№ 14
гр. гр. Д., 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Атанас М. Каменски
Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
в присъствието на прокурора Зл. В. Т.
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно административно
наказателно дело № 20213200600488 по описа за 2021 година
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба на Д. ЛЮБ. П., с ЕГН ********** от гр.Д., чрез
адв.Х.Х. от АК-гр.Д., редовно упълномощен от досъдебното производство
срещу Решение №127/13.10.2021г., постановено по НАХД №1033/2021г., с
което Районен съд-гр.Д. е признал обвиняемия Д. ЛЮБ. П. за виновен в това,
че
на 24.05.2020г. в гр.Д. без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества – марихуана /индийски коноп, канабис/
с нетно тегло 3,44 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол – 9,20% на стойност 20,64 лева и метамфетамин с нетно
тегло 0,16 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин -
51,66% на стойност 4,00 лева, с обща стойност на държаните наркотични
вещества в размер на 24,64 лева /двадесет и четири лева и шестдесет и четири
стотинки/, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5 във вр. с
ал.3 т.1 от НК, като на основание чл.78а ал.5 във вр. с ал.1 от НК, го
освободил от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление
и му наложил административно наказание „глоба” в размер на
1
1000.00/хиляда/ лева.
Със същото решение Д. ЛЮБ. П. е осъден да заплати и сторените по
делото разноски в размер на 120,70 лева по сметка на ОД на МВР-гр.Д., а
предметът на престъплението на основание чл.354а ал.6 във вр. с ал.5 във вр.
с ал.3 т.1 от НК е отнет в полза на държавата.
Настоява се първоинстанционното решение да бъде изменено в
обжалваната част, а именно относно размера на наложеното административно
наказание „глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева, а като алтернатива се
иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС.
Жалбата е подадена в срок и като такава е ДОПУСТИМА, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съдебно заседание, проведено на 08.02.2022г. пред въззивната
инстанция обвиняемият не се явява, но чрез редовно упълномощения си
защитник - адв.Х.Х. от АК-гр.Д. поддържа депозираната жалба на посочените
в нея основания, като претендира първоинстанционното решение да бъде
изменено, като бъде постановено друго такова, с което да бъде намален
размера на наложената му санкция, а именно „глоба“ в размер под 1 000 лева.
Съдът дава ход на делото, считайки, че не са налице процесуални
пречки за разглеждането му.
Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Д. счита, че жалбата е
неоснователна.Според него първоинстанционният съд правилно е третирал
случая като маловажен, като е взел предвид обществената опасност на
деянието и дееца, които са обстойно анализирани в мотивите към
решението.Отчел е данните за личността на осъдения, както и количеството
на държаните високорискови наркотични вещества.Приел е, че е налице по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното престъпление, в
сравнение с преобладаващите случаи от този вид и е наложил справедливо
наказание.Счита, че разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е неприложима, тъй като
жалбоподателят е подценил обществената опасност на деянието, определяйки
я като явно незначителна, с оглед на изложеното пледира
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Д.кият окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, като взе
предвид изложеното в жалбата, изразените становища на страните и
2
доказателствения материал в неговата цялост, намери за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по внесено
постановление от Районна прокуратура-гр.Д., с което се иска Д. ЛЮБ. П., с
ЕГН ********** да бъде признат за виновен, по повдигнатото му обвинение,
по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК, като бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание по реда на
чл.78а НК.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Д. ЛЮБ. П. в следобедните часове на 24.05.2020г. е бил в гр.Д., в
района на подлез в близост до ЖП гара „Юг", която се намира на бул. „Д.ка
епопея".П. бил седнал на стъпалата на подлеза със своя познат свид.Г.М.С. от
гр.Д..Двамата консумирали алкохолна напитка - бира.Д.П. имал в джоб на
дрехата си полиетиленово пликче с размери 4 см/4 см със съдържащо се в
него наркотично вещество – марихуана, която била под формата на суха
зелена тревна маса.В същото пликче било поставено и по-малко такова с
размери 2см/2см съдържащо бяло кристалообразно вещество,
представляващо наркотично вещество - метамфетамин.
Около 14:30ч. на посочената в постановлението на Районна
прокуратура-гр.Д. дата, покрай подлеза минал полицейски автомобил, в който
били свидетелите Б.В.Т. и А.Н.В. – полицейски служители от Първо РУ на
МВР-гр.Д..Същите осъществявали служебните си задължения.Преминавайки
покрай подлеза полицаите забелязали обв.Д.П. и свид.Г.С и решили да им
извършат проверка за притежание на забранени вещества.Полицаите отбили
на пътя, слезли от служебния автомобил и се отправили към подлеза.
Обвиняемият Д.П. видял, че приближават полицейски
служители.Стреснал се и извадил пликчето с наркотични вещества и го
изхвърлил на земята в близост до себе си.Свидетелите Т. и В. установили
самоличността на Д.П. и го попитали какво е изхвърлил на земята.Той
отговорил, че пакетчето съдържа наркотични вещества, закупени за лична
употреба.След като бил отведен в сградата на Първо РУ на МВР-гр.Д., обв.П.
доброволно предал полиетиленовите пликчета със суха зелена тревна маса и
бяло кристалообразно вещество.От извършения полеви тест веществата
реагирали на марихуана и амфетамин.
3
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства в тяхната цялост.
Д. ЛЮБ. П. се признава за виновен и разказва обстоятелствата около
извършване на престъпното деяние.В съдебно заседание пред първата
инстанция неговия процесуален представител не оспорва описаната в
постановлението на Районна прокуратура-гр.Д. фактическа обстановка.
Заключението на вещото лице по назначената по делото физикохимична
експертиза установява, че растителната маса, зелена на цвят иззета при
огледа, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива,
известно като марихуана /индийски коноп, канабис/, с нетно теглото 3,44
грама, като съдържащия се в него активен компонент тетрахидроканабинол е
9,20%.В представеното за анализ бяло на цвят кристално вещество,
съдържащо се в 1/един/ брой прозрачно, самозалепващо полиетиленово
пликче, с нетно тегло 0,16 грама, се доказва наличие на метамфетамин, със
съдържание на активен компонент метамфетамин - 51,66 %.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че с действията си на
24.05.2020г. в гр.Д., обв.Д.П. от обективна и субективна страна е осъществил
фактическия състав на престъплението по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК
– без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества
– марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 3,44 грама, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 9,20% на стойност
20,64 лева и метамфетамин с нетно тегло 0,16 грама, със съдържание на
активен компонент метамфетамин - 51,66% на стойност 4,00 лева, с обща
стойност на държаните наркотични вещества в размер на 24,64 лева /двадесет
и четири лева и шестдесет и четири стотинки/, като случаят е маловажен.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие – „държане“.Същият е осъществявал фактическа власт върху
марихуаната и амфетамина, като е безпротиворечиво възприето в съдебната
практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически
контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет /Решение №110 по н. д.
№ 5/2012 г. на ВКС, III н.о./.В случая марихуаната и амфетамина са се
намирали в самия П. /в джоб на дрехата му/, което безспорно сочи на
4
осъществяване на фактическа власт.
Марихуаната няма легална употреба, пазар и производство в
страната.Същата е поставена под контрол, съгласно Списък 1 на Единната
конвенция на ООН за упойващите вещества от 1961г., която конвенция е
ратифицирана от Република България.
Марихуаната фигурира и в Списък №1 от Наредбата за растенията и
веществата като наркотични, приета с постановление на МС №293 от
27.10.2011г., обн. ДВ бр.87 от 04.11.2011г., в сила от 10.11.2011г. и издадена
на основание изменението на чл.3 ал.2 и ал.3 от ЗКНВП, включващ растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина, т.е. касае се за високорисково наркотично вещество
по смисъла на НК.
По делото не са събрани доказателства, а и не са изложени твърдения от
обв.П., същият да е имал надлежно разрешително за упражняваната
фактическа власт върху наркотичните вещества.
От субективна страна посоченото деяние е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, от страна на Д.П..Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си - без надлежно
разрешение държал наркотични вещества, за които е налице забранителен
режим и е целял с деянието си за него да съществува възможност да
осъществява фактическа власт върху тези вещества.Предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването на тези последици.
Причините за извършване на престъпното деяние следва да се търсят в
незачитане от страна на Д.П. на установения в страната правов ред.
При определяне вида и размера на наказанието районният съд правилно
е квалифицирал случая като "маловажен" по смисъла на чл.93 т.9 от
НК.В Решение №241/11.06.2014г. по н.д. №679/2014г. на ВКС е посочено, че
когато се обсъжда наличието на маловажен случай следва да се
интерпретират в кумулативна даденост както относимите към тежестта на
престъпното деяние обстоятелства /времеви и пространствени измерения на
престъплението, реализирания механизъм, характеризиращите
5
инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца,
социалните отражения и отзвук на престъплението/, както и тези досежно
личността на автора.
Несъмнено, количеството и стойността на предмета на престъплението
са от съществено значение, но те не са единствения фактор, при извършване
на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната
укоримост на извършеното - Решение № 201 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. №
329/2015г., I н. о., Решение №34 от 8.04.2015г. на ВКС по н.д. №1914/2014г.,
III н.о, Решение №19 от 30.01.2008г. на ВКС по к.д. №616/2007г., II н.о,
Решение №362 от 15.07.2011г. на ВКС по н.д. №1776/2011г., III н.о. и много
други в тая насока.Безспорно в конкретния казус не може да се обсъжда
наличие на вредни последици, разбирани като общественоопасен резултат,
тъй като престъплението е на формално извършване.Всички изброени
обстоятелства, както тези, характеризиращи деянието, така и тези,
характеризиращи дееца, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното деяние, съпоставено с обществената опасност на други
престъпления от същия вид, каквото е и изискването на чл.93 т.9 от НК.
Районният съд правилно е приел, че са налице условията на чл.78а от
НК, които обуславят освобождаването на обвиняемия от наказателна
отговорност и прилагането по отношения на същия на административна
такава, а именно трите кумулативно дадени предпоставки на чл.78а от НК -
за извършеното престъпление се предвижда наказание „глоба“ до
1 000.00/хиляда/ лева, деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер/реабилитиран е по право/ и не е освобождаван от наказателна
отговорност по същия ред, от престъплението не са причинени имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване.Налице е превес на смекчаващи
вината обстоятелства - направени са признания за извършеното, липсват
образувани досъдебни производства за извършени престъпления от общ
характер, налице е чисто съдебно минало/реабилитиран е по право/, степента
на обществена опасност на деянието, с оглед количеството, теглото и
стойността на наркотика е ниска, изразено е и критично отношение към
извършеното.
Причините за извършването на деянието безспорно следва да се търсят
6
в незачитането от страна на обвиняемия на установения в страната правов
ред.
При индивидуализиране на административното наказание районният
съд, съобразно разпоредбите на ЗАНН е обсъдил тежестта на деянието,
личността на нарушителя, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.Съгласно разпоредбата на
чл.78а от НК, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от
съда и му се налага административно наказание – глоба в размер от
1 000.00/хиляда/ до 5 000.00/пет хиляди/ лева, когато са налице предвидените
от закона условия.Наложеното на обвиняемия административно наказание
„глоба” в размер на 1000.00/хиляда/ лева е към минимума на предвиденото от
чл.78а от НК.Мотивите на Районния съд са твърде подробни в това
отношение и се споделят изцяло от въззивната инстанция, която намира, че
така определено – на предвидения от закона минимум, наложеното на
обвиняемия административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. е
справедливо и целесъобразно.Същото е съобразено с неговото имуществено
състояние и реализираните месечни доходи.За престъплението по чл.354а ал.5
от НК предвижданото наказание е „глоба“ до 1 000.00/хиляда/ лева.В същото
време при приложение на института на чл.78а ал.1 от НК предвижданото
административно наказание „глоба“ е от 1 000 до 5 000 лева.При приложение
на чл.78а ал.5 от НК единствения възможен размер на административното
наказание „глоба“, което може да се наложи на дееца е в рамките на
минимума 1 000.00/хиляда/ лева.В случая, размерът на глобата не би могъл да
бъде по-малко от 1 000 лева, съобразно чл.78а ал.1 от НК, както и повече от 1
000 лева, съобразно чл.78а ал.5 от НК.
Административното наказание съответства напълно на обществената
опасност на деянието и евентуално би било в състояние да постигне целите
на административнонаказателната репресия, предвидени в чл.12 от ЗАНН –
най-вече да превъзпита обвиняемия да съблюдава занапред законите и
установения в страната правов ред.
Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му
положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл.36 от НК.
При извършената цялостна проверка на обжалвания съдебен акт по реда
7
на чл.314 ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи допуснати
процесуални нарушения, които да представляват основания за отмяната или
изменението на същия.
При така изложените фактически констатации и правни изводи
въззивната инстанция намира депозираната жалба за
неоснователна.Обжалваният съдебен акт следва да се потвърди в неговата
цялост като правилен и законосъобразен.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №127/13.10.2021г., постановено по
НАХД №1033/2021г. по описа на Районен съд-гр.Д..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8