем и при направените всички такива допускания ние сме установили
приблизителните размери, височини на тези лица и сме ги посочили в протокола.
Действията на лицата са онагледени, подробно описани по камери, подредени, изложени в експертизата в хронологичен ред. „
Съдът
кредитира заключението на вещите лица .Установените факти се подкрепят от
показанията на свидетелите служители в магазина А.Р., Д. Валевичарски,
Б.Д., Т.Л., Д.У., Д.В. , Й.А., Р.М., М.Х., Е.Д., Ч.Б.,
С.Т., Г.К., М.Т., М.Д. , К. , Я..
Съдът
цени като писмено доказателство справка
№328600/7.05.2019г. относно периодите , през които лицето Е.Д.М. е било обявено
за общодържавно издирване . Е.Д.М. е бил
обявен за ОДИ с тел.№65909/19.12.2009г. на ГД НП.Издирването на лицето е
преустановено след неговото задържане на 24.11.2013г.В хода на издирвателните мероприятия е установено, че Е.Д.М. е
засичан да управлява л.а „Фиат Пунто“с ..., л.а „...„с
ДК№..., л.а „Фиат Брава“с ДК№.... Цитираните в справката автомобили са посочени
в показанията на св.Г. като автомобили с
които М. е пътувал при срещите им в дома на св.Е.П..В справката са анализирани и установените в настоящото дело чрез
свидетелски показания връзки между тримата подсъдими.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
По обвиненията на подс.
М. за ръководене на ОПГ (по чл. 321, ал.3, т.1 , вр.
ал.1 от НК) и за участие в такава група
на подс. Б.
и подс. Д. (по
чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НПК) :
При
така установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал по делото съдът прие, че не може да се направи безспорен и
категоричен извод, подс. Е.Д.М. да е извършил
престъпление чл. 321, ал.3, т.1 , вр. ал.1 от НК, а подс.К.Н.Б. и подс. М.В.Д. да са извършили престъпление по чл. 321 ал.3
т.2 вр. ал.2 от НК, поради което съдът ги призна за
невиновни и на осн.чл.304 от НПК ги оправда по така
повдигнатите им обвинения.
Това предпоставя необходимостта да бъдат направени някои общи
бележки : По обвиненията за престъпление
по чл.321 НК
Правилното
квалифициране на деянието по този текст
налага да се направи анализ на особеностите на престъплението по чл. 321 от НК,
което съдържа множество специфики в сравнение с другите престъпни състави,
визирани в НК. В разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК се съдържа легалната
дефиниция на понятието "организирана престъпна група”. Според посочената
разпоредба на кодекса организираната престъпна група представлява структурирано
трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от 3 години. Законодателят е приел, че тази група от лица, следва да са
не по малко от трима души, които не са събрани инцидентно за непосредствено
извършване на едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във
времето връзка между участниците в
групата - организатори, ръководители и участници, като за съставомерността
на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите да бъде
предварително фиксирана като определен срок. Според определението, дадено в чл.
93 т. 20 от НК сдружението е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците или на развита структура. За да е съставомерно деянието е необходимо и достатъчно членовете
на сдружението да осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане
на общата престъпна цел действат и други лица, че както техните действия, така
и постъпките на останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на
определена категория или категории престъпления. Но без да е нужно всички
участници в групата да се познават поименно, да контактуват непрестанно с
всички останали участници, да получават непрекъснато нареждания от едно и също
лице. По отношение персоналният състав на групата, не е необходимо той да
остава един и същ, непроменен през целия период на функционирането и
съществуването й. Тук е възможно някои от членовете да преустановят участието
си по – рано, други да се включат по – късно, а трети да променят функциите,
които изпълняват. Единственото изискване на разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК
е във всеки един момент числеността на групата – броят на участниците,
независимо дали са организатори, ръководители или участници, да бъде не по –
малка от трима души. Също така, за да се приеме, че съществува организирана
престъпна група, не е необходимо да бъдат осъществени престъпленията, които
групата си е поставила за цел. А ако те са извършени, то не е необходимо в
тяхното извършване да са взели участие всички членове на престъпното сдружение.
Достатъчно е само да се установи, че свързва-нето и контактите между членовете
на сдружението са подчинени на общото им намерение да бъдат извършени
престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода повече от три години.
Целта – да се вършат престъпления които са наказуеми с повече от 3 г. лишаване
от свобода, се явява обединяващото, свързващото звено между членовете на
групата. В разпоредбата на чл. 321, ал. 1 и 2 от НК са посочени три
самостоятелни форми на изпълнителното деяние на престъплението „Организирана
престъпна група”. Първата форма на изпълнителното деяние - образуването на
престъпна група се характеризира със съгласуване волите на три или повече лица,
за да се създадат трайни взаимоотношения между тях. Организаторът дава началото
на дейността на престъпното сдружение с неговото образуване, като извършва
действия по създаването на организирана престъпна група, чрез привличане на
други лица за постигане на целите на групата. Втората форма на изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 321 ал. 1 пр.2 от НК е ръководенето на
организирана престъпна група, т. е. едно или няколко лица да поставят общи или
конкретни задачи в изработването на план за действие или да дават други
указания по осъществяване на поставените цели от групата. Това е лицето или
лицата, които вземат управленски решения, как и по какъв начин ще бъдат
реализирани целите за постигането на които е създадено престъпното сдружение.
Третата форма на изпълнително деяние, визирана в чл. 321 ал. 2 от НК е
участието в така създадената група. При тази форма на изпълнителното деяние се
касае за членуване, за обвързване във взаимоотношения с останалите членове на
групата, свързани с изпълнение на поставените задачи.По отношение на повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр.2, 3, алт.10, т.2, вр.-ал.2 , вр. Ал.1 НК- основните
съставомерни признаци на престъплението са посочени в
нормата на чл.93,т.20 НК. Налице е изискването на количествен критерий-
сдружението да е на три или повече лица. В настоящата хипотеза е налице организирана престъпна група ,
състояща се от девет лица- ръководител и осем участници с различни функции.
Количественият критерий не е единствен, а от обективна страна е необходимо да
бъде установено, че се касае до структурирано трайно сдружение, което си е
поставило за цел да извършва съгласувано в страната и в чужбина престъпления,
наказуеми с лишаване от свобода повече от три години.
В тази връзка от доказателствата по делото не се установява ,
че в началото на 2008г. М. е убедил Д. и
Б. да участват в престъпна група за извършване на кражби и грабежи и тази
престъпна група да покрива признаците на престъпление по чл.321 НК. Тези
фактически твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт са
произволни, като същите не намират никаква доказателствена
подкрепа в досъдебната и съдебна фази на настоящия наказателен процес. Така
също са произволни и фактическите
твърдения на СпПр че: Д. и Б. с радост се съгласили
да участват в тази организирана престъпна група за извършване на кражби и
грабежи с цел да извличат финансова полза.
От доказателствата по делото не се установи
по несъмнен начин извършване на деянията - подс. М.
да е ръководил, а подс. Б. и подс.
Д. да са участвали в организирана престъпна група с характеристиките по чл. 93 т.20 НК.
Действително доказателствата по делото
сочат,че подсъдимите Е.М. и К.Б. са се
познавали. Така също подсъдимият М. се познавал с подсъдимия М.Д.. Същевременно
от тези данни за познанство и контактуване, съвсем не следва еднозначно,
че те са изпълнявали обща воля и са
преследвали обща престъпна цел (през инкриминирания период) което е същностен,
определящ, белег за всяка, в това число
и престъпна организация.
За групата на М. говори в показанията си свидетеля Г., който единствен твърди,че подсъдимият М. " имал
група". Същевременно свидетелят пояснява всъщност какво той разбира под
"група" - че при всеки отделен случай подс.
М. ползвал различни хора.
" Е.М. … винаги си има група…за всеки грабеж използва различни
хора… ".
Следователно тези показания на свидетеля Г.
не сочат на организирана престъпна група в смисъл на трайно сдружение при съответен персонален състав на поне три
лица(с оглед дадените теоретични пояснения). Напротив, свидетелят Г. явно
визира някаква инцидентна престъпна дейност, т.е. такава възникнала по повод на
конкретни деяния. Това изключва наличието на ОПГ.
В подобна насока са и показанията на свидетел
с тайна самоличност 339.Той сочи, че М. извършвал различни престъпления –
грабежи и кражби с доверени хора , но посочва различни лица включително и
подсъдимите по настоящото дело.
Анализът на доказателствата сочи, че М. е
извършвал всяко едно посочено деяние в отделно съучастие с различни доверени
лица. За всяко деяние са подбирани участници и е създавана отделна подготовка и
отделна реализация.
Доказателствената
съвкупност не води до извод за доказаност на наличието на организирана престъпна група с
постоянна структура , разпределени роли , съгласуваност на волите за извършване
на престъпления по принцип.
Основен принцип на съвременния наказателен
процес е, че обвинението следва да бъде безспорно доказано, а присъдата не може
да се основава на предположения – чл. 303 НПК. Тежестта на доказване на
обвинението в наказателния процес пада изцяло върху прокурора и разследващите
органи (включително и относно субективната страна), а в закона изрично е
посочено, че обвиняемият няма задължение да доказва, че е невинен. Като
съобрази всичко изложено от правна страна, съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 304 НПК за оправдаване на подсъдимите М. за ръководство
на ОПГ и на Б. и Д. за участие в процесното ОПГ. За постановяването на осъдителна присъда
са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното
убеждение на членовете на съдебния състав за виновността на подсъдимите. С Решение № 149 от 11.III.1969 г. по н. д. №
70/69 г., I н. о. , ВС сочи че: вероятността „…не може да създаде твърдото и
окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда за виновност
на подсъдимия. Необходими са положителни
доказателства, които да правят извода на съда единствено възможен и да
изключват какъвто и да било противен извод”. Т.е. осъдителната присъда не може
да почива на вероятности и предположения, в какъвто смисъл е и чл.303 ал.2 от НПК. За да бъде признат подсъдимият за виновен, следва да са налице такива
доказателства, които по несъмнен начин да установяват всички елементи на
състава на инкриминираното престъпление. Когато такива доказателства липсват,
за съда е налице само една правна възможност и тя е да признае този подсъдим за
невинен и да постанови оправдателна присъда. За постановяването на осъдителна
присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират
категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за виновността на
подсъдимите. Отсъствието на такива налага единствения и правилен извод, че
извършването на престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването
на подсъдимите Е.Д.М. , К.Н.Б. и М.В.Д. за невинни и тяхното оправдаване по обвинението за
престъпление по чл.321 НК.
От
всички събрани доказателства релевантни за делото съгласно чл. 14 от НПК, които
съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен и несъмнен начин
се установи, че подс.Е.Д.М. с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.2 т.3вр.с чл.198
ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с
ал.1 от НК , а именно на 30.12.2008г. около 23.00ч. в гр.София на ул."***"
№4 в магазин „..." , като извършител и в съучастие с М.В.Д. *** , като
извършител и К.Н.Б.-ЕГН- ********** *** , като извършител , отнели чужди
движими вещи -сумата от 193024лв. от владението на Б.П.Б. -заместник главен
касиер на магазина и В.Ф.Ф. -администратор , с
намерението противозаконно да ги присвоят , като употребили за това заплашване
, като деянието е в особено големи размери и дееца е бил въоръжен с огнестрелно
оръжие .
Подс.М.В.Д. с деянието си е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.199 ал.2 т.3 вр.с чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК
, като на 30.12.2008г. около 23.00ч. в гр.София на ул."***" №4 в
магазин „..." , като извършител и в съучастие с Е.Д.М. -ЕГН- ********** ***
, като извършител и К.Н.Б.-ЕГН-********** *** , като извършител , отнели чужди
движими вещи -сумата от 193024лв. от владението на Б.П.Б. -заместник главен
касиер на магазина и В.Ф.Ф. -администратор , с
намерението противозаконно да ги присвоят , като употребили за това заплашване,
като деянието е в особено големи размери и дееца е бил въоръжен с огнестрелно
оръжие.
Подс.К.Н.Б. с деянието си е осъществил
от обективна и субективна страна
престъпление по чл.199 ал.2 т.3 вр.с чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2
вр. с ал.1 от НК, като на 30.12.2008г. около 23.00ч.
в гр.София на ул."***" №4 в магазин „..." , като извършител и в
съучастие с Е.Д.М. -ЕГН- ********** *** -извършител и М.В.Д. -ЕГН- ********** ***-извършител
, отнели чужди движими вещи -сумата от 193024лв. от владението на Б.П.Б.
-заместник главен касиер на магазина и В.Ф.Ф.
-администратор , с намерението противозаконно да ги присвоят , като употребили
за това заплашване, като деянието е в особено големи размери и дееца е бил
въоръжен с огнестрелно оръжие .
Обект
на престъплението въоръжен грабеж са
обществените отношения , които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността и гарантиращи правото на живот, както и обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху
движими вещи и обществените отношения, които осигуряват на човека възможност
свободно да формира своята воля и да
избира поведение.
От
обективна страна подсъдимите М., Б. и Д. чрез своите действия, са извършили
престъплението грабеж, като са отнели чужди движими вещи – сумата от 193024лв.
от владението на Б.П.Б. -заместник главен касиер на магазина и В.Ф.Ф. -администратор, като са прекратили фактическата власт
върху парите, които са намерили в помещението – трезор в магазин „...", гр.София
на ул."***" №4 .В момента на отправените чрез оръжие заплахи
фактическата власт върху сумата от 193024лв. се е упражнявала от пострадалите.
Престъплението грабеж, придружен със заплашване е съставно и подсъдимите са осъществили
всички негови етапи, като упражнили заплаха
върху пострадалите – оказвали такова пряко психическо въздействие върху
личността на Ф. и Б. – насочил оръжие и с действия – думи и жестове ги принудил
да прекратят фактическата си власт върху инкриминираната сума. Употребената от
страна на подсъдимите заплаха е насочена към сломяване съпротивата на Ф. , Б. и
останалите служители в магазина и
улесняване на последващо отнемане на вещите – сумата
от193024лв лева. За прекратяване на
съществуващото владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а при
извършването му предварителното е била упражнена заплахата. Между двата акта,
съставляващи изпълнителното деяние на грабежа, съществува функционална връзка,
тъй като използваната от подсъдимите заплаха се явява начин за неутрализиране на
съпротива на пострадалите, които не са имали намерение да дадат или отстъпят
някому парите от оборота на магазина. Заплахата, употребена от подсъдимите,
безспорно е била насочена към прекъсване на връзката между пострадалите и
намиращите се в трезора пари. Предметът на престъплението -грабеж е в особено
големи размери- 193204 лв. , тъй като надхвърля сто и четиридесет пъти
установената в страната минимална работна заплата за месец декември
2008г.-220лв , респ.30800лв. По отношение на престъплението по чл.199 от НК
това деяние е извършено в съучастие с пряк умисъл относно общественоопасния
му характер , както и това на последиците му, които са целени и желани . Налице
е съизвършителство , тъй като всеки от дейците е
действал в общност на умисъла с останалите - съзнавал е , че извършва деянието
заедно с останалите извършители за постигането на общото намерение -
противозаконно присвоявяне на чужди движими
вещи-пари.Същото е осъществено чрез отнемане на парите/дневния оборот на
магазин .../ от фактическото владение на свидетелките Б.Б.-заместник
главен касиер и В.Ф.- администратор , като употребили за това спрямо тях
заплашване с огнестрелно оръжие -
автомат и насочването му към двете и репликите: „Бързо излез" , „На ляво
по коридора" , „На колене" и „Горе ръцете" - спрямо Б.Б. и „Излизай" , „На ляво"-спрямо В.Ф. ,
разпореждания да излязат от помещението с трезора където са били парите , да
влязат в съседното и да застанат на колене с вдигнати ръце. Останалите лица
спрямо които е била употребена сила и или заплахи -охраната на обекта, оковани
в белезници и персонала на магазина не са присъствали на
местопроизшествието-помещението на трезора , а са били доведени до там от
самите извършители по причина да се изключи възможността да уведомят някого за
ставащото, като действията спрямо тях не са мотивирали по никакъв начин лицата
в чиято фактическа власт са били парите от оборота свидетелките Б.Б. и В.Ф. да ги предадат против волята си на нападателите
или поне да не пречат на последните да установят своя такава. Отнемането е
станало в резултат на персоналните заплахи описани по-горе спрямо двете лица в
чиято фактическа власт са се намирали обективно парите , против волята им , под
страх и застрашаване и то непосредствено от въоръжени лица с тежка опасност на
техния живот и здраве с което деянието е било осъществено , както от обективна
, така и от субективна страна.
Въпреки че не са
налице показания на свидетели очевидци ,които да разпознават извършителите на престъплението поради прикриването на лицата им , по делото са
събрани достатъчно убедителни косвени доказателства, сочещи без съмнение, че автори на престъплението са именно подсъдимите М.,Б. и Д..
Константна е съдебната
практика, че постановяването на осъдителна присъда само въз основа
на косвени доказателства не е процесуално недопустимо, ако съдът при
своя анализ и оценка на доказателствата,
изследва цялата доказателствената съвкупност и достига до единствено
възможния извод за авторството на престъплението.
Съдът намира, че по
несъмнен начин
е установено авторството на престъплението. По делото са налични показания за подготовката на
деянието , описание на извършителите, видеотехническа експертиза, изяснен е механизмът на
извършения грабеж и конкретните действия на подсъдимите. Съдът кредитира и показанията на свидетелите Г., В. и
свидетел с идентификационен номер 339 .Пред първите двама М. е разказвал за
грабежа и техният разказ съвпада с установения от разпита на служителите на
магазина и от видеотехническата експертиза механизъм
на деянието.Съвпада в пълна степен и описанието на облеклото на извършителите с
показанията на Г. във връзка с подготовката му.Установения ръст на извършителите и
спецификите на тяхното поведение кореспондират с височината и специфичните
навици на всеки от подсъдимите, установени в резултат на свидетелски показания.
Цялостния анализ на доказателствената съвкупност води до несъмнен извод за авторство на
инкриминираното деяние от тримата подсъдими.
Субекти
на това престъпление са пълнолетни вменяеми лица. Подс. М., Б. и Д. са
пълнолетни наказателноотговорни лица, никой от
тях не е бил собственик на паричната
сума и по време на извършване на деянието всеки от
тях е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Вината
като субективен елемент на престъплението е свързана с конкретно психическо
състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици. Константна е съдебната
практика, според която за субективната страна на деянието следва да се съди
най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи настъпилия
резултат. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, се преценява от
начина на извършване на престъплението и от обективно причинените увреждания.
В
конкретния случай, като съобрази съвкупността на всички обстоятелства за
извършеното престъпление и отчете поведението на виновните и пострадалите,
начина и способа на извършване на престъплението, настоящият състав прие, че от
субективна страна по време на извършване на деянието всеки от тримата подсъдими
е действал умишлено, с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Всеки от тях , като човек без психични
отклонения и с достатъчен житейски опит, логично е съзнавал, че парите които ще
отнеме, не се
намират именно в негово владение (т.е. във владението на другиго, че са чужди),
че той не е съгласен да му бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез
упражнените от тях заплахи. С използването на заплахите всеки от подсъдимите е
целял да установи своя фактическа власт върху предмета на престъплението и е
извършил деянието с намерението да присвои инкриминираната сума . която намерили
на местопрестъплението. Всеки от подсъдимите е имал и намерение да се разпореди с вещите
които отнеме в свой интерес, противозаконно да ги присвои. Несъмнено подсъдимите
напълно са съзнавали общественоопасния характер на
деянието и са целели настъпването на общественоопасните
последици.
Всички
събрани доказателства относно извършеното престъпление по чл.199, ал.2,т.3 вр. Чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК
сочат водещата роля на подс.М. при планиране,
подготовка и реализиране на престъплението. Категорично е доказано, че тримата
подсъдими са били въоръжени при осъществяване на деянието и заплахата е
осъществена с помощта на огнестрелно оръжие- автомат и пистолети. Заключението
на назначената в хода на наказателното производство съдебно балистична
експертиза категорично доказва, че по стъклената витрина на магазина е стреляно
с автомат Калашников с калибър 7,62 мм. Заключението на видеотехническата
екпертиза на записите от камерите в магазина също доказват
използването на автомат и пистолети от извършителите и отправените към
служителите на магазина заплахи.
Съдът
оправда всеки от тримата подсъдими да е извършил инкриминирания грабеж по
чл.199, ал.2,т.3 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК в изпълнение на решение на престъпна
група.Доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи не сочат
съществуването на престъпна група по смисъла на чл.32 НК членовете на която да са взели решение за извършване на
инкриминираното деяние от подсъдимите.
ПО НАКАЗАНИЕТО
ОТНОСНО ВИДА, РАЗМЕРА И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Наказанието
е средство за постигане целите по чл. 36 от НК. За да реши какъв обем
наказателна принуда да бъде упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва
да прецени по какъв начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази
преценка следва да бъде отчетена относителната тежест на всички обстоятелства
от значение за определяне размерите на наказанията, каквито са степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването на
престъплението, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За
престъплението по чл.199, ал.2,т.3 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.Съдът може да постанови
конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.
По определяне на наказанието на подс.Е.Д.М.
При
определяне на наказанието на подс. Е.Д.М. за това престъпление, съдът прецени високата
степен на обществена опасност на деянието, тъй като се касае за посегателство срещу собствеността, осъществено
в голям хранителен магазин, където потенциално е застрашен животът на
неограничен брой хора. Налице е и
упражнена заплаха срещу всички лица, намиращи се в магазина.Тази заплаха е осъществена
чрез демонстративно насочване на оръжия – автомат и пистолети. Така също
настоящият състав съобрази и високата степента на обществена опасност на дееца
– личност с изявена антисоциална нагласа за противоправно
поведение, предвид данните за личността му .Това е лицето , което замисля,подготвя
грабежа , подбира съучастниците, набавя автомобил,
облекло , оръжие.Подсъдимият Е.М. има водеща роля при осъществяване на
изпълнителното деяние. Всичко това определя висока склонност към
противообществено поведение у подсъдимия и обуславят извод за високата му степен на обществена опасност.
Подбудите за извършване на престъплението съдът счита, че са ниското му
гражданско правосъзнание и безотговорност към обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на живота, личността и нейното здраве, както и
собствеността. В конкретния
случай за отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете– висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца; начинът на осъществяване на
деянието – проявената престъпна упоритост за противозаконното отнемане на чужди
движими вещи, Гореизложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че целите
на наказанието могат да бъдат постигнати, като наказанието на подс. М. се определи при условията на чл. 54 от НК, тъй
като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. В съответствие с чл. 57, ал. 1 от НК съдът първо определи
най-подходящото по вид и размер наказание, ръководейки се от общите правила на
НК. Изискване на закона, съобразно чл. 38а, ал. 2 от НК, е наказание доживотен
затвор да се налага, тогава когато извършеното престъпление е изключително
тежко. В случая, макар и да отчита тежестта , конкретната роля на подсъдимия
при осъществяване на деянието , тежката
морална укоримост и обществена нетърпимост към такива
престъпления, съдът не намери да е налице кумулативната даденост на
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Конкретно
извършеното от подс. М. престъпление по чл.199,
ал.2,т.3 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК не е с нетипична, извънмерна обществена опасност, тъй като тежките последици
и другите отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не отличават
качествено престъпното посегателство от обичайните престъпления от този вид.
Поради това, съдът счита, че съответно за конкретно осъщественото от подс. Е.М., е наказанието лишаване от свобода. Съобразно
чл. 36, ал. 1 от НК наказанието се налага с цел: да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства, високата степен на обществена опасност на
деянието и извършителя, оказаната интензивна заплаха при отнемането на
паричната сума, жестокостта му при
извършване на деянието и използването на полицейски атрибути , както и личностовия
профил на подсъдимия сочещ на липсата на желание от негова страна за корективност и интеграция в обществото счита, че
справедливо и съответно на извършеното от подс. М. е
налагане на наказание лишаване от свобода в размер над минималния , предвиден
от закона в чл. 199, ал. 2 от НК, а именно – шестнадесет години. При определяне на конкретния
размер на наказанието , съдът взе предвид и изтеклия период от време от датата
на инкриминираното деяние до настоящия момент. Този дълъг срок не може да се
вмени като вина на извършителите и следва да се вземе предвид при определяне на
конкретния размер на наказанието. Съдът намира, че с определения размер на
наказанието лишаване от свобода в най пълна степен биха се изпълнили целите
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК..
На
основание чл.59 ал.1 НК при изпълнението на определеното наказание лишаване от
свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият Е.М. е бил задържан по
настоящото дело, считано от 11.01.2018г. до 17.07.2019г.
На основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС , съдът постанови така
определеното наказание в размер на 16 /шестнадесет/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
По определяне на наказанието на подс. М.В.Д.
При
индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс. М.В.Д. , освен
изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, както и участието на подсъдимите за реализирането на
инкриминираното деяние. Категорично е доказано, че подс.М.
е имал водеща роля във всички фази на престъплението , а Б. и Д. са участвали при реализиране на престъпния
резултат и са изпълнявали стриктно указанията на М.. При определяне вида и размера
на наказанието на Д. Съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимия, взе предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца, целите по чл.36 НК,
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът
отчете и характера и степента на неговото участие, както и приносът му като
извършител. Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчете : изминалия
единадесетгодишен период от време от извършване на инкриминираната деятелност
до реализирането на показателната отговорност.
Видно
от приложеното свидетелство за съдимост на Д. към момента на извършване на
инкриминираното деяние е бил осъждан за едно престъпление по чл.343б,ал.1 НК.Съдът отчете и младата възраст на осъдения.
Съобразявайки
конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и
тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл.
36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции,
следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Съдът счете за справедливо да се
приложи хипотезата по чл.55, ал.1 НК. Посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства, независимо от отчетените отегчаващи такива, несъмнено са
многобройни по смисъла на тази
разпоредба и Съдът счита, че най- лекото
предвидено в разп. на чл.199, ал.2,т.3 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК наказание-
„Лишаване от свобода за срок от 15 години“ би било несъразмерно тежко с оглед
конкретното деяние, което безспорно представлява една инцидентна проява в
живота на подсъдимия. В случая и наказание в минимално определения от закона
размер би се явило несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия Д..
Ето защо Съдът определи наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.1 НК- под най- ниския предел, установен в разп. на чл.199, ал.2,т.3 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК, като осъди Д. на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (ШЕСТ) години. Според Съда този размер на
наказанието е достатъчен за постигане целите на наказателната репресия по чл.
36 НК и е достатъчен за превъзпитанието
на дееца. Именно това наказание е
справедливо.
На основание чл.57, ал.1, т.2 от
ЗИНЗС , съдът определи така наложеното наказание в размер на 6 /шест/
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се
изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
По определяне на наказанието на подс. К.Н.Б.
При
индивидуализацията на наказанията, които следва да се наложат на подс. К.Н.Б., съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелство
изтеклия период от време от извършване на престъплението и чистото съдебно
минало към момента на извършване на инкриминираното деяние.
Съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието, както и участието на
подсъдимите за реализирането на инкриминираното деяние. Категорично е доказано,
че подс.М. е имал водеща роля във всички фази на
престъплението , а Б. и Д. са участвали
при реализиране на престъпния резултат и са изпълнявали стриктно указанията на М..
При определяне вида и размера на наказанието на
Б. , съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимия, взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
целите по чл.36 НК, всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът
отчете и характера и степента на неговото участие, както и приносът му като съизвършител. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
се отчете : изминалия единадесетгодишен период от време от извършване на
инкриминираната деятелност до реализирането на показателната отговорност.
За да намери приложение нормата на чл. 55 от НК съдът следва да установи наличието на две предпоставки - изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и констатация за това, че и най – лекото
наказание, предвидено за съответното престъпление, се явява несъразмерно тежко.
Изключителни
смекчаващи обстоятелства са тези, които
са оказали много и необичайно силно въздействие при вземане на решението
за извършване на деянието, поради което съществено отличават разглеждания казус
от типичните случаи. Независимо от употребеното множествено число в
разпоредбата на чл.55 от НК, в съдебната практика е прието, че и само едно
изключително смекчаващо обстоятелство може да даде основание за прилагане на
чл. 55 от НК – Решение № 49/1977 год. на ІІ н. о.
По
отношение на втората предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК,
съдът следва да констатира, че и най-лекото предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, т.е. че когато
е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на НК,
законодателят е имал предвид деяния със значително по-висока степен на
обществена опасност. Практиката на ВКС е категорична, че при липса на такава
констатация, приложението на чл. 55 от НК е незаконосъобразно, като в този
смисъл са и Решение № 861/1969 на III н.о. и Решение №315/1972 на I н.о.
За да
определи наказанието при условията на чл. 55 от НК, съдът е длъжен да обсъди
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, да прецени едните и другите и да
направи извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са
изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска от типичната
степен обществена опасност за този вид престъпления.
Безспорен
е изводът в практиката, че нормата на чл. 55 от НК се прилага по изключение само
в случаите, когато данните, които характеризират престъплението и автора му,
показват, че действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и
дееца - Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о..
В
настоящия случай съдът прие, че по отношение на подс.К.Б.
са налице материално-правните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият е неосъждан към момента на извършване на деянието ,
имал е добро процесуално поведение, като не е ставал пречка за отлагане на
делото,наказателното производство е протекло извън разбирането за разумен срок
и това е станало по независещи от него причини . Съвкупната преценка на
степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от
друга страна, обуславят извода, че и най – лекото, предвидено в нормата на
закона наказание би било прекалено тежко и такова под предвидения минимум би
осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
Посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства, независимо от отчетените отегчаващи
такива, несъмнено са многобройни по смисъла
на тази разпоредба и Съдът счита, че
най- лекото предвидено в разп. на чл.199, ал.2 НК наказание- „Лишаване от свобода за срок от 15 години“ би било несъразмерно
тежко с оглед конкретното деяние, което безспорно представлява една инцидентна
проява в живота на подсъдимия. В случая и наказание в минимално определения от
закона размер би се явило несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия.
Ето защо Съдът определи наказанието при условията
на чл.55, ал.1, т.1 НК- под най- ниския предел, установен в разп.
на чл. 199, ал.2 НК, като осъди К.Б. на
„Лишаване от свобода“ за срок от 6
(ШЕСТ) години.
Според Съда този размер на наказанието е
достатъчен за постигане целите на наказателната репресия по чл. 36 НК и е
достатъчен за превъзпитанието на дееца.
Именно това наказание е справедливо.
На
основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС така определеното наказание в размер на 6
/шест/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
На
последно място и в контекста на
прокурора за налагане на конфискация, съдът намира с оглед целите на
наказанието по чл.36 НК , че не следва да налага това наказание на подсъдимите.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК всеки от тримата подсъдими Е.Д.М., М.В.Д. и К.Н.Б.
/със снета самоличност/ да заплати направените по делото разноски в размер на
по 1036, 08 лв. /хиляда тридесет и шест лева и осем стотинки/, от които – по
735.41 лв. /седемстотин тридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ по
сметка на СО-СП за направените разноски в досъдебното производство /в общ
размер на 2206, 22 лв./ и по 300,67 лв. /триста лева и шестдесет и седем
стотинки/ по сметка на СпНС за направените разноски
на първоинстанционното производство /в общ размер на
902 лв./.
Мотивиран от горните
съображения съдът постанови присъдата си.
Председател:
Член - съдия :