№ 6524
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110119585 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от С. П. С., ЕГН: **********, с адрес: адрес чрез адв. Б., срещу
„фуирма С.А., клон България“ /КЧТ/, ЕИК: номер, със седалище и адрес на управление:
адрес, за прогласяване нищожността на основание чл. 26 ЗЗД на Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта номер, оторизационен код a7830x24.
При условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузите в
Раздел „Параметри и условия“ от горепосочения договор, предвиждащи задължения за
ищеца да заплаща вноски по застраховка „Защита на плащанията“, първоначална такса
“ангажимент“ и ГПР в размер на 10,37%.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2021 г. ищецът сключил с ответника Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта номер, оторизационен код a7830x24, по силата на който
ответникът следвало да предостави на ищеца сума в размер на 10 000 лв., като реално му
предоставил 9800 лв., тъй като удържал 200 лв. такса „ангажимент“. Поддържа се, че бил
уговорен ГПР в размер на 10,37 %, лихвен процент на кредита в размер на 8,55 % и
застрахователна премия в размер на 1436,40 лв., като кредитът следвало да се изплати на 36
месечни погасителни вноски от 356,73 лв. Твърди се, че не бил уговорен лихвен процент на
ден.
Ищецът излага съображения, че посоченият договор е недействителен на няколко от
основанията, визирани в чл. 22 ЗПК. На първо място сочи, че е нарушено изискването за
размера на шрифта, посочено в чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че към договора не бил приложен
погасителен план, в който ясно да е посочен видът на сумите по всяка анюитетна вноска –
главница, лихва, такси и пр., с което бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12. Посочва, че по
договора не било ясно как е формиран ГПР и какви компоненти съдържа, като в него не
били включени застрахователната премия и допълнителната такса „ангажимент“, от което
прави извод, че уговорката за ГПР е невалидна и следва да се приеме за несъществуваща,
1
поради което договора е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На последно
място извежда аргументи за недействителност на процесния договор за кредит поради
липсата на уговорен лихвен процент на ден, което нарушавало изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 20 ЗПК.
В условията на евентуалност ищцовата страна твърди, че отделни клаузи от
съглашението между страните са нищожни. Посочва, че такава е клаузата, предвиждаща
задължителна застраховка „Защита на плащанията“, тъй като не била индивидуално
уговорена, а била включена в едностранно изговетните от ответника общи условия и
застрахователят бил предопределен, като наред с това размерът на дължимата премия бил
причислен към месечната вноска, но не бил включен към общите разходи по кредита. Счита,
че посочената клауза е нищожна, като неравноправна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП.
Излагат се съображения, че уговорката за такса „ангажимент“ е нищожна, тъй като нямало
яснота какви услуги се предоставят на потребителя срещу заплащането й, а същата се
удържала автоматично при отпускането на кредита, поради което според ищеца следвало да
е част от възнаградителната лихва. Освен това, така заплащаната такса не гарантирала, че
уговореният лихвен процент ще остане непроменен, предвид чл. 19 от Раздел „Условия по
договора“. На последно място се навеждат твърдения, че и клаузата за ГПР в размер на
10,37 % е нищожна, тъй като не отговаряла на действителния размер разходи по кредита.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Поддържа, че при изготвянето на процесния договор са спазени изискванията за вид и
размер на шрифта, а тъй като същият бил сключен при фиксиран лихвен процент, не било
необходимо да е налице погасителен план с посочен вид на погасителните вноски. Посочва
се, че в договора били отбелязани елементите на всяка погасителна вноска, а
кредитополучателят имал възможност винаги да получи информация за състоянието на
дълга. Излага съображения, че нямало нормативно изискване за посочване на методиката, по
която с изчислява ГПР, като в Приложение № 1 към ЗПК била регламентирана формула за
определянето му. Твърди, че в кредитното споразумение били посочени разходите, които
формират ГПР, а именно – възнаградителната лихва и такса „ангажимент“, като към него не
била включена застрахователната премия, тъй като тя представлявала отделно задължение
по застрахователно правоотношение, с което ищецът се е обвързал доброволно. Според
ответника законосъобразно не е посочен уговорен лихвен процент на ден, тъй като страните
са уговорили фиксиран такъв. Поддържа, че с уговорката за такса „ангажимент“ не се
нарушавали изисквания от закона, тъй като същата съставлява възнаграждение за кредитора
за поетия риск да сключи договора при фиксиран лихвен процент. Сочи, че сключването
застраховка „Защита на плащанията“ не било задължително условие за отпускането на
кредита, а ищецът доброволно е избрал да ползва такава, поради което размерът на
дължимата премия не следвало да се включва към ГПР. Пояснява, че е събирал
застрахователната премия с ежемесечните вноски по кредита, но е превеждал същата на
застрахователя, като това било с цел улесняване на потребителя и спестяването му на
допълнителни банкови такси.
Моли съдът да отхвърли иска. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Б., която поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък. По
делото са постъпили писмени бележки.
Ответника се представлява от юрк. Маджарова, която оспорва исковата молба и моли
съда да отхвърли иска. По делото е постъпила писмена защита.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото Договор за потребителски кредит, отпускане на
2
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта номер,
оторизационен код a7830x24 от 03.09.2021 г., сключен между страните, се установява, че
кредиторът се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 10000,00 лева, която
сума да бъде върната от кредитополучателя на 36 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 356,73 лв. От уговореното в договора е видно, че
застрахователната премия е 1436,40 лв., такса ангажимент по кредита е в размер на 200 лв.,
лихвеният процент е 8,55 %, а ГПР по кредита е 10,37 %, като общата сума на плащанията
по кредита е 12843,28 лв. По делото е представен Сертификат № номер за застраховка
„Защита на плащанията“ ведно с общи условия, справка за извършени плащания на суми по
застрахователни премии, Стандартен европейски формуляр.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 143 ЗЗП.
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже, че договорът е
недействителен на заявените правни основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът счита, че при сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на
кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, размер на ГПР, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът
обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.
Според чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В конкретния случай, в договора е
предвидено предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна
премия. При това положение приложените Сертификат и Общи условия за застраховка
"Защита на плащанията на кредитополучателите на "Кредит План" и Общи условия за
застрахователна програма "Защита на плащанията по кредитни карти" съдържат уговорки
относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същите съставляват елементи от
договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените законови изисквания.
Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит
и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в
застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и
практически е нечетлив.
Не могат да бъдат споделени наведените в отговора доводи, че изискването на чл. 10,
ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи и приложения на
договора е в противоречие с Директива 2008/48/ЕО, в която липсва такова изискване, поради
което не следва да се прилага. Директивата действително предвижда пълна хармонизация на
съдържанието на договора, но не и на формата му и на основанията за недействителност. В
този смисъл, българският закон е предвидил по-висок стандарт на защита, тъй като на
практика е въведена писмена форма със специални технически изисквания, което не е
забранено от директивата и не е уредено от нея, но съответства на нейните цели, които дават
и възможност държавите да въвеждат по-висок стандарт на защита на потребителя. Целта на
разпоредбата на ЗПК е да важи за всички свързани договори, които са от съществено
значение за правата и задълженията на страните, произтичащи от договора за кредит, поради
което следва да важи и за всички свързани договори с договора за кредит.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че от една страна е налице
нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на
всички елементи на договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за
3
шрифт не по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото
със същия задължение за заплащане на застрахователна премия.
Съдът констатира също така, че в договора е обективиран погасителен план, който
съдържа информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и
размера на оставащата главница съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗПК, но
липсва предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо - допълнителните разходи. В този смисъл следва да е се отбележи и че
процесният договор съдържа и явна неравнопоставеност между правата на кредитора по
договора и правата на кредитополучателя. По-конкретно, в общите условия на договора е
посочено, че кредитополучателят има право да погаси предсрочно задълженията си след
отправяне на писмено предизвестие до кредитора и след като кредиторът определи
оставащия размер на дължимата сума двете страни сключват споразумение, в което се
определя дължимата сума. В същото време при неплащане на две и повече погасителни
вноски кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем автоматично,
без да е необходимо отправяне на предизвестие до длъжника.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че сключеният между страните ДПК
номер/03.09.2021 г., е недействителен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищецът има право на разноски. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер от 80 лв.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Б., сумата от 600,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.1, т.4 Наредба №
1/09.07.2004 г. (ред. ДВ. бр.68/31.07.2020 г.), предвид датата на сключване на договора за
правна помощ и като съобрази направеното от ответната страна възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЙСТВИТЕЛЕН по иска предявен от С. П. С., ЕГН:
**********, с адрес: адрес срещу срещу „фуирма С.А., клон България“ /КЧТ/, ЕИК: номер,
със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 22 ЗПК,
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта номер, оторизационен код a7830x24 от
03.09.2021 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „фуирма С.А., клон България“ /КЧТ/, ЕИК: номер, със седалище и
адрес на управление: адрес, да заплати на С. П. С., ЕГН: **********, с адрес: адрес сумата
4
от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „фуирма С.А., клон България“ /КЧТ/, ЕИК: номер, със седалище и
адрес на управление: адрес, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на
адв. К. И. Б. от РАК, ЕГН **********, сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева),
представляваща направени по делото разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца С. П. С..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5