№ 232
гр. гр.Несебър, 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101649 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.иК.“ ЕАД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. **********, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител -
гл.юрк. Д.З. против Л. М. СЛ., гражданка на Руската Федерация, родена на
**********г., с адрес в РБългария: гр. ******.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на „В.иК.” ЕАД и страна по
валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр. ***, със заведена партида в базата данни с аб.№ ***.
Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответника притежава качеството „потребител“ във
възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от
момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба
№ 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-страницата на
водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Излага се, че при
1
осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен
в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“,
когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си
устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти,
имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора
два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в
законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали
отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и
единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и
пречистване. Сочи се, че ответника е следвало да заплати задълженията по издадените
фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят
дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от
първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № ********** от
26.11.2018г. на стойност 35,47 лв. и фактура № ********** от 20.12.2019г. на стойност
17,70 лв., които не били заплатени от ответната страна в 30-дневен срок от датата на
издаване на всяка една от тях. Излага се, че върху тази сума ответника дължи и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на
издадената фактура в общ размер на 12,53 лв., считано от 27.12.2018г. /датата на
падежа/ до датата на подаване на исковата молба - 06.12.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди Л. М. СЛ. да заплати на „ВиК” ЕАД, сумата от 47,85 лева /четиридесет
и седем лева и осемдесет и пет стотинки/, дължима по издадени фактури за периода от
26.11.2018г.-20.12.2019г., с отчетен период по фактури 25.04.2018г.-28.11.2019г.,
сумата в размер на 12,53 лева /дванадесет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за
периода от 27.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 06.12.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото не e постъпил писмен отговор от
назначения на ответника особен представител - адв.Ж.Б. от АК-Бургас.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно заседание
поддържа изцяло заявените претенции против ответника. Претендира присъждане на
2
заплатените по делото разноски.
Назначеният на ответната страна особен представител в съдебно заседание
оспорва исковата молба. Сочи, че по делото няма доказателства за реалното отчитане
на данните на водомера. Навежда, че няма доказателства, че водомера се отчита по
електронен път два пъти годишно и че не е осигурен достъп и затова са начислени
служебно показания за един от отчетните периоди. Прави искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответната страна, т.е. да установи вземането си
на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и
срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния
обект, представляващ - Апартамент, находящ се на адрес: гр. Несебър, КК Слънчев
бряг-запад, к-с „***“, вх. I, ет. 4, ап. 18. На следващо място следва да докаже, че през
процесният период ответника е имал качеството потребител по смисъла на Общите
условия, тъй като е бил собственик на имота и партидата към ищцовото дружество се е
водила на негово име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на
страните с Определение № 395 от 02.04.2022г., постановено по настоящото дело /л.34-
35 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр.Несебър, обл.Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответникът е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в Апартамент, находящ се в на адрес: гр. Несебър, КК
Слънчев бряг-запад, к-с „***“, вх. I, ет. 4, ап. 18, е представения по делото Нотариален
акт за покупко-продажба № 175, том II, рег. № 1774, дело № 349 от 2011г. на Нотариус
с рег. № 110 на НК, с район на действие РС-Несебър /л. 43 - 44 вкл./, както и справката
от Службата по вписвания /л. 8/. Като собственик ответника притежава качеството
3
потребител на ВиК услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство /л.6/, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № ***, с титуляр Л. М. СЛ.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1718/214) са правени
следните отчитания: за периода 25.04.2018г. - 06.11.2018г., при което водомерът бил
„видян“ от служители на ищцовото дружество, за периода 07.11.2018г. - 28.11.2019г.,
при което е извършено служебно отчитане, както и за периода 29.11.2019г. -
13.11.2020г., при което водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество.
Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което
подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо
съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите
следва да се кредитира от съда. Както се установява от представената по делото
справка-извлечение отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, който
лично е видял водомера и е снел показанията на мобилното устройство /л.6/, изключая
периода от 07.11.2018г. до 28.11.2019г., за който консумираното количество вода е
начислено служебно. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
4
потребени. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза (л. 55
- 60 вкл.) се установява, че при посещение на процесния обект вещото лице е
констатирало, че апартамента е заключен и никой не живее там. Установило е, че
водомера е разположен в апартамента на ответника, поради което собственика или
обитаващите имота имат задължението да осигуряват достъп до водомера. Експертът
не е видял водомера поради липсата на достъп до него. Вещото лице установява, че
представената справка-извлечение е достоверна, защото представлява извлечение от
електронния карнет на абоната за определения период, който карнет е изготвен от
програмата на водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните на
от мобилния компютър, с който е отчетено съответното измервателно устройство.
Сочи, че от справката-извлечение могат да се видят състоянието на водомера
(нормален, повреден), как е отчетено измервателното устройство (осигурен достъп,
служебно, с данни от клиента), датата на стария и на новия отчет, цифров запис на
стария, новия, служебния отчет, цифров запис на консумирана питейна вода и цифров
запис на вода от разпределение. Вещото лице е констатирало, че сградата, в която се
намира апартаментът е водоснабдена и на всеки апартамент е открита партида в
програмата на водния оператор. Измервателния уред, монтиран в апартамента с
абонатен № *** е един и е заведен с виртуален № ********** в програмата на
ищцовото дружество. Експертът е констатирал, че всички измервателни уреди в сграда
2 от к-с „Каскадас“ са монтирани в санитарните възли на апартаментите и се отчитат
електронно с ползването на мобилни компютри от служителите на „ВиК“ ЕАД. Наред
с горното, вещото лице сочи, че по данни от електронния карнет на абоната през
периода от 25.04.2018г. - 13.11.2020г. са извършени три отчета - два с осигурен достъп
и един един „служебен“ запис, поради неосигурен достъп. Има издадени две фактури
за измерена общо 19 куб. доставена и потребена питейна вода, за което вещото лице
прилага таблица № 1 към експертизата. Експертът е констатирал, че няма начислени
водни количества питейна вода от разпределение. Установява се, че за поддържане на
програмата на „ВиК“ ЕАД има назначени програмисти, които следят за работата на
програмата, както и да обогатяват база данните с всички новопостъпи документи, така
че съответните под програми, които използват база данните да имат винаги актуална
информация, като при това положение е невъзможно да се издаде документ със
сгрешени данни. Експертът сочи, че всички цени в издадените фактури, отговарят на
одобрените цени за съответния период с Решение на КЕВР № Ц № 34/15.12.2017г. и
Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г.
От фактура № ********** от 26.11.2018г. /л. 13/ и фактура № ********** от
20.12.2019г. /л. 14/ се установява, че за периода 25.04.2018г. - 06.11.2018г. и за периода
07.11.2018г. - 31.12.2018г. били начислявани цени от 1,335 лева за вода, 0,380 лева за
5
канал и 0,559 лева за пречистване, като за периода 01.01.2019г. - 28.11.2019г. - 1,399
лева за вода, 0,477 лева за канал и 0,619 лева за пречистване. Гореизложеното налага
извод, че посочените количества били остойностени за посочените периоди.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в
претендирания размер общо в размер на 47,85 лева, ведно със законната лихва върху
тази част, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 27.12.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 06.12.2021г., възлизащи общо в размер на 12,53
лева.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 700 лева /седемстотин лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 150 лева, възнаграждение за съдебно-
техническа експертиза - 350 лева и юрисконсултско възнаграждение - 100 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. М. СЛ., гражданка на Руската Федерация, родена на
**********г., с адрес в РБългария: гр. ****** да заплати на „В.иК.“ ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – гр. **********, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 47,85 лева /четиридесет и седем
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена
вода за обект с адрес: гр. Несебър, КК Скънчев бряг-запад, к-с „***“, вх. I, ет. 4, ап. 18,
дължима по издадени фактури за периода от 26.11.2018г. - 20.12.2019г., с отчетен
период по фактури 25.04.2018г. - 28.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 12,53 лева
/дванадесет лева и петдесет и три стотонки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главниците, дължимо за периода от 27.12.2018г. до датата на подаване на
исковата молба.
ОСЪЖДА Л. М. СЛ., гражданка на Руската Федерация, родена на
**********г., с адрес в РБългария: гр. ****** да заплати на „В.иК.“ ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – гр. **********, представлявано от
6
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 700 лева /седемстотин лева/,
представляваща заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7