Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСИТНА ГЮРОВА
при секретар Алина Т., като разгледа докладваното от председателя гр.д.
№ 15560/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
233533 от 03.10.2019 г., постановено по гр. д. № 33852/2018 г. на СРС, 28
състав, „Т.С.“ ЕАД e осъдена да заплати на М.М.С. на основание чл. 55 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, събраните
без основание по изп. дело № 1248/2016г. по описа на ЧСИ
суми, както следва: 459,58 лева /събрана лихва/, както и законната такава върху
главницата от завеждането на искова молба на 29.05.2018 г. до окончателното
изплащане; 108 лева, представляваща събрани повече разноски от присъдените, както
и законната такава върху главницата от завеждането на искова молба на
29.05.2018 г. до окончателното изплащане; 414 лева - събрано в повече юрисконсултско възнаграждение, както и законната лихва
върху главницата от завеждането на искова молба на 29.05.2018 г. до
окончателното изплащане, ведно със законната лихва върху главниците считано от
датата на завеждане на искова молба - 29.05.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „Т.С.” ЕАД е осъдена да
заплати на ищцата М.М.С. сумите: 70,16 лева
върху главницата за периода от 30.11.2016 г. до 28.05.2018; 16,47 лева върху главницата за периода от 30.11.2016
г. до 28.05.2018г.; 63,15 лева върху главницата за периода от 30.11.2016 г. до
28.05.2018г. С оглед изхода на спора, съдът е осъдил топлинното дружество да
заплати и сторените по делото разноски.
Недоволен от
постановеното решение, ответникът е подал въззивна
жалба срещу него от 18.10.2019 г., в която са изложени твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди, че съдът не е обсъдил,
че при съдебното изпълнение се събират такси, които са нормативно определени.
Заявява, че не е проведено пълно и главно доказване относно „надвзетите“ суми,
като съдът е постановил формално решени, без необходимото доказване. По тази
причина претендира отмяна на решението, отхвърляне на исковете, както и
присъждане на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ищецът е подал отговор на въззивната
жалба, в който счита същата за неоснователна. Решението на
районния съд е правилно и законосъобразно. Иска потвърждаване на обжалваното
решение, както и присъждане на разноските за въззивната
инстанция.
С разпореждане № 37735 от 29.11.2019
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на първоинстанционния съд да е валидно и допустимо. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи предявените осъдителни
искове, районният съд е приел, че по заповедното производство не е издаден
изпълнителен лист за законната лихва върху главницата считано от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането на
главницата. Съдът е извършил и служебна справка в деловодната система на СРС,
от която е установено, че и в самата заповед за изпълнение не е присъждана
такава законна лихва, поради което правилно е приел, че не се дължи. Приел е
още, че от ищеца са събрани 3797,77 лв. което е с 981,58 лв. повече от
присъденото, поради което претенцията за връщането им са изцяло основателна. Доколкото
същата е събрана без основание ответникът е в забава за връщането й от момента
на получаването и, поради което е приел, че и исковете за присъждане на
законната лихва и обезщетение за забава за претендираните
периоди до завеждане на исковата молба са изцяло основателни.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Фактическият състав на чл. 55, ал.
1, изр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност,
но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на
процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е
налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл. 154 ГПК/.
Съвкупният анализ на събрания по
делото доказателствен материал /писмени
доказателства/ обосновава извод на въззивния съд за
наличие на визираните в чл. 55, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД материално- правни предпоставки за уважаване на иска, поради
настъпило за ищеца обедняване за сметка обогатяването на ответника, поради плащането
без основание от първия.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното.
От приетия като доказателство по
делото копие от изпълнителен лист от 27.01.2015г., издаден по гр.д. №
53058/2014г. по описа на СРС се установява, че М.М.С.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 2 089,03 лв., за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.12.2011 г. до м.04.2013 г. за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: гр.София, бул. ********ет. ********аб.№ ****,
лихва за забава в размер на 362,33 лв. за периода от 31.1.2012 г. до 11.9.2014
г. и 364,83 лв. разноски по делото, а именно: 49,03 лв. държавна такса и 315,8
лв. възнаграждение на юрисконсулт. По делото пред районния съд е било прието като
писмено доказателство и фискален бон от 30.11.2016 г., установяващ, че на
30.11.2016 г. ищецът е заплатил директно на ответника за съдебно дело сума в
общ размер на 3 797.77 лева. Безспорно се установява, че от ищцата са
събрани 981.58 лева, която сума е в повече от присъдената такава, съгласно
издадения изпълнителен лист. От приложения изпълнителен лист се установява, че
не е присъдена законна лихва върху главницата, с оглед на което районният съд
правилно и законосъобразно е приел, че такава не се дължи.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен
от рамките ѝ, същата
се явява неоснователна
и не следва да се уважава, а решението, като правилно следва да се потвърди.
При този изход на делото -
отхвърляне на жалбата като неоснователна, право на разноски във въззивната инстанция има въззиваемият
в претендирания и доказан размер от 600 лв.
Предвид цената на исковете,
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
233533 от 03.10.2019 г., постановено по гр. д. № 33852/2018 г. на СРС, 28
състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.М.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: пл.************на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лева, представляваща разноски за
адвокат пред въззивната съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.