Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
27.02.2019 г.,
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и четвърти януари
две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Недялка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Красимир Сотиров гр.д. №6309 по описа за 2018г. на БРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е във връзка с постъпила искова молба
от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от Р.В.- Управител, чрез адв. И. Д. от САК,
срещу И.К.П., с която се иска осъждане на ответника да заплати следните суми:
сума от 750 лв., представляваща главница по Договор за кредит № ***, сключен онлайн на интернет
страницата www.vivus.bg, по реда на чл.6 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и оформен по реда на
чл.3, вр. чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ/, сума от 112,65 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на искането и сума от 932,40 лв., представляваща наказателна лихва,
за периода: 29.08.2015г.- 31.01.2018г. Изложени са твърдения, че в периода:
29.07.2015г.- 31.07.2015г. и на 03.08.2015г. ответникът е подал онлайн до
горния интернет сайт, стопанисван от „4финанс“ ЕООД, 5 отделни заявления, при
заявена услуга за експресно разглеждане, с която е направено искане за
одобряване отпускането на заем. Заявките са приети и са отпуснати като заем на
ответника парични средства от общо 750 лв., изплатени в клон на „Изи пей“.
Твърди се, че на 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД е цедирало вземането си на ищеца
по делото, за което длъжникът е уведомен по пощата от цесионера.
В законен срок не е постъпил отговор на искова молба.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище, с което се поддържат предявените искове. Иска се постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните,
както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата
молба са разпечатки на Договор за кредит №***, сключен онлайн, в периода: 29.07.2015г.- 03.08.2015г. и общите
условия на кредитодателя.
Представени са разписки за
извършено плащане за същия период.
Между кориците на делото
се намира Договор за прехвърляне на вземания №***/01.02.2018г., сключен между „4финанс“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Никола
Габровски“ №79, ет.2, представлявано от З.Р.- Управител и ищцовото дружество,
както и приложения към него
Приложено към исковата молба е уведомление до ответната страна за
извършено прехвърляне на вземането, изготвено от цедента. Доказателства за
връчването му не се намират.
Съдът достигна до следните правни
изводи:
С доклада по делото на ищеца са дадени указания да установи
съществуването на твърдяното договорно задължение. При иск за реално изпълнение
на договорно задължение в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
сключен договор, който е породил правните си последици, както и че е изправната
страна по него. Върху ответника лежи тежестта да се установи положителния
правопогасяващ факт на изпълнението при условията на пълно и главно доказване.
В съдебната практика на ВКС се приема, че електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, представлява електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което се счита за подписано чрез поставянето на електронен подпис,
чрез който се установява авторството на същото. При изпълнението на горните
изисквания е налице електронен документ, който има доказателствена сила на
подписан писмен документ. Възпроизвеждането му на хартиен носител не променя
характеристиките на електронния документ. Авторът на електронното изявление е
физическото лице, което е посочено като извършител на електронното изявление и
в случай, че е извършено от негово име същият е и титуляр на електронното
изявление. Съгласно Регламент (ЕС) 910/2014г. на ЕП и на Съвета от 23.07.2014г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар, чл.3, т.35, електронен документ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма и по- специално текстови, звуков,
визуален или аудио- визуален запис. В същия регламент е прието, че правната
сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство в съдебен процес
не може да бъде оспорена единствено на основание, че е в електронна форма.
Изискванията за предоставяне на
финансови услуги от разстояние са уредени в Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Съгласно дадените легални определения „финансова услуга“ е
всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. „Средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. Страни по договора за предоставяне
на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът, който в
рамките на своята търговска или професионална дейност сключва с потребителя
договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазването на
предвидените срокове за отказ от договора и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. Във вторичното право на ЕС и в националното
законодателство е проведен последователно принципът за удостоверяване на
авторството на лицето при електронни изявления чрез електронен подпис. В
процесния случай не е доказано съгласието на лицето за възникването на
договорна обвързаност. Представените по делото писмени доказателства-
извлечения от договор за заем са частни неподписани документи, които изхождат
от ищеца и не са в състояние да създадат вероятност за възникването на
твърдяното облигационно отношение. По делото се намират разписки за извършени
плащания в полза на ответника от „Изи пей“, които представляват индиции за
съществуващи правоотношения между „4финанс“ ЕООД и ответника, но същите не са в
състояние да доведат по косвен път до извод за наличието на именно твърдения от
ищца юридически факт. С оглед на горното съдът намира исковете за недоказани.
За пълнота следва да се посочи, че в
чл.10 от Закона за потребителски кредит, ЗПК/, е предвидена писмена форма на
договора за потребителски кредит, която се обективира на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два
екземпляра- по един за всяка от страните по договора. Целите, които преследва ЗПК
са осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредитора по потребителския кредит, по такъв начин,
че да се осигури баланс между интересите на двете страни.
С оглед на изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „Шандор Петьофи“ 10, представлявано от Р.В.- Управител, чрез адв. И. Д. от
САК, осъдителни искове срещу И.К.П., ЕГН:**********, за следните суми: сума от
750 /седемстотин и петдесет/ лв., представляваща главница по Договор за кредит №***, сключен онлайн на интернет
страницата www.vivus.bg, на основание чл.6 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сума от 112,65 /сто и
дванадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща такса
„експресно разглеждане“ и сума от 932,40 /деветстотин тридесет и два лева и
четиридесет стотинки/ лв., представляваща наказателна лихва, за периода:
29.08.2015г.- 31.01.2018г., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД