О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 22.07.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесети и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№399 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С.Р.С. чрез пълномощника адв.Д. против Разпореждане №2274 от 12.02.2020г. по
гр.д.№663/2011г. на СлРС, с което е отхвърлено искането на С.С. да й бъде
върната от съда внесената от нея такса в размер на 40лв.
Жалбоподателката
счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочва,
че преди изготвяне на удостоверението по образец, съгл. регламент ЕС 39,
установила, че в същото не се вписват данни за промяна на фамилното име след
прекратяване на брака, за което обстоятелство обаче й е необходимо съдебно
удостоверение, поради което поискала издаване на удостоверение за прекратен
брак, отразяващо това обстоятелство, като платила д.т. в размер на 5лв. Било й
издадено и получено второто удостоверение. Първото такова по регламента не е
издавано от съда, поради което счита, че внесената за него държавна такса, като
недължимо платена, следва да й се върне. Поради това моли съда да отмени
обжалваното разпореждане и да разпореди връщане на държавната такса в размер на
40лв.
От фактическа страна се установява следното:
С Решение №663/18.07.2011г. по
гр.д.№663/2011г. на СлРС е прекратен с развод сключения на 02.04.2004г. в
Германия, Берлин граждански брак между С.Р. Х. и Ф. Х. и е постановено след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име С..
На 03.02.2020г. С.С. чрез
пълномощника адв.Д. подава до СлРС молба, вх.№2444, към която е приложена
квитанция от пос терминално устройство за платена д.т. в размер на 40лв. за
издаване на удостоверение за прекратен брак със заверка за чужбина. С р.з. от
06.02.2020г. районният съдия е изискал представяне на пълномощно на адв.Д.. С
р.з. от 07.02.2020г. районният съдия е разпоредил издаване на документа.
Отбелязване за издаването му няма.
На 07.02.2020г. адв. Д. подава нова
молба, с която моли издаване на удостоверение за прекратен брак на С.С.,
необходимо й за представяне в Германия, с апостил. Представена е квитанция за
платена на пос терминал държавна такса в размер на 5лв. Удостоверение за
прекратен брак, таксувано с д.т. 5лв. е издадено от районен съдия на
07.02.2020г. /един екземпляр е приложен по делото/. Удостоверението е получено
от адв. Д. на 07.02.20202г.
На 07.02.2020г. С.С. чрез адв. Д.
подава до СлРС молба за връщане на платената д.т. в размер на 40лв., поради
отказ от удостоверението по образец, съгл. Регламент 39, каквото не й е
издавано. Представен е втория екземпляр от квитанцията от пос терминал за
платената такса.
С разпореждане №2274/12.02.2020г. по
гр.д.№663/2011г. районния съд е отхвърлил искането на С.С. за връщане на д.т.
от 40лв., като в мотивите си е приел, че услугата е извършена – издадено е
съдебното удостоверение, приложено по делото, макар и неполучено от лицето.
Препис от разпореждането е връчено на молителката на 14.02.2020г.
Частната жалба против това разпореждане е подадена на 21.02.2020г.
Въз основа на нарочно искане от СлОС, от СлРС е
получена справка, според която удостоверение
по образец, съгласно Регламент ЕС 39 не е
издавано на ищцата.
Съдът намира частната жалба
за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Въззивният състав, след подробно запознаване с приложените
към гр.д.№663/2011г. по описа на СлРС молби за издаване на удостоверения от
съда за прекратен брак, подавани от жалбоподателката, както и въз основа на
нарочната справка от СлРС по искане на въззивния състав, констатира, че
поисканото с молба от 03.02.2020г. удостоверение по образец по Регламент ЕС 39
не е издадено на молителката С.. За това удостоверение същата е платила
държавна такса в размер на 40лв. С оглед неиздаване на удостоверението, т.е.
неосъществяване на услугата, за която е платена съответната държавна такса, то
последната става недължимо платена и следва на основание чл.4б от ЗДТ да бъде
върната на молителката.
Следва да се отбележи, че при отказа си, районният съд
се е заблудил, тъй като в кориците на делото е приложен екземпляр от
удостоверение за прекратен брак, таксувано с д.т. в размер на 5лв., издадено по
последваща молба от 07.02.2020г. на молителката и получено от пълномощника й.
както бе установено удостоверението по регламент ЕС 39, за което дължимата д.т.
от 40лв. е внесена, не е издавано от съда.
С оглед изложеното съдът намира, че като е постановил
обжалваното разпореждане, с което е отказал връщане на недължимо платената
държавна такса, районният съд е постановил неправилен акт, който следва да се
отмени, като делото се върне на СлРС за връщане на недължимо платената държавна
такса в размер на 40лв. по смтка на СлРС.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №2274 от 12.02.2020г., постановено по гр.д.№663/2011г. по
описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено
искането на С.С. да й бъде върната от съда внесената от нея такса в размер на
40лв. /заплатена чрез пос терминал в СлРС на 06.02.2020г./, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА гр.д.№663/2011г. по описа на СлРС на Сливенски районен съд с указание за
ВРЪЩАНЕ на С.Р.С. с ЕГН ********** на недължимо платената
държавна такса в размер на 40лв., заплатена чрез пос терминал в
СлРС на 06.02.2020г.
по представени квитанции с молби вх.№2444/03.02.2020г. и вх.№2936/07.02.2020г.
по вх. Регистър на СлРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.