МОТИВИ: Подсъдимите С.С.Р., ЕГН **********, К.А.К.,
ЕГН ********** и В.Т.К., ЕГН **********
са предадени на съд за престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, затова че на
06.10.2017 г. около 21.50 часа на улица „ Начална” № 33 в гр. ***, в съучастие
като съизвършители умишлено умъртвили К. В.К., ЕГН **********, б.ж. на гр. ***.
В съдебно
заседание бе предявени и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес
граждански искове от В.К.Т. и К.В.В. за сумата от по 120000 лева неимуществени
вреди, от Р.К.Р., като майка и законна представителка на Г. К. В. и Р. К. В. за
сумата от по 200 000 лева неимеществени вреди и от Р.К.Р. за сумата от
150 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.10.2017
г. и същите бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинители в
процеса.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е
внесено с обвинителния акт по чл. 115 от НК, при условията на съучастие. Излага
подробни съображения относно установената по делото фактическа обстановка. По отношение на факта за съучастие от страна на подсъдимите и
допринасянето на всеки един от тях за настъпилия общественоопасен резултат –
смъртта на К. К. - изтъква, че по време на съдебното следствие по безспорен
начин е било установено, че по време на местопроизшествието и тримата подсъдими
са били на мястото, където е станал побоя и тримата са нанасяли удари по тялото
на пострадалия. Счита, че приложените към делото веществени доказателства по
принцип представляват годни средства за причиняване на травматични увреждания
от такъв характер, който водят до смъртоносен изход на лицето. Намира, че
именно действията и на тримата подсъдими
обуславят общност на умисъл за крайния резултат и няма причина никой от
тях да не осъзнава, че когато се удря
едно лице в областта на главата и съответно то пада на земята и се
продължава с нанасяне на удари с летва, да не се съзнава, че това може да
доведе до фатален изход. С оглед на това счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, които се намират в досъдебното производство
може да се направи един обоснован извод, че престъплението за което е внесен
обвинителния акт по отношение на тримата подсъдими е доказано по несъмнен и
безспорен начин. Намира, че най-тежко
наказание следва да се наложи на подсъдимия В.К., с оглед на конкретните негови
действия , което следва да бъде над средния размер, граничещ към
максималния. По отношение на другите
двама подсъдими счита, че на същите следва да им бъде наложено наказание над
предвидения от закона минимум от десет години, с отчитане на конкретните
обстоятелства, като размерът следва да бъде над средния за предвиденото за това
престъпление.
Процесуалният
представител на гражданските ищци и частни обвинители в процеса счита, че по
делото са събрани доказателства, които установяват, че подсъдимите са причинили
смъртта на К. К.. Подкрепя казаното от представителя на обвинението. Същият
прави подробен анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че ключът, с
който е нанесен удара отговаря много точно на травмата като резултат от удара, тъй като повърхността
му не е голяма. Намира, че практиката на
ВКС е постоянна относно
съизвършителството. Сочи, че когато трима души бият един, ритат го
паднал на земята, бият го с летви, единият го бие с ключ в главата, те
съзнават, предвиждат и искат или допускат настъпването на вредните последици.
Пълномощникът на гражданските ищци Г.К. в съдебно заседание сочи, че подсъдимите
„трябва да си вземат наказанието”, тъй като това са „много опасни хора” за тях.
Гражданската
ищца и частен обвинител в процеса К.В. моли съда за справедливост.
Гражданският
ищец и частен обвинител В.Т. поддържа казаното от В..
Защитникът
на подсъдимия К.К. в съдебно заседание
излага подробни съображения. Намира, че основният въпрос от значение за
решаване на всяко наказателно дело със смъртен резултата е причината за смъртта
и отговорността на подсъдимите лица. Счита, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин е било установено, че подзащитният му К.К.
никога и при никакви обстоятелства не е удрял в областта на главата пострадалия
К. К.. Излага, че от всички събрани по делото доказателства е видно, че когато
е започнал инцидента между починалия К. К. и В.К. и С.Р., К.К. не е бил там.
Счита, че последният, отивайки към
падналия на земята К., който вече е бил
със счупен череп, изпаднал в безсъзнание, е подгонил свидетеля В. и е спиран от
жена си и дъщеря си, е нанесъл един, единствен удар с голяма сила , но по
земята. Сочи, че никъде не се вижда и никой не е виждал К.К. да удря К. К..
Намира, че по делото няма доказателства – обективна находка, която да сочи, че
подзащитният му е причинили дори лека телесна повреда на починалия. Излага, че
по делото се е установило, че в лоши отношения с последния е бил подсъдимия В.К..
Не приема твърденията на В.К., че подсъдимият К.К. е ударил починалия с
приложения към делото като веществено доказателство – крак от маса, тъй като
няма биологични следи по този крак. С оглед на всичко изложеното моли
настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитният
му за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Защитникът
на подсъдимия В.К. в съдебно заседание сочи, че в производството следва да бъде
установено действително ли подзащитният му е осъществил състава на
престъплението, за което е привлечен като обвиняем, както от обективна, така и
от субективна страна. Приема за безспорно установено от доказателствата по
делото, че пострадалия К. К. е бил употребил известно количество алкохол и в
момента, в който са се движели с лекия автомобил покрай дома на свидетеля К.К.
е демонстрирал поведение, изразяващо се в подвиквания, обиди, дори заплахи и
закани. Същите са били възприети от
подсъдимия С.Р.. Сочи, че подзащитният му, възприемайки заплахите и
заканите се е отправил към автомобила, в който се е намирал К., чул е отново
отправените от негова страна закани, факта ,че същият държи предмет в ръката си
/впоследствие установена бирена бутилка/ и в съзнанието му е възникнала уплаха и силен
стрес. Излага, че поради обстоятелството, че и преди това К. му е нанесъл
побой, В.К. му нанася един или два удара с юмрук. Изтъква, че от видеозаписа по
безспорен начин се установява, че неговия подзащитен след това преустановява
каквито и да било действия спрямо пострадалия. Последният излиза от лекия
автомобил агресивно, държейки стъклена бутилка в ръка и започва да удря с нея
подсъдимият В.К.. Оспорва твърдяното от свидетелите, че подзащитният му в този
момент е бръкнал в джоба си, извадил е ключ и е нанесъл удар с него, тъй като
това би било видно от съответните кадри на видеозаписа. Намира, че в резултат от
настъпилата суматоха в задната част на автомобила пострадалият К. е паднал, а
не от нанесем му удар. Счита, че констатираното от съдебно-медицинската
експертиза нараняване в лявата част на главата на пострадалия би могло да е
причинено от нанасянето на удар с бухалката, с шипове. Счита, че по делото не е
изяснен момента и с какъв предмет е
причинена посочената по-горе травма. По изложените съображения приема, че
обвинението по отношение на В.К. по смисъла на чл. 115 от НК не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, въз основа на събраните по делото доказателства,
поради което същият следва да бъде признат за невиновен.
Служебно
назначения защитник на подсъдимия С.Р. в съдебно заседание моли настоящата инстанция да произнесе
оправдателна присъда по отношение на подзащитният му. Приема фактическата
обстановка за безспорна до момента на спирането на лекия автомобил и
присъствието на Р. в дома на подсъдимия К.К.. Счита, че обвинението и
фактическата обстановка се гради на абсолютно
несигурни гласни доказателства на непълнолетните племенници на
пострадалия К. – Д. и В. К.. Излага, че от изгледания видоеозапис безспорно се
установява, че Р. получава удар с бутилка от К. К. , който го е възприел като
нападател и дотук приключва връзката му
с това стълкновение. Сочи, че подзащитният му няма мотив за извършване на
престъплението, тъй като той е бил в приятелски отношения с пострадалия. По
изложените съображения моли настоящата инстанция да оправдае С.Р. и да отхвърли
предявените граждански искове за неимуществени вреди.
Подсъдимият К.К.
моли за оправдателна присъда. Сочи, че не е посягал и не е удрял в главата
пострадалия К..
Подсъдимият В.К.
в съдебно заседание сочи, че много съжалява за „момчето”, не е искал да става
така, не си е помислял, че ще стане.
Подсъдимият С.Р.
в съдебно заседание посочва, че не е виновен за пострадалия К. и иска да бъде
оправдан.
От събраните
по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели Д.В., В.В., Т.А.,
К.З., С.В., Т.Н., М.В., В.С., А.С., Р.Ч., Р.Р., В.Т., К.В., Н.К., К.И., Ф.А., П.К.,
Т.К., Л.К., Д.В., заключението на вещите
лица по назначените съдебни експертизи – д-р Г., Т., Й., П., доцент д-р Л., дм,
д-р Д. и д-р Г., С., П., съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.К.
живеел в гр. ***, заедно със семейството си.
Подсъдимият В.К.,
също живеел в гр. ***, заедно с родителите си. Подсъдимият К.К. му бил чичо.
Подсъдимият С.Р.,
също живеел в гр. ***, заедно с родителите си.
Тримата се
познавали и били в добри отношения, като
били роднини помежду си.
Пострадалият
К. К. също живеел в гр. *** заедно със семейството си на улица ***. Работел в
гр. София и за почивните си дни се връщал в гр. ***.
Отношенията
между пострадалия К. и подсъдимите К.К. и С.Р. били добри.
Отношенията
между пострадалия К. и подсъдимия В.Р. били влошени, поради факта, че преди
около половин година последния бил
ударен от пострадалия, тъй като бил ударил брат му.
През лятото
на 2017 г.
подсъдимият К.К. си купил къща в с. ****.
На същата
дата в гр. *** си бил пристигнал и пострадалия К. К..
На
06.10.2017 г. след обяд, подсъдимият К.К. решил да се почерпи за закупената от него къща с
продавача. След, като последния си
заминал, покрай дома му минал с кон и
каруца подсъдимият В.К.. К.К. поканил и него да се почерпят. В.К. дал на сина
на подсъдимият К.К. да закара каруцата с коня у тях и седнал при него на
терасата на дома му. След това подсъдимият К.К. пратил сина си до дома на
подсъдимия С.Р. да го извика, за да почерпи и него. Последния се отзовал на
поканата и отишъл и седнал при тях. Впоследствие при тях дошли свидетелят Л.К.
и свидетелят П.К., с прякор „Шаката”. Всички пиели бира.
На същата дата, вечерта, пострадалият К.
К. се намирал в дома си, като преди това с брат си Г.К. се черпили с бира в
едно от заведенията на гр. ***. Около 21.30 часа той, както и племенниците му – свидетелите Д.В. и В.В.
тръгнали на рожден ден с лек автомобил „Опел Астра”, управляван от свидетелят Д.В..
До него на предната седалка бил седнал пострадалия К. К., а свидетелят В.В. бил
седнал отзад. Решили да извикат и братовчед
си „Теди”, който живеел в гр. ***, улица ***.
Движейки се по посочената улица и достигайки до дома на „Теди”,
свидетеля Д.В. спрял лекия автомобил, слязъл от него и отишъл до дома му, като влязъл
вътре. Там била свидетелката Т.А..
В същото време, подсъдимият В.К., който
както бе
посочено по-горе, се намирал на терасата на дома на
подсъдимия К.К., видял движещия се лек автомобил „Опел Астра” и възприел
седналия до шофьора пострадал К. К., както и обстоятелството, че същия спрял
пред дома на свидетелката Т.А.. Слязъл от терасата на улицата и се отправил към
лекия автомобил. Когато стигнал до автомобила, от терасата слязъл и подсъдимия Р.
и тръгнал след него. Достигайки до предна дясна врата на лекия автомобил,
подсъдимият В.К. се навел и през отворения прозорец нанесъл три удара в областта на главата и тялото на пострадалия
К.. В резултат на това последния отворил врата на лекия автомобил, слязъл от
него и с намиращата се в ръката му бутилка ударил подсъдимия В.К.. В този момент подсъдимият Р. стигнал до тях. Последвала
размяна на удари между пострадалия К. от една страна и подсъдимите В.К. и С.Р. от друга с юмруци. Тримата в резултат на
разменените удари се преместили в задната част на автомобила. В този момент
свидетеля В.В. слязъл от задната дясна врата и нанесъл удар на подсъдимия С.Р.,
след което се върнал обратно в лекия автомобил. В този момент двамата подсъдими
В.К. и С.Р. и пострадалия К., се намирали зад лекия автомобил, като последния
се бил навел леко. В този момент подсъдимият В.К. нанесъл силен удар в областта
на лявото слепоочие на пострадалия К. с предмет с ограничена повърхност, при
който същия паднал на земята зад лекия автомобил, с глава насочена към дома на свидетелката Т.А.
и крака към дома на подсъдимия К.К. и започнал да хърка. В този момент подсъдимия
К.К. излязъл от пространството, което се намирало между неговия дом и съседите.
Същият бил употребил алкохол. Една от дъщерите му започнала да вика „умирам”,
„умирам”, което накарало подсъдимия К. да вземе крак от маса /веществено
доказателство обект № 1, приложен към делото/ и да се отправи към мястото
където бил паднал пострадалия К. К.. Свидетелките В.В. негова съпруга и А.С.,
негова дъщеря, се опитали да го спрат, но не успели. Подсъдимият К.К. първоначално
подгонил свидетеля В.К., като освен дървения кол, в един момент извадили нож. Не могъл да стигне свидетеля, поради което се
насочил към намиращия се на земята К. К.. Стигнал до него от страна на главата
му и замахнал с крака като му нанесъл удар в областта на крака. От своя страна
подсъдимия В.К. с летви, които били облегнати на къщата на подсъдимия К.К.,
нанесъл няколко удара в областта на краката и торса на пострадалия К. К.. В този момент на терасата на дома си излязла
свидетелката К.З., която впоследствие предала по досъдебното производство
видеозаписа, приложен към делото. Същата възприела удар нанесен от подсъдимия К.К.
спрямо пострадалия К. К.. Освен посочените по-горе свидетели на
местопроизшествието бил и свидетеля П.К.. След нанасянето на ударите от страна
на подсъдимия В.К., тримата подсъдими се отдръпнали от мястото. Свидетелят Д.К.
отишъл до намиращ се на близо дом на лице с име „Жулиен”, като знаел, че там на
рожден ден били свидетелите, братята С. и М. В., също негови роднини. Той извикал и когато свидетелят М.В. излязъл, му
обяснил, че са „пребили чичо му К.”. Отивайки на местопроизшествието свидетелят
видял, че пострадалия К. К. бил паднал и лежал на дясната си страна, като по
лицето и главата отзад имал кръв. Свидетелят М.В., с помощта на свидетелите Д.К.,
К.И. и Ф.А., натоварили пострадалия К. К. в лекия автомобил „Опел Астра” и го откарали в
Центъра за спешна медицинска помощ. По пътя пострадалия К. К. издавал хрипове.
Няколко минути след приемането на пострадалия им било съобщено, че К. К. е
починал – „вие го докарахте мъртъв, нямаше пулс, нямаше нищо.
От заключението на вещите лица по
тройната съдебно-медицинска експертиза, допусната от съда и изслушана в съдебно
заседание, на която дава вяра, безспорно
се установява, че причина за настъпването на смъртта на К. К. е несъвместимата
с живота черепно- мозъчна травма – проникващо нараняване в черепната кухина
вляво слепоочно, излив на кръв под твърдите и меките мозъчни обвивки –
субдурален и субархноидален хематом и мозъчни контузии. Непосредствена причина
за смъртта на К. е спиране на сърдечната дейност и преустановяване на дишането,
следствие на потискане на центровете на дишането и сърдечната дейност от
компресията им от посочения по- горе хематом, мозъчните контузии и развилия се
мозъчен оток. При изследване на трупа на К. е било установено проникващо
нараняване в черепната кухина – овално счупване на черепа с надлежаща разкъсно
– контузна рана, морфологията на която се доближава до прободна такава,
кръвонасядане на меките черепни обвивки, разкъсно-контузна рана на горната
устна на устата, кръгловата контузна рана на гърба в областта на дясната
лопатка, кръвонасядане в областта на левия хълбок. Относно механизма на
причиняване на посочените по-горе увреждания се установява, че раните на
горната устна на устата, в лявото
слепоочие със счупването на черепа, възможно и раната на гърба, са резултат от
отделни удари с предмет с ограничена действаща повърхност. Раната на горната
устна е резултат на удари или удари с ръка. Освен това от заключението на
вещите лица безспорно се установява, че причината за смъртта на К., както бе
посочено по-горе е черепно мозъчната
травма, която причинена по два механизма – проникващо нараняване и падане от
собствен ръст, като първото е довело до второто. Контузиите по основата на
мозъка са получени по механизма на „противоудар” – травма с ускорение с удар на
тилната част на главата в повърхността, при което основните контузии се
причиняват на отдалеченост – по предната повърхност на челните дялове и по
основата на слепоочието. При тези контузии се развиват и кръвоизливи между
мозъчните обвивки, като под меките обвивки тесе разливат по конвекситета на
мозъка. Субдуралният кръвоизлив /между меки и твърда мозъчни обвивки/ се
свързва с проникващо нараняване/заключението въпрос № 11 от тройната съдебно
медицинска експертиза/.
От така установената фактическа
обстановка настоящата
инстанция приема, че подсъдимият В.К. е осъществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 115 от НК, като на 06.10.2017 г. около 21.50 часа на улица *** в гр. ***, умишлено
умъртвил К. В.К., ЕГН **********, б.ж. на гр. ***. От обективна страна
подсъдимият К. е осъществил изпълнителното деяние, като с предмет, с ограничена
действаща повърхност и удължена форма е нанесъл удар в лявото слепоочие на
пострадалия К. К., в резултат на което същия е получил описаното по-горе
проникващо нараняване в черепната кухина вляво слепоочно в средната лява
черепна ямка. Вследствие на това пострадалия К. К. е паднал със силен
инерционен удар на главата върху повърхността, което е довело до получаване на
уврежданията, посочени по-горе. Доказателствата
в тази насока са показанията на преките очевидци Д.К. /л. 211 от съдебното
производство/, В.К. /л. 213 от съдебното производство/, Т. Александров/л. 216
от съдебното производство/, заключението на вещото лице Й. по изготвената и
изслушана в съдебно заседание видео –техническа експертиза и допусната такава в
съдебно заседание относно действията на
подсъдимият В.К. / л. 368 – л. 405, том 2/, както и заключението на
вещите лица по допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза. Тези
доказателства подкрепят и напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия
Веселени К., дадени в присъствието на защитник в досъдебното производство - л. 105
– л. 106 и приобщени по съответния ред в
съдебно заседание, на които съдът дава вяра. С оглед на това съдът дава вяра на
показанията на тези свидетели, дадени в съдебното производство относно
описаната по-горе фактическа обстановка. Относно средството, с което
подсъдимият В.К. е нанесъл удар в областта на лявото слепоочие на пострадалия К.
К. съдът приема, че това е железен ключ под формата на буквата „т”. Този извод
прави от обясненията на подсъдимия В.К., дадени на л. 105 и л. 106 от
досъдебното производство, заключението на вещите лица по тройната
съдебно-медицинска експертиза,
показанията на свидетелката Т.К./л. 252 от съдебното производство/,
показанията на свидетеля В.К. дадени в съдебното производство на л. 213 – „В.
го удари с желязо, то беше нещо като ключ, нещо бяло в ръката му”, свидетелката
Т.К. /л. 318 от съдебното производство на гърба/ - „Н.К. дойде да даде ключа на
майка ми. Бронзов ключ, майка ми да го крие, защото брат й удари момчето с
него. Тя така каза на майка ми. Брат й е В.” Механизмът на извършване на
деянието се установява от показанията на свидетеля Д.К., дадени в съдебно
заседание – л. 211 на гърба – „Видях, че В. държеше нещо в ръцете си, но не
мога да кажа точно какво и с него замахна и удари чичо ми К.…….. и след този
удар чичо ми падна на земята”. В тази връзка са и показанията на свидетеля В.К.,
дадени на л. 213 от съдебното производство – „…но В. пак го удари с желязото и
чичо ми падна на земята”. В тази връзка са и снимките приложени на л. 388 от
съдебното производство, по изготвената видео-техническа експертиза. Положението
на подсъдим и пострадал се установява и от посоченото от вещото лице доц.д-р дм
Л. „разположението е било един срещу друг, при което с дясната ръка се нанася
удар в лявото слепоочие”.
От субективна страна подсъдимият В.К. е
действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Този извод на съда се обуславя от всички посочени по-горе
доказателства – средството за извършване на престъплението, силата на удара и
това, че същия е бил насочен към главата на К. К..
Съдът приема, че в конкретния казус е
неприложима нормата на чл. 12 ал. 4 от НК. От анализа на всички посочени
по-горе доказателства, безспорно се установява, че подсъдимият В.К. пръв е
нанесъл три удара на седящия в лекия
автомобил „Опел Астра” К. К.. Впоследствие след като последният е излязъл от
лекия автомобил между него и подсъдимия В.К. и С.Р. са разменени удари, след
което е последвал удара нанесен от подсъдимия В.К. в лявото слепоочие на
пострадалия К. К. и падането му на земята. С оглед на тези безспорно установени
факти настоящата инстанция приема, че подсъдимият В.К. не може да черпи права
от собственото си противоправно поведение. Съдът не споделя твърдяното в
показанията на подсъдимия С.Р., дадено на досъдебното производство л. 90, че
при преминаването на лекия автомобил „Опел Астра”, в който се е намирал
пострадалия К. К. покрай дома на
подсъдимия К.К., К. е хвърлили бутилка по стъпалата и същата се е счупила, тъй
като в тази насока не се събраха доказателства. Единствено в показанията си в
съдебно производство, на които съдът не дава вяра, тъй като не се подкрепят от
останалите доказателства по делото, подсъдимия В.К. твърди, че е бил
предизвикан от пострадалия К. К., но чрез отправяне на обидни изрази по
отношение на децата и семейството му.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В.К. съдът взе под
внимание високата обществена опасност на деянието, с оглед на начина на
неговото извършване, факта, че към настоящия момент е неосъждан, реабилитиран
на основание чл. 86 ал. 1 от НК, но приема, че миналото осъждане, има значение за
неговите характеристични данни, а именно извършено престъпление по чл. 216 ал.
1 от НК – счупване, посредством удари с камъни и дървени криваци на предно и
задно панорамни стъкла, всички странични стъкла, фарове и заден стоп на лек
автомобил, семейното му и имотно състояние, мотивите за извършване на
престъплението – предишен конфликт с пострадалия. Съобразявайки всички тези
обстоятелства настоящата инстанция наложи на подсъдимия В.К. наказание от
двадесет години лишаване от свобода, което следва да изтърпи при първоначален
строг режим. Съдът намира, че така определеното наказание е справедливо,
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще
бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и преди всичко
генералната превенция на закона. На
основание чл. 59 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия В.К. е
бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 07.10.2017 г. При горните доказателства съдът го призна за
невиновен да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимите К.К. и С.Р. и
го оправда по същото.
В резултат на извършеното от страна на
подсъдимия В.К. престъпление свидетелката Р.Р. е загубила своя съпруг, Р. К. и Г.
К. своя баща, а В.К. и К.В., своя син. Същите са живеели заедно, разчитали са
на него и безспорно са претърпели болки
и страдания от загубата му. Същият към момента на смъртта си е бил на 29
години. Съобразявайки тези обстоятелства съдът осъди подсъдимия В.К. да заплати
на Г. К. и Р. К. по 200 000 лева, чрез законния им представител Р.Р.,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.10.2017 г.
до окончателното й изплащане, на Р.Р. сумата от 150 000 лева неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 06.10.2017 г. до окончателното й изплащане,
на В.К. и К.В. сумата от по 120 000 лева неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 06.10.2017 г.
При този изход на процеса съдът осъди В.К.
да заплати по сметката на РУ на МВР – гр. *** сумата от 3263,50 лева разноски
за експертизи по сметката на Окръжен съд – гр. Ловеч сумата от 2722,18 лева
разноски за вещи лица и свидетели и сумата от 31600 лева, представляваща
държавна такса върху размера на уважените граждански искове, както и сумата от
пет лева за издаване на един брой изпълнителен лист.
От установената по-горе фактическа
обстановка настоящата инстанция прие, че подсъдимият С.Р. не е осъществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 115, във
връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, поради което го призна за невиновен в това на
06.10.2017 г. около 21.50 часа на улица *** в гр. ***, като извършител в съучастие
с В.Т.К., ЕГН ********** и К.А.К., ЕГН ********** *** умишлено да е умъртвил К.
В.К., ЕГН ********** б.ж. на гр. ***, поради което го оправда по същото.
Мотивите за този извод на съда са следните:
От събраните по-горе доказателства
съдът приема за безспорно установено, че след като лекия автомобил „Опел
Астра” със седящия на предната седалка
до шофьора пострадала К. К. е спрял пред дома на свидетелката Т.А. и подсъдимия
В.К. е тръгнал към него, след него е тръгнал и подсъдимия С.Р.. Подсъдимият В.К.
е нанесъл три удара на пострадалия К. в областта на главата и тялото, когато последния
се е намирал в лекия автомобил, вследствие на което той е излязъл от него. В
този момент между пострадалия К. К. от една страна и подсъдимите В.К. и С.Р. от
друга са разменени удари. В този смисъл са показанията на свидетелите Д.В./л.
211 на гърба, съдебно производство/- „К. удари В. и С. го удари. С. го удари с
юмруци по лицето”, свидетелката Т.А./л. 216 от съдебното производство/ - „С. го
почва с юмруци”. В тази връзка е и заключението на видео-техническата
експертиза на л. 447 том 2 от съдебното производство. В следващия момент
достигайки задната част на лекия автомобил подсъдимият В.К. нанася с описания
по-горе предмет „ключ” удар в областта на лявото слепоочие на пострадалия К. К.,
вследствие на което същия пада на земята и получава и другите увреждания
описани по-горе. Съдът приема, че именно от този удар, както бе посочено
по-горе пострадалия е паднал на земята, като подсъдимият С.Р. с действията си
не е допринесъл за това. Тези извод съдът приема за безспорно установен с оглед
на показанията на свидетеля Д.В./л. 211 от съдебното производство на гърба, л.
212/ – „Докато стигнаха зад колата все едно, че го удари нещо като куршум,
направо го гътна, падна върху лицето си от един удар , все едно че го удари
куршум. В. нанесе удара/говоря за подсъдимия В.”, „С., удари К., но преди да
падне зад колата. Това падане като куршум беше от В.”/, свидетеля В.В. /л. 213
от съдебното производство/ - „В. го удари с желязото и чичо ми падна”,
свидетелката Т.А. /л. 216 от съдебното производство/ - „В. удари К. и той
падна”, заключението на вещите лица по тройната съдебно-медицинска експертиза –
доц. др. дм Л. в съдебно заседание л. 607 на гърба – „….падането е в резултат
на проникващо нараняване, което е довело веднага до загуба на съзнание. Те
вървят едно след друго причинно свързани”, местоположението на подсъдимия С.Р.
- видно от заключението на вещото лице по видео-техническата експертиза на л.
450 – 451 от съдебното производство. След падането на земята на пострадалия К. К.
доказателствата относно поведението на подсъдимия Р. са противоречиви –
свидетелят Д.В. посочва в показанията си /л. 213 на гърба от съдебно
производство/”Като падна К., С. държеше летва , но него удари, само с юмруци го
удари, това беше преди да падне. След като падна взе летва, но не го удари и не
му е нанасял удари след като беше паднал К.”, свидетелят В.К. /л. 213 на гърба/
„С. имаше летва в себе си, тази летва я даде на В. и отиде после да взима други
летви, удари го после с другите летви”, свидетелката Т.А. /л. 216 досъдебно
производство/ „След като беше паднал не съм видяла С. да го удря”. От анализа
на тези доказателства, съпоставени с заключението на вещото лице Й. по
изготвената видео –техническа експертиза относно действията на подсъдимия С.Р.
/л. 403-л. 470 от съдебното производство/съдът приема, че не се установява по
безспорен начин същия да е нанесъл удари по тялото на пострадалия К. К., след
като същия е паднал на земята. В тази връзка следва да се посочи и заключението
на вещите лица по тройната съдебно-медицинска експертиза, на която съдът дава
вяра, тъй като тя се подкрепя от другите доказателства по делото. От нея е
видно, че на К. К. са причинени и разкъсно-контузна рана на гърба в областта на
дясната лопатка, кръвонасядания в областта на левия хълбок, които нямат
отношение към настъпването на смъртта и сами по себе си причиняват болки и
страдания и същите могат да бъдат причинени от кракът на маса и дълга летва.
При тези доказателства не следва да се обсъжда субективния състав на престъплението.
От установената фактическа обстановка
по делото съдът прие, че подсъдимият К.К. не е осъществил обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 115 във връзка с чл. 20
ал. 2 от НК, поради което го призна за невиновен в това на 06.10.2017 г. около
21.50 часа на улица *** в гр. ***, като извършител в съучастие с В.Т.К. ЕГН **********
и С.С.Р., ЕГН ********** и двамата от гр. *** умишлено да е умъртвил К. В.К.,
ЕГН ********** б.ж. на гр. ***, поради което го оправда по същото. Мотивите на
съда за това са следните:
От всички събрани по делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият К.К. е отишъл на
местопроизшествието, след като пострадалия К. К. вече е бил паднал на земята.
Тялото му е било разположено с крака към дома на К.К. и глава в посока на
свидетелката Т.А., на дясната страна. Подсъдимият К. е бил употребил алкохол.
Същият е взел един крак от маса/веществено доказателство обект № 1/ и с него се
е отправил към мястото, където се е намирало тялото на пострадалия К. К., като
първоначално е подгонил свидетеля В.К., след което се е насочил към тялото на
пострадалия К. К.. Дъщеря му А.С. и съпругата му В.В. са се опитали да го
спрат, но не са успели. В показанията си на л. 211 на гърба от съдебното
производство, свидетеля Д.В. твърди, че К.К. „вдигна бухалката високо и направо
в главата на чичо ми К.”, „Видях К. да удря чичо ми един път в главата
отзад/посочва лявата част на главата/, свидетелят В.К. „Той го удари с
бухалката…Те го спряха, но той се измъкна и го удари по главата. На една страна
беше паднал чичо ми/показва на дясната страна/, „Чичо ми беше паднал на земята
тогава и К. един път го удари с бухалката. …..- замахна и го удари с все сила”,
свидетелката Т.А. „Другите двама го удряха К. – К. с една , не като летва, ами
друго дърво имаше, а В. летва. Нанасяха му няколко удара навсякъде”,
свидетелката К.З./ л. 73 от досъдебното производство, на които съдът дава вяра,
тъй като се подкрепят от всички събрани доказателства по делото/, „В това време
К. извади някакъв дървен крак, от стол ли, от маса ли . Той удари този Мишо/К./
на края”,свидетелят П.К./л. 317 на гърба, л. 318 от съдебно производство/ „Не
съм чул К. когато удря К. да казва нещо…..Когато К. нанесе удара в посока на
тялото на падналия..”, свидетелката В.В., съпруга на подсъдимия К.К./л. 246
съдебно производство/ „На земята удари, не и нанесъл удар на някого”/л. 79 от
досъдебното производство/ „……леко го удари по крака с дървото от масата”,
свидетелката А.С., дъщеря на подсъдимия К.К. /л. 248 на гърба съдебно
производство/ „Само се доближи, вдигна но не го удари, удари в земята ей с
това/посочва веществено доказателство обект № 1 дървен крак/, в обясненията си
дадени на л. 322 от съдебното производство подсъдимият К.К. посочва, че е
ударил в земята – „…след като посегнах един път, но не съм го ударил, ударих в
земята”, на досъдебното производство същия е заявил /л. 98/ че не удрял
пострадалия К. К., на л. 231 досъдебно производство – „Посегнах му с крака от
маса и го ударих в крака”, подсъдимият С.Р./л. 324 съдебно производство/ „ И
той посяга един път с крак, който носи и не можах да видя дали удари момчето К.
или удари земята”, л. 90 досъдебно производство – „Не съм видял К. да удря К.”,
подсъдимият В.К. л. 328 съдебно производство – „К. гонеше първо момчетата и то
се връща и почва да удря момчето К.”, л. 106 на гърба досъдебно производство „
Не съм видял да удря К., но той после ми каза, че го е ударил, но не ми каза
къде”. От заключението на вещото лице по видео-техническата експертиза – л. 467
е видно, че подсъдимият К.К. се намира зад лекия автомобил „Опел Астра”, където
в този момент се намира тялото на пострадалия К. К. с глава към него и замахва
с дървен предмет, безспорно установен крак от маса, приложен като веществено
доказателство по делото обект 1. От заключението на вещите лица по тройната
съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че водещото нараняване,
което е в областта на лявото слепоочие не може да е причинено от представения
обект –дървен стругован крак от маса. В подкрепа на това в съдебно заседание
вещото лице доцент д-р дм Л. посочва, че по главата на пострадалия К. К. няма,
такива външни травми, който да сочат на причинна връзка между констатираните
кръвоизливи и нанесения удар. Допускат теоретична възможност, че раната, която
е нанесена в слепоочието да е от този крак. Освен това вещите лица приемат, че
нараняванията на седалището в ляво и по гърба, могат да бъдат причинени от
кракът от масата и дълга летва. Следва да се посочи и обстоятелството, че е
налице и противоречие относно това на коя страна е бил паднал пострадалия К. - свидетелят
П.К. посочва, че пострадалия К. К. като е паднал е бил с вдигната дясна ръка,
свидетелят Д.В., че е бил на една страна , легнал на дясната върху ръката си и
кръвта по лицето му е била от дясната страна, свидетелката А. твърди, че
пострадалия е паднал с лице срещу подсъдимите К. и Р.. Анализирайки посочените
по-горе доказателства съдът приема, съобразявайки преди всичко заключението на
вещите лица по съдебно-медицинската експертиза, заключението на вещото лице по
видеотехническата експертиза, относно действията на подсъдимия К.К.,
обясненията му, дадени на досъдебното производство, на които дава вяра в тази
им част, показанията на свидетелите В.С.,
дадени на досъдебното производство, в която част съдът им дава вяра, на А.С.,
дадени в съдебното производство, съдът приема, че пострадалият К. подсъдимият К.
е нанесъл един удар на пострадалия К. К. в областта на тялото. Получените
увреждания, видно от заключението на вещите лица по тройната съдебно-медицинска
експертиза не са в причинна връзка с настъпилата смърт на К. К.. С оглед на
това съдът не давя варя на показанията на свидетелите Д.К. и В.К. дадени в съдебното производство, в тази им
част. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че не следва да излага мотиви относно субективната страна на
престъплението.
С оглед на гореизложеното съдът
отхвърли предявените спрямо подсъдимите К.К. и С.Р. граждански искове от Р.Р.
лично за сумата от 150 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 06.10.2017 г. , като майка и законна представителка на малолетните си
деца Г. К. и Р. К., за сумата от по 200000 лева неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 06.10.2017 г. , от К.В. и В.К. за сумата от по 120000 лева
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 06.10.2017 г. , като неоснователни.
С оглед на гореизложеното съдът не
споделя доводите в пледоарията на представителя на обвинението, процесуалните
представители на гражднаските ищци и процесуалния представител на подсъдимия В.К..
При горните съображения съдът постанови
своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: