Решение по дело №1396/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 686
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220201396
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         гр.Пазарджик,   26.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,  в публичното заседание на  11.11.2019 година в състав: 

                                                                    

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров  АНД 1396/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на МБАЛ „Е.” ООД, ЕИК ***, със седалище в гр.Пазарджик, представлявано от управителя К.Н.Н.против НП № 13-001554 от 21.06.2019г. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание  чл.415 ал.2 от КТ и за нарушение на чл.402 ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КТ на дружеството, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява законов или процесуален представител. Не се взема становище по съществото на спора.

         Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и е на становище същата  да се остави без уважение като неоснователна.

Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

         Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, не е оказало съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции, като не представило необходимите документи/книжа, във връзка с упражняването на контрол.

Във връзка с поредица подадени сигнали в периода 01.02.2019г. до 19.04.2019г. срещу МБАЛ „Е.” ООД, с призовка, на основание чл.45, ал.1 от АПК с изх.№ 19039027/24.04.2019г. са били поискани документи от управителя на дружеството  д-р К.Н., необходими за извършване на контрол по спазване на тудовото законодателство, с която горният бил призован да се яви лично или чрез упълномощен представител на 07.05.2019г. в 10:00часа в Д „ИТ” Пазарджик, ****, за представяне на описаните в призовката документи.

Призовката е била занесена на ръка на адреса на дружеството, посочен в търговски регистър като адрес по седелище и управление - гр. Пазарджик, ***** и е била заведена във входящия дневник на МБАЛ „Е.” ООД с вх.№ 36/25.04.2019г.

На посочения ден - 07.05.2019г., до края на работния ден, в дирекцията не се явил управителят или упълномощено лице, като не са били представени и писмени доказателства за възникнала обективна невъзможност за явяването.

С оглед гореописаното било прието, че МБАЛ „Е.”, в качеството си на работодател, след като е било длъжно чрез законния си представител да се яви и представи изисканите документи, чрез бездействието си по извършеното призоваване е създало пречка на контролен орган да осъществи контрол по прилагане на трудовото законодателство и Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Нарушението било извършено чрез бездействие и било доказано от липсата на представени документи за извършване на проверка. Нарушението било извършено и установено на 07.05.2019г. в Д „ИТ”-Пазарджик, когато не се е явил представител на дружеството, за да представи необходимите документи за извършване на контрол, относно спазване на трудовото законодателство и ЗЗБУТ.

Всичко това съставлявало нарушение по чл.402 ал.2 от КТ, която правна норма императивно предвижда, че работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

За констатираното нарушение, в отсъствие на нарушителя бил съставен АУАН № 13-001554 от 13.05.2019 година. В съответствие с изискванията на чл.416 ал.3 от КТ, актът бил изпратен на дружеството с препоръчано писмо с обратна разписка и бил връчен на управителяе на 115.05.2019г., което е видно от разписката на лист 18 от делото.

Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, което било изпратено по пощата и връчено на дружеството на 26.06.2019 година, което е видно от разписката на лист 32-гръб от делото.

Жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 03.07.2019 год., т.е.  в  срока  по  чл.59 ал.2 от ЗАНН, при  което  е  процесуално допустима, т.к. е подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

         Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от  събраните по делото писмени доказателства  и  показанията на актосътавителя - св.А..

         Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

         При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради следното:

В конкретния казус по безспорен и категоричен начин се установи от събраните писмени и гласни доказателства, че дружеството работодател е било обект на проверка относно спазването на трудовото законодателство по повод на което било образувано административно производство. Установи се безспорно, че с връчената на 24.04.2019г. призовка /лист 20-21 от делото/ във вр. с образувано административно производство от работодателят било поискано на 07.05.2019г. да представи в дирекцията описаните в призовката документи.

Не е спорно и това, че на посочената дата не се явил никакъв представител на дружеството и не представил исканите документи.

При така установеното съдът намира, че макар и доказателствата да се потвърждават фактическите обстоятелства, изложени в АУАН и НП, не се установява да е доказано безспорно нарушение на чл. 402 ал. 2 от КТ във връзка чл. 415 ал.2 от КТ от страна на дружеството.

Нормата на чл.402 ал. 2 от КТ вменява задължение на определен кръг изчерпателно изброени субекти, включително работодателите, да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Нормата на чл. 415 ал. 2 от КТ предвижда налагане на административно наказание за работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.

В случая установената фактология не сочи на извода, че  работодателят противозаконно е пречил на контролния орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.

От приложената по делото призовка по чл. 45 ал. 1 от АПК, подробно описана по-горе, е видно дружеството е призовано да се яви, чрез законен или упълномощен представител, на 07.05.2019. в дирекцията и да представи поискани документи за проверка, но същото не се е отзовало.

Неявяване на посочената в призовката дата и час е възприето като неоказване на съдействие на контролен орган за изпълнение на служебните му задължения, която последица според актосъставителя и АНО е противозаконно пречене за извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство.

Според настоящия съдебен състав обаче, неоказването на съдействие на контролен орган за изпълнение на служебните му задължения не би могло да бъде равнозначно на противозаконно пречене на контролния орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, което закона регламентира като нарушение. Не се установиха противозаконни действия, с които дружеството, респ. някой от управителите, да е пречил на проверяващите служители от дирекцията да изпълнят служебните си задължения.

Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.

В конкретния случай, щом контролните органи искат да ангажират административнонаказателната отговорност на дружеството, като  извършител на административно нарушение по чл.402 ал.2, във вр. с чл.415 ал.2 от КТ от КТ, то те са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение от обективна страна с неговите признаци, които да сочат на противозаконно пречене, т.е. създаването на непреодолими или трудно преодолими пречки за изпълнение на техните функции и служебни задължения.

Формалното непредставяне на изисканите документи не може да се приравни на осъществен състав на административното нарушение по чл. 415 ал.2 от КТ. Няма спор, че са значими и защитими обществените интереси в областта на трудовото и осигурително законодателство, посредством административнонаказателните разпоредби съдържащи се в КТ, но не трябва да се пренебрегват и правата на санкционираното лице, което има гарантирана от закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и да представи своите доказателства, а едва след това въз основа на съвкупното им разглеждане да се прави преценка дали може да бъде издадено и законосъобразно ли е едно НП. Няма нито едно доказателство по административнонаказателната преписка например защо не е осъществена проверка от длъжностните лица към инспекцията по труда на място в предприятието на проверяваното дружество или на седалището и адреса на управление на същото.

Следва да се посочи още, че непредставянето на горепосочените документи хипотетично може да се дължи на обстоятелството, че същите не са били налични или пък не са били налице предпоставките за тяхното създаване, при което те обективно няма как да бъдат представени.  Тези въпроси обаче не са били изследвани от актосъставителя и АНО. Пристъпило се е към „дистанционно” реализиране на административнонаказателната отговорност само поради факта, че от името на дружеството никой не се отзовал на призовката. Това е  довело до опорочено тълкуване на нормата на чл. 415 ал.2 от КТ. Изложената фактическа обстановка, освен че не сочи от обективна страна на състав на нарушението „противозаконно пречене на контролен орган”, но  не съответства и на правната квалификация на деянието по чл. 415 ал. 2 от КТ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН относно описание на нарушението и доказателствата, които го потвърждават, съотносими към правилното посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.

В този смисъл има утвърдена съдебна практика, като за пример би могло да се цитира Решение № 660/15.10.2013г. по АНД № 1301/2013г. на ПзРС, потвърдено с Решение № 105/20.02.2014г. по КАНД № 17/2014г. на АС-Пазарджик. В последното цитирано решение е казано буквално: „Действително работодателите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции, съгласно разпоредбата на чл.402, ал.2 от КТ. Неоказването на съдействие не би могло да са квалифицира като нарушение по чл.415, ал.2 от КТ, т.е. създаване на противозаконни пречки на контролен орган да осъществява своята служебна дейност. Бездействието да се предоставят исканите документи в определен срок би могло да се квалифицира като нарушение на трудовото законодателство по чл.414, ал.1 от КТ, но същото не е нарушение по особената санкционна норма по чл.415, ал.2 от НК”.

Това е достатъчно да се отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

Налице е обаче и друго основание за отмяна на НП. То се свежда до това, че неоказването на съдействие на контролните органи посредством непредставянето на поискани от тях документи на 07.05.2019г. се е дължало на обективни причини. Те са се изразиил в това, че единственият законов представител на дружеството д-р К.Н.е бил в отпуск поради заболяване в периода 06.05.2019г. – 10.05.2019г., за което по преписката е приложен болничен лист /лист 15 и лист 31 от делото/. Видно от болничния лист е бил определен домашно-амбулаторен режим на лечение на управителя, при което той е бил очевидно в обективна невъзможност да се яви на 07.05.2019г. в дирекцията и да представи исканите документи. В същото време никой законов или подзаконов нормативен акт не го е задължавал да възложи на друго лице представянето на процесните документи. Този болничен лист е бил представен пред наказващия орган и то преди издаването на обжалваното НП, а именно с възражението против съставения акт, което е било направено по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН на 20.05.2019г. /л.23-л.31 от делото/. Незнайно защо обаче, АНО не се е съобразил с наличната обективна невъзможност за представянето на документите и то на инкриминираната дата - 07.05.2019г., а  е пристъпил към издавеното на НП.

         Несъстоятелно е възражението във въззивната жалба, че е допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. с настоящото НП дружеството било наказано в нарушение на принципа „Ne bis in idem” - не два пъти за едно и също нещо.  Това възражение се обосновава с твърдението, че за същото нарушение дружеството било наказано с други две НП, а именно НП № 13-001482/19.06.2019г. и НП № 13-001418/02.05.2019 год., двете издадени от директора на Д „ИТ”-Пазарджик. Видно е от тези две НП, приложени и в настоящата преписка, че с тях е вменено извършването на същото по вид нарушение /чл.402 от КТ/, но на други дати и по повод други призовавания за представяне ан документи, при което не е налице идентичност между нарушенията.

         Независимо от това обаче, по-горе се изложиха достатъчно основания, обуславящи незаконосъобразност на атакуваното НП и налагащи неговата отмяна.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                               Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ  НП 13-001554 от 21.06.2019 год. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на МБАЛ „Е.” ООД, ЕИК ***, със седалище в гр.Пазарджик, представлявано от управителя К.Н.Н., на основание  чл.415 ал.2 от КТ във вр. с чл.402 ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/.

 

  РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: