№ 2131
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100509671 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20131747, обективирано в съдебен протокол от 03.06.2021
г. по гр.д. № 14333/2021 г. Софийски районен съд, 62 състав осъдил „Д.З.“
АД, ЕИК ****, да заплати на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата 687.72 лв.,
ведно със законната лихва от 11.03.2021 г. до датата на изплащане, като
отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 930.22 лв. На
основание чл. 78 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата –
228.40 лв. – разноски по компенсация.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.З.“ АД,
който го обжалва в частта, с която искът е уважен за сумата над 233.97 лв. до
присъдените 687.72 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд
погрешно приел, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на 1 329.50
лв., с включени разходи за възстановяване на долна дясна степенка. Изводът
на съда, че за изхода по делото е без значение какво е било състоянието на
степенката преди настъпване на процесното ПТП, противоречал на основните
1
принципи на застраховането. По делото се установило, че долната дясна
степенка на застрахованото МПС била увредена преди процесното
застрахователно събитие в същата степен, в каквато била увредена и при
констатациите от извършения оглед след реализиране на ПТП – в степен „за
подмяна“. Видно от снимковия материал и от заключението на САТЕ,
единствената разлика в уврежданията била, че при процесното ПТП била
отчупена по-голяма част от степенката в сравнение със състоянието й от
преди ПТП. Така при възстановяването на вредите по МПС, нанесени в
резултат на процесното застрахователно събитие, чрез заплащане на
пазарната стойност на увредената степенка и стойността на демонтажа и
боядисването на същата, щели да бъдат отстранени и заварените щети по нея
- тези, налични преди събитието. Това положение противоречало на
принципите на справедливостта и еквивалентността и щяло да доведе до
неоснователно обогатяване на ищеца. Релевантна за размера на дължимото
застрахователно обезщетение следвало да бъде стойността, определена от
вещото лице съгласно т. 5 от заключението – без да се калкулира цената на
долна дясна степенка. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли иска за обжалваната разлика от 453.75 лв.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „М.Т.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните
части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
2
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Като краен резултат въззивният съд го намира за правилно в същата част по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за сумата 930.26 лв., представляваща неплатен остатък от
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, сключен с
полица № 0312200312011334/05.06.2020 г., за имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 07.09.2020 г. около 23.00 ч., при което при маневра на паркинг
за камиони в област около Будапеща водачът на влекач „ДАФ ХФ 460“, рег.
№ СВ 5861 АМ, удря превозното средство в заграждения на паркинга и
наредени камъни. Претендирана е и законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба в съда на 11.03.2021 г. до окончателното
плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер, вкл. с
поддържаното в жалбата възражение, че в обезщетението не следва да се
включва стойността за възстановяване на долна дясна степенка на товарния
автомобил, тъй като същата била увредена преди процесното ПТП.
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора
за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане
на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в
договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не
може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от
деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Застрахователно обезщетение следва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност – чл.
386, ал. 2 КЗ.
Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно,
за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно
3
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява
покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът дължи ли
застрахователят - ответник обезщетение във връзка с увредената при
процесното ПТП долна дясна степенка на застрахования автомобил.
Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение
на САТЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК, а съдът кредитира като обективно и компетентно се установява:
Предвид описания механизъм на ПТП, от техническа гледна точка вредите по
застрахования влекач са в пряка причинна връзка с настъпилото на 07.09.2020
г. събитие. Стойността, необходима за възстановяване на вредите, посочени в
описа на застрахователя, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 1 329.50 лв. с ДДС. На снимковия материал от 20.05.2020 г. (преди
сключване на застрахователния договор) е отразено увреждане на дясната
степенка. При събитието от 07.09.2020 г. тази степенка също е увредена.
Степенката следва да бъде заменена с нова. Стойността, необходима за
възстановяване на вредите по застрахованото МПС, без да се калкулира
дясната степенка, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
е 875.71 лв.
При изслушване на заключението в открито съдебно заседание на
03.06.2021 г. вещото лице обяснява: От снимковия материал е видно, че
степенката е увредена и се налага нейната смяна към момента на сключване
на договора. Формата на увреждането върху степенката при сключване на
договора и след ПТП е различна, както се вижда на стр. 4 и 5 от
заключението, като вещото лице е посочило, че степенката или е била
възстановена, или е била заменена с нова.
С оглед така установеното, въззивният съд намира доводите в жалбата
за неоснователни. Съгласно обясненията на вещото лице, в периода след
20.05.2020 г. и преди процесното ПТП долната дясна степенка на
4
застрахованото МПС е била възстановена или подменена с нова. От
заключението на САТЕ се установява по безспорен начин, че при процесното
ПТП от 07.09.2020 г. долната дясна степенка е била увредена, като вредата е в
пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Поради това застрахователят по
застраховка „Каско“ дължи обезщетение и за тази вреда. Съгласно
неоспореното заключение, действителната стойност на вредите , определена
по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1 329.50 лв. При
безспорния по делото факт, че ответникът е заплатил извънсъдебно
обезщетение по процесната щета в размер на 641.74 лв., дължимият остатък е
в размер на 687.76 лв. До този размер искът с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ е основателен.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20131747, обективирано в съдебен
протокол от 03.06.2021 г. по гр.д. № 14333/2021 г. на Софийски районен съд,
62 състав в обжалваната част, с която по предявения иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ „Д.З.“ АД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на „М.Т.“ ЕООД,
ЕИК ****, разликата над 233.97 лв. до присъдените 687.72 лв. (равняваща се
на 453.75 лв.), ведно със законната лихва върху тази разлика от завеждане на
исковата молба в съда на 11.03.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****, да заплати на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. ****, на основание
5
чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 14333/2021
г. на Софийски районен съд, 62 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6