О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./23.01.2020 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН А.
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
ч.т.д. № 39 по
описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу определение № 2118/03.10.2019 год., постановено по гр.д. № 1258/2019 год. на ДРС – 2-ри състав, с
което е прекратено като недопустимо производството по предявения от частния
жалбоподател срещу К.А.К. иск за признаване на установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума от 1 456.03 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 11.05.2017 год. до 11.04.2020 год. и сумата от
2 851.47 – неплатено възнаграждение за закупен пакет услуги.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна,
при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за основателна, поради следните
съображения:
Производството пред ВРС е било образувано по искова молба на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против К.А.К. с искане за признаване на установено
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 6 915.04 лв.,
представляващо задължение по ДПК № **********, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 484/2019 год. по описа на РС – Девня.
Като е констатирал несъответствие в твърденията за начина на
формиране на сумата от 6 915.04 лв., претендираната в
заповедното производство като главница по договора, първостепенният съд е дал
указания ищецът да конкретизира размера на дължимата главница от К.А.К., да
наведе ясно твърдения за това как е формирана общо претендираната
сума, в случай, че същата включва и други претенции освен връщане на
предоставения кредитен ресурс да наведе ясни твърдения за тяхното основание и
размер, както и да формулира петитум на исковата
молба, да посочи период на договорно възнаграждение, което се претендира и да
представи доказателства за държавна такса, в размер на 4 % в случай, че
предявява осъдителен иск.
С молба вх.№ 7355/26.09.2019 год., ищецът, в изпълнение на
дадените му указания, е конкретизирал, че исковата сума е формирана от главница,
договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен допълнителен пакут допълнителен услуги, като е посочил правопораждащите всяко едно от вземанията факти и е сезирал
съда с искане за установяване на общо неизплатеното договорно задължение, без
да заявява осъдителна пратенция за незаявените като
главница в заповедното производство вземания.
Като е формирал изводи
за липса на идентитет между исковото и заповедно
производство, съдът е прекратил производството по установителения
иск за сумите, претендирани като договорно
възнаграждение и закупен допълнителен пакет услуги.
Настоящият съдебен
състав на ВОС, споделя формирания от районния съд извод, че доколкото исковото
производство по чл.422 ГПК е продължение на заповедното такова е необходимо
съответствие между заявеното такова по реда на чл.410 ГПК и подлежащото на
установяване по чл.422, ал.1 ГПК. В конкретиката на
казуса, съдът споделя и извода, че такова не е налице, тъй като видно от
сезиралото заповедния съд заявление същото касае парично вземане в размер на 6 915.04
лева, претендирано като главница и основана на твърдения за просрочие
на вноски, породили автоматично изискуемост на цялата главница по предоставен
кредит. Така заявената претенция е съответна на сезирането с установителния иск до размера на сумата от 2 607.54 лева.
Допълнителни основания на включената в заповедта претенция не са били заявени
нито в описанието на главницата /т. 9 от заявлението/, нито в обстоятелствата,
породили претенцията /т. 12 от заявлението/. Кредиторът е основал спорната
претенция само на твърдения за отпуснат кредит /без посочване на конкретна
заета сума или уговорка за лихва/, и неизпълнено задължение за връщане на претендираната сума на 36 месечни вноски от по 252 лв.
всяка. Липсва прилагане на допълнителни доказателства към това заявление,
поради което единствената индивидуализация на предявените за събиране от
длъжника вземания следва да се основе на тези факти.
Налага се извода, че
правилно районният съд е прекратил производството по незаявените като главница
суми, за които ищецът не е обективирал изявление за
присъждането им чрез осъдителен иск.
Воден от горното, СЪДЪТ:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2118/03.10.2019 год., постановено по гр.д. № 1258/2019 год. на ДРС – 2-ри състав, с
което е прекратено като недопустимо производството по предявения от частния
жалбоподател срещу К.А.К. иск за признаване на установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума от 1 456.03 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 11.05.2017 год. до 11.04.2020 год. и сумата от
2 851.47 – неплатено възнаграждение за закупен пакет услуги.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: