Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд,
Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
Мл.с-я ГЕОРГИ
СТОЕВ
При секретаря Юлиана Шулева
като
разгледа В.ГР.Д. № 5987
по описа за
2020 година
ДОКЛАДВАНО от съдия АНЕЛИЯ
МАРКОВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Подадена
е въззивна жалба от Е.Б.К. срещу
решение № 204467 от 28.08.2019 г. по гр.д.№ 83694 по описа за 2017 г. на СРС,
119-ти състав, с което е допусната делба на поземлен имот /ПИ/ с пл.№ 02492 в
кв.CI и кв.CII, стар квартал XV по рег.план на гр.София,
м.Студентски град, с площ от 1 499 кв.м. при съседи по скица: имоти с пл.№
3062, 2983 и 2213 и ул.“8-ми декември“, при следните квоти: 1037/1499 идеални
части за Е.Б.К., 300/1499 идеални части за „Б.М.“ ЕООД и 162/1499 идеални части
за „АТ Е.“ ЕООД.
Твърди се, че решението е
неправилно, както и постановено при неизяснена фактическа и правна обстановка.
СРС не бил изяснил въпроса досежно регулацията на
допуснатия до делбата, имот. Сочи, че към момента на подаване на въззивната жалба била в течение процедура по чл.16 ЗУТ. СРС
не бил определил кои лица са титуляри на правото на собственост и какви са
техните права в съсобствеността като по този начин бил нарушил императивната
разпоредба на чл.344, ал.1, изр.1 ГПК. Твърди се, че били налице и други
съсобственици на имота и затова постановеното решение било нищожно. В решенето
неправилно били посочени границите на допуснатия до делбата имот, тъй като процесния имот граничел и с имот пл.№ 1968 по плана на
гр.София, кв.102 и 101, м.“Студентски град“. Счита, че неправилно СРС не бил спрял
производството по делбата до приключване на съдебното производство относно
правото на строеж, което можело да бъде самостоятелен предмет на делбата. В
решението си СРС не бил взел отношение по този въпрос. Сочи, че било нарушено
правото й на защита с оглед бързото разглеждане на делото от страна на СРС. СРС
възприел заключението на вещото лице без, обаче, заключението да отговаряло на
действителното разположение на имотите. Вещото лице депозирало заключение без
да съобрази, че в имота има незаконно постройка от бащата на управителя на „АТ Е.“
ЕООД. Това означавало, че вещото лице не било обективно при изготвяне на
експертизата.
Иска се обжалваното решение
да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на друг състав.
В хода по същество от процесуалния
представител на въззивницата се излагат доводи, че в
случая е налице злоупотреба с права. Твърди се, че ищецът и ответникът били ЮЛ
с един и същи собственик и един и същи управител, които ЮЛ били собственици на
съседните имоти. Счита, че чрез предявяването на иска за делба се преследва
незаконна цел – отнемане на имота на въззивицата.
Излагат се и доводи за неправилност на първоинстанционното
решение във връзка с изградената в имота постройка. Сочи, че в процес на
изработване бил ПУП с одобряването на който можело да се защитят правата на
всички страни по спора.
От ищеца пред СРС и съделител в делбата -„Б.М.“ ЕООД не е постъпил отговор
по въззивната жалба. В течение на производството
се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са
допуснати сочените от въззивницата нарушения на
материалния и процесуален закон. Претендира разноски.
От ответник пред СРС и съделител в делбата - „АТ Е.“ ЕООД не е постъпил отговор
по въззивната жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата
е уведомена на 09.09.2019 г.
Въззивната жалба е подадена на 24.09.2019 г./първи работен
ден/.
Следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице
е правен интерес от обжалване.
Ето
защо въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
За да
постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представените по
делото документи за собственост се установява, че е налице съсобственост между
страните върху имота, предмет на делбата. От заключението на вещото лице С.се
установило, че ПИ, описан в исковата молба и този в документите за собственост,
са идентични. Построените в имота сгради дори да съществували, не били предмет
на делбата; същото важало и по отношение на правото на строеж.
Въпросът за реалната поделяемост и пазарната оценка били предмет на обсъждане
във втората фаза на делбата, а не във фазата на допускането й.
По
доводите във въззивната жалба:
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
С оглед дадените от настоящата
инстанция указания, с молба от 14.02.2022 г. от страна на ищеца пред СРС- -„Б.М.“ ЕООД е направена идентификация на процесния имот съобразно КККР на гр.София, съгласно който
имотът е с идентификатор 68134.1605.2492, за който се сочи, че е идентичен с ПИ
2492, кв.102 като при завеждане на иска площта му била 1489 кв.м. , т.е. с 10
м. по-малко от записаната площ в старата скица и документите за собственост,
което било в рамките на статистическата грешка. На л.70 от настоящето
производство, със същата молба, е представена скица от 23.10.2020 г., където са
описани и границите на имота. С нарочно определение, четено в о.с.з. на 25.05.2022
г. настоящата инстанция е приела направеното уточнение досежно
идентификацията на имота, предмет на делбата.
Де факто с въззивната
жалба не се оспорва съсобствеността на процесния имот
с идентификатор 68134.1605.2492. Въззивницата твърди, че решението е нищожно, тъй като имало
и други съсобственици на имота без да сочи кои са те.
От
събраните по делото /пред СРС/ писмени доказателства се установява, че съсобственици
на процесния имот са тези за които е прието в
обжалваното по настоящето дело, първоинстанционно
решение. Това е така, защото: Е.К. е придобила от баща си по силата на дарение,
изповядано с нот.акт № 81 от 21.09.2000 г. ,
собствеността върху правно дворно място с площ от 1499 кв.м., съставляващо имот
с пл.№ 2492 от кад.лист 599, находящо
се в гр.София, Студентски град, бивша местност „Лъките
–Канзоверица“. С нот.акт №
39 от 28.03.2003 г., дело 21/2003 г. К. се е разпоредила с 462/1499 идеални
части от празното дворно място като ги е продала същите на В. К., Т.Д., М.С.и И.И..
С нот.акт № 6 от 06.02.2004 г., дело № 7 от 2004 г. К. като
собственик на 1037/1499 , е учредили право на строеж върху празното дворно
място на останалите съсобственици, на предвидената за застрояване в
северозападната част на дворното място сграда с обслужващо предназначение, със
застроена площ на сутерена от 153 кв.м., на първия етаж от 153 кв.м. и на втори
етаж от 154 кв.м. , съгласно виза за проектиране от 29.10.2003 г. на
Гл.архитект на район „Студентски“ и съгласува проект от 06.01.2004 г., също на
район „Студентски“ /л.18 по делото пред СРС/. С оглед уговореното в раздел
Трети, след построяването сградата остава изключителна собственост на
съсобствениците на 462/1499 идеални части. В раздел Четвърти съсобствениците са
изразили съгласие за продажба на сградата с обслужващо предназначение,л. 19 от
делото пред СРС.
С нот.акт № 41 от 30.12.2005 г., дело 212 от 2005 г.
съсобствениците на които К. е продала част от идеалните си части /462/1499/, са
продали същите на „С.Ф.“ АД, виж л.20 и следв. от
делото пред СРС. Видно от изрично посоченото в нот.акт,
правото на строеж не е предмет на сделката, което право е запазено в
тяхна полза с нот. акт 6, дело № 7/2004 г.
С нот.акт № 88 от 09.06.2014 г., нот.дело
№ 577 от 2014 г. е продадено и правото на строеж на сградата с обслужващо
предназначение на „Б.М.“ ЕООД, л.23 и следв. по
делото пред СРС.
С нот.акт № 84 от 03.07.2014 г., дело № 71 от 2014 г. „С.Ф.“
АД се е разпоредило с притежаваните от него 462/1499 идеални части от празното
дворно място като го е продало на „Б.М.“ ЕООД, л.27 и следв.
от делото пред СРС.
Впоследствие
е извършена замяна, изповядана с нот.акт № 69 от
12.10.2016 г., л. 30 и следв. по делото пред СРС,
видно от раздел Втори на този нот.акт, „АТ Е.“ ЕООД е
придобило 162/1499 идеални части от процесното дворно
място.
При
това положение е правилен извода на СРС, че страните по спора са съсобственици
на имот с пл.№ 2492 от кад.лист 599, находящо се в гр.София, Студентски град, бивша местност „Лъките –Канзоверица“.
Обстоятелството
дали двете дружества имат един и същи управител, а това видно от вписаното в
горния нот.акт се установява, че не е така, е без
значение за предмета на настоящето производство.
Допустимостта на
съдебната делба на застроено съсобствено
дворно място се преценява с оглед състоянието на имота към
момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на
производството, включително
с оглед градоустройствения статут на имота.
Съгласно т.1 от ППВС №
2/04.05.1982 г. недопустима е делбата на съсобствени
парцели, в които е построена сграда- етажна собственост, т.е. такава, която се
състои от самостоятелни обекти в изключителна собственост на различни субекти,
на съсобствени парцели, в които има две или повече
самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността на парцела и
принадлежат на отделни съсобственици на парцела.
Ако не
съществува възможност от имота да
бъдат обособени два или повече
самостоятелни УПИ, делбата следва да се
приеме за недопустима, тъй като дворното място
има за предназначение
да обслужва всички построени в него сгради и представлява
обща част по смисъла на
чл. 38, ал. 1 ЗС.
Ако по делото
се установи, че от дворното
място могат да бъдат обособени
два или повече
самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ и действащият ПУП бъде
изменен, всеки един от новообособените
УПИ ще обслужва отделен самостоятелен обект, с оглед на което и делбата
му ще бъде
допустима.
По делото пред СРС е представено влязло
в сила решение на СГС, Първо ГО, 14-ти състав по гр.д.№ 15909 по описа за 2011
г., постановено по иск по чл.109 ЗС, с което са осъдени Т.Ч.и Е.Т.да премахнат
част с площ от 107 кв.м. от временна постройка по смисъла на чл.120, ал.4
ППЗТСУ, отм., представляваща „Кафе-еспресо-подкрепително хранене“, попадаща в процесното дворно място с ПИ 2492, като иска е бил предявен
от „С.Ф.“ АД.
В случая предмет на делбата е само ПИ. По отношение на
мястото липсват данни ответниците по иска по чл.109
ЗС да са придобили собственост. Нещо повече, видно от мотивите на горното
съдебно решение, съдът е приел, че липсват каквито и да е доказателства, а и
твърдения на ответниците по иска по чл.109 ЗС, постройката
да е придобила постоянен градоустройствен статут. Посочено е, че ответниците са били наематели. В решението си от 12.07.2013
г. по гр.д.№ 527 по описа за 2013 г. с което САС потвърждава решението на СГС,
е констатирано ,че този договор за наем е прекратен още през 2002 г.
В писмото на район „Студентски“ , л. 91 е посочено също, че обекта е при условията на чл.120, ал.4
от ППЗТСУ, отм., т.е. временна постройка.
С оглед петитума на исковата
молба предмет на делбата не и нито правото на строеж, нито на сграда.
От представените по делото писмени доказателства,
както и съдебните решения- № 1496 от 14.12.2020 г. по в.гр.д.№ 2121 по описа за
2020 г. на САС по в.гр.д.№ 2121 по описа за 2020 г., определение № 60340 от
21.09.2021 г. по гр.д.№ 2255 по описа за 2021 г. на ВКС, ГК, първо ГО, се
установява, че правото на строеж върху сградата с обслужващо предназначение не е реализирано. Независимо от това ще
отбележим, че правото на строеж е в полза на един от съделителите
по спора -„Б.М.“ ЕООД, т.е. не се касае до трето за спора, лице.
Действително, в заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице С., на отговор на въпрос № 3, е посочено,
че е налице сграда, представляваща едноетажна постройка без сутерен, но това е
сградата по решението по иска по чл.109 ЗС, а не сградата за която е било
учредено правото на строеж.
Ето защо настоящата инстанция приема, че не сме в
хипотезата в която дворното място има за
предназначение да обслужва всички построени в него сгради и представлява обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.
Наред с това в заключението си по
допуснатата, изслушана и приета от настоящата инстанция съдебно-техническа
експертиза, вещото лице е проследило регулационния статут на ПИ с пл.№ 2492,
посочен в титула за собственост на въззивницата.
Установява се, че същият имот е бил нанесен в рег.план през 2001 г. като вещото
лице за улеснение на съда и страните е изготвила нарочна скица за това. Имотът,
описан в документите за собственост е идентичен с този предмет на делбата.
Вещото лице е посочило, че рег. план от 2001 г. е отменен с решение на съда по
отношение на УПИ -1722, 1968, в който попада процесното
място. От проучените от вещото лице документи, както и във връзка със събраните
пред настоящата инстанция писмени доказателства – писмо на СО-НАГ от 05.07.2022
г., л.91 от настоящето дело, заповед № РА50-77 от 01.11.2021 г. на Главния
архитект на гр.София, л.93-95 по настоящето дело, се установява, че по
отношение на процесния имот няма действащ
уличнорегулационен, регулационен и застроителен план.
Процесният имот е в урбанизирана територия, но извън
границите на ПУП-ПРЗ.
Липсват данни да е влязъл в сила
ПУП-ПРЗ по силата на който да се отчуждават от процесния
имот площи за улица и др.мероприятия за кв.101 и кв.102 м.“Студентски град“.
Налага се извод, че делбата е
допустима, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 10 ОТ 17.05.2017 Г. ПО ГР. Д. №
3248/2016 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
Останалите доводи на пълномощника на въззивницата са неотносими към
допустимостта на производството по делбата.
Следва да отбележим и, че с иска за съдебна делба,
всеки един от съсобствениците на недвижим имот
упражнява потестативното си право да
иска ликвидиране по съдебен ред
на съсобствеността и преобразуването и в индивидуална собственост. В този смисъл съдът приема, че е неоснователен
довода на пълномощника на въззивницата, че с
предявяване на иска за делба е налице злоупотреба с право.
Налага се извод, че първоинстанционното решение е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход на спора на въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият „Б.М.“ ЕООД претендира разноски и такива
са сторени за адв.възнаграждение в размер на по 800 лв.,
които следва да му бъдат присъдени.
Въззиваемият „АТ Е.“ ЕООД разноски не претендира, а и
такива не са били сторени. Затова и не му се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 204467 от
28.08.2019 г. по гр.д.№ 83694 по описа за 2017 г. на СРС, 119-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА
Е.Б.К., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***-адв.М., да заплати на „Б.М.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на
800 лв.- адв. възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: