Р Е Ш Е Н И Е
(по чл.
238 от ГПК - Неприсъствено)
№ ..................
гр. Кюстендил, 18.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание
на десети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при секретаря Боянка Янкова,
като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2064 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 79 от Закона за задълженията
и договорите, във вр. с чл. 240 от с.з.
Образувано
е по искова молба, депозирана от З.П.Л. против Е.Б.Н..
В исковата молба се
сочи, че на 15.10.2014 г. ищецът предоставил в заем сумата от 11 325 лева
на ответницата, като последната трябвало да я върне в срок до 15.01.2015 г. Към
момента на депозиране на исковата молба и въпреки многократно провежданите с
ответницата разговори и покани да върне заетата сума, Н. не била изпълнила
задължението си по заемния договор, поради което считано от 16.01.2015 г.
изпаднала в забава. Във връзка с горното, ищецът претендира мораторна лихва за
периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г. в общ размер на 3447,83 лева.
Ето
защо се поддържа искане да бъде осъдена Е.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца З.П.Л.,
ЕГН: **********, адрес *** сумата от 11 325 (единадесет хиляди триста двадесет
и пет лева), дължима главница по договор за заем от 15.10.2014 г., както и
сумата от 3447,83 (три хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и осемдесет
и три стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 14.10.2016 г. до
14.10.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се и разноските по
водене на делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор.
В съдебно заседание исковата
претенция се поддържа, а ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
С оглед процесуалното му
поведение ищецът сочи, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал
е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови
неприсъствено решение.
За прецизност отново следва да
се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
ответната страна е получила препис
от исковата молба и приложенията към
нея (връчени на 02.01.2020г.) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок,
както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е
постъпил. Наред с това, макар и редовно призован, не се явява в първото заседание по
делото (призовката е връчена на 20.05.2020 г.),
и не се представлява. Не е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, макар и изрично да са
указани последиците от
предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
С оглед изложеното и
процесуалното бездействие от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания
размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество,
поради което съдът не излага подробни съображения.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по настоящото
производство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие и
заплатен в тази връзка адвокатски хонорар в размер на 830,00 лв., както и
документ за заплатена държавна такса в размер на 590.91 лв., които ще бъдат
възложени в тежест на ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Е.Б.Н., ЕГН:
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.П.Л., ЕГН: **********, адрес *** сумата от
11 325,00 лв. (единадесет
хиляди триста двадесет и пет лева), дължима главница по договор за заем от 15.10.2014
г., както и сумата от 3447,83 лв. (три
хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на З.П.Л.,
ЕГН: **********, адрес ***,
сума в общ размер на 1420,91 лева
(хиляда четиристотин и двадесет лева и деветдесет и една стотинки), сторени
деловодни разноски (в т.ч. за заплатена държавна такса в размер на 590,91 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 830,00 лв.).
Решението
не подлежи на обжалване - арг. от
разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: