Решение по дело №2/2025 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 36
Дата: 17 юни 2025 г.
Съдия: Татяна Димитрова Даскалова
Дело: 20253500900002
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Търговище, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20253500900002 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба, подадена от адвокат Д. З. от гр. *********,
като пълномощник на К. Л. А., ЕГН:**********, от с. *********, ул.
„*********“ № ****, обл. ********, в лично качество и като майка и законен
представител на Б. Б. З., ЕГН **********, със същия адрес, против „ЗАД
Армеец“ АД, по реда на чл. 432 от КЗ.
В исковата молба се посочва, че на 11.07.2024 г. е настъпило ПТП близо
до село Ястребино, причинено от Д. П. А., като водач на л.а. „Мерцедес Гле“ с
peг. № СВ2901ХТ, като водачката не е упражнявала непрекъснат контрол
върху управляваното МПС, навлязла в лентата за насрещно движение и така
става причина за ПТП с „Мерцедес Спринтер“, с peг. № Т8094АМ и
прикачено към него ремарке „Таурус“, с peг. ЖГ 2050 ЕВ, която композиция е
управлявана от И. И. В настъпилото ПТП загива Б. З. А., който е съпруг на
ищцата К. А. и баща на Б. З..
К. и Б. са имали дългогодишна връзка, като двамата сключват брак през
2024 г., ражда им се син Б.. Семейството е щастливо и сплотено, родителите се
радват на момчето си. За К. е било пълен шок да разбере за катастрофата и за
смъртта на съпруга си и тя е била съкрушена. В същата година, в която
сключва брак с любовта на живота си и баща на първородния си син, тя губи
Б. по трагичен и неочакван начин. Думите не стигат да опишат състоянието на
тази млада жена, която в рамките на една година преминава през толкова
1
много. В настоящия момент тя се грижи сама за новородения Б., като получава
подкрепа от своите родители.
За детето загубата също е толкова голяма. То никога няма да види очите
на баща си, няма да прекара време с него, няма да се научи да кара колело с
баща си или да има друго общо хоби с него. Б. е лишен от мъжката фигура в
своя живот, която никой не може да замени. Освен неизмеримите
неимуществени вреди, малкият Б. търпи и имуществени вреди, които се
изразяват в загубена издръжка от неговият баща. Минималната издръжка към
датата на процесното ПТП е в размер на 233,25лв. Б. е лишен от тази
издръжка, която законът му гарантира за следващите 18 години или за 216
месеца, което означава, че имуществената вреда за него е в размер на 50 382
лв. Тази вреда е определена спрямо дължимия минимум по закон. С
напредване на възрастта на детето необходимата за него издръжка нараства.
По реда на чл. 380 от КЗ е предявена претенция до „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД за
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди. Била
образувана щета № 0000-1000-01-24- 7389 по описа на ответното дружество. В
законоустановения срок било предложено изплащане на обезщетение, което не
е достатъчно да поправи претърпените вреди. Не последвало дори частично
плащане, което обуславя правния интерес на ищците от завеждане на
настоящите искове. Предвид изложеното ищците молят ответникът да бъде
осъден да заплати на К. Л. А., сумата в размер на 200 000 лв., (двеста хиляди
лева), ведно със законната лихва от датата на ПТП – 11.07.2024 г. до
окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от загубата на съпруга й Б. А., частичен иск от 250
000 лв.
На Б. Б. З., действащ чрез своята майка К. Л. А. да бъде заплатена
сумата в размер на 200 000 лв. ведно със законната лихва от датата на ПТП –
11.07.2024 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на баща му Б. А.,
частичен иск от 250 000,00 лв.
На Б. Б. З. да бъде заплатена и сумата в размер на 50 328 лв., ведно със
законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане – за
претърпените от Б. З. имуществени вреди – загубена издръжка от баща му Б.
А.
Да се заплатят и направените разноски по делото.
От ответника постъпи писмен отговор, чрез юрк. Б. Д.. Оспорва се
исковата молба по същество. Исковата молба била нередовна в частта относно
имуществените вреди, не било ясно за какъв минал период се търси
издръжката. Изискуемостта на издръжката е за всеки месец, а тук се искало
лихва от датата на произшествието. Нямало освен това виновно поведение на
водача на автомобила, застрахован при тях. Оспорват се всички обстоятелства,
свързани с отговорността на застрахователя и причината за смъртта на
наследодателя на ищците. Оспорва се и механизмът на причиняване на
произшествието, както и размерите на исковете. Следвало да се съобрази и
2
това, че детето ще получава наследствена пенсия. Освен това застрахователят
не дължал обезщетение за пропуснатата издръжка. В условията на
евентуалност се прави възражение за съпричиняване – пострадалият е пътувал
без поставен предпазен колан.
Признава се валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
посочения в молбата лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ“. Оспорва се обаче това,
че застраховката не покривала рисковете, които са настъпили. Евентуалните
вреди не представлявали застрахователно събитие. Не възразяват срещу
повечето искания по доказателствата. Нямало нужда да се представя
застрахователната полица предвид признанието на този факт. Да се изискат
повече доказателства от досъдебното производство. Да се изискат данни дали
детето получава наследствена пенсия и какво е получило до този момент. Да
се допълни задачата на САТЕ с още въпроси, които се изброяват подробно.
Също да се допълни задачата и на СМЕ.
Освен това да се конституира трето лице помагач – „ЗК Лев инс“ АД.
Да бъде спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от
ГПК.
Третото лице беше конституирано. Постъпи становище от него, чрез
юрк. З. Т.. В него се възразява относно допускането им като трето лице и
затова молят определението на съда да бъде преразгледано, защото нямало
каквито и да било доказателства за това, че застрахованият при тях автомобил
– водачът му, е допуснал нарушаване на правилата за движение и също е
станал причина за произшествието. Излагат се съображения по всички
относими към спора обстоятелства и твърдения, като някои се признават и
някои се оспорват. Поддържа се становището производството по делото да
бъде спряно до установяване вината на застрахования водач.
В срок постъпи допълнителна искова молба, в която се дава отговор на
направените оспорвания и се взема становище във връзка с направените
доказателствени искания. Уточнява се изрично, че няма претенции за
издръжка за минало време. Оспорва се възражението за съпричиняване.
В срок постъпи и допълнителен отговор по тази молба. Поддържа се
възражението за нередовност на исковата молба по отношение иска за
имуществените вреди, както и останалите възражения.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
3
следното:
По фактите: изложената в обстоятелствената част на исковата молба
фактическа обстановка се потвърди.
Няма спор относно това, че е налице пътно произшествие, на посочената
в исковата молба дата, при което е загинал съпругът на ищцата и баща на
детето й Бирол З. Адилов.
От заключението на вещото лице, основано на писмените доказателства
от досъдебното производство и огледа, който лично е направило вещото лице
се установява следното по отношение на механизма на причиняване на
произшествието:
На 11.07.2024 г., около 12:55 часа на ПП 1-4 Варна – София, км.
184+350, в близост до разклона за с. Ястребино, общ. Антоново, се е движил
лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д” с рег.№ СВ 2901 XT, управляван от Д.
П. А. с посока на движение от гр. София към гр. Варна. Скоростта на
движение на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д” в района на
произшествието е била около 105,8 км/ч. Опасната зона за спиране при
определената скорост е била съответно 102,24 м.
В същия момент, в обратна посока се е движил товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер” с peг. № Т 8094 АМ с прикачено към него полуремарке
„Таурус Х2“ с peг. № Т 2050 ЕВ, управляван от И. О. И. Скоростта на
движение на автомобил „Мерцедес Спринтер” в района на произшествието е
била около 95,94 км/ч. Опасната зона за спиране при определената скорост е
била съответно 87,87 метра.
Лекият автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д” се е движил в зоната на прав
участък, непосредствено преди лек десен завой, като при определената
скорост на движение водачът на автомобила е допуснал управлявания от него
автомобил да навлезе в лентата за насрещно движение. Навлизането е било с
до около 0,4-0,5 метра от разделителната линия на лентите за движение в
напречно направление.
В този момент товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” е бил на около
13-14 метра от мястото на удара. При това движение на двата автомобила е
настъпил челен кос удар в лявата за водача на автомобил „Мерцедес ГЛЕ”
пътна лента (лентата за движение полагаща се на автомобил „Мерцедес
Спринтер”). В резултат на масивния удар автомобил „Мерцедес ГЛЕ” е
деформиран в предната лява част, като при този удар той е продължил
движението си при линейно преместване назад и леко надясно, завъртайки се
около вертикалната си ос в посока обратна на часовата стрелка. В резултат на
масивния удар автомобил „Мерцедес Спринтер” е деформиран в предната
4
челна част, повече изразено в лявата зона, като вследствие на инициалния
удар последва преобръщане надясно. След преобръщането товарният
автомобил е продължил движението си на дясната си страна при линейно
преместване напред и леко наляво. При настъпване на удара между двата
автомобила и последвалото преобръщане на товарния автомобил,
полуремаркето прикачено към товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ се
отделя (откача) от теглича.
Водачът на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер”, спрямо момента
на навлизане на автомобила „Мерцедес ГЛЕ 350 Д” в лентата му за движение
не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, тъй като
автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д” е навлязъл в опасната зона за спиране на
автомобил „Мерцедес Спринтер”.
Вследствие на произшествието е причинена смъртта на пътници в
товарния автомобил, както и пътник на предна дясна седалка в лекия
автомобил, също така и телесни повреди на пътник в същия автомобил.
Причинени са и значителни материални щети по двете ППС.
Произшествието настъпва в светлата част на денонощието, при добра
видимост и сухо пътно платно.
От техническа гледна точка водачът на л.а. „Мерцедес ГЛЕ“ е имал
техническа възможност, при скоростта си на движение от 105-106 км/ч , при
правилно боравене с органите за управление – воланът да запази движението
в собствената си лента, без да я напуска и по този начин да предотврати
навлизане в насрещната пътна лента, като по този начин избегне и удара с
насрещния автомобил.
Водачът на другия автомобил „Мерцедес Спринтер“ не е имал
техническа възможност да спре и да предотврати произшествието, не е имал
възможност да предприеме и друга спасителна маневра, като се е намирал в
ситуация на безизходно положение.
От данните от досъдебното производство се установява, че загиналият
наследодател на ищците, е пътувал на предната седалка, до водача в
автомобила „Мерцедес Спринтер“. Според вещото лице като се вземе предвид
механизмът на удара, травматичните уреждания на пострадалия, той най-
вероятно е пътувал с поставен предпазен колан.
В съд.зас. вещото лице посочи, че при огледа на товарния автомобил, в
който е пътувал загиналият Б. А., е установил, че автомобилът е изключително
деформиран в предната част, като арматурното табло е буквално залепено за
седалката. Автомобилът е рязан, за да могат да бъдат извадени пострадалите и
това е продължило доста дълго време. С оглед на посочените от медицинската
експертиза увреждания на пострадалия, като се имат предвид и
деформацииите по автомобила, вещото лице дава заключение, че Адилов най-
вероятно е бил с поставен предпазен колан. Ако е бил без поставен колан най-
5
вероятно главата на пострадалия е щял да достигне до предното стъкло, но
при огледа вещото лице не е установило подобно нещо. Затова това вещо лице
дава заключение в този смисъл.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
при ПТП на 11.07.2024 г. Б. З. А. – 28-годишен, е получил: травматичен излив
на кръв под меките мозъчни обвивки челно-теменно, двустранно. Мозъчен
оток, масивни кръвоизливи в паренхима на двете белодробни крила, контузия
и разкъсване на опорака на тънките черва. Контузия на стената на тънките
черва – състояние след операция на тънко черво и мезентериума (опорак)
вследствие травма. Кръвоизлив в коремната кухина, охлузвания и разкъсно-
контузни рани по лицевата част на главата. Разкъсно-контузна рана по дясната
странична повърхност на шията. Масивен оток и счупване на дясната бедрена
кост в средната й трета. Петнисти и ивицести охлузвания по предната
повърхност на двете подколенници.
Така установените увреждания са вследствие действието на твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са получени от удари върху твърди тъпи
предмети вътре в купето на автомобила и добре отговарят да са получени при
претърпяното ПТП на 11.07.2024 г.
Причината за смъртта на Б. З. А. е тежката съчетана черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травми със счупване на таза и на дясната бедрена кост, с
масивни кръвоизливи около счупванията. Всички тези увреждания са довели
до тежък травматично-хеморагичен шок, който е и непосредствената причина
за настъпването на смъртта.
Пострадалият не е починал на местопроизшествието, а е приет в тежко
общо състояние в ХО при МБАЛ – Търговище АД, където е проведено
своевременно и адекватно лечение по отношения на черепно-мозъчната,
гръдната и коремната травми. Въпреки проведеното лечение пострадалият е
направил екзитус леталис.
Вещото лице – д-р Г., който е извършил и аутопсията на трупа на
загиналия, не е установил следи по тялото от поставен обезопасителен колан.
В съз.зас. вещото лице посочи, че предвид изминалото време от
възникването на самото произшествие, до транспортирането на пострадалия
до болницата в гр. Търговище, той е изгубил много кръв, защото и травмите
са били изключително тежки. От коремната кухина само са били извадени
около 4-5 литра. Вещото лице потвърди, че при аутопсията и извършения
оглед на тялото той не е установил лентовидно охлузване, което е типично в
тези случаи. От друга страна обаче пострадалият има вътрешни увреждания,
които могат да бъдат получени от възпиращото действие на предпазния колан.
Също вещото лице посочва, че не е установено да има счупване на черепните
кости, а то често се получава, когато пътник на предната седалка без поставен
предпазен колан при челен удар срещне предмети от интериора на автомобила
6
в предната част. Вещото лице не е взело предвид позицията на автомобила
след произшествието и неговото движение след удара.
Вещото лице освен това в разпита си пред съда посочи, че при много
голяма скорост, при челен сблъсък, е намирал смазване на гръден кош от
поставен предпазен колан. При политане на тялото напред с поставен
предпазен колан могат да се счупят ребра, гръдна кост, уврежда се бял дроб. А
А. е имал контузия на белия дроб.
От отговора на ОП – Търговище относно етапа, на който се намира
досъдебното производство, образувано по повод смъртта на няколко лица в
процесното ПТП, се установява, че по делото, в качеството на обвиняем е
привлечена Д. П. А. – водач на л.а. „Мерцедес ГЛЕ“, за престъпление по чл.
343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
От свидетелските показания се установи, че ищцата К. А. и Б. А. са
имали сериозна връзка още от 2021 г., когато са правили годеж и са заживели
на съпружески начала в гр. Омуртаг. Двамата били много влюбени и много
щастливи заедно. Б. бил изключително любящ и загрижен съпруг, отнасял се
много нежно с К., бил добър човек, с много добро сърце. Нямал здравословни
проблеми и вредни навици. Освен това много й помагал и постоянно се
грижел за нея.
Преди да забременее ищцата е работила. Бирол обаче държал съпругата
му да се чувства добре, да няма притеснения и малко след като забременяла,
ищцата напуснала работа. Всички доходи се осигурявали от съпруга.
Ищцата К. А. изживяла много тежко загубата на съпруга си. В момента,
в който разбрала, че е починал в болницата, тя е припаднала и се наложило да
бъде приета за няколко часа в болницата, за да й направят вливания. Мъката й
била изключително голяма, не можела да повярва, че Б. го няма. Животът й в
последствие се променил много. В първите дни дори не можела да се храни и
да пие вода. Спряла й дори кърмата. Започнали паник атаки, не можела да спи,
събуждала се нощем, започвала да трепери, да плаче, все едно не е на себе си.
Преди била много общителна, а сега си седяла постоянно у дома и се грижела
за детето. Заради него полага грижи да се възстанови по-бързо и да стъпи на
краката си.
Отделно от това се появили проблеми и в отношенията с майката на
съпруга й. Наложило се да напусне семейното жилище и заедно с родителите
си да се премести в гр. Търговище на квартира. Все още не е преживяла
загубата на съпруга си и според близките й това много трудно ще се случи.
В момента, тъй като детето е все още малко, ищцата се занимава с
неговото отглеждане и възпитание. Декларирала е, че получава доходи от
майчинство, в размер на 800 лв. Според свидетелите родителите й са тези,
които я подпомагат финансово и работят.
7
По отношение доходите на починалия Б. А. – баща на ищеца Б. Б. З., не
са представени писмени доказателства като декларации за годишно данъчно
облагане. На базата на доказателствата, които са събрани в хода на делото по
отношение на самото произшествие може да се приеме, че той е развивал
някаква дейност, свързана с превоз на хора и стоки в чужбина. Той е
осигурявал доходите на семейството, след като е било възможно съпругата му
да не работи и той е държал на това. Няма обаче данни тази дейност да е била
легална, по-скоро в сферата на т.нар. „сива икономика“. Не е ясно и какви са
били доходите му. Съдът приема обаче, с оглед на събраните доказателства,
че починалият е бил млад, трудоспособен и е бил в състояние да покрива
разходите на домакинството. Това предполага, че доходите му са били над
минималната работна заплата за страната, поне до средния размер.
По отношение на това дали детето Б. Б. получава наследствена пенсия,
от ТП на НОИ – Търговище е получен подробен отговор, в който е описана
процедурата за получаване на наследствена пенсия от непълнолетни лица.
Към момента на Б. не е отпусната такава, защото баща му Б. А. не е отговарял
на изискванията на българското законодателство, за отпускане на пенсия
поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест.
Изпратено е запитване до австрийските осигурителни държавни институции,
но все още няма отговор оттам. С оглед на това все още няма произнасяне по
молбата за отпускане на наследствена пенсия на детето. То е родено на 02.07.
2024 г., само десет дни преди баща му да почине.
При така установените факти съдът намира, че искът е установен в
своето основание.
На първо място следва да се посочи, че независимо от продължаващото
все още досъдебно производство, безспорно е това, че на водача на л.а.
„Мерцедес ГЛЕ“, с рег. № СВ 2901 ХТ – Д. А., са повдигнати обвинения за
извършено престъпление по чл. 343, чл. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. първо,
вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства за съда е безспорно установено,
че именно водачът на този автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата, като не е упражнявала непрекъснат контрол върху органите за
управление на автомобила, вследствие на което внезапно навлиза в пътната
лента за насрещно движение и по този начин причинява произшествието, при
което са загинали трима, включително и наследодателят на ищците. На този
етап няма каквито и да било доказателства, че водачът на другия автомобил е
допуснал някакво нарушение на правилата за движение. Експертизата е
категорична, че той не е имал каквато и да било възможност да реагира,
защото двата автомобила са били на много малко разстояние един от друг,
когато единият навлиза в лентата на другия. Няма каквито и да било
доказателства, че деянието се дължи на причини, които изключват
8
гражданската отговорност на ответника. Безспорно е това, че именно
ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за автомобила, който е управляван от водача, нарушил
правилата за движение по пътищата.
Няма каквото и да било съмнение, че смъртта на Б. А. е настъпила
вследствие на хеморагичния шок от съчетаната травма, като всички
увреждания са причинени вследствие на претърпяното произшествие.
Т.е налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„ГО“, налице е противоправно поведение от страна на водача на автомобила,
който е застрахован при ответника и причинна връзка между поведението на
водача, настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия. В този смисъл всички
възражения на ответника са неоснователни. Учудващо за съда е това, че се
оспорва в отговора липсата на застрахователно събитие – риск покрит от
полицата. След като има валидна застраховка ГО за автомобила и това не се
оспорва, подобни твърдения противоречат на нормите на КЗ. Всички
оспорвания от т. 1 до т. 6 в отговора са неоснователни предвид събраните по
делото доказателства. Налице е абсолютно доказана съпружеска връзка на
ищцата и роднинска на детето с пострадалия.
Предвид на това съдът следва да определи какъв размер на
обезщетението следва да присъди.
По неимуществените вреди: съдът ги определя по справедливост като
съобразява множество фактори, установени от трайната и задължителна
съдебна практика. В понятието справедливост съдът включва това каква е
била връзката между загиналия и ищците, доколко са били близки, доколко
това се отразява на живота на преживелите – навици, рутина, социални
контакти, психично и здравословно състояние, подкрепа, период, през който
ще бъдат търпени вредите, икономически фактори – средни доходи, инфлация,
размер на обезщетенията според съдебната практика.
По иска на ищцата К. Л.. При определяне размера на нейното
обезщетение съдът отчита това, че тя е била съпруга на загиналия, двамата са
имали изключително добри взаимоотношения, в семейството е имало много
любов и грижа един за друг. К. е загубила любовта на живота си, бащата на
10-дневното си дете. Загубата за нея е непрежалима и изключително тежка.
Сринала се е физически и емоционално. Загубила е завинаги подкрепата на
съпруга си. И като се има предвид това, че Б. е бил също много млад, двамата
са имали перспектива за дълъг семеен живот, поне в рамките на още 40
години. Статистическите данни за средната продължителност на живота на
мъжете в България и в област Търговище отчитат, че същата е в рамките на 69
г. Без всякакво значение в случая е това, че бракът между страните не е бил
дълъг, по-важно е каква е била връзката на съпрузите и колко дълго ще се
търпят вредите.
9
Около една година след загубата, ищцата продължава да има психични
проблеми и да сънува кошмари, да се събужда разтреперана и уплашена. Все
още не е преодоляла загубата.
От друга страна съпругата е лишена и от моралната подкрепа, която е
имала от съпруга си, а той е бил изключително грижовен, помагал й е във
всичко. Животът й тотално се е променил, влошени са били отношенията с
родителите на Б. и това е наложило тя да напусне семейното жилище и да се
установи да живее в друг град, заедно с родителите си. Без близките си,
трудно би могла да се справи сама.
Относно обективните фактори, касаещи икономическото положение в
страната, съдът отчита, че размерът на минималната работна заплата в
страната през 2024 г. е бил 933 лв., а към момента е 1077 лв. Инфлационните
процеси в рамките на една година не са големи и този фактор не влияе върху
размера на обезщетението.
С оглед на това, съдът намира, че обезщетението следва да бъде в по-
голям размер и го определя на 195 000 лв.
По иска на детето Б. Б., действащ чрез майка си К. А..
При него съдът счита, че следва да се отчете фактът, че детето е било
само на 10 дни, когато баща му умира. То никога няма да усети бащината
любов и подкрепа. Както се установи от свидетелските показания детето е
било очаквано с голяма радост и вълнение, бащата е искал много да има
момче и е бил изключително щастлив. Всичко е говорело, че това дете ще
бъде отгледано от родителите си с голяма обич и грижа, че ще има подкрепата
на баща си, бащината любов и възпитание, бащината строгост и съвети.
Малкият Б. е лишен завинаги от тази възможност и загубата му е
изключително голяма. Разбира се самото дете няма как да е преживяло онзи
стрес, който би имало ако беше в съзнателна възраст. Но пък загубата на баща
му е довела дотам, майката да не може да кърми детето си, а това безспорно се
отразява и на физическото здраве на новороденото. Цял живот детето ще
търпи тази загуба и това няма как да бъде променено. С оглед на това,
вредите, които детето търпи, също са в не по-малък размер от тези на
съпругата. Съдът определя и за него размер от 195 000 лв.
По отношение на имуществените вреди. Те се търсят в общ размер на
50 382 лв., като представляват издръжката, която детето е щяло да получи от
баща си, ако той беше жив, до навършване на 18-годишна възраст. Т.е. за 12
месеца, за 18 години, по 233,25 лв. – минималната издръжка за 2024 г., равна
на ¼ от сумата 933 лв. – минималната работна заплата.
Съдебната практика безспорно допуска обезщетяване на лицата, на
които по закон се дължи издръжка, при настъпила смърт на техни близки при
ПТП. Това са пропуснати ползи и те се покриват от застрахователното
обезщетение. При определяне на размерите на тези обезщетения, съдът следва
10
да се ръководи от факторите, които определят и размера на издръжката, която
лицето би получило от починалия, ако беше жив.
В този смисъл съдът следва да определи от каква издръжка би се
нуждаел малкият Б., ако баща му беше жив. Съдът се ръководи от
разпоредбите на СК и задължителната съдебна практика по въпросите за
издръжката на малолетните деца. Отчитат се нуждите на детето,
възможността на родителите да дават издръжка според техните доходи,
здравословното им състояние, размерите на минималната издръжка,
задълженията към други лица. Каквито и да са доходите на родителите обаче,
съдът не може да определи размер на издръжката под минималния определен
размер – ¼ от минималната работна заплата. В случая именно такава е и
претенцията на ищците. Не се търсят по-големи суми и след като този размер
е задължителен за съда, то безпредметно е да бъдат обсъждани подробно
доходите на починалия, които не са установени в точен размер по делото.
Трябва да са налице изключителни обстоятелства, за да може съдът да
определи задължението под този минимален размер. И именно това следва да
бъде обсъдено от съда. Както се установи бащата на Б. е бил този, който е
осигурявал основно доходите на семейството. Независимо от това дали
доходите му са били легално декларирани или не, той е работел. Бил е в
трудоспособна възраст, притежавал е МПС, ремарке, не е получавал някакви
обезщетения и не е бил регистриран като безработен. Както съдът прие,
доходите му със сигурност са били над минималната работна заплата за
страната. Здравословното състояние на бащата също е било добро и няма
основания да се счита, че той не е имал възможност да осигурява
минималната издръжка за сина си. Грижите за детето са били полагани и от
двамата родители. Майката на свой ред е получавала само обезщетение за
ползвания отпуск за отглеждане на детето. С оглед на това няма каквито и да
било основания съдът да определя размер на издръжката под законовия
минимум.
По изложените съображения съдът намира, че не се налага да определя
общ размер на необходимата издръжка и принос на всеки от родителите в нея,
приспадане на детските добавки. В този смисъл съдът счита, че следва да
приеме за доказан иска по отношение на размера на месечната издръжка за
детето, дължима от бащата, която е в минимален размер от 233,25 лв. месечно.
От друга страна съдебната практика и справедливостта изискват съдът
да съобрази и това дали детето получава наследствена пенсия и да приспадне
нейния размер от дължимата за издръжката сума.
В случая обаче се установи, че до момента детето не е получило такава,
защото не отговаря на изискванията на закона. Т.е. няма какво да се приспада.
Но това не е сигурно занапред, предвид очаквания отговор от друга държава,
където бащата евентуално е внасял осигурителни вноски.
11
Доколко обаче сумата може да бъде присъдена изцяло, за целия период
от време занапред. Тъй като няма точно определени критерии, тези въпроси се
решават конкретно, в зависимост от всеки случай и особеностите му.
В този смисъл и по отношение на исковете за пропуснати ползи за
издръжка Р № 116/13.11.2017 г. на трето ГО на ВКС, по гр.д. № 60409/ 2016 г.
Съдът намира, че за изминалия период от време от смъртта на бащата,
до месец юни включително, издръжката следва да бъде заплатена наведнъж,
защото този период вече е почти изминал. Това е размер от 2799 лв.
Останалата сума не следва да се присъжда наведнъж. Твърде възможно
е да настъпят обстоятелства, които да променят размера на дължимата
издръжка. Това е периодично плащане и съдът счита, че за периода от 01.07.
2025 г. до 02.07. 2042 г., когато Б. следва да навърши 18 години, издръжката
следва да бъде заплащана ежемесечно, по сметката на майката, в размер на
233,25 лв. Разбира се страните винаги могат да постигнат споразумение по
този въпрос и сумите да се изплащат по друг начин или наведнъж.
По отношение възражението на ответника за съпричиняване, поради
непоставен предпазен колан от страна на пострадалия Б. А. Съдът намира, че
това възражение е неоснователно. На първо място съдът отчита, че
пострадалият е пътувал на предна седалка, вдясно от водача. Обикновено,
особено на дълъг път пътниците са дисциплинирани и спазват задълженията
си за поставяне на предпазен колан. На следващо място трябва да се отчете и
това, че ударът е бил челен и много силен, като предното табло е било почти
долепено до предната седалка. Налице са изключително тежки увреждания
именно в областта на стомаха, голям кръвоизлив, което показва, че
пострадалият е бил в невъзможност да мръдне от мястото си. Действително не
са открити следи от характерното охлузване, което в повечето случаи се
наблюдава при поставен правилно предпазен колан. Но не е задължително да
има такива според вещото лице съдебен лекар. Според автоинжинера обаче,
който съди от механизма на причиняване на произшествието, положението на
автомобила след удара и това, че същият е бил в легнало положение,
пострадалият е бил с поставен предпазен колан.Като отчита съвкупността от
всички фактори и механизма на произшествието, съдът намира, че предпазен
колан е бил поставен. Но дори и да не беше поставен, най-тежките и фатални
увреждания са причинени от голямата загуба на кръв, особено в коремната
област, което в крайна сметка е било фатално. Именно тази поза на тялото и
силните увреждания по автомобила са причинили забавянето на
възможността да се окаже навременна помощ и откарване на пострадалия до
болницата. Затова възражението за съпричиняване съдът намира за
неоснователно.
В заключение: исковете за неимуществени вреди следва да бъдат
уважени до размера от 195 000 лв., а в останалите части до пълните размери –
12
да се отхвърлят като неоснователни.
Искът за заплащане на сумата от 50 382 лв. е основателен изцяло, но
сумата следва да се плати разсрочено, съобразно посоченото по-горе.
По отношение на лихвите. Според правилото на чл. 429, ал. 2 от КЗ,
застрахователят отговаря пред застрахования и за лихвите, при условията на
ал. 3. Тя определя задължителен праг, който е свързан с уведомяването на
застрахователя. Разпоредбата не дава възможност застрахователят да плаща
лихвите от деня на увреждането, каквато е претенцията по исковата молба.
Лихвите се дължат от най-ранната измежду три дати: дата на уведомяване на
застрахователя от самия застрахован, датата на уведомяване или предявяване
на претенцията от увредения.
В случая ищците не са представили надлежни доказателства за датата на
уведомяване от самия застрахован. Има доказателства, че е предявена
претенция от увредените лица чрез адв. З., но няма по делото доказателства за
точната дата. Най-ранната дата, с която може да се свърже уведомлението е
писмото, с което ответникът уведомява ищците, че на този етап липсват
доказателства и няма да уважат претенцията. Това писмо е от 28.11. 2024 г. С
други доказателства или признания съдът не разполага.
Затова лихвите следва да се присъдят от 28.11.2024 г. до окончателното
изплащане за неимуществените вреди.
За имуществените вреди лихвата следва да се присъди от същата дата за
сумата от 2799 лв.
По разноските. Ищцата няма направени разноски, защото беше
освободена от внасянето на държавна такса и разноски. Същите следва да
бъдат възложени на ответника – за държавната такса според уважения размер,
а за разноските – изцяло.
Налице е договор за правна помощ между страните, по силата на който
адв. З. представлява двамата ищци безплатно, при условията на чл. 38 от ЗА.
Съдът следва да му определи възнаграждение при съобразяване на
подготвителната работа на адвоката, броя на ищците, извършената работа по
делото, отделеното време за явяване в открито заседание.
Към настоящия момент, въпреки изменението на наредбата, която
определя размерите на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – изм. и доп. в ДВ бр. 14
от 18.02. 2025 г.), основните проблеми, свързани с възраженията за
прекомерност, не са преодолени. Те са свързани с решение на съда на ЕС по
дело № С-438/2022 г. от 25.01. 2024 г. Посоченото от съда, че подобна наредба,
издадена самостоятелно от висшия орган на управление на частна
професионална организация на адвокатите, не може да обвързва
13
задължително държавата, поради нарушаване на правото на конкуренция.
Каквито и изменения да бъдат приемани от ВАдвС по тази наредба, то те не
могат да обвържат държавата и съда. Това важи и в случаите на определяне на
адвокатския хонорар по реда на чл. 38 от ЗА – при безплатно
представителство.
С оглед на това посочените в цитираната наредба размери на
адвокатското възнаграждение не е обвързващо за съда.
По делото има подадена искова молба и свършена предварителна работа
по комплектуване на документите. Независимо от това, че има предявени
искове от двама ищци, то същото е с една искова молба, което води до
икономия на време и усилия. Проведено е едно открито съдебно заседание, на
която адв. З. се яви. С оглед на всички тези съображения, съдът определя на
адв. З. хонорар от 11 000 лв. Съобразно уважения размер на иска на 98% на
адв. З. следва да бъде заплатен хонорар от 10 780 лв.
Ответникът е направил разноски от 800 лв. Следва да му се определи
юрк.възнаграждение. Съдът го определя на 200 лв. Следва да се възложат и
разноските, заплатени от бюджета на съда, в размер на 100 лв. за експертизата.
Общо разноските са в размер на 1100 лв.
Според отхвърления размер на иска ищците следва да заплатят на
ответника сумата от 22 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище в гр. София,
ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от Д. М., К. В. и М. И., както и от
М. И., заедно с всеки един от изпълнителните директори, да заплати:
На К. Л. А. от с. *********, община *********, ул. „*********“ № 2,
ЕГН **********, представлявана от адв. Д. З. от гр. *********, площад
„*********“ № ****, тел. ********* сумата от 195 000 лв.(сто деветдесет и
пет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 28.11. 2024 г., до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на съпруга й Б. З. А.,
причинена при ПТП на 11.07. 2024 г., като в останалата част до пълния размер
от 200 000 лв. – частичен иск от 250 000 лв., отхвърля същия като
неоснователен;
На Б. Б. З. – малолетен, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
14
представител К. Л. А., с посочения по-горе адрес, представляван по делото от
адв. Д. З. от гр. *********, следните суми:
195 000 лв.(сто деветдесет и пет хиляди лева), ведно със законната
лихва, считано от 28.11. 2024 г., до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили вследствие
смъртта на баща му Б. З. А., причинена при ПТП на 11.07. 2024 г., като в
останалата част, до пълния размер от 200 000 лв. – частичен иск от 250 000 лв.,
отхвърля същия като неоснователен, както и
Сумата от 50 328 лв. – имуществени вреди, представляващи пропуснати
ползи от издръжката, която бащата Б. А. би давал на детето си за периода до
навършване на пълнолетие, платими както следва:
Сумата от 2799 лв. – равна на сбора от месечните издръжки дължими за
периода от раждането на детето, до месец юни 2025 г. включително, ведно със
законната лихва, считано от 28.11. 2024 г. до окончателното изплащане;
Занапред по 233,25 лв. месечно, считано от 01.07.2025 г. до 02.07. 2042
г., като месечните вноски се дължат до 5-то число на текущия месец, за който
се отнася издръжката, а същата следва да бъде заплащана до настъпването на
причини, които обуславят нейното изменение или прекратяване, както и
лихвата върху всяка месечна вноска, считано от следващия ден, в който трябва
да се извърши плащането, до окончателното изплащане;
На адвокат Д. З. от гр. *********, площад „*********“ № ****, ет. ****,
офис *****, рег. № **********, сумата от 10 780 лв. – адвокатско
възнаграждение по делото, на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********“ АД, , да заплати
по сметка на ОС – Търговище сумата от 17 613,12 лв. д.т. върху уважения
размер на иска и 100 лв. разноски за експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
ОСЪЖДА К. Л. А. от с. ********, община *******, ул. „*********“ №
****, ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
седалище в гр. София, сумата от 22 лв. – разноски според отхвърлената част
на иска.
Решението е постановено при участието на третото лице ЗК „Лев инс“
АД гр. София и има действието по чл. 223 от ГПК.
15
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________

16