№ 10887
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110145783 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу К.
К. К., с ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за
установяване дължимостта на за сумата от 1 432,35 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва за забава в размер на 166,68
лв. за периода 15.09.2019 г., до 01.03.2022 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 5,27 лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 32,10 лв. от 31.01.2020 г. до
01.03.2022 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 04.04.2022 г. по ч.гр.д. № 13505/2022 г. по описа на СРС,
176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена.
1
Ответникът, К. К. К., е депозирал отговор на исковата молба, с който не
оспорва иска. Приложил е доказателства за извършено в полза на ищеца
плащане на цялата искова претенция.
В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца признава, че след
завеждане на делото ответникът е погасил всички свои задължения, като
претендира осъждане единствено за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответникът не оспорва
да е съсобственик на имота, за който ищецът твърди да е начислил
топлоенергия, че същият се намира в сграда, която е топлоснабдена и на
основание чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл. 153 ЗЕ има качеството
на потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от
същия закон е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, че
в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и че
доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през
исковия период е в размер на претендирания, съдът намира за установено по
делото възникването на облигационно отношение между страните по договор
за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
топлоснабден имот - апартамент № 119 в гр. С., абонатен № ....., задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в
забава на длъжника. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в
претендирания размер. Видно от приетите по делото 3 броя платежни
нареждания, ответникът е превел на ищеца сума в общ размер на 1 783,21 лв.,
включваща дължими главници, мораторни и законни лихви за исковия
период, както и съдени разноски за заплатена държавна такса за исковото и
заповедното производство. Този факт на погасяване на цялото задължение
чрез плащане в хода на делото се признава от ищеца. Същият следва да се
отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса
и е от значение за спорното право.
Поради правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се
2
отхвърлят.
Доколкото обаче ответникът е дал повод за завеждането им с
извънпроцесуалното си поведение, като не е платил, след като е били поканен
извънсъдебно, преди предявяване на иска, по аргумент на обратното от
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ....., срещу К. К. К.,
ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване
дължимостта на за сумата от 1 432,35 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., мораторна лихва за забава в размер на 166,68 лв. за периода
15.09.2019 г., до 01.03.2022 г., както и сумата за дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 5,27 лв. - главница и
мораторна лихва за забава в размер на 32,10 лв. от 31.01.2020 г. до 01.03.2022
г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 04.04.2022 г. по ч.гр.д. № 13505/2022 г. по описа на СРС, 176
състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН: ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК ..... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3