РЕШЕНИЕ
№ 936
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500772 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалби на всички страни по спора срещу
Решение № 410 от 02.12.2022 г. пост. по гр.д. № 1830/2021 г. на РС – Асеновград, с което „
Лъки Инвест- Говедарника „ ЕООД, ЕИК ********* e осъдено да заплати на В. Х. С., ЕГН –
********** сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на неговия брат Д. М. М., настъпила вследствие трудова злополука от 07.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2019 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът е отхвърлен.
Обжалваното решение е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - ЗК
„ Лев Инс „АД, ЕИК *********.
Жалбоподателят – ищец обжалва решението в отхвърлителната му част. Поддържа
оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази му част и уважаване на иска в пълния
предявен размер. Претендира разноски.
Жалбоподателят – ответникът обжалва решението в негова осъдителна част.
Поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази му част и отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Третото лице помагач ЗК Лев Инс АД обжалва решението в негова осъдителна част с
оплаквания за неправилност и искане за отмяна и отхвърляне на иска.
По жалбата на ищеца ответникът е депозирал отговор да е неоснователна.
По жалбата на ответника по спора ищецът е депозирал отговор да е неоснователна.
Съдът установи следното:
1
Иск с правно основание чл. 200 от КТ, предявен от В. Х. С., ЕГН – ********** срещу
„ Лъки Инвест- Говедарника „ ЕООД, ЕИК ********* за осъждането на дружество да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., претърпени от
смъртта на неговия брат Д. М. М., настъпила вследствие трудова злополука от 07.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2019 г. до окончателното
изплащане.
При извършена служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.
269, предложение 1 от ГПК, въззивният съд намира че същото е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, предложение 2 от ГПК относно проверката за неговата правилност съдът е
ограничен от възведените с въззивната жалба оплаквания.
Въззивникът – ищец поддържа оплакване да е нарушен принципа по чл. 52 от ЗЗД за
справедливо обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, поради което нарушение
присъденото му обезщетение е под размера на действително понесените такива. В тази
насока се развиват доводи да не е извършена от съда задълбочена преценка на
претърпените от въззивника страдания като вид, интензитет и продължителност на база
показанията на ангажираните от него свидетели досежно всестранната по характер и
изключителна по близост връзка между двамата братя.
Въззивникът – ответник поддържа възведеното по иска възражение да не е налице
основанието по ТР № 1 / 21.06.2018 г. на ВКС, ОСГНТК, поради което искът е неправилно
уважен. Поддържа, че съгласно тази задължителна съдебна практика братята и сестрите
имат право на обезщетение за неимуществени вреди само ако връзката им с починалия е
изключителна, тоест надхвърля нормално присъщите за съответния вид родство обич и
привързаност. Поддържа че в случая „ изключителност „ на връзката между ищеца и
починалия му брат, съответно и на вредите по смисъла на цитираното тълкувателно
решение не се установява. Счита, че изводът на съда в противна насока е направен при
неправилна преценка на показанията на ищцовите свидетели относно установените от тях
факти и обстоятелства за отношенията между двамата братя. Излага доводи и в насока, че
показанията на тези свидетели не са обсъждани, а само възпроизведени в недиспозитивната
част на решението, като така същото е лишено от мотиви по основанието на иска в горния
аспект. Коментира свидетелските показания и излага доводи относно
установени/неустановени посредством тях твърдяни от ищеца факти и обстоятелства,
опровергаващи твърденията му да се е намирал в изключително по своя характер и близост
връзка със своя брат Деян и да е претърпял вреди над нормално присъщите.
Третото лице помагач на ответника - ЗК Лев Инс АД, поддържа същото нарушение
при постановяване на решението за уважаване на иска, със същите доводи.
По жалбата на ищеца ответникът е депозирал отговор да е неоснователна. Поддържа
доводите, развити във въззивната му жалба.
По жалбата на ответника по спора ищецът е депозирал отговор да не е налице
противоречие на обжалваното решение с ТР № 1 / 21.06.2018 г. на ВКС, ОСГНТК, тъй като е
установил по делото изключителна по смисъла на същото връзка с починалия при трудовата
злополука свой брат. Излага подробни доводи в тази насока, основани на свидетелските
показания. Поддържа че доводите на ответника в противна насока не се основават на
преценка на тези показания, а съставляват произволни и без връзка с така ангажираните
гласни доказателства предположения и спекулации, имащи единствена цел да се всеят
неоснователни съмнения досежно установеното от свидетелите. Относно размера на
присъденото обезщетение поддържа същото да не е несправедливо / занижено / спрямо
претърпените болки и страдания, в аспекта и на икономическата конюнктура в страната, а
също и с оглед задължителния критерий за обществена справедливост за сходни случаи да
се присъждат близки по размер обезщетения за неимуществени вреди. Цитира съдебна
2
практика.
Така спорни във въззивното производсто са въпросите по основанието на иска във
връзка с ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК и относно справедливия размер
обезщетение - при наличие на казаното основание. Възведеното в първоинстанционното
производство възражение по чл. 201 ал. 2 от КТ не се поддържа с въззивната жалба на
ответника, съответно с отговора му на жалбата на ищеца.
По основанието
––––––––––––––
Безспорно установено е по делото, че ищецът В. Х. С. и Д. М. М. са едноутробни
братя, както и че Д. е починал вследствие трудова злополука от 07.06.2019 г. в рудник „
Говедарника „ – гр. Лъки, експлоатиран от ответното дружество „ Лъки Инвест –
Говедарника „ ЕООД, с което към датата на злополуката се е намирал в трудово
правоотношение на длъжност „ *** „.
Съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК – задължително за съдилищата,
кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на близък, включва лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС №
5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създала трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и съответно търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени. Изключението се преценява във всеки конкретен
случай и е обяснено по следния начин: когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина за особено близка привързаност между родствениците /баби, дядовци,
внуци, братя и сестри /, надвишаващи традиционната за българските семейни отношения
привързаност, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост, така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по
интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени от най-близкия им кръг –
лицата от казаните постановления.
Следователно, за да бъде доказан иска по основание ищецът следва на първо място да
възведе конкретни обстоятелства за изключителност в казания по горе смисъл на връзката
му с починалия негов брат и на търпените от смъртта на последния болки и страдания – и
двете, надхвърлящи нормално присъщите такива за съответното родство. Същите не могат
да се презюмират, тъй като не са обичайните.
В исковата молба са възведени твърдения от въззивника – ищец че той и покойният
му брат живеели задружно и споделяли трудности и радости. Виждали се ежедневно,
прекарвали заедно почивните дни и отпуските. Д. нямал съпруга и деца, глезел децата на
ищеца и те го възприемали като втори баща. Ищецът разчитал на брат си във всяко едно
отношение – както за морална подкрепа, така и за физическа помощ при необходимост да се
свърши работа. Многократно Д. помагал на брат си и с парични средства, които не искал да
му връща. Затова ищецът изпитвал силна обич и привързаност към брат си, той бил най
близкия за него човек, съответно преживял изключително тежко ненавременната и внезапна
негова смърт - във връзка и с обстоятелствата, при които настъпила. Неимуществените му
вреди се изразявали в емоционални и психически страдания с много силен интензитет и
болезнена острота, които ще го съпътстват до края на живота му. Причинени са му силен
емоционален шок, неизличима болка и мъка, които изживявал ежедневно от датата на
смъртта и понастоящем.
Ангажираните в насока тези твърдения гласни доказателства са свидетелите Р. Б. Т. /
** на братята /, Д.А. Ч. / без родство /, Ф. Д. Г. / без родство/. Депозират показания, че
ищецът и Д. били деца от една майка и различни бащи, отраснали заедно в семейството на
майката Р. и втория й съпруг – бащата на Д., много се обичали. Ищецът живял в това
3
семейство до преди 15 години, когато се оженил и със съпругата и двете си деца – сега 15 –
годишни, се преместили в самостоятелно жилище, а Д. останал при родителите си. Братята
не прекъснали отношенията си. Жилищата им били в съседни блокове, Д. ходел много често
в дома на В., също и В., неговите съпруга и деца в дома на майка си, Д. и бащата на Д.,
който ищецът считал за свой втори баща. Заедно ходили и в къщата на село, която била на
бащата на Д.. Двамата братя работили в рудника – в различни смени, тъй като политиката не
предприятието не позволявала да са в една смяна. В свободното си време заедно ходили на
кафе,да пият бира, а също и на почивки на море - заедно и със свидетелката Г. и нейните
деца, като същата и Д. били приятели от малки, Д. много обичал и нейните деца и
прекарвали много време заедно. Когато В. бил на работа Д. водел децата му на лагери,
едното завел и на операция. Д. имал приятелки, но се разделял с тях. След смъртта на брат
си В. се затворил, не общувал, бил съкрушен, 6 месеца бил в болнични, след което напуснал
работа от страх да не случи злополука и с него и да остави сами съпругата, децата и
родителите си.
Разпитан по чл. 176 от ГПК / с.з. на 04.02.2022 г. / ищецът дава обяснения че
болничното лечение след смъртта на брат му е било по причина на извършена операция на
киста на ръката, след това ползвал полагащия му се след оперативното лечение отпуск за
временна нетрудоспособност, след което напуснал работа – на 01.12.2019 г. и започнал
работа във флутационната фабрика в гр. Л., работил там около година и половина и
напуснал, оттогава и понастоящем е безработен.
При така установеното съдът намира да не установяват изключителни по смисъла на
казаното ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК отношения на въззивника - ищец със
загиналия му брат Д. – такива не са и възведени по делото. Установени по делото са
нормално присъщите отношения на обич и привързаност между двамата братя, които при
необходимост са си оказвали и взаимна помощ във връзка с ежедневни битови и други
обичайни дейности, като при възможност са прекарвали заедно и част от свободното си
време. Същевременно не се установяват – не се и твърдят, конкретни емоционални и
психични страдания на ищеца от смъртта на брат му Д., които да надхвърлят обичайните
такива за съответната родствена връзка, била тя нормално присъщата или над нея.
Ангажираните гласни доказателства установяват изпитвани от ищеца чувства на стрес,
скръб и мъка от загубата – които са нормално присъщи, но не и степен и интензитет на тези
му негативни преживявания, обосноваващи извод да надхвърлят обичайните такива от
загуба на брат, с който е била изградена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа.
Предвид изложеното жалбите на ответника по спора и на третото лице помагач са
основателни. Искът е неоснователен и се отхвърля – след отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение в частта, с която е уважен. Съответно жалбата на ищеца с
предмет размера на присъденото му обезщетение е неоснователна, решението в
отхвърлителната му част се потвърждава като правилно.
С оглед този инстанционен резултат въззивникът – ответник не дължи ДТ и има
право на всички направени от него разноски за двете инстанции, а въззивникът ищец няма
право на разноски. Затова решението се отменя в частта, с която Лъки Инвест – Говедарника
АД е осъдено да заплати ДТ и възнаграждения за експертизи в размер на сумата 2 450 лв.,
както и в частта, с която на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 2 430 лева. За
първоинстанционното производство въззивникът – ищец се осъжда да заплати на
въззивника - ответник направените от него разноски - които са определени от районния съд
в размер на 3 500 лв. и присъдени съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2 625
лв., т.е. следва да заплати още 875 лева. За въззивното производство следва да заплати
направените от ответника по иска разноски в общ размер на 5 650 лв. - 1 000 лв. ДТ и 4 650
4
лв. възнаграждение за един адвокат, възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
е неоснователно, тъй като същият е съответен на минимума, установен с чл. 7 ал. 4 от
Наредба № 1/9.7.2004 г..
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 410 от 02.12.2022 г. пост. по гр.д. № 1830/2021 г. на РС –
Асеновград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Х. С., ЕГН – ********** иск с
правно основание чл. 200 от КТ за осъждането на „ Лъки Инвест- Говедарника „ ЕООД, ЕИК
********* да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на
неговия брат Д. М. М., настъпила вследствие трудова злополука от 07.06.2019 г. за
разликата от 50 000 лева до 200 000 лева.
Отменя Решение № 410 от 02.12.2022 г. пост. по гр.д. № 1830/2021 г. на РС –
Асеновград, в частта, с която „ Лъки Инвест- Говедарника „ ЕООД, ЕИК ********* e
осъдено да заплати на В. Х. С., ЕГН – ********** на основание чл. 200 от КТ сумата 50 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на
неговия брат Д. М. М., настъпила вследствие трудова злополука от 07.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2019 г. до окончателното изплащане и
Отхвърля иска в тази му част.
Отменя Решение № 410 от 02.12.2022 г. пост. по гр.д. № 1830/2021 г. на РС –
Асеновград, в частта, с която „ Лъки Инвест- Говедарника „ ЕООД, ЕИК ********* e
осъдено да заплати по сметка на РС – Асеновград сумата 2 450 лв. - държавна такса и
възнаграждения за експертизи.
Отменя Решение № 410 от 02.12.2022 г. пост. по гр.д. № 1830/2021 г. на РС –
Асеновград, в частта, с която „ Лъки Инвест- Говедарника „ ЕООД, ЕИК ********* e
осъдено да заплати на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение на адвокат Т. Д.
Т. от АК – Х., възнаграждение в размер на 2 430 лева.
Осъжда В. Х. С., ЕГН – ********** да заплати на „ Лъки Инвест- Говедарника „
ЕООД, ЕИК ********* разноски за първоинстанционното производство разноски в размер
на още 875 / осемстотин седемдесет и пет / лева.
Осъжда В. Х. С., ЕГН – ********** да заплати на „ Лъки Инвест- Говедарника „
ЕООД, ЕИК ********* разноски за въззивното производство разноски в размер на 5 650 /
пет хиляди шестстотин и петдесет / лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ЗК Лев Инс АД,
ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5