№ 114
гр. Търговище, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора Д. К. С.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20243500600327 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 23, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Образувано е по въззивна жалба на адв. Г. Д., служебен защитник на осъдения А.
Ф. М., против протоколно определението № 133/24.07.2024 г. по ЧНД № 128/2024 г. по описа
на Районен съд – Попово.
С обжалваното определение първоинстанционния съд е изпратил за изпълнение на
Главна Прокуратура Цвайбрюкен, Федерална Република Германия, Присъда № 12/29.03.2023
г. по НОХД № 76/2022 г. на Pайонен съд - Попово, потвърдена с Решение № 11/22.01.2024 г.
по ВНОХД № 531/2022 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с която на А. Ф. М., ЕГН
**********, е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване за извършени престъпления по
чл. 131, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 130, ал. 1 и по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал.1 и чл. 26 НК, както и
приведеното на основание чл.68, ал. 1 от НК в изпълнение за ефективно изтърпяване и
наказание „лишаване от свобода“ в размер от ОСЕМ МЕСЕЦА, наложено му по НОХД №
121/2021 г. на Pайонен съд - Попово, което да изтърпи при „строг“ режим, ведно с
удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
С жалбата се твърди, че тъй като се касае за изпращане за изпълнение на присъда
на лице, което не се намира на територията на Република България, и чието съгласие за
1
изпращане на присъдата не се изисква, съгласно чл. чл. 21, ал. 4 от закона провеждането на
консултации с компетентния орган на изпълняващата държава е задължително.
Освен това по делото не е установено по несъмнен начин, че осъденото лице
въобще има съзнанието, че присъдата на първоинстанционния съд е влязла в сила и му
предстои изтърпяване на наказание лишаване от свобода, т. е. не може да се приеме по
несъмнен начин, че лицето е избягало поради нА.чие на влязла в сила присъда, при което
съгласието му не е необходимо.
Предвид изложеното с жалбата се иска да бъде отменено атакуваното определение
и вместо него въззивния съд да постанови отказ по направеното искане от Районна
прокуратура - Търговище за изпращане на присъдата за изпълнение.
Пред въззивния съд адв. Г. Д. поддържа жалбата на основанията, изложени в нея,
като отново моли съда да отмени първоинстанционното определение и постанови отказ.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита жалбата за
неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд – Попово за правилно и
законосъобразно.
Окръжен съд – Търговище, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, намери
жалбата процесуално допустима, като подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 23, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от лице, което има право да
атакува определението, и пред надлежен съд.
По същество въззивния съд констатира, че жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено следното:
С Присъда № 12/29.03.2023 г. по НОХД № 76/2022 г. на Pайонен съд - Попово,
потвърдена с Решение № 11/22.01.2024 г. по ВНОХД № 531/2022 г. по описа на Окръжен съд
- Шумен, влязла в сила на 22.01.2024 г., на осъдения А. Ф. М. от гр. Попово, ЕГН
**********, е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 3 във
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал, 1 и чл. 26, ал. 1 НК, като му е
определено едно общо наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. С Присъдата основание чл. 68,
ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, наложено му по НОХД № 121/2021 г. на Pайонен съд - Попово, което да изтърпи
при „строг“ режим.
В процеса по изпълнение на тази присъда, същият не е бил установен на
територията на Република България, поради което е обявен за международно издирване въз
основа на Европейска заповед за арест № 23/2024 г., издадена от Районна прокуратура –
Търговище.
Установено е, че осъдения А. М. се намира във Федерална Република Германия,
като в тази връзка е изпратена молба до компетентните органи в тази държава осъденият да
2
бъде приведен в Република България за изпълнение на влязлата в сила присъда на
българския съд.
От приложеното уведомление от Дирекция "МОС" към МВР се установява, че
прокуратурата в гр. Цвайбрюкен е отказала изпълнение на издадената за ЕЗА, както и е
отказала А. М. да бъде задържан и приведен в България, като вместо това са приложили
алтернативна мярка "Установяване на местонахождението" и е поставен ограничителен знак
"Флаг". Този отказ компетентните немски власти са мотивирА. с това, че в защита на неговия
интерес е да търпи присъдата си в Германия. Установен е и регистриран адрес на лицето в
Германия, видно от приложеното писмо на Дирекция "МОС" към МВР, съгласно изисканата
допълнителна информация.
С оглед така установеното и по искане на Районна прокуратура – Търговище с
атакуваното протоколно определението № 133/24.07.2024 г. Районен съд - Попово е
изпратил за изпълнение на Главна Прокуратура Цвайбрюкен, Федерална Република
Германия, Присъда № 12/29.03.2023 г. по НОХД № 76/2022 г. на Pайонен съд - Попово,
потвърдена с Решение № 11/22.01.2024 г. по ВНОХД № 531/2022 г. по описа на Окръжен съд
- Шумен, с която на А. Ф. М., ЕГН **********, е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване за
извършени престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 130, ал. 1 и по чл. 325, ал. 4 във
вр. с ал.1 и чл. 26 НК, както и приведеното на основание чл. 68, ал. 1 от НК в изпълнение за
ефективно изтърпяване и наказание „лишаване от свобода“ в размер от ОСЕМ МЕСЕЦА,
наложено му по НОХД № 121/2021 г. на Pайонен съд - Попово, което да изтърпи при „строг“
режим, ведно с удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
При така установеното от фактическа страна е безспорно, че в случая е нА.це
хипотезата на чл. 21, ал. 2, т. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС – осъдения М. се е върнал във
Федерална Република Германия поради нА.чие на влязла в сила присъда срещу него в
Република България, при което съгласието на осъденото лице за изпращане за изпълнение на
присъдата не се изисква.
Съгласно ал. 4 от същия член консултацията на съда с компетентния орган на
изпълняващата държава за уверение, че изпълнението на наказанието в тази държава ще
подобри възможностите за ресоциА.зация на лицето, е задължителна. Действително в
процесния случай първоинстанционният съд не е провел такава изрична консултация с
компетентния орган на изпълняващата държава, каквото е и основното възражение в
жалбата. В същото време проверяваният съд се е позовал на приложеното писмо от
Дирекция "МОС" към МВР, от което се установява, че компетентните власти в Германия -
Прокуратурата в гр. Цвайбрюкен, са приели, че в защита на интереса на осъдения М. е да
търпи присъдата си в Германия, като е счел, че така изразеното становище представлява
съгласие на изпълняващата държава да изпълни процесния съдебен акт.
Настоящия въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд да приеме
отказа на компетентните немски власти да откажат предаването на осъдения М. на
Република България за изпълнение на влязлата спрямо него осъдителна присъда като
3
съгласие съдебният акт и удостоверението по чл. 3 да им бъдат изпратени за изпълнение по
смисъла на чл. 21, ал. 2, т. 3 от закона. Обратното би означавало осъдения М., за който
немските власти са отказА. да бъде предаден в България, да избегне изпълнение на
наложеното му наказание лишаване от свобода, независимо,че се намира в държава членка
на Европейския съюз. Аналогична процедура за отказ от изпълнение на Европейска заповед
за арест, каквато на практика са осъществили компетентните немски власти, е уредена и в
чл. 40, ал. 1, т. 4 от Българския Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест –
исканото лице живее или постоянно пребивава в Република България и е осъдено за деяние,
което представлява престъпление по българския закон, и българския закон приема да се
приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода. С приемането на
българските ЗЕЕЗА и ЗПИИСАННЛСМВЛС се въвеждат изискванията на Европейското
законодателство и по конкретно на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни
2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите
членки и на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на
принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за
целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз.
Не може да бъде споделено и другото възражение в жалбата – че не е установено
по несъмнен начин, че осъденото лице има съзнанието, че присъдата на
първоинстанционния съд е влязла в сила. Районният съд в мотивната част на определението
си напълно правилно е отчел, че осъденият се е явил лично в първото открито съдебно
заседание пред въззивния съд, а в останА.те заседания е бил представляван от упълномощен
от него защитник. Освен това от приетото пред настоящата инстация Разпореждане №
1614/26.07.2024 г. на ВКС се установява, че осъдения М. е депозирал искане пред ВКС за
възобновяване на НОХД № 76/2022 г. на Pайонен съд – Попово, което искане е прието за
процесуално недопустимо и е отказано образуване на производство по него. Следователно е
безспорно установено, че осъденият А. М. е напълно наясно с изхода на производството
пред въззивната инстанция и че му предстои изпълнение на наказание лишаване от свобода
по влязла в сила присъда, поради което и отказва да се завърне в Република България.
По всички тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение,
като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 23, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС Окръжен
съд – Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определението № 133/24.07.2024 г. по ЧНД №
128/2024 г. по описа на Районен съд – Попово.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5