№ 509
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503771 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 3501 от 15.06.2020г., постановено по гр.д. № 16161/2018
год., І-10 състав на Софийски градски съд е осъдил Столична Община на ос
нование чл.49 ЗЗД да заплати на Д. И. П. сумата от 20 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди от увреждане на здравето, настъ пило на 04.11.2017г.,
ведно със законната лихва от момента на инцидента – 04.11.2017г.; сумата от
17.80лв., обезщетение за имуществени вреди от ув реждане на здравето,
ведно със законната лихва от 26.09.2018г. до окончател ното плащане и
разноски в размер на 777.31 лв., като искът за обезщетение на
неимуществените вреди до пълно предявения размер от 60 000 лв. е от
хвърлен. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на общината раз
носки в размер на 199.94 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК. На основание
чл.78, ал.6 ГПК Столична община е осъдена да заплати по сметка на СГС д.т.
в размер на 850лв. и 250 лв., разноски.
Решението е обжалвано от ответника изцяло в уважените части, и от
ищцата с насрещна въззивна жалба в отхвърлителната част на иска за обез
щетяване на неимуществените вреди до предявения размер от 60 000 лв., с
1
подробно изложени оплаквания в обстоятелствената част на жалбите.
Всяка страна оспорва жалбата на другата страна.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК и са срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. чл.45 ЗЗД –
претендира се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причи
нени от неизпълнение задължението на ответната община за осигуряване на
безопасността на пътниците, влизащи/излизащи от метрото.
За да постанови обжалвания акт, след обсъждане на събраните по дело
то доказателства, съставът на СГС е приел, че полученото от ищцата травма
тично увреждане от затискане на ръката й от плъзгаща се врата на изхода на
метростанция, отговорност за поддържането по силата на чл.11, ал.1 ЗОС и
чл.3, ал.3 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012г. носи общината в качест
вото й на собственик на имота, представляващ Местростанция №5 „Констан
тин Величков“ по силата на Акт за общинска публична собственост № 1150
от 07.07.2008г. За установено е прието, че в следствие на инцидента ищцата е
получила фрактура на лявата лъчева кост в долната й част. Досежно размера
на обезщетението са съобразени вида и степента на увреждането, проведено
то лечение с гипсова шина, без извършени операции или други инвазивни
процедури, интензитет и продължителност на болката – интензивна за пери
од до 2-3 седмици, периода на възстановяване от 2.5 месеца, както и пълното
възстановяване на здравето. След като е съобразил и възрастта на пострадала
та, начина й на живот, начина на настъпване на произшествието и неминуе мо
настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, е при ел,
че сумата от 20 000 лв. е справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезще
тение.
Оплакванията в жалбата на ответника са за необоснованост на извода,
че не е положил дължимата грижа за поддържането на съоръженията в из
правност и безопасност за гражданите, както и по размера на присъденото
2
обезщетение, което намират за завишено. Оплакванията в жалбата на ищцата
са по размера на обезщетението за неимущестевин вреди, което намира за за
нижено и несъответно на доказаните болки и страдания.
Въззивнитя състав намира решението за правилно досежно извода за
установеност на предпоставките за ангажиране отговорността на ответната
община, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му в тази
част.
В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е установяване
елементите от фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, а именно: Причинени
неимуществени вреди от лице при или по повод изпълнението на работата му,
възложена от отговорния по чл.49 от ЗЗД. Следователно, за да възникне
отговорност на възложителя за съответните твърдяни вреди, причинени при
или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да
са се осъществили следните материални предпоставки /юридически факти/: -
деяние /действие или бездействие/; - противоправност /несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение/ - вреди /неблаго
приятно засягане имуществената и неимуществената в случая сфера/; - при
чинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
вреди; - вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.2 ЗЗД
оборима презумпция се предполага, и виновното лице да е причинило вре
дите при или по повод изпълнение на възложената работа. Отговорността е га
ранционно-обезпечителна, т.е. не произтича от вината на възложилия рабо
тата, поради което въпросът за презумптивната виновност, съответно за опро
вергаването й, са ирелевантни за изхода на спора.
С оглед становищата на страните в настоящото производство не се
спори по релавантните за спора въпроси, а именно, че на 04.11.2017г. на изли
зане от метростанция “Константин Величков“ плъзгащата изходна врата нео
чаквано се затворила, затискайки ръката на ищцата; че от удара е получила
фрактура на лявата лъчева кост в долната й част; че съоръжението е общин
ска собственост и за поддържката му в изправно състояние отговаря Столич
на община, което обуславя материалната й легитимация да отговоря по така
предявения иск.
Възражението на Столична община за необоснованост на извода, че не е
положила дължимата грижа за поддържането на съоръженията в из прав ност
и безопасност за гражданите, с оглед извършените по нейно възлагане
3
профилактични прегледи на плъзгащите страни, е неоснователно. Освен фак
та, че възражение с такъв предмет не е въвеждан с отговора на исковата мол
ба, отговорността в случая е гаранционно-обезпечителна и при така устано
вения инцидент със съоръжението, представените от изпълнителите актове за
профилактика са непротивопоставими на ищцата и ирелавантни за спора.
По спорния въпрос за размера на присъденото обезщетение, настоящи
ят състав намира, че определеният от състава на СГС размер е завишен и не
съответства на доказаните болки и страдания. От приетото и неоспорено от
страните медицинско заключение се установява, че в следствие на удара и
притискането на горния крайник от плазгащата се изходна врата ищцата е по
лучила: Счупване на лявата лъчева кост в долната й част. По спешност в
УМБАЛСМ“Пирогов“ е било извършено наместване на фрактурата и обез
движването й с гипсова лонгета. След еднодневен престой в болница е про
дължила лечението си амбулаторно с назначени контролни прегледи, предпи
сан режим и обезболяващи средства. По медико-биологичния си характер по
лучената фрактура е довела на ищцата „трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, в случая около два месеца.
Гипсовата имобилизация е била свалена на 30-ия ден, считано от деня на зло
полуката, след което пострадалата е провела рехабилитация. Общо лечебният
и възстановителен период е приключил за срок от около 2м. и половина, през
който е търпяла болки и страдания, като най-интензивни са били през пър
вите 2-3 седмици, непосредствено след злополуката и първите две седмици в
началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди пострадалата е
търпяла само периодично явяващи се болки в зоната на фрактурата, които са
отзвучавали бързо слез прием на аналгетици. Две години след инцидента ищ
цата не търпи болки в областта на фрактурата.
Водената от ищцата свидетелка В. изнася, че след като ищцата й се
обадила по телефона отишла в Пирогов, била много разстроена, имала
страхотни болки, каквито изпитвала по време на прегледа и гипсирането;
останала при нея през нощта, като на следвващия ден се прибрала в къщи. Би
ла доста време с гипс, което й пречело в ежедневието, най-вече закото имала
грижи към дементната си майка. Синът й бил 21 годишен, от десет години
вдовица, т.е. разчитала само на дясната си ръка. Доста време след гипса има
ла затруднения с ползването на лявата ръка. При всяка промяна на времето,
дори без промяна, продължава да има остатъчна болка. Не знае дали приема
болкоуспокояващи.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като са преки и непо
средствени, доколкото не са в противоречие с експертното заключение.
Като съобрази възрастта на ищцата към момента на инцидента – на 57
г.; вида и естеството на полученото увреждане – фрактура на лявата лъчева
кост в долната й част; вида на проведеното лечение - наместване на фракту
4
рата и обездвижването й с гипсова лонгета.; периода на възстановяване – два
месеца и половина, през който по-интензивни болки и страдания е търпяла
през първите 2-3 седмици, непосредствено след злополуката и първите две
седмици в началото на проведената рехабилитация, намира, че сумата от 15
000 лв. е справедливото обезщетение за доказаните болки и страдания. За да
намали определеното от СГС обезщетение въззивният състав съобрази, че не
се е налагало оперативно лечение, свързано със силни медикаменти, упойки и
болничен престой , сравнително краткия период на лечение, както и факта на
пълно възстановяване от увреждането без остатъчни проблеми. За да не
уважи жалбата на СО в по-голям размер съдът отчита немиуемия шок, който
ищцата е изпитала с оглед механизма на инцидента и душевния дискомфорт
и ограничения, който е търпяла поради невъзможността да си служи с горния
ляв крайник, докато е бил в гипс.
Не са изложени съображеня за необоснованост на решението, в частта
на уважения размер на иска за обезщетение на имуществени вреди, поради
което въззивният съд не дължи произнасяне по съществото на спора.
Поради несъвпадане в крайните изводите на двете инстанции, решение
то следва да отмени в частта, с която е присъдена разликата над 15 000 лв. до
20 000лв., обезщетение за неимущствени вреди като се постанови ново, с
което да се отхвърли за посочената част.
При този изход на спора, следващите се на ищцата разноски за първоин
станционното производство възлизат на 582.50лв., адвокатско възнагражде
ние за един адвока след редуцирането му до минималния размер по тарифата
с оглед основателността на възражението за прекомерност, над който размер
решението следва да се отмени. Решението следва да се отмени в частта, с
която ответната община е осъдена да заплати д.т. в полоза на СГС над раз
мера от 650лв. и разноски над 200лв. Ищцата следва да бъде осъдена да запла
ти на ответника допълнително разноски в размер на 50 лв.
За въззивното производство ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответното дружество 100 лв., част от заплатената д.т. в полза на САС и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., или общо 150 лв. Ответ
никът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за настоящото
производство в размер на 582.50лв., адвокатско възнаграждение за един ад
вокат след редуцирането му до минималния размер по тарифата с оглед
основателността на възражението за прекомерност
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 3501 от 15.06.2020г., постановено по гр.д. №
16161/2018 год., І-10 състав на Софийски градски съд, в частта, с която на
осн. чл.49 ЗЗД е осъдил Столична община да заплати на Д. И. П. разликата
над 15 000 лв. до 20 000 лв., обезщетение за неимуще ствени вреди от
увреждане на здравето, настъпило на 04.11.2017г., ведно със законната лихва
от момента на инцидента – 04. 11.2017г.; както и в частта, с която Столична
община е осъдена да заплати на Д. И. П. разноски над 582.50лв., и в полза на
СГС д.т. над 650 лв. и разноски над 200 лв., вместо кето постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. П. срещу Столич на община иск с
правно основание чл.49 ЗЗД за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, настъпило на
04.11.2017г., ведно със законната лихва от момента на инциден та – 04.
11.2017г.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. И. П. разноски за
въззивното производство в размер на 582.50лв.
ОСЪЖДА Д. И. П. да заплати на Столична община допълнително
разноски за първоинстанционното производство в размер на 50 лв., и за
въззивното производство - в размер на 150лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване преписи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7