Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 10 847 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Любка
Голакова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №270949/09.10.2020г. от длъжника „Т.С.” ЕАД срещу постановление от 11.09.2020г.
по изпълнително дело №20207850400107, в частта, в която е оставено без уважение
направеното възражение с вх. №962 от 27.08.2020г. от длъжника „Т.С.” ЕАД
относно определените разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и по т.
26 от ТТРЗЧСИ – 54, 28 лв.
Жалбоподателят -
„Т.С.” ЕАД поддържа, че определения
размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с факта, че в срока за
доброволно изпълнение е извършено плащане на задължението от него и
следователно не се дължи възнаграждение на адвокат по т. 10.2 от Наредбата – за
водене на изпълнително дело. Моли съдът да отмени обжалваното постановление и
да намали определения адвокатски хонорар до посочения минимум от 200 лв. и
съответно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира направените разноски за
настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Взискателят – „Т.У.” ЕООД в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал възражение. В него
се поддържа, че размерът на договорения и заплатен адвокатски хонорар е
определен коректно, поради което жалбата е неоснователна. Посочва, че освен подаване на молбата за
издаване на изпълнителен лист са извършвани и други действия от пълномощника на
взискателя /молба, с която са указани извършване на конкретни изпълнителни
действия/. Претендира направените разноски за настоящото производство –
адвокатски хонорар.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба. В него е посочено, че длъжникът не е заплатил дълга си.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело №20207850400107 е образувано на 18.08.2020г. по молба с
вх. №844 на „Т.У.” ЕООД, в качеството му на взискател, чрез пълномощника му
адв.М.Л. срещу „Т.С.” ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 04.06.2020г. по гр.д. № 83 092/2017г. по описа на Софийски
районен съд, 49 състав. Към молбата е приложено споразумение за адвокатско
възнаграждение от 18.08.2020г., съгласно който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева., което е платимо по банков път. На
страница 7 от изпълнителното дело е приложено преводното нареждане за тази
сума.
На страница 2 от изпълнителното дело е
представен изпълнителния лист, който е за сумата от 43, 35 лв.
На 19.08.2020г. е подадена молба от процесуалният представител на
взискателя, в която се оттегля искането за извършване на посочените в молбата
за образуване на изпълнително дело изпълнителни способи и са посочени други
такива, които да бъдат осъществени.
На 19.08.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която са вписани като разноски 400 лв. адвокатско възнаграждение и
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 54, 28 лв. Няма приложени документи, от
които да се установи на коя дата е връчен документа на длъжника.
На 27.08.2020г. е подадено възражение от длъжника с вх. №962 относно
определените разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от
ТТРЗЧСИ – 54, 28 лв.
На 17.09.2020г. е връчен препис от обжалвания акт на длъжника.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебния
изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Процесното изпълнително дело не се
отличава с фактическа и/или правна
сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – при материален интерес до 1 000 лв.
– 200 лв.
В конкретния случай от страна на
процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за
образуване на изпълнително дело има подадена и молба, в която е направено
искане събирането на вземането да се извърши
чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника. И от
представеното писмо на страница 13 от изпълнителното дело е видно, че именно в
резултат на така предприетия изпълнителен способ е преведено по сметка на ЧСИ
задължението на длъжника.
Жалбоподателят посочва, че към така определения
размер на адвокатско възнаграждение не следва да се включи и този определен по
чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК в молбата
за образуване на изпълнителното дело взискателят следва да посочи начин на
изпълнение, като е допустимо те да бъдат повече от един и съответно в хода на
производството да се посочват и други начини. Видно от данните по делото, на
18.08.2020г. е подадена първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело
и на следващия ден 19.08.2020г. втора молба, в която взискателят е заменил
първоначално посочените начини на изпълнение с други. В срока за доброволно
изпълнение чрез осъществен посочения във втората молба способ – запор на
банковата сметка на взискателя е събрана дължимата сума. При тези факти, настоящият
съдебен състав счита, че подаването на втората молба от взискателя не може да
бъде тълкувана като действие по т. 10.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като е направена преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение и без да са били изобщо осъществени първоначално
посочените начини на изпълнение, които евентуално да са били неефективни. При
така приетото от съдебния състав, следва, че на взискателя не следва да се
определя и адвокатско вънаграждение по т. 10.2 от посочената Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения
размер.
Относно второто
възражение на жалбоподателя относно определения размер на такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението съгласно поканата за доброволно
изпълнение е: 43, 35 лв. – съгласно представения изпълнителен лист, 200 лв. – адвокатско
възнаграждение, 5, 91 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 3
лв. – банкови такси или общо 252, 26 лв. Относно този размер на задължението
съгласно т. 26, б. „б” от ТТРЗЧСИ таксата е 25, 23 лв. С оглед на така
направените изчисления настоящият съдебен състав приема, че и в тази част
жалбата е основателна и следва да бъде намален първоначално определения размер
на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 54, 28 лв. на 25, 23 лв.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
от 11.09.2020г. по изпълнително дело №20207850400107, в частта, в която е
оставено без уважение направеното възражение с вх. №962 от 27.08.2020г. от
длъжника „Т.С.” ЕАД относно определените разноски от 400 лв. за адвокатско
възнаграждение и по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 54, 28 лв. по посоченото изпълнителното
дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №1103/19.08.2020г. по изпълнително дело
№20207850400107 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите от 400 лв.
на 200 лв. и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 54, 28 лв. на 25, 23 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.