Решение по дело №2845/2017 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1435
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 24 октомври 2018 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20177040702845
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    Номер   1435         18.07.2018 Година         Град  Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Чавдар Димитров

 

 

Секретар Ирина Ламбова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Димитров, административен характер дело номер  2845 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

    Образувано е по жалба на Р.Б.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и К.Б.С.-Д. ***, двете чрез процесуален представител, против Решение № 647 от 28.02.2017г. по Протокол № 21/28.02.2017г. на Общински съвет Созопол, с което е одобрен проект за частично изменение на ПУП на плана за улична регулация на улица с осови точки 159-741, в частта му, с която засяга ПИ с идентификатор *** (УПИ ХХ-5297) по КК на гр. Созопол, м. Буджака, землище на гр. Созопол, където с разширението на улицата-тупик се отнема част от имота на жалбоподателите.

В жалбата са изложени твърдения свързани с нищожност и незаконосъобразност на процесното решение в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т.т. 3, 4 и 5 от АПК. Конкретно се твърди, че доколкото изменението е с обхват под три квартала компетентен да го одобри е кметът на общината, а не Общински Съвет Созопол.

На следващо място се обяснява, че е налице разминаване между текстовата и графичната част на изменението на ПУП касателно отредената като отнемана с решението площ, която веднъж била посочена като 78 кв.м., а друг път като 72 кв.м. На трето място се оспорва законосъобразността на решението с оглед липсата на конкретизация на предвиденото за жалбоподателите обезщетение. Решението в оспорената част се сочи и като нецелесъобразно. Претендират се разноски по делото.

    Ответникът общински съвет Созопол чрез процесуалния му представител адв. Д. моли да бъде отхвърлена жалбата, поради спазване на всички процесуалноправни и материалноправни предпоставки за постановяване на оспорения административен акт. Обяснява, че преценката за допускане на намалени размери на улици и тротоари е по целесъобразност на ОЕСУТ и не е от компетентността на общинския съвет да контролира тази преценка.

    По указания на ВАС, дадени в Определение №5027 от 18.04.2018г. по адм.д. 3984/2018г. в производството като заинтересовани страни са били конституирани  и съсобствениците на имот ***, които не вземат становище по съществото на спора, с изключение на Гайк – 2009 ООД, чиито управители считат процесното решение за правилно и законосъобразно.

    Макар и прието от Общински съвет в специалната хипотеза на чл.21 от Закона за общинската собственост, доколкото решението засяга по-малко от три квартала и е било персонално съобщено на засегнатите лица съдебният състав не е процедирал в съответствие с чл. 218, ал. 1 от ЗУТ, като намира, че съобразно постановеното в Определение №5027/18.04.2018г. по адм.д. №3984 от 2018г. на ВАС необявяването на оспореното решение в Държавен вестник не е съществено процесуално нарушение, от категорията на отменителните такива.

    Административен съд Бургас след като се запозна с доказателствата по делото и с оглед правомощията си по чл. 168, ал.1 във вр. с чл. 146 от АПК, прие за установено от фактическа страна следното:

    Административното производство е образувано по заявление вх. № 7-26-00-592/23.09.2014 г. от Диню К. Георгиев и Георги К. Георгиев в качеството им на Управители на Гайк – 2009 ООД с искане за разрешаване изработването на проект за подробен устройствен план - план за изменение на план за улична регулация по целесъобразен начин с оглед осигуряване на достъп до УПИ ХХI-5298 по плана на гр. Созопол, м. Буджака. Извършено е било геодезическо заснемане на улица с опорни точки 159-741 с ширина 3,50м. по действащ ПУП. Установено е, че поради голямата денивелация на пътя спрямо имот 67800.5.254 улицата следва да се разшири в южна посока спрямо имоти *** и ***, като стане с ширина 5,21 (5,51 по графичната част) – 4,53 – 5,92м., вместо предвидените 3,50м. и съществуващите в момента 2,85-3,15м. Изготвено от страна на гл. архитект на Община Созопол е било Задание за възлагане на ПУП – съгласно чл.125 ЗУТ. Същото е било съпроводено от предложение на гл. архитект на Община Созопол чрез кмета на Общината до Общинския съвет за разрешаване изработване на ПУП на основание чл.124а, ал.2 и чл.135, ал.4, т.1 ЗУТ.

Представени са били и 2бр. Становища на Министерството на културата с изх.№№ съответно ЗЗ-НН-1128/25.11.2015г. и ЗЗ – НН – 1128/01.07.2016г. , издадени на осн. чл.84, ал.1 – ал.2 вр. чл.83 по Закона за културното наследство, като с първото е одобрено задание и скица-предложение за процесното изменение, а с второто е съгласуван ПУП – план за изменение на улична регулация.

Изпратено е било и уведомление до РИОСВ вх.№ 7796/02.10.2015г. за предстоящото изработване на ПУП, на основание чл.6а от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. (Наредбата за ОС). В отговор от специализирания орган е изпратено становище изх.№ 7796/29.10.2015г. по чл.125, ал.7 ЗУТ и по §25, ал.3 ЗУЧК. Посочено е , че теренът попада в обхвата на чл.2, ал.2 Наредбата ОС, но не попада в границите на защитени територии по смисъла на ЗЗТ, но попада в обхвата на защитена зона бакърлъка – BG 0002077 за опазване на дивите птици по екологична Мрежа Натура 2000 по смисъла на ЗБР. Посочено е, че измененията не противоречат на режима на защитената зона. При реализацията му няма вероятност от отрицателно въздействие върху зоната, площтта няма характеристики на пясъчни дюни. Поради изложеното органът е направил преценка, че за процесното изменение на ПУП не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС.

Вследствие на първото съгласуване, със свое решение №89 от Протокол №5/22.12.2015г. по т.4 от дневния ред Общинският Съвет Созопол е разрешил изработването на ПУП – изменение на план за улична регулация на улица с о.т. 159-741, който да промени площта на засегнатите УПИ както следва: УПИ ХХ-5297 от 1333кв.м. да стане 1261 кв.м., а УПИ ХХI-5298 от 1333 кв.м. да стане 1295кв.м. Със същото решение на основание чл.124б, ал.1 ЗУТ Общинският съвет е одобрил Задание за проектиране и изработване на ПУП по чл.125 ЗУТ

            На основание посоченото решение бил изработен процесния проект за ЧИ на ПУП – изменение на плана за улична регулация , като същият бил съобщен на заинтересованите лица с писмени уведомления с обратни разписки.  Проектът бил съобщен по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ. В 14-дневния срок от получаване на уведомлението са постъпили три броя възражения съответно от Р.Б.К., К.С.Д. и К.В.С.. Основното възражение на тогавашните съсобственици на имот с идентификатор ***, касае недоволството им от отнемане на площи от техния имот за осигуряване на достъп до уличната мрежа в полза на трети лица. Възраженията не били уважени на заседание на ОЕСУТ, за което бил изготвен протокол №12/09.11.2016г. (л.68). Изложени били и мотиви за отхвърлянето на така депозираните възражения, а именно, че поради голямата денивелация на трасето, улицата не може да бъде реализирана с по-малка ширина, в отклонение от основните норми – чл.81, ал.1 ЗУТ, според която разпоредба минималната ширина на задънени улици е 3,50м. Посочено било, че няма друго възможно техническо решение за изграждане и обособяване на достъп до имотите във вътрешността.

Така изготвения проект бил внесен за одобрение от ОС Созопол. Със свое решение № 647 от 28.02.2017г. по Протокол № 21/28.02.2017г. общински съвет Созопол е одобрил проекта за частично изменение на ПУП за улична регулация на улица с осови точки 159-741.

В частта, в която решението засяга ПИ с идентификатор ***, оспорвания не са постъпили, като в тази му част решението е влязло в сила.

Частта от процесното решение, която засяга ПИ с идентификатор *** (УПИ ХХ-5297) по КК на гр. Созопол, м. Буджака, землище на гр. Созопол, където с разширението на улицата-тупик се отнема част от имота на жалбоподателите е предмет на настоящия съдебен спор.

           

 

 

    Правните основания за приемане на плана са посочени в решението: чл. 21, ал.1, т.11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,  чл. 21, ал. 7 от ЗОС, чл. 134, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 15, ал. 2, във вр. с чл.205, т.1 от ЗУТ.

    Решението не е било обявено в ДВ, но са уведомени прякозаинтересованите страни. Жалбата е подадена на 03.10.2017г. видно от датата на входящия номер поставен от административния орган, в законоустановения 30 - дневен срок за оспорване.

    Жалбоподателите се легитимират като собственици на имот с идентификатор *** с представените по делото Нотариален акт № 58, т. ІV, д. № 534/2006г., Нотариален акт № 97, т. І, д. № 77/2008г. и Нотариален акт № 55, т. ІV, д. № 531/2006г. От заключението на приетата по делото СТЕ изработена от вещото лице арх. Д., неоспорена от страните, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че поземлен имот с идентификатор ***, съответства изцяло на УПИ XX-5297, засегнато от обжалвания ПУП, съгласно който за провеждане на задънена улица, осигуряваща достъп до нов УПИ ХХI-5298 и УПИ  Х-5020  от ПИ на жалбоподателите се отнемат 78 кв. м. или 72кв.м.)

Експертът обяснява, че въпросната разработка е с обхват под един квартал. Изводът си обосновава с констатацията, че за м. Буджака, гр. Созопол липсва общ ПУП –ПРЗ. За всеки конкретен имот са били процедирани отделни разработки на ПУП-ПРЗ, като за имотите са обособявани и отреждани отделни УПИ, без да са обособявани отделни квартали, т.е. цялата територия на м. Буджака според в.л. следва да се приеме за един квартал.

Вещото лице е описало констатирано разминаване в одобрената за отнемане площ от процесния имот, която по графичната част на решението се установява да е 72кв.м., а според текстовата е посочена като 78кв.м. Посочено е и това, че според преписката за разработка на ПУП за бивш имот пл. № 005297 в м. Буджака, одобрена със Заповед №Z-873/27.08.2007г. на Кмета на Община Созопол 260,00кв. м. от площта на имота, (целия от 1591 кв.м.) са били отнети за тупикова улица.

    От допълнителната СТЕ, неоспорена от страните, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвена се установява, че към настоящия момент достъпът до имот с идентификатор *** е осигурен посредством предвиден път – тупик с размери под допустимите по чл. 81, ал.1 ЗУТ. Ширината на тупика към настоящия момент, мерена графично от посочената скица и намясто е от 3,15 до 2,50 м., с дължина под 100м. Според вещото лице се касае за хипотеза, при която следва да бъде осигурен достъп само до два имота ХХI-5298 и Х-5020. В тази връзка най- икономично осъществимата и отговаряща на нормативната уредба възможност за разрешаване на достъп до тях е посоченото от нея предложение за запазване ширината на улицата в рамките на приетия от Общинския съвет нормативен минимум от 3,50м., без прилагане на допустимите поднормени изключения. За сметка на това, предвид невисокото натоварване на тупика, според вещото лице е обосновано предложение за намаляване широчината на тротоара от 2,00м. на 1,20м.

    Изложените фактически констатации мотивират следните правни изводи:

    Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТЗаинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.“

В следващата ал.2 на същия текст са посочени кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана – имотите, предмет на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване, когато се допускат намалени разстояния и когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; както и имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

    Жалбоподателите се легитимират като собственици на имот с идентификатор ***, част от който попада в предвидената да бъде разширена задънена улица, като от този ПИ се отнемат 72 или 78 кв. м. От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателите са вписани в КР като съсобственици на имот с идентификатор *** по одобрената КККР.

    По изложените съображения жалбоподателите се явяват заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал.2, т. 1 от ЗУТ. Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна.

    На първо място жалбоподателите излагат възражения за нищожност на оспореното решение, поради липса на компетентност колективният орган да се произнася по въпросите за изменение на ПУП с обхват до три квартала. По таканаправеното възражение съдебният състав намира за нужно да отбележи, че се касае за особена хипотеза на изменение на ПУП, визирана в разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за Общинската собственост. Според същата норма „Имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.“

В конкретния случай се касае за мотивирана необходимост от отчуждаване на имоти, собственост на физически лица за изграждане на улица, т.е. на обект – публична общинска собственост, в който случай съгласно разпоредбата на чл.21, ал.7 ЗОСПодробните устройствени планове по ал. 1 се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват.“ Поради изложеното, настоящият състав приема, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл.21, ал.1 и ал.7 ЗОС и при спазване на установената от закона форма, необходимия кворум и мнозинство. С оспорваното решение, в обжалваната му част, е одобрен план за регулация за частично разширение на  улица с осови точки от 159 до 741.

    При постановяването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

    От събраните по делото доказателства се устаноява, че производството е инициирано от собственици на обекти в имот с идентификатор ***, които са посочили, че предвидения до техния имот тупик не може да бъде реализиран по начина посочен в ПР. Това обстоятелство допълнително е било констатирано и от експерти ТУ при община Созопол след посещение намясто и по този повод със свое Предложение изх.№ 7-25-00-592 (2)/29.09.2015г. гл. архитект на Община Созопол е адресирал на Кмета на Община Созопол предложение за разрешаване изработването на ПУП. Жалбоподателите са били надлежно уведомени за инициираната процедура и са изложили възражения относно промяната на ПУП в частта, касаеща увеличаване широчината на улицата. Тези възражения са били разгледани от ОЕСУТ, като не са били уважени с решението му по протокол № 4-ВД-45 (5)/21.11.2016 г., т.7. В цитираното решение на ОЕСУТ изрично е посочено, че проектът не подлежи на корекция поради липсата на друго техническо решение за изграждане и обособяване на достъп до парцели ХХI-5298 и Х-5020 поради сериозната денивелация от 7-8 метра между улицата и намиращият се на североизток от нея имот 67800.5.254, заради което фактически се оказва невъзможно или неудобно отчуждаване на територия от него в полза на същата улица. Това обстоятелство се установява и от заключението на в.л. по назначената експертиза, както и от приложените за нагледност снимки.

Независимо от тази констатация, от приетите по делото СТЕ се установява, че на практика е възможно проектът да бъде изпълнен без намаляване ширината на уличното платно под нормативнопредвидената такава от 3,50 м., възприета и от ОЕСУТ, но при намаляне ширината на тротоара до допустимите 1,20м. (т.е. чрез намаляне на ширината му с 80см.), което бива обосновано от вещото лице с факта, че се касае за тупик с дължина под 100м., обслужващ само два имота, които факти сочат, че ползването не би било интензивно до степен да изисква пълномерен по ширината си тротоар.

За разлика от изложените от вещото лице мотиви, както относно частта от улицата, касаеща пътното платно, така и относно тази, касаеща тротоара, от ОЕСУТ не са били изложени мотиви за необходимостта от обособяване на пълномерен тротоар при очаквано натоварване под обичайното за една стандартна улица. Доказателство за това е и обстоятелството, че в края на задънената улица проектът не предвижда уширение, което безспорно би било необходимо в случаите на натоварен трафик. Липсата на мотиви за отхвърлената възможност да бъде намалена ширината на тротоара препятства възможността на съда да извърши проверка за законосъобразност на административния акт в тази му част.

    В съответствие с чл. 81, ал. 1 от ЗУТ, „задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко 3,5 м, а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани поземлени имота - най-малко 6 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока“.

    От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че към настоящия момент достъпът до парцели ХХI-5298 и Х-5020 е предвиден от същата улица, но от приложените по делото снимки се установява, че предвиждането не е реализирано, като към настоящия момент липсва и предвиден, съответно реализиран тротоар. Ширината на улицата, според предвижданията на действащия ПУП е с размери несъответстващи на действалата към момента на приемане на спорното решение Наредба №2 от 29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните схеми на урбанизираните територии, а вместо това е установена намясто с габарити от от 2,50 до 3,15м. ширина. Това обстоятелство безспорно обосновава необходимостта от привеждане на тупика в съответствие с нормативната уредба, но естествено то следва да се случи по възможно най-щадящ интересите на засегнатите имоти начин. В този случай, при спазване на императивните нормативни правила според вещото лице най-икономично осъществимата и отговаряща на нормативната уредба възможност за осигуряване на достъп до парцели ХХI-5298 и Х-5020 е именно тази, предложена и от ОЕСУТ, но с ширина на тротоара от 1,20см, по целесъобразност заради малкия брой имоти, които този тротоар ще обслужва. По делото не са представени доказателства относно това каква е необходимостта от ширина на задънената улица, възлизаща на 5,21м., респ. 5,92м., след като с тази ширина не се подобрява транспортния достъп на тупика, доколкото ширината на пътното платно си остава в рамките на предвидения законов минимум от 3,50м., т.е. липсват мотиви за избраната широчина на тротоара от 2м и повече, т.е. над допустимоизискуемата по закон такава от 1,50м.

Съгласно разпоредбата на чл.80, ал. 5 ЗУТ, „Широчината на тротоарите в населените места, в курортните и вилните зони е:

1. най-малко 1,50 м - тротоари за пешеходци;

2. най-малко 0,75 м - за служебни тротоари.

В този случай, при избор на ширина от 2м, в тупик с дължина под 100м., обслужващ само два имота и при постъпили възражения от част от заинтересованите лица, ОЕСУТ е следвало да изложи мотиви за така приетото решение. Липсата на такива възпрепятсва контрола за законност на съдебния състав, особено в настоящата хипотеза, в която в.л. по назначената СТЕ намира за удачна дори маломерна ширина на тротоара.

Дори тазималомерна ширина да не бъде възприета, то на собствениците на засегнатите имоти следва да бъде ясно защо минималнопредвидената такава по закон от 1,50м., при която общата ширина на улицата би била точно 5,00м. не задоволява техническите изисквания за реализиране на процесната задънена улица, а се налага да бъде предвиден тротоар с размери надхвърлящи изискуемия по закон минимум.

    С оглед изложеното, от представените по делото доказателства и заключението на вещото лице, се установява, че е възможно при спазване на законовите изисквания и заданието да се предвиди тупик, който да засяга имота на жалбоподателите в по-малка степен, т.е. при отнемане на по-малка площ от имот с идентификатор ***7 което решение безспорно е по - благоприятно за собственика му.

Предвид изложеното в заключението на вещото лице, следва да се отбележи, че одобреният ПИ на ПР, в обжалваната му част по отношение на резширения тупик, не отговаря на изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, следва да се извършва не само с оглед цялостното устройствено решение, но и при спазване разпоредбите относно отделните имоти и с оглед правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания /в този смисъл решение № 3379/11.03.2014 г. по адм. д. № 13548/2013 г.; решение № 13059/09.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 63798/2013 г.; решение № 16110/04.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9903/2013 г.; решение № 5009 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2014 г., II о./. Установяванията в хода на съдебното производство сочат, че административният акт в обжалваната му част е издаден в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като предвижданията за имота засягат правата и интересите на собственика му в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. При одобряване на плана не е търсен по-благоприятен вариант, а наличието на такъв е установен от експертизата по делото.

Отделно от изложените дотук мотиви, при обсъждане изхода на спора следва да бъде отчетено и наличието на противоречие в съдържанието на графичната и текстова част на самото оспорено решение, за което обяснява и вещото лице. Според заключението му в графичната част разширената улица е с предвидена ширина от 5,51м., (което съответства и на предвижданията за тротоар с широчина от 2,00м.), а според текстовата с такава от 5,21м., т.е. с тротоар от 1,70м., което обстоятелство противоречи на текстовата част на решението. Този факт, заедно с констатираното разминаване и в предвидената за отнемане от жалбоподателите площ – (посочена в същото решение в абсолютна стойност като 78кв.м., а при посочване на остатъчната площ на имот с идентификатор *** възлизаща на 72 кв.м.), създава неясноти и пречки, както и вътрешни противоречия, които правят невъзможно изпълнението на такавзетото решение по един недвусмислен и безпротиворечив начин. Нещо повече, отнемането на площ от 78кв.м. от процесния имот би противоречало и на одобреното задание, според което предвидената за отчуждаване площ е 72 кв.м..

    Изложеното налага извод, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като решението на ОС Созопол бъде отменено само в обжалваната част.

    С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. От представените по делото доказателства се установява, че същите са в размер на 2009,35 лева, от които 20 лева платена държавна такса, 1039,35 лева платено възнаграждение за вещо лице и 950,00 лева платени адвокатски възнаграждения от жалбоподателите по Договори за правна защита и съдействие.

 

    Предвид изложените съображения, Административен съд Бургас, III-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,

 

Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ Решение № 647 от 28.02.2017г. по Протокол № 21/28.02.2017г. на Общински съвет Созопол, с което е одобрен проект за частично изменение на ПУП за улична регулация на улица с осови точки 159-741, само в частта му, която засяга ПИ с идентификатор *** (УПИ ХХ-5297) по КК на гр. Созопол, м. Буджака, землище на гр. Созопол, където с разширението на улицата-тупик се отнема част от този имот.

   

ОСЪЖДА Общински съвет Созопол да заплати на Р.Б.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата от 1029,68 лева, представляваща направените от жалбоподателката разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Общински съвет Созопол да заплати на К.Б.С.-Д. *** сумата от 979,68 лева, представляваща направените от жалбоподателката разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: