Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
06.12.2019 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски
районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
тринадесети септември |
|
Година
|
2019 |
||
В открито заседание
в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА
АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава
Стоянова |
|
|||||||
като разгледа
докладваното от
|
Съдия
АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело
номер |
217 |
по описа за |
2019 |
година |
||||
ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
„НОВА
ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало
Наказателно постановление № 06-001121/30.05.2019 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.128 т.2 от
Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.2 от
Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Дружеството-жалбоподател
не оспорва обстоятелството, че трудовите възнаграждения на 21 броя работници са
начислени без да са изплатени, но твърди, че в административните актове не са отчетени
причините за това. Оплакванията са свързани с размера на имуществената санкция.
В тази връзка се посочва, че спрямо дължимите суми размера на санкцията е значително
завишен, като не са отчетени данните за финансовото състояние на дружеството и извършените,
макар и със закъснение, плащания по задължението. На тази база се иска отмяна
на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.
Дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, не е изпратило представители.
Наказващият орган,
чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил
становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като
описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни
съображения в подкрепа на горното.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е
процесуално допустима.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 16.05.2019 г.
свидетелите К.П. и Т.И. – служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца
извършили документална проверка на „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра
относно спазването на трудовото законодателство. Прегледът на представените
ведомости за заплати и разплащателни документи, вкл. справка за начислени и
изплатени суми за трудови възнаграждения за месец март 2019 г., изготвена за
нуждите на проверката, показали, че при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения от страна на наетите по трудово правоотношение лица,
дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател, е начислило, но не е
изплатило пълния размер на трудовото възнаграждение на наетите по трудово
правоотношение 21 бр. лица на обща стойност 7 361, 71 лева. Един от тези
работници била Мариела Леонидова Вълкова, назначена на длъжността „счетоводител“
с трудов договор № 32/20.07.2016 година. От цитираните по-горе документи
ставало ясно, че за месец март 2019 г., съобразно трудовият договор, на Вълкова
е било начислено трудово възнаграждение в размер на 765,93 лева. Към дата на
проверката - 16.05.2019 г. в задължение на работодателя към работника оставала цялата
сума, тъй като до тогава същата не е била изплатена. Съобразно трудовият
договор, сключен между дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател
и Вълкова като работник, периодичността на изплащане на заплатата била
определена, както следва: „До 5-то и до 12-то число – по 50% от окончателния
размер на възнаграждението за месеца, предхождащ предходния и аванс до 20-то
число за текущия месец“. На база съдържанието на трудовия договор и
представените документи от страна на работодателя, контролните органи приели,
че е налице нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда, извършено на 14.05.2019
г., за което свидетелката П. в присъствието на свидетелите Т.И. и С.Ц. съставила
на дружеството-жалбоподател АУАН. Актът бил връчен на управителя П.Б..
Констатациите от проверката били описани в протокол за извършена проверка,
изготвен на 16.05.2019 г. и връчен на същата дата на управителя на
дружеството-работодател.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на К.И.П., Т.Д.И. и С.Б.Ц..
Освен гласни, по
делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената
жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
АУАН е съставен за
това, че към 16.05.2019 година дружеството-жалбоподател е начислило, но не е
изплатило пълния размер на трудовите възнаграждения за месец март 2019 година
на наетите по трудово правоотношение 21 бр. работници, в това число на
работника Мариела Вълкова, което съставлява нарушение на чл.128 т.2 КТ. Преценявайки
събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав
счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка.
От приложения на л.14 – л.15 от делото трудов договор № 32/20.07.2016 година е
видно, че Мариела Вълкова е заемала при дружеството – жалбоподател длъжността
„счетоводител“. По отношение
периодичността на изплащане на заплатата, страните по трудовото правоотношение
са постигнали съгласие за „До 5-то и до 12-то число – по 50% от окончателния размер
на възнаграждението за месеца, предхождащ предходния и аванс до 20-то число за
текущия месец“. Свидетелите П. и И., извършили документалната проверка на
16.05.2019 година, са установили, че на 14.05.2019 година – първия работен ден
след изтичане на срока на договорената периодичност на изплащане на
възнаграждението, същото, макар и начислено, не е било изплатено на работника Мариела
Вълкова. Съдържащото се в гласните доказателства по този въпрос се подкрепя от
писмените доказателствени източници. Преценена в съвкупност, наличната по
делото доказателствена маса безспорно установява, че дължимото на Вълкова трудово възнаграждение
за месец март 2019 година не е изплатено, както в срока, визиран в трудовия
договор, така и към момента на документалната проверка, извършена на 16.05.2019
година. Съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 от Кодекса на
труда, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл.270 ал.3 КТ, трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Имайки предвид горното, настоящият състав
приема, че описаното в АУАН и в НП деяние съдържа всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН и от обективна страна осъществява
състава на административно нарушение по чл.128 т.2 КТ. Тъй като се касае за нарушител-юридическо
лице, то не следва да се разглежда въпроса за това дали е налице виновно
поведение. В тази връзка следва да се има предвид, че деянието се осъществява
чрез бездействие, чрез неизпълнение на вменено по силата на закона или друг
източник /договор, административен акт/ задължение в предвидения за това срок и
се счита за довършено в деня, следващ датата, до която най - късно задължението
е можело да бъде надлежно изпълнено. Не
се спори по делото, че дружеството - жалбоподател е начислило, но не е изплатило
трудовото възнаграждение за месец март 2019 година на 21 бр. работници, сред
които е Мариела Вълкова. Директива на Съвета 80/987/Е от 20 октомври 1980 г.,
ратифицираната от Р България и Конвенция № 173 на Международната организация на
труда от 1992 година предвиждат задължения за страната да осигури своевременно
изплащане на трудовите възнаграждения на работника и служителя от работодателя.
Редовното му и своевременно изплащане е от жизнено значение за неговото и на
семейството му равнище и начин на живот, тъй като е основен източник на доходи.
В българското законодателство не е предвидена възможност, която да позволява на
работодателя със свое едностранно волеизявление или по съвместно изразена
заедно с работника воля, да се освободи от задължението по чл.128 т.2 КТ да
заплаща в установените срокове станалото изискуемо вече трудово възнаграждение
при добросъвестно престиране на труд от страна на работника. В този смисъл, настоящото
дружество – жалбоподател, в качеството си на работодател, неизплащайки
полагащото се трудово възнаграждение на посочените по-горе работници, е нарушило
императивните норми, регулиращи трудово-правните отношения.
С обжалваното НП е наложена имуществена санкция в размер на 20 000
лева, съобразно чл.414 ал.2 КТ. Въпросната разпоредба намира приложение в
случаите на повторно извършено нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство.
Своеобразна дефиниция на понятието „повторно“ е дадена в чл.416 ал.8 КТ, според
която такова е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането
в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за
нарушение от същия вид. Видно от съдържанието на НП, конкретни данни в тази
насока са били изложени от наказващия орган. Цитирани са две НП, съответно с №
06-001111/29.11.2018 година и № 06-001117/01.03.2019 година, издадени от
Директора на Д „Инспекция по труда“ град Враца, с които за нарушения на чл.128
т.2 КТ са наложени, на основание чл.414 ал.1 КТ, имуществени санкции за размер
на 2 000 лева и на 300 лева. Административните актове са влезли в сила на
27.11.2018 година и на 14.03.2019 година. Съпоставяйки изложеното до тук с
датата на извършване на нарушението, предмет на настоящото производство, този състав
счита, че последното правилно е квалифицирано като повторно. Обсъждайки размера
на наложената имуществена санкция, съдът намира същия за правилно определен съобразно
предвидения в закона минимум, с оглед финансовото състояние на дружеството –
жалбоподател и липсата на производство. В тази връзка са неоснователни
оплакванията, визирани в жалбата, според които наказващият орган е следвало да
приложи чл.28 ЗАНН. В Кодекса на труда има специална правна уредба относно
отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата
на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му от контролните
органи и от което не са произтекли вредни последици за работниците и
служителите, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 300 лева.
Наличието на специална норма изключва прилагането на общата такава, предвидена
в чл.28 ЗАНН. Освен това, липсват предпоставки за прилагане на чл.415в ал.1 КТ,
тъй като доказателствата не сочат нарушението да е било отстранено веднага по
съответния ред след установяването му, а и от същото са настъпили вредни за
работниците последици. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав
приема, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което същото следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001121/30.05.2019
година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което, за
нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда КТ/, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“
ЕООД гр. Мездра е наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.2
от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: