Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Радомир,07.04.2017 г.
Радомирският
районен съд, първи състав, в публично
заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен съдия: Ивета
Павлова
при
секретаря:
Т.П. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 32
по описа на Радомирския районен съд за 2017 година , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на ЕТ ”Румен Божков-
По подробно изложени в жалбата и в пледоарията пред съда съображения адвокат-пълномощниците на жалбоподателя
молят съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление. Навеждат се доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на процесния АУАН и
НП, и за нарушения на разпоредбите на
чл.57, ал.1 , т.5, 6 и 7 и чл.42 т. 3 и 4
от ЗАНН, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Развиват се правни доводи и за
недоказаност на „твърдяното“ административно нарушение.
Алтернативно
адвокат-защитниците на жалбоподателя
молят съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като приеме, че извършеното от жалбоподателя
нарушение е маловажно такова и не следва
да бъде санкционирано с административно наказание.
Въззиваемата страна – И.а. „А.А.“, Областен отдел
„Автомобилна администрация“ –Перник, редовно призована не изпраща представител и
е представила по делото писмено становище,с което моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура
гр. Радомир редовно призована не изпраща представител е не е взела становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 30.11.2016 година свидетелите Й.П. и В.И. и
двамата на длъжност „инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ на
основание чл.91а, ал.1, 3, и 4 от Закона за автомобилните превози са извършили
проверка на дейността на превозвача ЕТ “Румен Божков-94“. Проверката е обективирана
в констативен протокол за извършена комплексна проверка .
При същата контролните органи са
констатирали след като са прегледали всички предоставени им от превозвача
писмени документи , че ЕТ „Р.Б.-.” не
изпълнява маршрутно разписание № 14102 на автобусна линия гр. Земен – с.
Средорек съобразно Договор № 26/11.05.2015г. със
срок на действие до 05.02.2017г.
Въз основа на констатациите свидетелят П.
е съставил на жалбоподателя АУАН №225713 от 06.12.2016г., като свидетел по
същия и очевидец на проверката е св.И.. Препис от така съставения АУАН е връчен
на същата дата на редовно упълномощен представител на жалбоподателя В. Б., която е присъствала и по време на
проверката от контролните органи, така както е отразено в горецитирания констативен
протокол.
Предвид на събраните по преписката
доказателства и съставения АУАН административно-наказващият
орган е издал атакуваното в настоящето
производство НП, като в същото е
пресъздал фактическата обстановка изложена в атакувания АУАН, а именно, че
жалбоподателят ЕТ „Р.Б.-.” в качеството си на превозвач не е изпълнявал маршрутно разписание № 14102 на
автобусна линия гр. Земен – с. Средорек съобразно Договор № 26/11.05.2015г. със
срок на действие до 05.02.2017г.
Описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Й.П. и В.И.. Показанията на
двамата свидетели напълно си кореспондират и не си противоречат, поради което
съдът им дава вяра.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се провери дали при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаване
въз основа на него на наказателното постановление административно-наказващият
орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са
останалите законови разпоредби в производството по установяване на
административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН. В
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН са
изброени изчерпателно и подробно реквизитите на акта за установяване на
административно нарушение. Видно от процесният АУАН и НП в обстоятелствената
част на същите липсва точно описание на нарушението извършено от жалбоподателя
и обстоятелствата, при които е извършено. Напротив в обстоятелствената част на
процесния АУАН административно-наказващият орган е посочил само и единствено, че
е констатирано от проверяващите, че жалбоподателят ЕТ „Р.Б.-.” в качеството
си на превозвач не е изпълнявал маршрутно
разписание № 14102 на автобусна линия гр. Земен – с. Средорек съобразно Договор
№ 26/11.05.2015г. със срок на действие до 05.02.2017г.,видно от маршрутно разписание№14102
на община Земен. Липсва обаче, както в АУАН така и в НП точно описание на
доказателства, гласни или писмени установяващи това нарушение. Наказващият
орган единствено е посочил в АУАН и НП извършеното нарушение без
да посочи в какво точно се състои то. Нито в АУАН, нито в НП е посочено дали
превозвача не изпълнява изцяло маршрутното разписание или само в определени
дни. Не са посочени писмените
доказателства, от които наказващият орган е стигнал до този извод за извършено
от жалбоподателя административно нарушение по чл.19, ал.4 от Закона за
автомобилните превози.
Липсата на такова описание на
извършеното нарушение води до нарушение правото на защита на жалбоподателя, което
от своя страна е съществено процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност
на процесния АУАН и НП. Действително в разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
законодателят е предвидил, че административно-наказващият орган може да издаде
наказателно постановление и когато е допусната нередовност на акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В тази разпоредба законодателят е имал впредвид
такава нередовност на акта за установяване на адм. нарушение, която не е
съществена и не поражда съмнение относно авторството на извършеното адм.
нарушение от жалбоподателя и неговата вина. В конкретния случай нередовността
на акта по чл.42 т.4 от ЗАНН и на НП по
чл.57, ал.1 , т.5 от ЗАНН, а именно
липсата на точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават е съществено такова и липсата на този
реквизит не дава възможност на
административно-наказващия орган за точна и ясна преценка относно
обстоятелството дали жалбоподателя е извършител на административното нарушение
и дали виновно го е осъществил. Цитираните процесуални нарушения при изготвяне
на процесния АУАН и НП допуснати от административно-наказващия орган са от типа
на съществените такива, които всякога водят до отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото административният процес
съгласно нашето законодателство притежава силно изразен формализъм и следва да
се спазват всички императивни изисквания, а наличието на описаните нарушения
при издаване на акта за установяване на адм. нарушение и при издаденото въз
основа на него наказателното постановление представляват съществени процесуални
нарушения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде уважена, а обжалваното
наказателно постановление отменено на процесуално основание, като не следва да бъдат обсъждани от съда останалите правни
доводи на страните за допуснати други
съществени процесуални нарушения при издаването и на процесния АУАН и НП.
За пълнота съдът следва да отбележи за
неоснователни доводите изложени в жалбата и в с.з. от адвокат-защитниците на жалбоподателя
за неправилно посочване от наказващият орган на нарушената от последния правна
норма и санкционната такава.Същите са посочени правилно с оглед описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка.
За правна изчерпателност настоящият
състав на решаващия съд следва да отбележи по същество на спора относно
доводите на жалбоподателя за недоказаност на извършеното административно
нарушение, че предвид ангажираните от страните в хода на съдебното дирене
гласни доказателства и приложените в административно-наказателната преписка
писмени такива не е доказано по
безспорен и категоричен начин от административно-наказващият орган, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което му е наложено
административно наказание с атакуваното наказателно постановление. Свидетелите П. и И. сочат, че
са констатирали адм.нарушение въз основа
на проверените документи в офиса на превозвача и предвид обстоятелството, че не
са им били представени от същия пътни листове за съответния маршрут. Свидетелят
И. обаче в хода на съдебното следствие сочи,
че е имало отделни пътни листове за маршрута, като не е конкретизирал колко на
брой и за кои дати са били те. Освен това същите не са приложени и към административно-наказателната
преписка, за да може съдът да прецени тези
обстоятелства. На второ място свидетелят И. при разпита си пред съда в хода на
съдебното дирене заявява, че за установяване на нарушението не са проверявали
журнала на автогарата дали са извършвани курсове по маршрута, а са ползвали
само предоставените пътни листове от жалбоподателя и обясненията от последния, че
не е извършвал стриктно курсовете по
този маршрут, без да се уточни кои точно курсове не са извършвани и кога.
С
оглед на това съдът намира, че предвид ангажираните от наказващия орган
доказателства не е доказано по безспорен начин извършено жалбоподателя
адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Предвид гореизложените правни изводи
съдът намира, че не следва да обсъжда алтернативното искане в жалбата за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Водим от изложеното, районният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №34-0000237/22.12.2016г.,с
което началника Областна отдел
„Автомобилна Администрация“ гр.Перник на основание чл.105, ал.1 от Закона за
автомобилните превози е наложил на ЕТ „Румен
Божков-94“ , с ЕИК . с адрес: гр.Перник,
ул.“Красно село“ 22/11, представляван от Р.К. Б., с ЕГН**********, административно наказание „ имуществена санкция” в размер
на 200.00 лева, за нарушение разпоредбата на чл.19 ал.4 от Закона за автомобилните
превози.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК
пред Пернишки административен съд в 14 –
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: