Р Е
Ш Е Н И Е
№1
гр. Габрово, 19.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито
съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура
Габрово ЖЕНИ ШИКОВА, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ к. а. н. д. №
187 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.И.М. *** против решение № 26 от 27.10.2022 г. по АНД
№67/2022 г. на Районен съд – Дряново, с което е потвърдено наказателно
постановление № **********/21.12.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с
което за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, вр. чл. 29, ал. 1
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано. Посочва се, че в мотивите на решението
съдът е посочил, че жалбата по същество е основателна, но въпреки това е приел,
че по отношение на жалбоподателя следва да бъде реализирана административно
наказателна отговорност. Изтъква се, че от показанията на разпитаните свидетели
се установило, че при започване на сечта е имало поставена табела — формат А4,
с което жалбоподателят е изпълнил нормативното си задължение. Липсата на
обозначителна табела по време на проверката не влече след себе си задължителна
виновна пасивност по време на сечта в имота. Подчертава, че няма изрично
изискване относно материала, от който да бъде изработена табелата, както и
начина й на поставяне. В този казус е възможно да е била засегната и съборена
на земята от повалено при сечта съседно дърво. Не може да се очаква и
законодателят не изисква лицето, имащо задължение за поставяне на табелата, да
осигури 24 часово ежедневно наблюдение, при все че се касае за съвсем малко
количество добив и самото сечище е около 5-6 дка земя. Съдът преди
постановяване на своето решение е следвало да съпостави противоречащите си
показания на двете групи свидетели, още повече, че жалбоподателят не е
присъствал по време на проверката. Заявява, че в случая не се касае за
изначално виновно поведение от негова страна, а предвид липсата на вредни
последици и данни за извършени от мен административни нарушения по Закона за
горите, съдът можел да приеме, че в случаят се касае за маловажност и следвало
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател, адвокат Х. И.,
поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното решение по изложените
съображения.
Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Ж.К.,
представя отговор на касационната жалба, в който изразява становище за
правилност и законосъобразност на решението на РС Дряново, поради което се
прави искане за оставянето му в сила. В с.з. представител на ответника не се
явява, като е представено писмено становище, в което се поддържа депозирания отговор.
Прокурорът изразява заключение за неоснователност на
жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и
приети нови доказателства.
Административен съд Габрово, като съобрази наведените
доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Изтъкнатото от
жалбоподателя противоречие в мотивите на решението е несъществено, като от тях
по несъмнен начин се установява действителната воля на съда.
За да постанови обжалваното решение РС Дряново е приел за
установено от фактическа страна, че жалбоподателят е лесовъд на
частна практика, в което му качество и като представител на “*** ” ЕООД му било
издадено позволително за сеч № 0617387 от 24.06.2021 г. за добив на дървесина в
отдел № 223, подотдел а2, имот с кадастрален № 32319.125.1, в землището на с. Игнатовци, общ. Дряново, частна
горска територия, със срок за провеждане на сечта от 27.06.2021 г. до
30.12.2021 г.
На 29.06.2021 г. свидетелите С. Х. и Т. Г., горски инспектори в РДГ - В. Търново, извършили
проверка в имота, за който било издадено цитираното позволително за сеч.
Установили, че в началото на обекта сечта вече е започнала, но по време на
самата проверка в имота нямало хора, които да извършват добив на дървесина. При
обход на сечището проверяващите не видели поставена обозначителна табела по
образец по чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. Свидетелят Г. се свързал по телефона с жалбоподателя, който обяснил, че табелата била поставена на дърво в
началото на имота, но било възможно да била засегната и съборена при поваляне
на съседно, маркирано за сеч дърво. Свидетелят огледал посочено от жалбоподателя място, но не забелязали видима табела. На земята имало клони и
повалени дървета.
За установените при проверката обстоятелства, в деня
на извършването й св. Христов съставил констативен протокол, серия В, № 008007,
в който отразил гореописаните обстоятелства. Копие от протокола било връчено на жалбоподателя на 01.09.2021 г., видно от
приложената разписка.
На 11.09.2021 г. в гр. Дряново св. С. Х., в присъствието на св. Т.Г. и жалбоподателя, съставил против последния акт за
установяване на
административно нарушение
бл. № 006946 - за това, че на 29.06.2021 г. не изпълнявал задълженията си за
поставяне на обозначителна табела по образец в имот № 32319.125.1, в отдел 223,
подотдел а2, в землището на с. Игнатовци, общ. Дряново, частна горска
територия, в който се извършвал добив на дървесина по позволително за сеч №
0617387 от 24.06.2021 г., с което нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с
чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателя без възражения. Въз
основа на така съставения акт и писмените доказателства събрани в
административнонаказателното производство Директорът на РДГ - Велико Търново е
издал обжалваното НП № ********** от
21.12.2021 г. В него е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка,
като е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, за което му наложил
административно наказание глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 275, ал.
1, т. 2 от ЗГ.
По делото е представена заповед №
РД-49-199/16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните, оправомощаваща
директорите на регионалните дирекции по горите да издават наказателни
постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му ЗЛОД,
ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.
От показанията на св. М. К., кметски
наместник на с. Игнатовци, се установява, че познава обекта, на който е
извършена проверката. Същият е обяснил, че е посетил мястото на сечта и
предупредил човека, който сечал дърветата, да почисти пътя от паднали клони. Пред
първоинстанционният съд свидетелят е обяснил, че в този ден е забелязал на
дърво до пейка в южната част на гората закачени един под друг два листа формат
А4. Видял, че на единият лист пишело „Внимание, извършва се сеч“. Дървото с табелите било на три - четири метра от пътя.
Свидетелят С. С.е заявил пред съда, че жалбоподателят го наел да сече
дърва в имот между с. Игнатовци и с. Българени. Преди започване на
сечта поставил табели, получени от М.М.. На едната пишело „Внимание, извършва се сеч“, а на другата - номера на имота, лесовъда и фирмата, която изпълнявала сечта. Свидетелят
поставил табелите на дърво, като не си спомня по какъв начин ги прикрепил. След
това не може да каже какво е станало с тези табели. Свидетелят е потвърди, че
кметският наместник на селото е дошъл и го предупредил да почиства пътя от
паднали клони.
Позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
въззивният съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от
компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите
реквизити. Приел е, че в акта и в наказателното постановление ясно са посочени
мястото и датата на нарушението, както и всички съставомерни признаци.
По същество
съдът е приел, че в качеството си на лесовъд на частна практика, на чието име
било издадено процесното позволително за сеч, жалбоподателят се явява субект на
вмененото му във вина административно нарушение. При извършената от страна на
контролните органи проверка на 29.06.2021 г., същите не са открили поставени
обозначителни табели в проверявания имот, които следва да се намират там от
времето преди започване на сечта до подписване на констативния протокол за
освидетелстване на сечището и отстраняване на предписанията, дадени с него.
Съдът е обсъдил значението на свидетелските показания, съгласно които
обозначителна табела е била поставена от св. С. и е била налична в имота на
28.06.2021 г., когато е започнала сечта. Приел е, че задължение на
жалбоподателя е било както поставянето на въпросните табели, така и контрола
дали същите са налични до момента, в който следва да бъдат премахнати - при
подписване на констативния протокол за освидетелстване на сечището и
отстраняване на предписанията, дадени с него. Въз основа на това е счел, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и несъмнен
начин се установява, че това на жалбоподателя задължение не е било изпълнено и същият
е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение.
Настоящата инстанция споделя изводите на РС Дряново
относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да
съставляват самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е протекло
при спазване на законовите изисквания. АУАН е съставен в присъствието на
адресата и му е връчен лично,
като същият е могъл да вземе участие и при извършената
проверка - уведомен е за нея по телефон от св. Г.. Безспорно е установена
компетентността на ответника като административно-наказващ орган, чрез представената по делото заповед № РД-49-199/16.09.2011г. на министъра на
земеделието и храните. Процесните АУАН и НП са издадени преди изтичане на сроковете
по чл. 34 ЗАНН, като АУАН е издаден на 11.09.2021 г., а НП - на 21.12.2021 г.
Настоящият съдебен състав не
споделя обаче направените от районния съд изводи по отношение съставомерността на деянието, за
което на жалбоподателя е наложено административно наказание. Същото е описано
по идентичен начин в процесните АУАН и НП, в които е посочено, че на 29.06.2021
г. М.М., в качеството му на лесовъд на частна практика, не изпълнява
задълженията си за поставяне на обозначителна табела по образец в подробно
описания по-горе имот, в който се извършвал добив на дървесина по позволително за сеч № 0617387 от 24.06.2021 г., със срок за провеждане на
сечта от 27.06.2021 г. до 30.12.2021 г.
Не е спорно, а се установява и от приложения по делото констативен
протокол, серия В, № 008007 от 29.06.2021 г., от показанията на извършилите проверката служители на РДГ В.
Търново, а и от представения от ответника пред първата съдебна инстанция опис
на превозни билети, че към момента на извършването й сечта в проверявания отдел
е започнала. Безспорно е и, че
процесният имот, в който е осъществявана сечта представлява горска територия.
Поради това и съгласно посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл. 29 ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, то жалбоподателят – за който не е спорно, че в качеството
си на лесовъд на частна практика е лице по чл. 108 ал. 2 от ЗГ - е следвало да
постави табели за обозначаването на имота като такава горска територия, в която
се провежда добив на дървесина.
Съдът намира, че не са относими към предмета на делото правилните по
същество аргументи на ответната страна и свързаните с тях писмени
доказателства, касаещи задължението на лицата по чл. 108 ал. 2 от ЗГ да
поставят повече от една обозначителна табела. С разглеждането наказателно
постановление обаче на жалбоподателя е вменено извършване на административно
нарушение, състоящо се в непоставяне на една табела в деня на извършената
проверка, а не на всички задължителни табели в момента преди започване на сечта,
като в акта и в наказателното постановление не се съдържа конкретизация относно
мястото, където е следвало да бъде поставена липсващата обозначителна табела,
за бъде изследван този въпрос в процедурата по съдебно обжалване.
На следващо място съдът взема предвид, че наложеното административно
наказание е за административно нарушение, което може да бъде осъществено
единствено чрез бездействие, поради което е необходимо най-напред да се
изследва нормативно дължимото поведение
на жалбоподателя. А съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. задължението за поставяне на обозначителни табели в горска
територия, където се провежда сеч, възниква за лицата по чл. 108 ал. 2 преди
започване на сечта. Следователно, за да установят дали лесовъдът на частна
практика е изпълнил задължението си по чл. 29 ал. 1 от наредбата, проверяващите
и административно-наказващите органи са длъжни да съберат данни за наличието на
такива табели към момента преди започване на сечта.
В разглеждания случай това не е сторено, като от съдържанието на издадените
АУАН и НП се установява, че проверяващите служители, а впоследствие и
директорът на РДГ са приели за дата на извършване на нарушението датата на
проверката. След като обаче към тази дата сечта вече е започнала, то очевидно
неизпълнението на задължението от лесовъда М. отстои напред във времето и като
дата на извършване на нарушението следва да се посочи датата, предхождаща тази
на започване на сечта. В случай, че се установи, че табели не са били поставени
от момента преди започване на сечта до момента на проверката, този период
следва да бъде посочен в АУАН и НП.
Жалбоподателят обаче твърди, че към определения в цитираната наредба момент
той е изпълнил задължението си за поставяне на обозначителна табела и това свое
твърдение е навел още в момента на извършване на проверката, видно от
показанията на разпитаните свидетели. При това положение същите е следвало да
съберат данни, опровергаващи или подкрепящи това негово твърдение, а ако са установили,
че то не отговаря на истината – да отразят този свой извод в акта за
установяване на административно нарушение, като изрично посочат, че от датата,
в която е трябвало да бъде поставена обозначителна табела до датата на
извършване на проверката, на обекта не е имало поставена такава.
В случая показанията на разпитаните от РС Дряново свидетели К. и С. за
наличие на обозначителна табела не се опровергават от показанията на
проверяващият екип, тъй като свидетелите Х. и Г. потвърждават единствено
възприетата от тях липса на табели в деня на проверката.
Установяване наличието на една или повече обозначителни табели, поставени
от лице по чл. 108 ал. 2 от ЗГ преди започване на сечта, но липсващи по една
или друга причина в по-късен момент, води до извод за липса на елементите от
обективния и субективния състав на административното нарушение по чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ, тъй като не може да се говори за неизпълнение на задължението по
чл. 29 ал. 1 от цитираната наредба в указания от чл. 29 ал. 2 на същата времеви
период. При наличието на първоначално поставена табела следва да се докаже по
несъмнен начин, че лесовъдът на частна практика е знаел за нейното последващо
премахване и унищожаване, което е в тежест на административно-наказващият
орган. В случай, че тази хипотеза не е налице, проверяващите служители могат да
уведомят задължения за поставяне на обозначителни табели субект за
констатираните от тях обстоятелства и да му разпоредят да възстанови същите, на
осн. чл. 197 т. 6 от Закона за горите. След извършване на тези действия и ако
се установи, че задълженият субект не е изпълнил издаденото му разпореждане, ще
възникнат основания за санкционирането му по административнонаказателен ред.
Неотносими към изпълнителното деяние са аргументите относно задължението на
жалбоподателя да следи и упражнява постоянен контрол върху наличието на
табелите в процесната горска територия, тъй като тези действия не са част от
състава на вменененото с обжалваното НП административно нарушение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че районният съд е следвало да
констатира недоказаността по отношение на обективния и субективния елемент на
претендираното наказуемо деяние и да отмени наказателното постановление,
издадено от Директора на РДГ Велико Търново. Затова следва да се приеме, че е
налице визираното в чл. 348, ал. 2, пр. 1-во от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН
основание за отмяна на решението на РС Дряново, а именно – неправилно
приложение на закона. Налице са основанията за прилагане на разпоредбата
на чл. 222, ал. 1 от АПК и решаване на делото по същество, при което
обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо
него – да бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателно постановление № **********/21.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция по
горите - Велико Търново.
При този изход на делото основателна се явява претенцията
на жалбоподателя, изразена чрез неговия процесуален представител, за присъждане
на направените по делото разноски пред настоящата
съдебна инстанция в размер на 250 лева – възнаграждение за адвокат, доказано
чрез представения договор за правна защита и съдействие на л. 29 /гръб/. Същите
следва да бъдат понесени от ответния административен орган - РДГ В. Търново.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с
чл. 222 ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 26 от 27.10.2022 г.,
постановено по АНД №67/2022 г. по описа на Районен съд – Дряново и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
**********/21.12.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по
горите - Велико Търново, с което на М.И.М., ЕГН:**********,
с адрес ***, лесовъд на частна практика, на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от
ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, вр.
чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО
ГОРИТЕ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати
на М.И.М., ЕГН:**********, с адрес ***, направените разноски по делото в размер
на 250,00 /двеста и петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галин Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Диян Атанасов/
2.
/Емилия Кирова- Тодорова/