Присъда по дело №251/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №251 по описа за 2022 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №1001/2018 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимата С.Х.Ш., с ЕГН**********, родена
на *** год. в гр.Шумен, български гражданин, без данни за образование, разведена,
неосъждана, безработна за извършено от нея престъпление от общ характер по чл.183, ал.1
от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимата в периода от
06.12.2017 год. до м.януари 2022 год. включително в гр.Шумен, след като била осъдена с
влязло в сила решение №849 от 20.11.2017 год. по ГД №2546/2017 год. по описа на ШРС,
влязла в сила на 06.12.2017 год. да издържа свой низходящ – дъщеря И.Т.М., с
ЕГН********** съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни
вноски, а именно 49 месечни вноски /без вноската за м.ноември 2021 год., която е платена/
по 120 лева, на обща стойност 5880 лева /пет хиляди осемстотин и осемдесет лева/.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като предлага
на съда да наложи на подсъдимата наказание “лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
месеца, чието изпълнение на основание разпоредбата на чл.66 от НК да бъде отложено за
срок от три години.
Подсъдимата С.Х.Ш. не се явява лично в съдебно заседание. В тази връзка, съдът,
като съобрази обстоятелството, че лицето не е било открито на известните в Република
България адреси, а от материалите по делото става ясно, че лицето е напуснало границите на
страната и до настоящия момент липсват данни да се е завърнало обратно, както и
обстоятелството, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.269, ал.3, т.4 от
НПК, както и че отсъствието на подсъдимата от съдебно заседание няма да попречи за
разкриване на обективната истина, даде ход на делото по реда на задочното производство.
Назначеният служебен защитник на подсъдимата, с оглед липсата на данни по делото
дали същата реализира доходи и дали се намира в добро здравословно състояние моли за
оправдателна присъда. Прави алтернативно искане, в случай, че съдът признае подсъдимата
за виновна да й наложи наказание в минималния, предвиден в закона размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С.Х.Ш. и лицето Т.М.Ш. били съпрузи, като имали родено едно дете –
И.Т.М., с ЕГН**********.
С решение №47 от 22.01.2016 год. по ГД №2673/2015 год. по описа на ШРС, влязло в
сила на 26.03.2016 год. бракът между тях бил прекратен, като родителските права над детето
И. били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща издръжка. Въпреки това
обаче след развода и двамата родители се дезинтересирали от детето, като грижи за
неговото отглеждане и възпитание полагала единствено бабата по бащина линия –
свидетелката М.М.А.. С Решение №931/23.12.2016 год. по ГД №2978/2016 год. по описа на
ШРС детето било настанено по съдебен ред в семейството на своята баба по бащина линия –
М.М.М., като с Решение №849/20.11.2017 год. по ГД №2546/2017 год. по описа на ШРС
майката С.Х.Ш. била осъдена да заплаща на своята дъщеря И. месечна издръжка в размер на
по 120 лева, считано от 23.08.2017 год., както и издръжка за минало време за периода от
23.08.2016 год. до 23.08.2017 год. в размер на 1320 лева. Подсъдимата е участвала в
съдебното производство и лично е получила съдебното решение по делото. Подсъдимата
заплатила само няколко епизодични вноски от дължимата издръжка, като за периода от
06.12.2017 год. до м.януари 2022 год. включително задължението й било общо в размер на
49 месечни вноски /без вноската за м.ноември 2021 год., която е платена/ по 120 лева, на
обща стойност 5880 лева /пет хиляди осемстотин и осемдесет лева/.
1

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на разпита
в съдебно заседание на свидетелката М.М.М., от събраните и приобщени по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимата Ш. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.183, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за осъществяване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било
осъдено да издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и се
изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или
повече месечни вноски – в случая 49 месечни вноски по 120 лева на обща стойност 5880
лева.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на
повече от две месечни вноски по отношение на детето И. и е желаел настъпването на
посочения обществено-опасен резултат. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
още по време на провеждане на съдебното производство по делото подсъдимата е заявила,
че не желае и няма да заплаща издръжка на детето, че дори предпочитала същото да бъде
осиновено, а не настанено при своята баба по бащина линия, тъй като тогава няма да
заплаща издръжка. В същото време съдът не кредитира твърденията на защитникът на
подсъдимата, че доколкото по делото липсва информация за положението на подсъдимата
не може да се направи извод, че същата съзнателно не заплаща издръжка. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че Ш. е заплатила вноската за м.ноември 2021 год. В
същото време от матиралите по делото се установява, че същата се намира извън границите
на страната, поради което се налага извода, че същата е в състояние да реализира доходи в
размер над минималната работна заплата за страната. Липсват каквито и да е данни за
влошено здравословно състояние, поради което се налага извода, че подсъдимата е била
наясно със задължението си и умишлено не заплаща същото.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършените от него престъпления
съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява
като сравнително висока - касае се за неплащане на издръжка на лице, което се нуждае от
нея, като в тази връзка общият размер на незаплатената за инкриминирания период
издръжка е 5880 лева. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът
преценява с оглед данните за личността му, които говорят, че Ш. е неосъждана, а по делото
липсват доказателства за други противообществени прояви на същата.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата, като
наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите, така също и на
отегчаващите вината обстоятелства. В същото време съдът намира, че констатираните
смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни и достатъчни, за да обосноват
2

приложение разпоредбата на чл.55 от НК, поради което съдът, отчитайки горните
обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на извършеното на подсъдимата да се
наложи наказанието, предвидено в първата алтернатива на чл.183, ал.1 от НК, а именно
“лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца.
Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за да укаже своето възпитателно,
възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо наказанието да бъде
изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и
отложи изпълнението на същото за срок от три години. При определяне размера на
изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както и степента на
обществена опасност на деянието, за което се налага наказанието.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимата и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	16
Дата:	6 април 2022 г. (в сила от 27 юни 2022 г.)
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20223630200251
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 февруари 2022 г.

Присъда по дело №251/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите