РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Радомир, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100938 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. Х. К.
против Д. Я. П., с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове:
1) иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 1330,00 лева, представляваща наемна цена за периода от
01.12.2020 г. до 30.06.2021 г. по сключен между страните договор за наем на 01.12.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.10.2021 г. до окончателното изплащане;
2) иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 758,00 лева, представляваща дължими разходи, свързани с
ползването на отдадения под наем, по силата на сключен между страните на 01.12.2020 г.
договор за наем, за периода от 01.12.2020 г. до 30.06.2021 г., в това число: 578,00 лева - за
потребена ел. енергия и 180,00 лева за консумирана вода, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2021 г. до
окончателното изплащане;
3) иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 2912,00 лева, представляваща обезщетение за вредите,
причинени от него през време на ползването на отдадения под наем с договор за наем от
01.12.2020 г. имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.10.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото бил сключен договор за
наем от 01.12.2020 г., по силата на който ищцата Р. К. отдала на ответника Д. П. под наем
1
следния свой собствен недвижим имот, представляващ, апартамент, находящ се в гр. Р.,
построен върху държавна (понастоящем общинска) земя, находящ се в ж. к. „Т.”, кв. 80 по
регулационния план на гр. Р. от 2001 г., в бл. № ., вход „. ", ет. . и представляващ апартамент
№ ., със застроена площ от 65,21 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения,
и при съседи на жилището: от югоизток - двор, от северозапад - двор, от североизток -
стълбище и апартамент № ., от югозапад - апартамент № ., отдолу - апартамент № ., отгоре -
апартамент № 36, ведно с избено помещение № ., с полезна площ от 3,98 кв. м и при съседи
на избеното помещение: от югоизток - коридор, от северозапад - общо помещение, от
североизток - стълбище, от югозапад - коридор и ведно с 2,06% ид. ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.
Сочи, че страните уговорили месечна наемна цена в размер на 190,00 лева, платима в
периода между 20-то и 30-то число на всеки календарен месец за изтеклия месец, но въпреки
постигната уговорка, ответникът не заплащал дължимата наемна цена, като след 30.06.2021
г. напуснал имота, оставяйки го в изключително лошо състояние.
Освен това, ответникът не заплатил и дължими разходи, свързани с ползването на
отдадения под наем имот, а именно потребената вода и ел. енергия за процесния период.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д.
П. да заплати на ищцата Р. К. следните суми: сумата от 1330,00 лева, представляваща
наемна цена за периода от 01.12.2020 г. до 30.06.2021 г. по сключен между страните договор
за наем на 01.12.2020 г. за процесния имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата от 758,00 лева, представляваща дължими разходи, свързани с ползването на
отдадения под наем имот, по силата на сключен между страните на 01.12.2020 г. договор за
наем, за периода от 01.12.2020 г. до 30.06.2021 г., в това число: 578,00 лева - за потребена ел.
енергия и 180,00 лева за консумирана вода, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2021 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 2912,00 лева, представляваща обезщетение за вредите, причинени от
ответника през време на ползването на отдадения под наем с договор за наем от 01.12.2020
г. имот, а именно: счупено голямото огледало в коридора, на стойност 62,00 лева;
унищожени музикална уредба, марка „Сони“, черна на цвят и тонколона, черна на цвят, с
дължина – 25 см и височина – 45 см, на обща стойност 500,00 лева; унищожен китеник за
спалня, бял на цвят, на стойност 200,00 лева; повреден двоен кухненски шкаф, бял на цвят,
на стойност 100,00 лева; повреден единичен кухненски шкаф, бял на цвят, на стойност 50,00
лева; повреден хладилник, марка „Мраз“, на стойност 500,00 лева; повредена врата на
четирикрилен гардероб в спалнята, на стойност 50,00 лева; унищожена врата на спалнята, на
стойност 200,00 лева; унищожен килим с размери 3 м на 4 м, черен, зелен и червен на цвят,
на стойност 300,00 лева; унищожена мокетена пътека за коридора, с размери 4 м на 1,20 м,
жълто-червена на цвят, на стойност 250,00 лева; унищожен мокет в хола, с размери 6 м на 4
м, бежово-кафяв на цвят, на стойност 300,00 лева; скъсани тапети в хола, с размери 6 м на 4
м, сини на цвят, на стойност 100,00 лева; скъсани тапети в спалнята, с размери 3 м на 4 м,
2
жълто - кафяви на цвят, на стойност 100,00 лева; скъсани тапети в кухнята, с размери 3 м на
3 м, жълто-черни и зелени на цвят, на стойност 100,00 лева и счупен железен стол,
тапициран, червен на цвят, на стойност 100,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2021 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощник по
чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване №., том ., рег. № ., дело № . от .г. на
нотариус М. Д., с район на действие – РС – Р. е, че ищцата Р. Х. К. е собственик на описания
в исковата молба недвижим имот, представляващ, апартамент, находящ се в гр. Р., ж. к. „Т.”,
кв. 80 по регулационния план на гр. Р. от 2001 г., в бл. № ., вход „. ", ет. . и представляващ
апартамент № ., със застроена площ от 65,21 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения.
Видно от приложения по делото договор за наем от 12.04.2021 г., сключен между Р.
Х. К. (наемодател) и Д. Я. П. (наемател) е, че наемодателят е предоставил на наемателя под
наем за временно и възмездно ползване за срок от една година, считано от 12.04.2021 г.,
описания в исковата молба недвижим имот, при уговорена наемна цена в размер на 190,00
лева, платима в периода между 20-то и 30-то число на всеки календарен месец за изтеклия
месец.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите А.А. и Й. К., която е дъщеря на ищцата Р. К..
От показанията на свидетеля А. А. се установява, че ответникът е живял под наем в
процесния апартамент и след като се е изнесъл свидетелят е посетил апартамента, при което
е констатирал, че тапетите в спалнята, кухнята и в хола са били скъсани, мокетът е липсвал,
имало е нарязани парчета от килим. Липсвало огледало, вратата на хола била изкъртена и
имало дупка в нея, повреден бил един от кухненските шкафове, както и вратите на
четирикрилния гардероб, липсвала една от вратите на стаите. Липсвала част от секцията в
хола.
Свидетелката Й. К. твърди, че ответникът е живял под наем в процесния апартамент
от началото на 2020 г. до м. юли 2021 г. и след като освободил жилището ищцата
констатирала, че липсвали хладилник, китеник, голямо огледало от коридора, музикална
уредба, килими, мокет, метален стол и мокетена пътека. Секцията в хола била унищожена.
3
Леглата, които били на два етажа, както и кухненските шкафове, също били унищожени.
От заключението на изслушаната и приета съдебно-оценителна експертиза се
установява, че пазарният наем за процесния апартамент за периода от 01.12.2020 г. до
12.04.2021 г. е в размер на 836,00 лева, а за периода от 12.04.2021 г. до 30.06.2021 г. е в
размер на 494,00 лева. Пазарната стойност на унищожените и изчезнали от жилището на
ищцата движими вещи е в общ размер на 1182,00 лева.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени
доказателства, като показанията на свидетелката Й. К. прецени и по реда на чл. 172 ГПК,
като ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно –
оценителна експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност
съдът няма основания да се съмнява.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД:
За да уважи предявения иск, съдът следва да установи, че между страните е налице
валидно наемно правоотношение, възникнало от сключен договор за наем, че наемодателят
е изправна страна по договора и че е налице пълно или частично неизпълнение от наемателя
на задължението му за заплащане на уговорената наемна цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Въз основа на представения от ищеца
договор за наем от 12.04.2021 г. и показанията на разпитаните по делото свидетели съдът
приема, че ищцата и ответникът са били в облигационни наемни правоотношения по повод
отдадения под наем апартамент, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, в периода от 01.12.2020 г. до
30.06.2021 г., при наемно плащане в размер на 190,00 лева.
По делото не се спори между страните, че ползването на имота е било предоставено
на ответника при сключването на договора за наем.
С оглед данните по делото и уговореното между страните в чл. 3, ал. 1 от договора, а
именно, че процесната сума е била платима в периода между 20-то и 30-то число на всеки
календарен месец, за изтеклия месец, съдът намира, че с изтичането на така посочения срок
ответникът е изпаднал автоматично в забава – чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД и дължи
плащане на уговорената наемна цена (решение № 344/20.04.2006 г. по т. д. № 916/2005 г. на
ВКС, ТК, II т. о.).
Доколкото ответникът не твърди, а и не ангажира доказателства, че е заплатил на
ищцата претендираната по процесния договор за наем наемна цена за периода от 01.12.2020
г. до 30.06.2021 г., то искът с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД се явява основателен
и следва да се уважи изцяло.
4
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с
ползването на вещта.
Консумативните разходи за електрическа енергия и вода безспорно са разходи за
ползване на наетия имот. Вземането на наемодателя за тези разноски срещу наемателя
възниква и става изискуемо от датата, на която е възникнало и станало изискуемо вземането
на доставчика на така посочените услуги спрямо наемодателя. За това задължение на
наемателя е без значение дали наемодателят е платил цената на услугите на доставчика или
вземанията на последния са непогасени - наемателят се освобождава от своето вземане като
удовлетвори вземането на другата страна по наемния договор: като заплати консумативните
разходи пряко на наемодателя или на доставчика на тези услуги или погаси това свое
задължение чрез друг погасителен способ.
По делото от страна на ищцата липсват ангажирани доказателства ответникът да е
ползвал в процесния период вода и ел. енергия в отдадения под наем апартамент, поради
което искът с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предвижда, че наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че
те се дължат на причина, за която той не отговаря. От тази разпоредба следва изводът, че
отговорността на наемателя за вреди, които са възникнали по време на ползването на наетия
имот, почива на една презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя, която
презумпция е оборима. Оборването на въведената от законодателя презумпция е в тежест на
наемателя. Поради това, за да може успешно да се реализира отговорността на наемателя,
наемодателят следва да установи следните факти: наличието на наемна връзка, че на вещта,
която е била предмет на договора, са ú причинени вреди в срока на наемния договор, както и
техния размер. Наемодателят не е длъжен нито да навежда, нито да доказва виновното
поведение на наемателя, тъй като такова е въведено с посочената по-горе законова
презумпция.
За да се установи, че на наетия имот са причинени вреди, следва да се направи
съпоставяне между състоянието на имота при сключването, предаването на имота и това
при прекратяването на договора за наем и връщането му. В правната норма на чл. 233, ал. 1,
изр. 4-во ЗЗД е въведена презумпцията, че по време на предаването имотът е бил в добро
състояние. Презумпцията, съдържаща се в чл. 233, ал. 1, изр. последно от ЗЗД, която гласи,
че до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние, е
приложима в случаите, когато липсва приемо-предавателен протокол, какъвто е и
настоящият случай.
5
В конкретния случай, по делото са събрани доказателства, от които се установява, че
при освобождаването на имота от наемателя, са констатирани щети - счупено голямото
огледало в коридора, унищожени музикална уредба, марка „Сони“, и тонколона; унищожен
китеник за спалня; повреден двоен кухненски шкаф; повреден единичен кухненски шкаф;
повреден хладилник, марка „Мраз“; повредена врата на четирикрилен гардероб в спалнята;
унищожена врата на спалнята; унищожен килим; унищожена мокетена пътека за коридора;
унищожен мокет в хола; скъсани тапети в хола; скъсани тапети в спалнята; скъсани тапети в
кухнята и счупен железен стол. Това обстоятелство се установява от показанията на всички
разпитани по делото свидетели. Презумпцията по чл. 233, ал. 1, изр. последно от ЗЗД не е
оборена, поради което съдът приема, че при предаването на имота от наемодателя на
наемателя посочените щети не са били налични. Предвид гореизложените съображения
съдът намира, че искът за поправяне на вреди на наетия апартамент се явява доказан по
основание.
Относно размера на вредите съдът приема, че същият се установява от заключението
по изслушаната съдебно – оценителна експертиза, според което пазарната стойност на
унищожените и изчезнали от жилището на ищцата движими вещи е в общ размер на
1182,00 лева, до която сума искът е основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените разноски съразмерно с уважената част от
исковете. Ищцата доказва направени разноски в общ размер на 1019,58 лева, от които 219,58
лева – внесена държавна такса, 500,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 300,00
лева – депозит за вещо лице, от които ответникът следва да бъде осъден да ù заплати сумата
от 512,24 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Я. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., кв. „М. К.“, бл.., вх. „А“ ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД на Р. Х. К., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „И.“ №. следните суми: сумата от 1330,00 лева (хиляда
триста и тридесет лева), представляваща наемна цена за периода от 01.12.2020 г. до
30.06.2021 г. по сключен между страните договор за наем на 01.12.2020 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. Р., ж. к. „Т.”, бл. № ., вх. „. ", ет. ., ап. № ., със застроена площ от
65,21 кв. м, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.10.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 1182,00 лева
(хиляда сто осемдесет и два лева), представляваща обезщетение за вредите, причинени от
ответника през време на ползването на отдадения под наем с договор за наем от 01.12.2020
г. имот, а именно: счупено голямото огледало в коридора; унищожени музикална уредба,
6
марка „Сони“, черна на цвят и тонколона, черна на цвят, с дължина – 25 см и височина – 45
см; унищожен китеник за спалня, бял на цвят; повреден двоен кухненски шкаф, бял на цвят;
повреден единичен кухненски шкаф, бял на цвят; повреден хладилник, марка „Мраз“;
повредена врата на четирикрилен гардероб в спалнята; унищожена врата на спалнята;
унищожен килим с размери 3 м на 4 м, черен, зелен и червен на цвят; унищожена мокетена
пътека за коридора, с размери 4 м на 1,20 м, жълто - червена на цвят; унищожен мокет в
хола, с размери 6 м на 4 м, бежово-кафяв на цвят; скъсани тапети в хола, с размери 6 м на 4
м, сини на цвят; скъсани тапети в спалнята, с размери 3 м на 4 м, жълто - кафяви на цвят;
скъсани тапети в кухнята, с размери 3 м на 3 м, жълто - черни и зелени на цвят и счупен
железен стол, тапициран, червен на цвят, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2021 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за
разликата между сумата от 1182,00 лева (хиляда сто осемдесет и два лева) до пълния
предявен размер от 2912,00 лева (две хиляди деветстотин и дванадесет лева), като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения Р. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К. ул. „И.“ № .иск с
правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за осъждане на ответника Д. Я. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., кв. „М. К.“, бл., вх. „.“ да заплати сумата от 758,00 лева
(седемстотин петдесет и осем лева), представляваща дължими разходи, свързани с
ползването на отдадения под наем имот, находящ се в гр. Р., ж. к. „Т.”, бл. № ., вх. „. ", ет. .,
ап. № ., със застроена площ от 65,21 кв. м, по силата на сключен между страните на
01.12.2020 г. договор за наем, за периода от 01.12.2020 г. до 30.06.2021 г., в това число:
578,00 лева (петстотин седемдесет и осем лева) - за потребена ел. енергия и 180,00 лева (сто
и осемдесет лева) - за консумирана вода, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2021 г. до окончателното изплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Я. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., кв. „М. К.“, бл. ., вх. „.“ ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „И.“ № . сумата от 512,24 лева
(петстотин и дванадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща направени
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7