Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 01.03.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Ива Атанасова
и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 405 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение № 260125 от 26.10.2020г., постановено
по АНД № 1854/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено
Наказателно постановление №20-1228-001520/22.06.2020г., издадено от Началник
група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора. С жалбата се претендира, че решението на РС –
Стара Загора е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че съдът неправилно е
приел, че в наказателното постановление липсват съществени елементи от значение
за фактическата обстановка. Според касатора в санкционния акт са посочени данни
за регистрацията на автомобила, за
марката и модела му, както и кога е изтекъл срока за представяне на
регистрацията. Не се споделят изводите на съда, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По тези
съображения касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация Г.Д.Н. *** – редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, чрез подадено писмено възражение и
лично в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като
предлага обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара
Загора се е развило по жалба на Г.Д.Н. *** против наказателно постановление № 20-1228-001520
от 22.06.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор
„Пътна полиция“ Стара Загора, с което
на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, на Н. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева. В наказателното постановление е
посочено, че на 06.04.2020г., около 11:25 часа, в гр.Стара Загора, на ул.
Промишлена, Н. управлява лек автомобил „Ауди Спортбек“, с рег. №******, като при
извършена проверка в сектор „Пътна полиция“ Стара Загора е установено, че Н. не
е регистрирал в законоустановения едномесечен срок в Службата за регистрация на
ППС по постоянен адрес закупеното от него моторно превозно средство „Ауди“ на
09.02.2020г. със срок за регистрация до 09.03.2020г. МПС е
регистрирано на 06.042020г. на фирма „ГК-ТТС“ ЕООД с управител Г.Д.Н. ***. С
посоченото деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗДвП.
С обжалваното съдебно решение Районен съд Стара Загора е отменил издаденото
наказателно постановление. Прието е, че при издаването на санкционния акт са
допуснати съществени процесуални нарушения. Констатирано е, че в
обстоятелствената му част не са посочени основни факти и обстоятелства, които
са релевантни за състава на административното нарушение – не са изрично
посочени датата и мястото на извършване на нарушението и било ли е регистрирано
процесното МПС преди жалбоподателят да
го придобие, кога и къде, доколкото законовата разпоредба на чл.145, ал.2 ЗДвП
визира задължение за преобретателя на регистрираното ППС. Обосновано е, че е
налице несъответствие между фактическото
описание на нарушението и правната му квалификация, т.е. между
реквизитите на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН.
Съдът е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно не само на
процесуално основание, поради съществения характер на допуснатите формални
нарушения, но и по съществото на спора. Изложени са съображения, че не са
събрани доказателства за предхождащата регистрация на процесното МПС, като в
индивидуализацията му в АУАН и наказателното постановление сочат липсата на
такава регистрация, което според съда означава, че жалбоподателят не е адресат
на задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП и не би могъл да наруши последната,
съответно не би могъл да бъде санкциониран за неизпълнението на подобно
нарушение, осъществено чрез бездействие му, описано в санкционния акт. Посочено
в също, че дори и да се приеме, че нарушението е извършено от жалбоподателя, в
конкретния случай са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй
като закъснението за извършване на регистрацията е несъществено, още повече, че
регистрацията е извършена от санкционираното лице при обявена противоепидемична
обстановка. С оглед на тези съображения въззивният съд е отменил оспореното
наказателното постановление.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на районния съд за издаване на
санкционния акт в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, свързано с непосочване
на датата и мястото на извършване на нарушението. От съдържанието на
наказателното постановление се установява, че лекия автомобил е закупен на
09.02.2020г. и е следвало да бъде регистриран в законоустановения едномесечен
срок до 09.03.2020г., следователно на посочената в санкционния акт дата – 06.04.2020г.
Н. е бил в нарушение. Не се споделят и доводите за квалифициране на деянието
като маловажен случай. Това е така, защото периода, който е изтекъл от крайната
дата, на която е следвало да се извърши регистрацията до момента, в който тази
регистрация е извършена, е около един месец, т.е. времето на закъснение не е
несъществено, както е приел районния съд. Освен това ноторно е, че извънредното
положение, свързано с противоепидемичната обстановка в страната, беше обявено
със заповед на министъра на здравеопазването на 13.03.2020г., а крайната дата,
на която е следвало да бъде извършена регистрацията на лекия автомобил е
09.03.2020г., т.е. до този момент санкционираното лице е имало възможност
безпрепятствено да извърши регистрацията на автомобила.
Доводите
на районния съд за пропуски в наказателното постановление, касаещи обстоятелствата
по придобиване на процесното МПС, както и за липсата на доказателства за закупуването
на автомобила в административнонаказателната преписка следва да бъдат
споделени. Разпоредбата на чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП предвижда налагане на
„глоба“ или „имуществена санкция“ на лице, което не изпълни задължението си в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба. От предвидените в този законов
текст административни наказания – „глоба“ или „имуществена санкция“, следва
извод, че субект на това нарушение може да бъде както физическо, така и
юридическо лице. Следователно за законосъобразното определяне на вида на
наказанието по този законов текст е от съществено значение е дали МПС е
придобито от физическо или от юридическо лице, респ. при неизпълнение на
задължението по чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП отговорността следва да се
ангажира в зависимост от това кой е придобил собствеността на МПС. В случая
данни за това обстоятелство в наказателното постановление липсват, като не са
налице и документи относно придобиване на собствеността, които да са приложени
и към административнонаказателната преписка. Нещо повече – в санкционния акт е
посочено, че автомобила е регистриран на фирма „ГК-ТТС“ ЕООД, което е
една индиция, че автомобила е придобит от юридическо лице, а с наказателното
постановление е наложено наказание „глоба“ на Г.Д.Н..
Гореизложените
обстоятелства водят до извод, че оспорения пред Районен съд Стара Загора
санкционен акт е незаконосъобразен, като постановен както в нарушение на
процесуалния, така на материалния закон. Същият не отговаря на изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като при описание на нарушението
административнонаказващият орган не е посочил от физическо или от юридическо
лице е закупен автомобила, което е от съществено значение за законосъобразното
определяне на вида на административното наказание, а освен това е налице и
недоказаност на административнонаказателното обвинение, тъй като не са
приложени доказателства, че именно санкционираното лице в закупило посоченото в
санкционния акт МПС.
В
заключение следва да се посочи, че оплакването на касатора за допуснато от съда
нарушение на процесуалните правила е неоснователно, тъй като такова не е
обосновано и мотивирано, поради което не следва да се обсъжда.
С
оглед на тези съображения решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260125/26.10.2020г., постановено по АНД №1854/2020г. по описа на
Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.