Р Е Ш
Е Н И Е
№ 481 10.04.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на единадесети
март две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Сийка Хардалова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 177 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на 145 и сл. от
АПК, вр. чл. 68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е образувано
по повод постъпила жалба от С.С.С., директор на ПГТ „Иван Вазов“- Несебър, с
адрес: курортен комплекс „Слънчев бряг“, общ. Несебър, против Решение № 578 от 28.11.2019
г. по преписка № 628/2019 г. на трети специализиран постоянен състав на
Комисията за защита от дискриминацията (КЗД), в частта, с която е установено, че е осъществена по отношение на М.З.Я.
дискриминация по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак „лично
положение“, и е наложено административно наказание- глоба в размер на 250 лева.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради съществено процесуално нарушение, изразено в липса
на мотиви, и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че
действително е изискано от Я. да изготви доклад за дейността си през посочения
в решението период, но повод за това разпореждане е неизпълнение от страна на
последната на предходно разпореждане за актуализиране на документация във
връзка с изготвяне на изпитни билети по специални предмети, необходими за
поправителните сесии на учениците. Оспорват се изводите на КЗД за осъществена дискриминация.
По същество се иска отмяна на решението.
В съдебното заседание
жалбоподателят не се явява, редовно уведомен. С писмена молба същият заявява,
че поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното
решение и присъждане на разноски.
За ответника- Комисия за защита
от дискриминация не се явява представител, редовно уведомен. С писмена молба е
заявено становище за неоснователност на жалбата и се иска присъждане на
разноски, като е направено възражение за прекомерност на извършените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, в случай, че се
претендират такива над предвидения минимум.
Заинтересованата страна М.З.Я.,
жалбоподател в производството пред КЗД, не се явява, редовно уведомена. С писмено
възражение заявява становище за неоснователност на жалбата, като излага
подробни съображения, по същество идентични с тези от жалбата до КЗД. Не сочи
нови доказателства.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Производството пред Комисията за защита от дискриминация
е започнало по повод депозирана от М.З.Я., преподавател в ПГТ „Иван Вазов“-
Несебър, жалба с оплакване за осъществена от директора на учебното заведение дискриминация
под формата на тормоз по защитения признак „лично положение“. В жалбата е изложено,
че от встъпването си в длъжност като преподавател в ПГТ „Иван Вазов“- Несебър
жалбоподателката е била ангажирана с извънучебна дейност с ученици от училището
(придружаване и подготовка на ученици за провеждани конкурси и състезания). В
началото на учебната 2017/2018 г. започнала да преподава и в ОбУ „Кирил и
Методий“- гр. Обзор. През месец януари 2018 г. получила препоръка от директора
на ПГТ „Иван Вазов“- Несебър, в която била описана като добросъвестен, коректен
и всеотдаен преподавател и педагог. Дейността и́ била приемана добре от
нейните колеги и от директора на гимназията до м.февруари 2018 г., когато
усетила отрицателно отношение в колектива спрямо нея. Не била включена в
проведено обучение от външен лектор за получаване на квалификационен кредит. До
края на учебната година не ѝ било предложено и включване в други
проведени обучения, а при проявено от нейна страна желание за такива получавала
отговор, че бюджетът е недостатъчен. През м.юни 2018 г., след преминаване в
дневна смяна на обучение в ПГТ „Иван Вазов“- Несебър, жалбоподателката била приканена
да ползва годишния си отпуск през дните, в които не е ангажирана с учебни
часове, но отказала, тъй като изпълнявала служебни задължения в ПГТ и в ОбУ „Кирил
и Методий“. Определя като тормоз отправените упреци, че не е депозирала молба
за отпуск. Същевременно директорът необосновано и́ отказал отпуск от
20.07.2018 г. по нейна молба, депозирана на 10.07.2018 г. (на л. 46), а
впоследствие такъв бил разрешен въз основа на втора молба, подадена на
16.07.2018 г. (на л. 45). По повод първата молба за отпуск директорът поискал
от Я. информация относно дейностите, които ще осъществява през периода
16.07-19.07.2018 г., по време на учебната ваканция, а по-късно било поискано от
нея да представи доклад по дни и часове за дейностите, които ще извършва през
посочения период (л. 273). Такива доклади не били изисквани от други учители. Още
в началото на следващата учебна година ръководството на училището
пренебрежително отхвърлило дадено от нея предложение във връзка с изготвянето
на документи, касаещи дейността на учебното заведение, с което да се
предотвратят създадени предпоставки за злоупотреби.
В жалбата на Я. до КЗД се сочи още, че за учебната
година 2017/2018 г. са били определени на същата 60 точки в картата за оценка
за допълнително трудово възнаграждение на педагогически специалности съгласно
чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда в
тридневен срок. По направено от нея възражение, изготвената карта за оценка
била разгледана от комисия и потвърдена, въпреки че работата и́ през
посочената година била не по-малко ползотворна от предходната учебна година, когато
получила повече точки. Била заставена от директора на учебното заведение да
подпише картата, като и́ било разяснено, че в противен случай няма да
получи допълнително възнаграждение. На 07.11.2018 г. била връчена на Я. за
попълване декларация за конфиденциалност, която била с двусмислено значение и
ограничавала човешките и́ права. Наред с това, същата получила отказ да
ползва творчески отпуск от четири месеца през периода м.февруари - м.юни 2018
г., за участие по програма „Еразъм“, по съображения за необходимост от
обезпечаване на учебно-възпитателния процес. Показател за негативното отношение
на ръководството спрямо нея, било и невключването в годишния доклад за 2018 г.
на нейни участия като ръководител на ученици и техните изяви, каквито участия били
отразени за нейни колеги. Въпреки нейното нежелание, била назначена от
директора на ПГТ на длъжност „финансов контрольор“. Заповедта за възлагане на
тези допълнителни задължения не ѝ била връчена своевременно, а след като
се запознала с нейното съдържание, констатирала, че тя е издадена с дата,
предхождаща встъпването ѝ като преподавател в училището. Жалбоподателката
възприема поведението на директора като проява на дискриминация спрямо нея под
формата на тормоз по признака „лично положение“. Счита, че проявеното спрямо
нея дискриминационно отношение цели уронване на авторитета ѝ пред колегите
и учениците, и създава обидна среда на работното място.
С разпореждане № 1459/11.12.2018 г. (на л. 96) на
председателя на КЗД е образувана по жалбата на Я. преписка № 628/2018 г.,
разпределена на Трети специализиран постоянен състав. Проведена е регламентираната
в чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. процедура по проучване, в рамките на която са
изискани становища и доказателства от участниците в производството. В
предоставения срок е депозирано писмено становище от С.С.С.- директор на ПГТ „Иван
Вазов“- Несебър (л. 223 и сл.), с доводи за неоснователност на направените с
жалбата оплаквания. В становището е изложено, че Я. е назначена на длъжност „финансов
контрольор“ с нейно съгласие, удостоверено с подписа и́ върху заповедта. Отбелязано
е, че в заповедта е допусната техническа грешка досежно датата на издаването
и́. В допълнение се сочи, че след отправено от Я. писмено искане, същата е
освободена от тази длъжност. Относно изразеното недоволство от недопускане до
курсове за повишаване на професионалната квалификация през учебната 2017/2018 г.
се сочи, че през същата учебна година Я. има 32 академични часа, за разлика от
други преподаватели в учебното заведение, които за същия период са получили 16 академични
часа, при законово изискване за 48
академични часа за всеки период на атестиране (4 години). Относно
проведения на територията на учебното заведение лекторски курс през м.ноември
2018 г., е посочено, че Я. е била включена, но не е взела участие, поради
отпуск по болест. По повод оплакването, че е отказан на последната творчески
отпуск за срок от четири месеца в началото на 2018 г. е посочено в становището,
че такъв отпуск нарушава учебно-възпитателния процес и не отговаря на изискванията
на чл. 161, ал.1 и ал. 4 от КТ, поради което е отказан. Отбелязано е, че в
изпълнение на заповед № РД-07-855 от 30.05.2018 г. на директора на училището е
изискано от жалбоподателката да ползва част от платения си годишен отпуск през
месец юни 2018 г. за дните, в които не е ангажирана с учебни занятия. С тази
заповед бил утвърден график за всички педагогически специалисти в учебното
заведение за ползване на платен годишен отпуск. Относно изисканите от Я.
доклади за дейността е посочено, че през периода 16-19.07.2018 г. жалбоподателката
не е била ангажирана в училището и е следвало да ползва отпуск, като всички
останали преподаватели. Тези доклади били изискани, поради неизпълнено от нея в
срок служебно задължение- актуализиране на документация, свързана с изпитите на
учениците. Констатирано е, че нивото на работа на Я. е занижено, поради нейната
ангажираност като редовен докторант и постоянното и́ отсъствие от работа,
за което ползва отпуск по болест. По отношение на твърдението в жалбата за
отхвърлено предложение за подобряване на документирането в учебното заведение е
посочено, че не са констатирани злоупотреби по повод поставянето на подпис на
отделен лист, като е допълнено, че изградената система не позволява такива, тъй
като документите винаги съдържат два подписа. Относно изготвената оценка и получените
от Я. 60 кредитни точки в становището на ответника е посочено, че тази оценка
не се различава съществено от оценката през предходната година от 61 точки, а и
възражението на Я. против оценката е разгледано от комисията и е потвърдено. Заявено
е становище за необоснованост на твърдението, че не е отчетен приносът на
жалбоподателката в постигнати от учениците резултати и издигане авторитета на
училището. В тази връзка е посочено, че с решение № 4.2 от протокол № 10 от
18.04.2018 г. на педагогическия съвет е награден и предложен от Я. ученик за
негови постижения, както и че проявите на Я. като педагог са включени в
годишните анализи (л. 197).
След приключване на проучването, на основание чл.59,
ал.3 от Закона за защита от дискриминация е предоставена възможност на страните
да се запознаят с материалите по преписката и да посочат нови доказателства.
Изготвен е доклад- заключение по преписката до председателя на Трети
специализиран постоянен състав към КЗД. Преписката е разгледана в открито заседание, в
което са приобщени към материалите посочените от страните писмени доказателства
и са изискани от ответника допълнителни доказателства. В изпълнение на
указанията е постъпило писмо с вх. № 19-00-213/26.09.2019 г. (л. 463) от
директора на ПГТ „Иван Вазов“, с което същият заявява, че не са издавани
заповеди за представяне от други учители на доклади по дни и часове за всички
служебни дейности, извършвани от тях през периода на дежурствата им и такива
доклади не са изготвяни от други учители. В проведено открито заседание са
приобщени новопостъпилите доказателства и са изслушани становищата по същество.
Производството пред КЗД е приключило с оспореното решение, с което е прието за установено,
че директорът
С.С. е осъществил по отношение на М.З.Я. дискриминация под формата на тормоз по
защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“, като
изискал само от нея подробни доклади за извършените дейности по дни и часове за
17.07.2018 г., 18.07.2018 г. и 19.07.2018 г. За осъществената дискриминация е
наложено на Станелов административно наказание- глоба в размер на 250.00 лева.
В останалата част жалбата на Я. е оставена без уважение.
В мотивите на решението е отбелязано, че директорът е изискал
от Я. подробни доклади за извършени дейности в три последователни дни, без да
посочи правното основание за това. Констатирано е, че такива доклади са
изискани единствено от Я., което сочи „необосновано, немотивирано и
тенденциозно“ отношение спрямо последната. Прието е, че действията на директора
представляват по-неблагоприятно третиране. При индивидуализиране на наказанието
е отчетена липсата на предходни нарушения и тежестта на извършеното нарушение, както
и подбудите за неговото извършване. Останалите оплаквания на Я. са приети за
неоснователни, като е отбелязано, че е осигурена на същата възможност да
повишава професионалните си умения (само за една учебна година тя има 32
академични часа, при законово изискване за 48 академични часа в рамките на
всеки 4-годишен период на атестиране); че отказът да ползва творчески отпуск за
периода 18.02.2019 г. - 30.06.2019 г. е изцяло законосъобразен, предвид
необходимостта от обезпечаване на учебно-възпитателния процес; че
законосъобразно е отказано на същата да ползва платен годишен отпуск по
заявлението от 10.07.2018 г., тъй като не е изпълнила разпореждане на
зам.-директор за актуализация на документи относно изпити на учениците; че не
са допуснати нарушения при оценяването и́.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Обжалваното решение е издадено
от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 47 от ЗЗДискр. Издадено е в
установената от чл. 66 ЗЗДискр. форма и съдържа изискуемите реквизити.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. В проведеното производство пред КЗД са
извършени необходимите процесуални действия за пълно, обективно и всестранно
изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на установеното в
чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в
производството. Жалбата е разгледана в открито заседание, съобразно
изискванията на чл. 60 и сл. от ЗЗДискр., за което страните са редовно
уведомени. Събрани са относимите доказателства, изслушани са доводите на
страните и е предоставена възможност за депозиране на заключителни писмени
бележки. Постановеният краен акт е надлежно мотивиран от състава на КЗД, като мотивите
съдържат пълен анализ на доказателствените материали, извършен в съответствие с
изискванията на чл. 36, ал. 3 от АПК.
Предмет на съдебната проверка за
законосъобразност е решението на КЗД в частта, с която с която е установено, че
е осъществена по отношение на М.З.Я. дискриминация по защитения съгласно чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“, и е наложено на Станелов
административно наказание- глоба в размер на 250 лева. В останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. е въведена забрана за пряка или непряка дискриминация, основана на
пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. Тормозът на основа на посочените признаци също се смята за дискриминация
по силата на чл. 5 от ЗЗДискр. Според дефиницията, дадена с § 1, т. 1 от ДР на
ЗЗДискр., тормоз е всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци,
изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда.
За да се приеме, че е налице
проява на дискриминация, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно
третиране на определено лице. Необходимо
е да се установи нежелано поведение, свързано с някой от посочените в чл. 4 от
същия закон признаци и имащо за цел или водещо до накърняване достойнството на
определено лице или група от хора и/или създаване на враждебна обидна или
застрашителна среда. Според трайната съдебна практика, за разлика от други
защитени признаци- пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение,
които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично положение“ няма
еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това налага установяване и
доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за
личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво (в този смисъл Решение
№ 3585 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10654/2017 г., V отд.). В случая е
прието от КЗД, че е осъществена дискриминация под формата на тормоз по
защитения признак „лично положение“. Не е посочен обаче конкретен същностен
белег, присъщ на личността на Я., който я отличава от други лица и е причина за
неравно третиране, а и по делото не са налице такива данни (не би могло да се
приеме, че признакът „лично положение“ се извежда от трудовата и́ функция,
доколкото тя не представлява защитен признак по смисъла на ЗЗДискр.). Следователно,
не е налице един от елементите на фактическия състав на дискриминацията, а при
неговото отсъствие не може да се изследва и наличието на изискуемата причинна
връзка с твърдяното дискриминационно поведение. Доколкото действията на
жалбоподателя Станелов не са основани на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр., не е налице тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр.
На следващо място, не се
установява от събраните доказателства действията на
жалбоподателя Станелов да са предприети с цел накърняване достойнството на Я. и
създаване на враждебна, обидна или застрашителна спрямо нея среда. От данните
по делото е видно, че последната не е изпълнила в срок служебните си задължения, произтичащи от заповед на
зам.-директор по учебната дейност на ПГТ- инж. Андреева за актуализиране на
документация, свързана с изпитите на учениците (в този смисъл са и
констатациите на решаващия състав на КЗД в обжалваното решение). При тези данни
и предвид депозираната от нея молба за ползване на платен годишен отпуск,
считано от 20.07.2018 г., следва да се приеме, че предприетите от директора на
училището мерки- изискан подробен доклад относно планираните дейности за дните преди отпуска (16-19.07.2018 г.), не
представляват „тормоз“, а изпълнение на възложените му с нормата на чл. 258, ал. 1 от Закона
за предучилищното и училищното образование функции да организира и контролира
цялостната дейност на училището. Разпореждането на същия за представяне от
подчинения му учител на доклад за дейността през посочения период е оправдано
действие, предвид предстоящата поправителна сесия на учениците и необходимостта
да бъде изготвена своевременно съответната документация за провеждането и́,
и дори да е неблагоприятно за подчиненото лице, не представлява
дискриминационна проява. Ето защо съдът приема, че решението на КЗД в обжалваната му част е
незаконосъобразно, поради противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, поради което следва да се отмени.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 578 от 28.11.2019 г. по преписка № 628/2019
г. на трети специализиран постоянен състав на Комисията за защита от
дискриминацията (КЗД), в частта, с
която е установено, че е осъществена по отношение на М.З.Я. дискриминация по
защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак „лично положение“, и е
наложено на С.С.С.,
директор на ПГТ „Иван Вазов“- Несебър административно наказание- глоба в размер
на 250 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
Съдия: