Решение по дело №1/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20227220700001
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта


Р Е Ш Е Н И Е  № 5

 

гр. Сливен, 25.01.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                                                        ИГЛИКА  ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 1 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:        

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 260017 от 26.10.2021 год. постановено по АНД № 146/2020 год. по описа на районен съд – Котел е отменено НП №492132- F532520/21.01.2020г. на Началник на отдел „Оперативни дейности”  - Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „В.– В.Т.“ с ЕИК ******, на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 26 ал.1, т. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, като незаконосъобразно.

Недоволен от решението касаторът – НАП – гр. София го обжалва в срок. В касационната жалба заявява, че съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Счита, че деянието няма признаци на маловажен случай, поради което изводите на РС Котел за приложението на чл.28 от ЗАНН били неправилни. Навежда доводи, че при безспорно установено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год., правилно е наложена санкция по чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Моли съда да отмени решението на РС - Котел и потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуален представител юрисконсулт С.Д., който поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по касацията не се явява. Представлява се от адв. С.Р. ***, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на РС – Котел, като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна. Дава становище за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд, което да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.12.2019г. в 15.58 часа служители от Национална агенция за приходите извършили  проверка в т.  о. м. за х.с., стопанисван и експлоатиран от ЕТ „В.– В.Т.“, находящ се в ******. При проверката се установило, че при отпечатване на отчет с фискалното устройство в документа не се съдържа задължителният реквизит идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица на проверяваното задължено лице. По време на проверката бил съставен протокол за извършената проверка №0362825 от 10.12.2019г. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № F532520/28.12.2019 г., с който нарушението било квалифицирано по чл.26, ал.1, т 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на МФ, вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН  е издадено процесното НП.

За да отмени НП първоинстанционният съд е приел, че макар и да е извършено описаното в АУАН нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, се касае за маловажен случай на административно нарушение и наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви съдът е приел, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на закона и го отменил.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от РС - Котел се споделят напълно от настоящата инстанция.

С оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се посочи следното: Действително, в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, като данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение на  чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Безспорно е установено, че на разпечатания отчет от фискалното устройство не се съдържа задължителният реквизит идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се съобразят безспорно установените от решаващия съд обстоятелства, а именно, че нарушението се явява първо за търговеца, че няма по делото доказателства за друго извършено от страна на същото лице нарушение на изискванията на ЗДДС или друг нормативен акт по неговото прилагане, липсват доказателства по делото за настъпил друг противоправен резултат или каквито и да било вредни последици, които да са резултат от това нарушение, че с издаването на процесната фискална касова бележка не се е стигнало до неотразяване на приходи, че липсват каквито и да е отегчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства. В този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение на  чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, при което положение, налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

При наличието на описаните по-горе факти, административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК - ВКС/.

Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, и като е отменил наказателното постановление, като е съобразил наличието на предпоставките за квалификация на деянието като маловажен случай, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със закона.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените от него по делото разноски в размер на 200 лева – платено адвокатско възнаграждение.  

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260017/26.10.2021 г., постановено по АНД № 146/2020 г. по описа на Районен съд - Котел.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на ЕТ „В.– В.Т.“ с ЕИК ******, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: