№ 199
гр. Плевен, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря К.М.Д.
в присъствието на прокурора Д.И.Т. (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600534 по описа за 2021 година
и въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от
адв.В.В., защитник на Г. Ж. Ч., срещу присъда № 260005 от 15.06.2021г. , постановена по
нохд № 280/2020г. по писа на РС-Левски.
В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт се явявал необоснован и неправилен.Развити
са съображения в насока, че вината на Ч. не била установена по несъмнен начин. Първо към
момента на проверката от страна на полицейските служители, подсъдимият не управлявал
МПС. Заедно с това събраните по делото доказателства сочели на нарушения на начина, по
който била установена употребата на наркотични вещества.Заедно с това съдът не дал вяра
на част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, като същевременно не
изложил убедителни аргументи защо кредитира останалите такива въпреки наличието на
противоречия между тях. Моли се ОС да отмени присъдата на пръвоинстанционния съд ,
като постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен или да върне делото за
ново разглеждане от районния съд.
В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло жалбата.
Представителят на ОП-Плевен намира жалбата за неоснователна. Счита, че по делото са
били изяснени всички обстоятелства, като обвинението се доказало по несъмнен начин въз
основа на събраните гласни и писмени доказателства. Поради това намира, че
1
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена
изцяло.
Страните не сочат нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:
С присъдата, отмяната на която се иска, РС-Левски е признал подсъдимия Г. Ж. Ч. за
виновен в това, ме на 17.05.2021г. в гр.Белене, по ул.“*******, в посока кръстовището с
ул.******* управлявал МПС –л.а. ******* след употреба на наркотични вещества –
метамфетамин установено с техническо средства „Дрегер дръг тест 5000“, като деянието е
извършено повторно – след кат е бил осъден с влязла в сила присъда №13/11.04.2018г. по
нохд № 2771/2017г. на РС-Несебър за друго такова престъпление и на основание чл.343б,
ал.4 вр.ал.3 вр.чл.28, ал.1 вр.чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от една
година и „глоба“ в размер на 500 лева.
На основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС постановил наложеното наказание лишаване от свобода
да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от така определеното наказание времето през
което подсъдимият е търпял МНО „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.
На основание чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1
година и 6 месеца, като на основание чл.59,ал.4 от НК приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
На основание чл.68, ал.1 от НК постановил подсъдимия Г. Ж. Ч. да изтърпи отделно при
първоначален общ режим наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четиринадесет
месеца, наложено му по нохд № 2771/2017г. на РС-Несебър.
За да постанови присъдата си, районният съд е приел за установено следното от фактическа
и правна страна:
Подсъдимият Г.Ч. е правоспособен водач на МПС.Осъден е с присъда №13/11.04.2018г. по
нохд № 2771/2017г. на РС-Несебър, влязла в сила на 06.07.2018г. за извършени
престъпления по чл.343б,ал.3 от НК и по чл.354а, ал.5 от НК на 14 месеца лишаване от
свобода с тригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 500 лева.
На 17.05.2021г. около 15,20ч., след като бил употребил наркотично вещество –
метамфетамин, подс.Ч. управлявал л.а. ******* в гр.Белене по ул.“*******“. С автомобила
била и свид.К.М. – негона приятелка. По-рано същия ден Ч. и М. закарали свид.К. В. и баба
му до Затвора-Белене за свиждане и след като били уведомени , че свиждането било
приключило, тръгнали към Затвора -Белене да ги вземат.
На 17.05.2021г. полицейските служители при РУ на МВР-Белене – свид.К.А. и Ц.В. се
намирали на ул.“*******“ в гр.Белене и изпълнявали служебните си задължения по контрол
за спазване на ЗДвП. Около 15,20 ч. забелязали управлявания от подсъдимия автомобил,
който се движел към тях и свед.В. подала сигнал със стоп палка на водача , за да спре за
проверка. Подсъдимият Ч. обаче не спрял на указаното от полицейския служител място, а на
2
10-15 м. след полицейските служители, слязъл от автомобила и тръгнал направо, като се
отдалечил от автомобила. Полицейските служители отишли до автомобила, установили
самоличността на свид.К. М., която им съобщила имената на водача – Г.Ч. и съобщила, че
същият отишъл до магазина. При извършена справка с ОДЧ-Левки самоличността на
подсъдимия била потвърдена, като на полицейските служители било съобщено, че същият
има и криминалистични регистрации, свързани с наркотични вещества. При връщането на Ч.
до автомобила, полицейските служители го попитали дали е употребил наркотично
вещество и той отговорил че е употребил. Също така през цялото време – от слизане на
подсъдимия от автомобила до връщането му, подсъдимият и действията му били
наблюдавани от полицейските служители.Тъй като полицейските служители то РУ –Белене
не .разполагали със съответно техническо средство за проверка за употреба на наркотични
вещества, се обадили за съдействие от Сектор „ПП“ про ОДМВР-Плевен. В16,45
ч.служителите на СПП – пол-сл.Д.Д. и М.Н. извършили проверка на подс.Ч. с техническо
средство „Дрегер дръг тест 5000“ с ф.№ ARHJ-0005, като уредът отчел положителен
резултат за употреба на метамфетамин. За извършената проверка на употреба на наркотични
вещества бил съставен протокол. Съставен би ли АУАН на Ч., които му били представени.
На подсъдимият бил издаден и талон за медицинско изследване на кръвта, в който бил
вписан резултата установен от техническото средство. Подсъдимият бил придружен от
полицейските служители на РУ-Белене до ФСМП-Белене за даване на кръвна проба, но той
отказал да даде такава. Във връзка със случая било образувано досъдебно производство.
При така установеното от фактическа страна първата инстанция е приела, че с действията си
Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, предмет на
обвинителния акт.
С оглед на горното ОС намира въззивната жалба за неоснователна.
В хода на първоинстанционнто следствие в оптимална степен е била изяснена фактическата
обстановка по делото. Индиция за това е и обстоятелството, че страните на се направили
нови доказателствени искания и не представят нови доказателства.
Районният съд е подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен материал, като
детайлно в мотивите си е отразил кои факти и обстоятелства въз основа на кои
доказателства намира за установени. Направените въз основа на същия правни изводи са
логични, обосновани и верни. При формирането на вътрешното убеждение на съда относно
въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения.
Следва да се отбележи това, че в основната си част възраженията на защитата са били
изложени в хода на пледоариите пред първата инстанция и са получили отговор в мотивите
към първоинстанционната присъда. Настоящият съдебен състав споделя становището на
районния съд в тази насока.
Направените от защитата възражения следва да бъдат оставени без уважение и от въззивната
инстанция предвид следното:
Нормата на чл.343б,ал.3 от НК инкриминира управлението на МПС след употреба на
3
наркотични вещества, като в същата са посочени изискуемите от закона обективни и
субективни признаци за съставомерност на деянието: „Който управлява МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от 500 до 1500 лева“. необходимо е да се посочи изрично, че за разлика от
ал.1 и ал.2 на чл.343б от НК, по отношение на управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества и техните аналози не са налице законовите изисквания същите да
бъдат установени по надлежен ред в кръвта на водача. От тук следва изводът, че за
съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 от НК не е необходимо наличието на
наркотичното вещество да е установено по надлежния ред, в частност – в кръвта на
водача.Т.е. за разлика от въведения специален ред за установяване на наличие на алкохол в
кръвта, управлението на МПС след употреба на наркотични вещества е възможно да се
установи с всякакви доказателства и доказателствени средства предвидени в НПК.
В тази насока е и преобладаващата практика на ВКС, напр. решение № 81/15.05.2018г. по
н.д..№237/2018г., 3но, решение 0116/08.08.2016г. по н.д№34/2016г. , 3 но, , решение №
126/05.07.2019г. по н.д№540/2019г., 2 но и др.
Предвид горното Окръжният съд приема, че първата инстанция е осъществила прецизна
аналитична преценка както на законодателната основа за извършената проверка с
техническа средство на Ч. заради данните от криминалистичните му регистрации за
употреба на наркотични вещества, така и на относимия доказателствен материал за
извличане на фактическите обстоятелства от предмета на доказване по делото.В тази връзка
не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата относно възприемането от страна на
съда на резултатите от техническото изследване, както и на показанията на полицейските
служители, описващи действията и поведението на подсъдимия. Липсва допуснато
нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд, който в мотивите на
осъдителната си присъда се е позовал на извънпроцесното признание на подсъдимия,
направено пред служителите от РУ МВР-Белене, че е употребил наркотично вещество. Това
обстоятелство закономерно било свързано с получения с тестово изследване резултат –
употреба на метамфетамин. Ето защо и ОС приема, че доказателствените източници
правилно са били анализирани и оценени от първоинстанционния съд.
Заедно с това, както се отбеляза по-горе, в своите мотиви същият е дал съдържателен и
законосъобразен отговор на всички наведени от защитата на подсъдимия доводи и
възражения. На тази база въззивната инстанция намира, че в настоящия казус не са налице
визираните в жалбата процесуални нарушения на чл.12,13,14,16 и чл.107 от НПК. Въз
основа на събрания и проверен в хода на проведеното съдебно следствие обилен
доказателствен материал правилно са били изведени обективните и субективни признаци на
състава на престъплението по чл.343б,ал.3 от НК и е бил приложен законът, който е слдвало
да се приложи.
За да обоснове тезата си , че към момента на проверката, Ч. не е бил водач на МПС,
подсъдимият и защитата сочат, че Ч. е бил на пасажерското място и след като слязъл от
автомобила и се отдалечил, употребил даденото му непосредствено преди това от свид.М.
4
наркотично вещество - метамфетамин. Това твърдение игнорира изцяло част от останалите
доказателства по делото и най-вече показанията на полицейските служители от РУ МВР-
Белене, които неизменно сочат, че най-напред възприели движещ се към тях автомобил,
както и че Ч. седял на мястото на шофьора. До спирането на последния, двамата свидетели
не са губили визуален контакт с него. Водачът не спрял на оказаното от тях място, а на 10-
15м. след тях и слязъл от автомобила, като през цялото време от слизането да връщането му
при автомобила, не са губили зрителен контакт с него, и са възприели всичките му
действията, като същият не е употребил нищо през този период от време. В подкрепа на
твърденията на Ч. са единствено показанията на свид.М., с която обаче подсъдимият има
връзка от години. По тази причина и предвид противоречието им с всички останали
доказателства, показанията на свидетелката могат да се ценят единствено като дадени в
полза и услуга на подсъдимия. Ето защо оплакването на защитата в тази насока се явява
неоснователно.
Законодателят е предвидил, че при управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества е налице поставяне в опасност живота и здравето на гражданите предвид
въздействието на наркотичните вещества върху съзнанието на водача, поради което и самата
им употреба може обективно да доведе до непригодност на водача за правилна оценка на
пътните условия. А доколкото до настоящият момент науката не е установила точното
количество наркотично вещество /предвид голямото разнообразие на тези вещества, както и
на специфичния им начин на въздействие/, което да предизвика негативно изменение в
съзнанието на водачите, то в нормата на чл.343б,ал.3 от НК липсват обективни признаци,
свързани с неговата конкретна концентрация или предизвикано състояние. Предвид тези
съображения правилно районният съд се е позовал на възприятията на полицейските
служители за действията и поведението на подсъдимия. От друга страна, с извършения тест,
обективно е била установена употребата на наркотично вещество, от което е изведен и
субективния елемент на престъпния състав – умисъл.
Деянието, предмет на повдигнатото срещу Ч. обвинение, е било осъществено, след като
същият е бил осъден с влязла в законна сила на 06.07.2018г. присъда за деяние по
чл.343б,ал.3 от НК.
Стъпвайки на тези факти и обстоятелства първата инстанция законосъобразно е приела, че в
случая е бил осъществен съставът на престъпление по чл.343б,ал.4 вр.ал.3 от НК, т.е.
материалният закон е бил правилно приложен.
Не е налице и явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимия – лишаване от
свобода и от право да управлява МПС. При индивидуализацията на наказанието съдът е
отчел всички отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Приемайки превес на смекчаващите вината му обстоятелства, съдът е определил размери на
двете кумулативни наказания на самия минимум – лишаването от свобода и глобата.
Правилно е постановено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при
първоначален общ режим., като е приспаднат срока на МНО „Задържане под стража“ и
„Домашен арест“, а от размера на наказанието по чл.343г от НК – срокът на лишаването му
5
от правоуправление по административен ред с изземване на СУМПС при съставяне на
АУАН.
Доколкото инкриминираното деяние е било извършено в изпитателния срок на наказание
„лишаване от свобода“ по предходно осъждане, то съдът законосъобразно е приложил
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК .
Извън посочените и обсъдени доводи в жалбата на подсъдимия се съдържат и общи,
неконкретизирани твърдения за необоснованост и неправилност на присъдата и цитати на
текстове от НПК, Конвенция за правата на човека, решения по дела на ЕС, които съдът не
счита че следва да обсъжда, като същите в голямата си част са и неотносими към
конкретния казус.
При служебната проверка на обжалваната присъда, която окръжният съд извърши съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, не бяха констатирани основания, налагащи
нейното изменение или отмяна. Като правилна и законосъобразна същата следва да бъде
потвърдена.
Предвид гореизложеното и на основание чл.334,т.6 вр. чл.338 от НПК, Плевенски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260005 от 15.06.2021г. постановена по нохд № 280/2020г. по
описа на РС-Левски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6