Определение по дело №611/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 173
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Красимир Димитров Димитров
Дело: 20215600600611
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 173
гр. ХАСКОВО, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20215600600611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 341 и сл. НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от РП Хасково, ТО Харманли
против определение на РС Харманли от 24.06.2021г., постановено в разпоредително
заседание по н.ох.д.№ 41/2021г., с което съдебното производство е било прекратено и
делото върнато на досъдебната фаза на етап изготвяне на обвинителен акт. Твърди се
незаконосъобразност на съдебния акт и се изразява несъгласие с извода на съда за
необходимост от обосноваване на иначе описаните в обстоятелствената част действия на
всеки един от подсъдимите, като „непристойни и груби“. Иска се отмяна на протестирания
акт.
Писмени възражения от ответниците по частния протест не са постъпили.
Хасковски окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния
протест, материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на внесен
обвинителен акт, с който са предявени обвинения против З.П., Д.П., П.П. и А.И. за
извършени от тях, в съучастие, като съизвършители престъпления по чл. 131, т. 12 вр. чл.
130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за последните трима , а за
първия - З.П. деянието е квалифицирано като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК,
респ. по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 1 от н.з. Съгласно въведеното фактическо обвинение на
инкриминираните дата, месец, година и населено място подс. П. П. псувал св. У., блъснал
към нея пепелник, наплюл я, след което започнал да бие св. М. М., към която побой се
присъединили и останалите подсъдими. Няколко минути по-късно, след като дошлите на
1
място полицаи си тръгнали, подсъдимите се върнали в игралната зала – отправяли към У.
нецензурни думи и хвърляли по нея различни предмети. Подс. А.И. хвърлила към
свидетелката купа с вода, като я ритнала в крака, а след това подсъдимите излезли навън и
повредили лек автомобил, собственост на майката на св. У. При повторното пристигане на
място св. Г. бил посрещнат от подс. З. и П.П.и които му нанесли удари с юмруци, довели до
падане на пострадалия на земята, в който момент към първите двама се присъединили и
двете подсъдими, като всички заедно ритали Г. При тези факти прокурорът е предявил
против всеки един от четиримата подсъдими, посочените по-горе обвинения за извършени в
съвкупност престъпления, като в диспозитива на обвинителния му акт са изброени действия,
неописани в обстоятелствената част, но отнесени към конкретния деец, т.е. към обвинението
на всеки един от подсъдимите за хулиганство са изложени действия за които в
обстоятелствената част обвинението твърди, че са били извършени от друг.
С обжалваното определение състава на РС Харманли с оглед становището на
защитата за допуснати на досъдебната фаза на производството нарушения е приел, че такива
са налице и се заключават в следното: прокурорът не обосновал как и защо описаните в
обвинителния акт действия на подсъдимите се окачествяват като непристойни и изразяват
грубо нарушение на обществения ред; на всеки един от подсъдимите било предявено едно и
също обвинение, без в обстоятелствена му част да са били посочени, като извършени от
всеки един от тях изброените в диспозитива деяния и представителят на обвинението не
индивидуализирал в достатъчна степен мястото на извършване на деянията, доколкото в гр.
Х. имало четири игрални зали. Съдът не е взел отношение по направеното от защитника на
З., Д. и П.П.и възражение касаещо обвинението за причинената по хулиганско подбуди на
изпълняващият задълженията си на охранител св. Г. телесна повреда и изразяващо се в
следното: описание на няколко телесни повреди в обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт, и твърдението на прокурора за причинена една лека телесна повреда,
което довело според защитата ограничаване правото на защита, предвид неяснотата против
какво обвинение подсъдимите да се защитават – причинени няколко или една телесна
повреда.
Протестът е подаден в срок, а разгледан по същество е неоснователен. ОС е на
мнение, че на етап изготвяне на обвинителен акт е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила довело до ограничаване процесуалните правила на подсъдимите,
дължащ се на възприетият от наблюдаващия делото прокурор подход при написването му.
Отдавна в съдебната практика е утвърдено разбирането, че за извършените в съучастие
престъпления е необходимо в обстоятелствената част на обвинителния акт да са описани
прецизно, точно и ясно действията на всеки един от съизвършителите, последователността
на деянията, обусловили квалификацията по чл. 20, ал. 2 НК(общността на умисъла), без в
диспозитива на обвинителния акт за всеки един от извършителите да се посочват действията,
осъществени от друг/други съучастници. В конкретният случай това не само е довело до
излишна и ненужна тромавост на диспозитива, но и до противоречия между двете части на
обвинителния акт, поради което законосъобразно възражението на защитата е прието като
2
основателно.
Не е прав РС да изисква допълнителна конкретизация в аспект – в и пред коя
от четирите игрални зали е станал инцидента, защото в обвинителния акт мястото на
извършване на твърдяните престъпления е достатъчно ясно и точно посочено.
Неоснователно на следващо място се изиска от прокурора да обосновава своето виждане,
защо описаните в обвинителния му акт, извършени от всеки един от подсъдимите действия,
представляват непристойни прояви и изразяват явно неуважение към обществото.
Наблюдаващият делото прокурор коректно е изложил действията на част на подсъдимите,
които според него се квалифицират като хулиганство, а дали тези прояви осъществяват
състав на престъпление, съдът следва да реши с крайния си съдебен акт.
Възражението на защитата, касаещо обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, изразяващо се в описани и в обстоятелствената, и в
диспозитивната част на обвинителния акт няколко увреждания, квалифицирани от
прокурора като причинена на пострадалия една телесна повреда, настоящият състав на ОС
приема за неоснователно. Изброените, макар и ненужно в диспозива на обвинителния акт
множество увреждания са квалифицирани като лека телесна повреда на чл. 130, ал. 2 НК и
обстоятелствеността на прокурора не само не ограничава правото на защита, а напротив -
способства за осъществяването му в пълен обем. Ясно е, че най-тежкото увреждане
предопределя вида и характера на телесната повреда.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260169 от 24.06.2021г., с което
съдебното производство по н.о.х.д.№ 41/2021г. е било прекратено и делото върнато на РП
Хасково, ТО – Харманли.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3