РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Габрово, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора П.П.Д.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600162 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалба от адв. И.И.–С. от АК – Габрово, в качеството на договорен защитник на
подсъдимия Д.И.Д. от гр. Севлиево, срещу присъда № 36 от 20.07.2022 г. по НОХД №
388/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
С присъда № 36 от 20.07.2022 г. по НОХД № 388/2021 г. по описа на Районен
съд – Севлиево подсъдимият Д.И.Д. от гр. Севлиево е признат за виновен в това, че на
31.08.2021 г., около 12:40 часа, в гр. Севлиево, в ж.к. „Митко Палаузов“ до блок №**, в
посока блок №**, управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „МБК“ с
номер на рамата VG5SA237000002225, нерегистрирано по надлежния ред, съгласно
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, с което е извършил
престъпление, за което на основание чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК е
осъден на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи
при първоначален ОБЩ режим.
1
Със същата присъда подсъдимият Д.И.Д. е признат за виновен в това, че на
31.08.2021 г., около 12:40 часа, в гр. Севлиево, в ж.к. „Митко Палаузов“ до блок № **,
в посока блок №**, управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „МБК“
с номер на рамата VG5SA237000002225, след употреба на наркотично вещество –
МЕТ /метамфетамин/, установено по надлежния ред - с техническо средство –
еднократен комбиниран наркотест „Drager Drug Test 5000“, с което е извършил
престъпление, за което на основание чл. 343б, ал. 3 и чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален
ОБЩ режим, както и на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500 лева.
С присъдата, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, е определено общо наказание,
като на подсъдимия Д.И.Д. е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 23, ал.
3 от НК към определеното общо наказание от една година лишаване от свобода е
присъединено наказанието ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500 лева,
наложена за деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведена в
изпълнение присъда № 62 от 28.09.2018 г. по НОХД № 238/2018 г. по описа на Районен
съд - Севлиево, влязла в сила на 15.10.2018 г., с която подсъдимият Д.И.Д. е осъден на
шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е било отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като бил определен три годишен изпитателен срок,
начиная от влизане на присъдата в сила, като е постановено наказанието от ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
С присъдата е постановено, след влизането й в сила вещественото
доказателство, съставляващо 1 брой еднократен „Drager Drug Test 5000“ на Д.И.Д. да се
унищожи.
С присъдата подсъдимият Д.И.Д. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
– Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
сумата от 5,35 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Във въззивната жалба, депозирана от адв. И.–С., се твърди, че присъдата е
неправилна, постановена при нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона.
Навежда се довод, че подсъдимият е осъден за деяния, които не съставляват
престъпления по смисъла на закона, защото осъществяват само формално признаците
на престъпните състави по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Защитникът счита, че тези деяния са малозначителни по смисъла на чл. 9, ал. 2, предл.
второ от НК, предвид явната незначителност на обществената им опасност. В тази
насока се посочва, че подсъдимият е управлявал мотопед, с който не е ходил до друго
2
населено място или на някакво оживено място, а само е взел последния от
собственика, за да „направи едно кръгче“, като го е управлявал за около метър-два, а
това недвусмислено демонстрира, че той е управлявал процесния мотопед в населеното
място, в което живее в рамките на много малък пътен участък и обществената опасност
на извършеното деяние е занижена в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. Развиват се пространни съображения, основани на
съдебната практика, съгласно която преценката по приложението на чл. 9, ал. 2 от НК
се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици и
всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност
и укоримост на извършеното, като съвкупната им оценка трябва да очертава липса или
явна незначителност на обществената опасност на деянието. Цитира се съдебна
практика за това, че когато деянието е извършено в слабо населено място и изминатото
разстояние е малко, деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. На
следващо място, в жалбата се излага, че съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства управляваното от подсъдимия
превозно средство не подлежи на регистрация. Във въззивната жалба се изведени
формални твърдения, според които при разглеждане на делото и постановяване на
присъдата е допуснато сериозно и явно несъобразяване с процесуалните правила и
нарушение на предписанията на императивни разпоредби на процесуалноправни
норми; не са направени усилия за разкриване на обективната истина; налице е
дерогиране в досъдебната и съдебната фаза на производството на процесуалните норми
на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК; събраните оскъдни доказателства са анализирани
едностранчиво, само и единствено през призмата на обвинението;
първоинстанционният съд превратно е разтълкувал доказателствата по делото и
избирателно е дал вяра на част от тях, поради което е достигнал до погрешни изводи,
като не са анализирани и отчетени доказателствата, свидетелстващи за невиновността
на подсъдимия. Изведено е заключението, че допуснатите съществени процесуални
нарушения са обективирани в пороци при анализа и оценката на приобщените по
делото гласни доказателствени средства и в непълнота на събраните и проверени
доказателства, довело до неправилно приложение на материалния закон. Претендира
се, на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, обжалваната присъда да
се отмени и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият Д.И.Д. да бъде признат
за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
В проведеното пред настоящия съд съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа от адв. И.И.–С.. По съществото на делото защитникът се придържа към
съображенията от жалбата за отмяна на присъдата и постановяване на нова
3
оправдателна присъда, поради наличие на основанието по чл. 9, ал. 2 от НК и заради
непълен анализ на събраните по делото доказателства.
При упражняване на правото си на лична защита, както и правото на последна
дума подсъдимият Д.Д. изразява съгласие с позицията на защитника си и моли да бъде
оправдан.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че
присъдата следва да се потвърди изцяло.
Въззивният съд разгледа въззивната жалба, обсъди становищата на всички
страни в процеса и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Въззивният съд счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният
съд е събрал относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и
съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия Д.Д.,
показанията на свидетелите П.К., Т.Д. и А.Б. (включително показанията на този
свидетел, депозирани в досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал.
5, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК); писмените доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум; протокол за доброволно
предаване на касетата от извършения тест за употреба на наркотични вещества; копие
от акт за установяване на административно нарушение, съставен на подсъдимия; талон
за изследване и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 20-21 от ДП),
свързани с проверката за употреба на алкохол; талон за изследване и протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (л. 22-23 от ДП), свързани с проверката за
употреба на наркотични вещества; разпечатка от резултат от изследване на
еднократния комбиниран наркотест „Drager Drug Test 5000“ – метамфетамин (л. 24 от
ДП); справка от МВР, установяваща липсата на регистрация на управляваното МПС;
справка за нарушител/водач, установяваща, че подсъдимият няма правоспособност за
управление на МПС. В хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие е
проведен допълнителен разпит на подсъдимия, предявено е вещественото
доказателство - еднократния комбиниран наркотест „Drager Drug Test 5000“ и е приет
като писмено доказателство заверен препис от протокола за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, съставен при проверката на
подсъдимия Д.. След собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност,
4
настоящият състав намира че установената от районния съд фактическа обстановка е
обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на доказателствата, като
без да я променя съществено по всички основни моменти от предмета на делото, я
възприема, както следва:
Подсъдимият Д. И. Д. е роден на 22.12.1993 г. в гр. Севлиево и живее в същия
град. Д. е български гражданин, не е женен, не работи и е с основно образование.
Данните от справката за съдимост установяват, че подсъдимият е осъждан за
престъпления от общ характер, като последните по време осъждания са, както следва:
1. С присъда № 15 от 20.03.2018 г. по НОХД № 7/2018 г. по описа на Районен
съд – Севлиево, влязла в сила на 04.04.2018 г., подсъдимият Д. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, за което е осъден на шест месеца
лишаване от свобода. Изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок, считано от
влизане на присъдата в сила.
2. С присъда № 62 от 28.09.2018 г. по НОХД № 238/2018 г. по описа на Районен
съд – Севлиево, влязла в сила на 15.10.2018 г., подсъдимият Д. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 197, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което е
осъден на шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен
изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
3. Със споразумение от 23.02.2022 г. по НОХД № 390/2021 г. по описа на
Районен съд – Севлиево, влязло в сила на 23.02.2022 г., подсъдимият Д. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 3 от НК, за
което е осъден на глоба в размер на 400 лева.
Видно от справка за нарушител/водач, издадена от МВР (л. 14 от ДП),
подсъдимият Д. не притежава свидетелство за управление на МПС. С наказателно
постановление № 17-0341-000492/26.06.2017 г. на РУ на МВР – Севлиево, влязло в
сила на 03.05.2018 г., същият е наказан за нарушения на правилата за движение по
пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 150 от ЗДвП.
През месец юли 2021 г. свидетелят А.Б. си закупил мотоциклет „МБК“, който
не бил регистриран по надлежния ред. За превозното средство свидетелят нямал и
документи. На 31.08.2021 г. Б. ремонтирал мотоциклета си на поляна край блока, в
който живеел в ж.к. „Митко Палаузов“ в гр. Севлиево. Около обяд покрай него минал
подсъдимия Д.Д., с когото Б. се познавал отдавна. Подсъдимият поискал да направи
„едно кръгче“ с мотора из квартала, след което се качил на превозното средство,
започнал да го управлява по улиците, включително по улицата, на която се намирал
магазин „2+2“. По същото време в близост до магазина били полицейските служители
– свидетелите П.К. и Т.Д. Двамата полицаи възприели, че превозното средство се
5
управлява от подсъдимия. В един момент Д. изгубил контрол върху управлението на
мотоциклета и паднал, заедно с него. Свидетелите К. и Д. отишли до него. Извършили
проверка по документи на водача, при което установили, че Д.Д. не притежава
свидетелство за управление на МПС. В този момент при тях пристигнал свидетелят Б.,
който заявил, че мотоциклетът е негов. Превозното средство било преместено в
близост до жилищния блок на А.Б. На това място бил извършен оглед на мотора, за
което е съставен съответен протокол за оглед с фотоалбум, в който са отразени
констатациите, че управляваното от подсъдимия превозно средство не е регистрирано
по съответния ред, като на мястото за поставяне на регистрационна табела била
поставена метална бяла на цвят пластина, закрепена с видия, с изписани черни цифри
„1337“.
Полицейските служители извършили проверка на подсъдимия за употреба на
алкохол, като техническото средство отчело 0,90 промила на хиляда. В издадения
Талон за изследване (л. 20 от ДП) Д.Д. саморъчно изписал, че приема показанията на
техническото средство и по-късно отказал да даде кръв за химически анализ, който
отказ е изрично отразен в Протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози
(л. 21 от ДП). На подсъдимия била извършена и проверка за употреба на наркотични
вещества с еднократен комбиниран наркотест „Drager Drug Test 5000“, който отчел
положителен резултат за употреба на метамфетамин. За тази проверка бил съставен
съответен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества. На Д. бил издаден Талон за изследване № 0054847 (л. 22 от ДП), в
който записал саморъчно, че не е съгласен с показанията на техническото средство и
положил подписа си във връзка с това си изявление. След това подсъдимият бил
откаран в ЦСМП – Севлиево за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за анализ, където пред д-р И. същият отказал да даде кръв за анализ, за което подписал
Протокола за медицинско изследване (л. 23 от ДП).
На подсъдимия Д. бил съставен акт за установеното административно
нарушение серия GA № 311947 от 31.08.2021 г. за това, че на 31.08.2021 г., около 21:40
часа, в гр. Севлиево, в ж.к. „Митко Палаузов“, до блок № **, в посока за блок № **,
управлявал мотоциклет марка „МБК“ с номер на рамата VG5SA237000002225, след
употреба на наркотични вещества, а именно метамфетамин, установено по надлежния
ред с еднократен комбиниран наркотест „Drager Drug Test 5000“, и за това, че
управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, т.е. било без
регистрационни табели. В АУАН било вписано и обстоятелството, че подсъдимият не
притежавал СУМПС, както и това, че управлявал мотоциклета след употреба на
алкохол от 0,90 промила на хиляда
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
6
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Изцяло неоснователен е упрекът към първата инстанция за неправилен,
превратен и едностранчив анализ на доказателствата, както и за допуснати
процесуални нарушения в производството пред районния съд. Всъщност тези
твърдения са изцяло формални и декларативни. Във въззивната жалба те не са
запълнени със съдържателна конкретика, а подобна не се излага както от защитника,
така и от подсъдимия и в заседанието пред настоящата инстанция. Въззивният съд,
след като извърши цялостна проверка на присъдата, счита, че първоинстанционният
съд е положил дължимите усилия, за да попълни делото с относимия доказателствен
материал, което е направено при стриктно спазване на принципите по чл. 13 и чл. 14 от
НПК за разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно
убеждения, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Доказателствената съвкупност е анализирана детайлно, като
са изследвани всички основни моменти, свързани с предмета но доказване.
Съставът на първоинстанционния съд е подложил на анализ и съпоставка с
останалите доказателства обясненията на подсъдимия Д.. Напълно правилно и
обосновано е прието, че твърденията на подсъдимото лице, според които не то, а
свидетелят А.Б. е управлявал процесното превозно средство, са изцяло опровергани от
показанията на свидетелите.
Обосновано съставът на районния съд е кредитирал изцяло с доверие
показанията на свидетелите К. и Д. Двамата полицейски служители напълно
безпротиворечиво излагат възприятията си за това, че на инкриминираната дата се
намирали в близост до магазин „2+2“ в гр. Севлиево, когато потегляйки със служебния
автомобил, на 100 метра от тях, видели насреща да се движи мотоциклет, водачът на
който, след като ги видял, набил спирачки и паднал на земята. Полицаите не са губили
визуален контакт към процесното превозно средство от момента на възприемането му
до достигане до мястото, където същото се установило в покой. И двамата са видели
само едно лице върху мотора, което е било без каска и това бил водачът му.
Непосредствено след това те установили, че водачът е подсъдимият Д.Д.. Няма
причина съдът да не се довери на показанията на свидетелите К. и Д., които, както
правилно е прието в присъдата, са подробни, ясни и непротиворечиви. Наред с това,
показанията на двамата полицаи кореспондират на показанията на свидетеля Б., който
се е появил на мястото на произшествието малко по-късно и е споделил, че
мотоциклетът е негов и го е дал на Д. да го ползва за кратко време. При тези
доказателствени източници правилно първоинстанционният съд е оценил като
7
несъстоятелни и напълно опровергани обясненията на подсъдимия, според които
моторът е бил управляван не от него, а от свидетеля Б., който след падането избягал,
поради което полицаите не го видели.
Правилно първоинстанционният съд се е позовал на резултатите от проверките
на подсъдимия за употреба на алкохол и на наркотични вещества. Настоящият състав
установи, че изцяло са спазени изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
и техни аналози. На подсъдимия е извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол, като уредът е отчел концентрация от 0.90 на хиляда. Д. не е
оспорил показанието, в съставения за целта талон за изследване изрично е отразил, че
го приема, а впоследствие е отказал да даде кръв за химически анализ. В съответствие
с нормативните правила е проведена проверката на подсъдимия за употреба на
наркотични вещества. Използвано е одобрено техническо средство. В съответствие с
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата е съставен Протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, в който е отразен
резултата, който при Д. Д. е положителен за „метамфетамин“. На подсъдимия е връчен
съответен талон за изследване, в който същият е изписал саморъчно, че не е съгласен с
резултата, но впоследствие пред медицинско лице е отказал да даде кръв за химически
анализ, за което се е подписал в съставения Протокол за медицинско изследване. При
тези доказателства правилно районният съд е зачел резултата от проверката с
техническото средство за употреба на наркотици. Всъщност, в обясненията си както
пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, подсъдимият Д. признава, че 1-
2-3 дни преди инкриминираната дата е употребил наркотици.
Основани на доказателствата по делото и правилни са изводите на
първоинстанционния съд, според които управлявания от Д.Д. мотоциклет не е бил
регистриран. Това се установява както от показанията на свидетелите, така и от
справката от МВР (л. 12 от ДП) и от протокола за оглед. В обясненията си пред двата
съдебни състава подсъдимият също обективира знанието си, че процесното превозно
средство не е било регистрирано.
Несъмнено е също така, а това се установява от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите и от протокола за оглед, че процесното превозно средство
е моторно такова, тъй като е било снабдено с двигател за придвижване, работещ на
бензин.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал
до обосновани и законосъобразни правни изводи, както следва:
По обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК
Съответен на доказателствата по делото и закона е изводът на районния съд, че
подсъдимият Д.Д. е осъществил от обективна и от субективна страна признаците от
8
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, след като на 31.08.2021 г., около
12:40 часа, в гр. Севлиево, в ж.к. „Митко Палаузов“ до блок №**, в посока блок №**,
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „МБК“ с номер на рамата
VG5SA237000002225, след употреба на наркотично вещество – МЕТ /метамфетамин/,
установено по надлежния ред - с техническо средство – еднократен комбиниран
наркотест „Drager Drug Test 5000“. Несъмнено така посоченият мотоциклет по
естеството си е моторно превозно средство по смисъла § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй
като е снабден с двигател за придвижване, а действията на подсъдимия по привеждане
в движение и направляване придвижването на мотоциклета в пространството, чрез
определяне скоростта и посоката на движение представляват управление на моторно
превозно средство по смисъла на НК. Това, че управлението на процесното МПС се е
извършвало след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, е установено по
надлежния ред, при спазване на разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози – подсъдимият, след претърпяното произшествие, е
проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като е отчетен
положителен резултат за „метамфетамин“; съставен е съответен протокол по реда на
чл. 5, ал. 2 от Наредбата; след това на Д. е бил издаден талон за изследване по образец,
отведен е в ЦСМП – Севлиево, където той се е възползвал от предоставеното му право
и е отказал да даде кръвна проба за изследване. Следователно в случая за нуждите на
наказателното производство определящо е показанието на техническото средство.
От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл. При
извършване на деянието в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни
представи относно всички съставомерни признаци на престъплението - че предприема
управление на МПС след употреба на наркотици, при наличието на забрана за такова
поведение, т. е. Д. е съзнавал общественопасния характер на деянието и е предвиждал
общественоопасните му последици, като искал настъпването им.
Настоящият състав на въззивния съд категорично не се съгласява с довода за
наличие на предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. На принципна основа
както в доктрината, така и в съдебната практика е изяснено, че деянието, което
привидно осъществява признаците на състав на престъпление, е малозначително в две
хипотези – когато не е общественоопасно въобще или когато обществената му
опасност е явно незначителна, понеже степента на засягане на защитените обществени
отношения е незначителна. За да се прецени дали се изключва основен признак на
престъплението съобразно чл. 9, ал. 2 от НК, е необходима внимателна преценка на
всички елементи от състава на престъплението. В тях се включат характеристиките на
начина, времето и мястото на извършване на деянието, както и данните за личността на
дееца, макар последните да не са от решаващо значение, доколкото водещото са
неговите обективни характеристики. Тези принципни положения, отнесени към
9
настоящия случай, не дават основание да се приеме, че деянието на подсъдимия Д. не е
престъпно, защото: Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е на формално
извършване и не се изисква настъпване на конкретни вредни последици. Обект на
защита са комплекс от обществени отношения, свързани с осигуряване на
безопасността при осъществяване на транспорта. Поначало управлението на МПС,
след употреба на наркотични вещества, е със завишена степен на обществена опасност,
която се обуславя от динамиката на този род престъпни прояви и тяхното
изключително негативно проявления върху обществените отношения. Конкретното
деяние по никакъв начин не се отлича от типичните случаи на престъпления по чл.
343б, ал. 3 от НК, поради което изначално не са налице основания да се обсъжда липса
или явна незначителност на обществената му опасност. Наред с това, в случая, освен
че подсъдимият Д. е управлявал превозното средство след употреба на наркотично
вещество, той е извършвал тази специфична дейност, без да притежава съответна
правоспособност и след като е употребил и алкохол. Настоящият състав не споделя
съжденията на защитника и за това, че подсъдимият, като е управлявал процесния
мотопед в населеното място, в което живее, в рамките на много малък пътен участък,
то и обществената опасност на деянието е занижена в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. По делото е установено, че деянието е извършено
през лятото и в обедните часове, като управлението на мотоциклета е извършвано в
жилищен район и в непосредствена близост до търговски обект. Всички тези
обстоятелства, макар и формално да са без значение с оглед съставомерността на
деянието, навеждат на категоричен извод, че с поведението си Д.Д. е създавал
потенциална опасност за останалите участници движението, а както става ясно и той
самият е допуснал ПТП.
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК се предвиждат наказания лишаване
от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
При извършената проверка на присъдата в тази част и след собствен анализ на
обстоятелствата по делото на плоскостта на чл. 54 от НК, въззивният съд счита, че не
са налице основания за корекция на отмерените от районния съд наказания – една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. Правилно
първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи обстоятелства данните за
съдебното минало на подсъдимия, както и, че е неправоспособен водач на МПС и е
управлявал мотоциклета, освен след употреба на наркотични вещества, и при
концентрация на алкохол в кръвта си от 0,90 промила. Настоящият състав намира, че
тези обстоятелства пряко рефлектират и върху степента на обществена опасност на
деянието, поради което изразява несъгласие с извода на районния съд, че степента на
обществена опасност на извършеното от Д. не е по-висока в сравнение с други подобни
случаи. От друга страна не може да се сподели съждението за отчитане на
процесуалното поведение на подсъдимия като отегчаващо обстоятелство, тъй като
10
престъплението, за което Д. е предаден на съд не е тежко и по аргумент от
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НПК присъствието му в съдебно заседание не е било
задължително, а ако съдът е считал, че явяването му е необходимо за разкриване на
обективната истина, е следвало да го информира изрично за решението си по чл. 269,
ал. 2 от НПК и да приложи стриктно мерките за процесуална принуда по НПК. В
противовес на приетото от районния съд, настоящият състав отчита като смекчаващо
обстоятелство частичното самопризнание на подсъдимия относно употребата на
наркотично вещество.
Наложените на подсъдимия Д. наказания лишаване от свобода и глоба са в
размер на специалния минимум по чл. 343б, ал. 3 от НК. Допълнително облекчаване на
наказателната отговорност предполага да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК изисква кумулативното
проявление на две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и убедителна констатация, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай
настоящият съд не открива кумулативност на двете условия. Несъмнено е, че
частичното самопризнание на подсъдимия не е изключително смекчаващо
обстоятелство, особено и при така проявените отегчаващи такива. Наложеното
наказание от една година лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко при
така очертания превес на отегчаващите обстоятелства.
Законосъобразен е изводът, че предвид съдебното минало на подсъдимото лице
и наличието на осъждане на лишаване от свобода, във връзка с което Д. не е
реабилитиран, не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно е
приложен закона, като е определен първоначален общ режим за изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
По обвинението за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК
Съответен на доказателствата по делото и закона е изводът на районния съд, че
подсъдимият Д.Д. е осъществил от обективна и от субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, след като на
31.08.2021 г., около 12:40 часа, в гр. Севлиево, в ж.к. „Митко Палаузов“ до блок №**, в
посока блок №**, управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „МБК“ с
номер на рамата VG5SA237000002225, нерегистрирано по надлежния ред, съгласно
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Несъмнено така
посоченият мотоциклет съставлява моторно превозно средство по смисъла § 6, т. 11 от
ДР на ЗДвП, тъй като е снабден с двигател за придвижване, а действията на
подсъдимия по привеждане в движение и направляване придвижването на мотоциклета
11
в пространството, чрез определяне скоростта и посоката на движение представляват
управление на моторно превозно средство по смисъла на НК. Разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП поставя изискването моторни превозни средства и ремаркета, които се
движат по пътищата, отворени за обществено ползване, да бъдат регистрирани и да са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Изхождайки
от легалното определение на понятията „МПС“ и „мотоциклет“, дадени в § 6, т. 11 и т.
13 от ДР на ЗДвП, настоящият състав приема, че процесният мотоциклет по смисъла на
закона представлява МПС и за него важи законово регламентираното изискване за
регистрация пред съответните органи. Редът за регистрация на МПС и ремаркетата,
теглени от тях е уреден в Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС. В чл. 10, ал. 1 от Наредбата е
предвидено, че за всяко регистрирано МПС се предоставят табели с регистрационен
номер, като, според ал. 7, на мотоциклетите, мотопедите, тракторите и ремаркетата,
табелата с регистрационен номер се поставя само отзад. От доказателствата се
установи, че мотоциклетът, управляван от подсъдимия не е бил регистриран съгласно
изискванията на специалната наредба и не е бил с табела с регистрационен номер, а е
била поставена метална бяла на цвят пластина, закрепена с видия, с изписани черни
цифри „1337“.
Неоснователно е възражението на защитника, че управляваното ППС не
подлежи на регистрация по предвидения в закона ред. Както се посочи процесното
превозно средство представлява моторно такова по смисъла на ЗДвП. В чл. 1, ал. 4 от
специалната наредба изчерпателно са изброени МПС, които не подлежат на
регистрация, но мотопедите и мотоциклетите не са сред тях.
От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл. При
извършване на деянието в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни
представи относно всички съставомерни признаци на престъплението. Самият
подсъдим в обясненията си както пред районния, така и пред въззивния съд ясно и
недвусмислено изразява знанието си, че мотоциклетът не е бил регистриран – „Даже
нямаше регистрационни табели това моторче“. Следователно Д. е съзнавал
общественопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните му
последици, като искал настъпването им.
И за това престъпление настоящият състав намира, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, като деянието не следва да се
квалифицира и като административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото
разпоредбите на чл. 345, ал. 2 от НК и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвиждат, че едно и
също деяние, каквото е управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС, може
да осъществява както състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, така и този на
12
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, и с оглед на това, че
разграничителният критерий между административното нарушение по чл. 6 от ЗАНН и
престъплението по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК е степента на обществена опасност на
извършеното, съдът приема, че деянието е престъпно. В тази насока настоящият състав
отчита, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, като е предприел
управление на нерегистрирано МПС, след употреба както на алкохол, така и на
наркотични вещества. Следва да се отчете и, че подсъдимият е осъждан за
престъпления от общ характер и е извършил деянието в изпитателния срок по
предходно осъждане на лишаване от свобода. Всички тези обстоятелства сочат, че
извършеното разкрива значително по-висока степен на обществена опасност, поради
което правилно и законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл. 345, ал.
2 от НК. Спецификата на казуса не обосновава извод за малозначителност или явно
незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и заради това, че
превозното средство е управлявано за сравнително кратко време.
За престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева.
При извършената проверка на присъдата в тази част и след собствен анализ на
обстоятелствата по делото на плоскостта на чл. 54 от НК, въззивният съд счита, че не
са налице основания за корекция на отмереното от районния съд наказание от пет
месеца лишаване от свобода. Правилно първоинстанционният съд е отчел степента на
обществена опасност на деянието и проявените отегчаващи обстоятелства –
предходните осъждания на подсъдимия, липсата на правоспособност за управление на
МПС, управлението на мотоциклета след употреба на алкохол и наркотични вещества.
Както настоящият съд посочи по-горе, принципно не споделя определянето на
проблемното процесуално поведение на подсъдимото лице като отегчаващо
обстоятелство. Що се отнася до извода за липса на смекчаващи обстоятелства, и по
отношение на това престъпление, в противовес на приетото от районния съд,
настоящият състав отчита като такова частичното самопризнание на подсъдимия
относно знанието си за липса на регистрация на превозното средство. При така
очертания превес на отегчаващите обстоятелства правилно и законосъобразно
наказанието е наложено по първата алтернатива, а именно лишаване от свобода, в
размер на пет месеца, който е под средния.
Законосъобразен е изводът, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от
НК, поради което е определен първоначален общ режим за изтърпяване от страна на
подсъдимия на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно е приложено правилото по чл. 23, ал. 1 от НК,
като на подсъдимия Д.Д. е наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото, а
именно една година лишаване от свобода. Правилно и в съответствие с нормата на 23,
13
ал. 3 от НК към определеното по правилата на съвкупността наказание лишаване от
свобода е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 500 лева.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е определен
първоначален общ режим за изтърпяване от подсъдимия Д.Д. на общо определеното
наказание от една година лишаване от свобода.
Законосъобразно и с оглед данните по делото съдът е приложил чл. 68, ал. 1 от
НК, като е привел в изпълнение наказанието в размер на шест месеца лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия Д.Д. с присъда № 62 от 28.09.2019 г. по НОХД №
238/2018 г. на Районен съд – Севлиево, влязла в сила на 15.10.2018 г. Несъмнено е, че
деянията по настоящото производство са извършени преди изтичане на изпитателния
срок, определен на подсъдимото лице с посочената присъда, поради което Д. следва да
изтърпи отложеното наказание лишаване от свобода. Законосъобразно, на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е определен първоначален общ режим за изтърпяване на
приведеното в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК наказание от шест месеца
лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпросите за
разпореждане с вещественото доказателство и за дължимите от подсъдимия по сметка
на МВР – Габрово разноски по водене на производството.
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 36 от 20.07.2022 г. по НОХД № 388/2021
г. по описа на Районен съд – Севлиево.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15