Решение по дело №716/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Постъпила е касационна жалба вх. № 29886/18.03.2024г. подадена от К. Б. Н. чрез адв. Ст.П. против Решение № 342/08.03.2024г. постановено по АНД № 5022/2023г. по описа на РС – Пловдив с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4748874 издаден от ОДМВР – Пловдив с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 ЗДвП;

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност. Иска се постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло процесният ЕФ, както и присъждане разноски за адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции.

Ответникът в производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд- Пловдив е представено становище (отговор) по касационната жалба от юрисконсулт И. П.- пълномощник, за неоснователност на касационната жалба. При евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.) включително като се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 на СЕС за присъждане на разноски под законоустановения минимум.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Йосифов, изразява становище за неоснователност на жалбата като счита, че обжалваното Решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е било установено, че с Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система ATCC ARH CAM S1 на 13.04.2021г. в 14:12 часа на път II-64 км 49+800 посока север при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 60 км отчетен толеранс 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача МПС марка БМВ 118Д с рег. № [рег. номер] е извършено нарушение за скорост установено и заснето АТС № 11743са като при разрешена стойност на скоростта от 60 км./ч е била установена скорост от 108 км/ч и превишение на скоростта от 48 км/ч със собственик на когото е регистрирано МПС – жалбоподателя К. Б. Н.. За извършеното нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с чл. 21, ал.1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 400 лева.

От постъпилата административна преписка по повод на издаването на ЕФ първостепенният съд е установил, че е налична снимка към ЕФ с дата на нарушението, рег. № на МПС, вид и марка на ППС, място на нарушението, идентификационен номер на уреда, снимка с уникален номер 11743са/0539693 и втора снимка с уникален номер 11743са/0539690. Направен е извод затова че АТСС представлява одобрен тип средство за измерване, което съгласно Протокол от Проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. установява съответствие с одобрения тип и грешките не превишават максимално допустими грешки за типа средство за измерване като АТСС е годно за експлоатация до 28.09.2021г.. Анализиран е Протокол за използване на АТСС от 28.04.2021г. от който е установено, че мястото на нарушението е на път II-64 км 49+800 посока от юг към север, второкласен път, с пътен знак за ограничение на скоростта В26 – 60км./ч и разстояние от пътен знак с ограничение до АТСС в метри – 200 м. Приложена е снимка по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на АТСС за разположението й на пътното платно, прието е че съгласно писмо вх. № 86387/27.09.2023г. на АПИ – Областно ПУ – Пловдив километричното положение 49+800 от републикански път II – 64/ Карлово – Пловдви/ попада в отсечка с две платна на движение като нарастването на километража е от посока [населено място] към [населено място], която и посока определя платното за движение като ляво или дясно. На км 49+800 дясно платно / от Пловдив към [населено място]/ няма поставени пътни знаци в т.ч и пътен знак В26, това място е обаче в зоната действие на пътен знак В 26 /60 км/ч/ който е поставен на км 49+860 непосредствено преди участъка от пътя за който се отнася забраната съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци и действието му се изчерпва при км 49+736 където има кръстовище на изхода /при изхода на „Рефан“/. Установено е че към 13.04.2021г. този пътен знак е съществувал на самото място.

Първостепенният съд е приел също така от заключението на съдебно-техническата експертиза с вещо лице Й. Й. че процесният автомобил управляван от жалбоподателя е преминал край мобилната станция и на разстояние 60 метра посока север гръб е бил заснет или автомобилът е навлезнал в зоната на ограничение - 360 м като към датата на ограничението се е намирал в тази зона, а към 2023 не се е намирал в нея.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства е приел, че правилно и законосъобразно АНО е издал обжалвания ЕФ с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 ЗДвП;

Решението е необосновано, а от там и неправилно е приложен материалния закон.

Нито в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, нито в административната преписка има безспорни и категорични данни затова че географските координати като цифрова величина GPS 42.204416 24.733765 съгласно снимка с уникален номер 11743са/0539693 и втора снимка с уникален номер 11743са/0539690 на които е заснето МПС са идентични и съответстват на мястото на нарушението описано в ЕФ, а именно км 49+800 път II – 64. Тези GPS координати фиксират географското местоположение на извършването на нарушението, но само в сферата на предположението е дали тези координати отговарят на описанието на ЕФ тъй като са опровергани от установеното от вещото лице Й. в експертизата й съгласно която GPS координати 42.204416 24.733765 съответстват на републикански път II – 64 км 50+350 /отбивка на изход от бензиностанция на Шел/, а не както първостепенния съд е възприел инкриминираното място на нарушението в обжалвания пред него ЕФ на км 49+800 път II – 64.

Аналитична е дейността на АНО при разчитане цифровите координати фиксирани от АТС и свързването им с точното място на това нарушение като километър и метър. ЕФ се ползва с презумпция за вярност включително и по отношение мястото на извършването на нарушението, но при наличието на оспорване на този факт в тежест на жалбоподателя е да проведе обратно доказаване при което да опровергае презумпцията за истинност.

В конкретния случай установи се че при извършването на тази аналитична дейност по съпоставяне на цифровите координати на GPS и описанието на нарушението не е налице съответствие. При направеното оспорване от жалбоподателя на това обстоятелство АНО е бил длъжен и е могъл да установи дали координатите на снимката към ЕФ съвпадат с възприетото и описано място на извършването на нарушението като опровергае констатациите на вещото лице в приетата експертиза, което не е сторено. Т. опровергаване не е било извършено в хода на първоинстанционното съдебното следствие. Първостепенният съд наготово е приел че GPS координати: 42.204416 24.733765 съответстват на мястото на нарушението км 49+800, път II – 64 като напълно е игнорирал фактическата констатация на експерта затова че това място е всъщност км 50+350.

В допълнение не е ясно и доказано дали мястото на заснемане на процесното МПС е км 50+350 след като според вещото лице МПС е преминало на разстояние от 60 м. посока север в гръб когато е било заснето и като се има предвид че километража намалява в тази посока / съгласно писмо на АПИ/, то би следвало мястото на нарушението да е км 50+290, което отново не кореспондира на инкриминираното място на нарушението съгласно ЕФ км 49+800.

Ето и защо преди въобще да се изследва въпросът затова навлязло ли е МПС управлявано от жалбоподателя в зоната на действие на знак B 26 е необходимо да е доказано съответства ли мястото на нарушението посочено в ЕФ с цифровите координати на изображението/снимка към ЕФ. В конкретния случай мястото отразено както в Протокола за изполване на АТСС, така в ЕФ, а именно: път II-64 км 49+800 не кореспондира на цифровите GPS координати 42.204416 24.733765 фиксирани в 2 броя снимки, първата с уникален номер 11743са/0539693 и втора снимка с уникален номер 11743са/0539690. На тези GSP координати кореспондира км 50+350 път II – 64 предвид и на което въобще е безпредметно да се изследва навлязло ли е МПС в зоната на действие на знак B 26.

При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че нарушението, заради което е издаден процесният ЕФ, е инкриминирано от жалбоподателя К. Н. на място, различно от посоченото като място на извършване на нарушението в процесния ЕФ - II-64, км.49+800.

Неправилното посочване на мястото на извършване на нарушението в процесния ЕФ е съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразността на фиша и представлява достатъчно и самостоятелно основание за отмяната му.

Следователно, като потвърждава незаконосъобразния ЕФ, районният съд постановява неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, по съществото на спора с което ЕФ да бъде отменен.

С оглед очерталия се изход на спора в полза на жалбоподателя се присъждат разноски в минимален размер от 400 лева за първа съдебна инстанция и 400 лева за настоящата съдебна инстанция определено по реда на чл. 18, ал.2 вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като не са налице предпоставките за приложението на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 на СЕС за присъждане на разноски под законоустановения минимум тъй като заплатеният хонорар за адвокатско възнаграждение не се явява несъразмерен и не преследва нелегитимна цел за обогатяване предвид фактическата и правна сложност на делото, брой съдебни заседания и проявената процесуална активност по ангажиране на относима съдебна практика.

Така мотивиран и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 342/08.03.2024г. постановено по АНД № 5022/2023г. по описа на РС – Пловдив, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4748874 издаден от ОДМВР – Пловдив с който на К. Б. Н. с [ЕГН] от [населено място], ул.3-та, [жк], обл. Пловдив на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 ЗДвП;

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. Н. с [ЕГН] от [населено място], ул.3-та, [жк], обл. Пловдив, сумата от общо 800,00 (осемстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.