Определение по дело №4504/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4304
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Николай Стоименов Николов
Дело: 20191100604504
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 1-ви въззивен състав в разпоредително заседание на 04.11.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

                                                                                  МАРИЯ ИЛИЕВА

при секретаря …..  и с участието на прокурора…….., като разгледа докладваното от съдия Николов ВЧНД № 4504 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Б., в качеството й на пълномощник на В.А.И., представлявана от нейната майка и законен представител Х.В.М., срещу определение от  15.10.2019 г. на СРС, НО, 105 състав, постановено по НОХД №14494 по описа на съда за 2019г., с което е отказано на Х.В.М. конституирането й като частен обвинител по делото.

В частната жалба се излагат  съображения, че неправилно първата инстанция е отказала конституирането на Х.В.М., тъй като същата не е действала в личното си качество, а като законен представител на малолетното лице В.А.И.. Моли се обжалваното определение да бъде отменено, като се прави искане, въззивният съд да конституира В.А.И., действаща чрез  нейната майка и законен представител Х.В.М., като частен обвинител по делото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде  изцяло потвърдено по следните  съображения:

Разпоредбата на чл. 76 НПК указва, че в наказателния процес като частен обвинител следва да се конституира лице, което се явява пострадал и е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, което се преследва по общия ред.

Срещу  подсъдимия А.А.И.е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. В направеното в обвинителния акт фактологичното описание на инкриминираната деятелност се твърди, че подсъдимият през инкриминирания период не заплащал дължимата издръжка на своя низходящ-дъщеря си В.А.И., възлизаща общо на 6000 лева. Макар и престъплението по чл. 183, ал. 1 НК да се явява формално такова, т.е. за  довършването на същото законодателя да не е предвидил настъпването на съставомерни вреди, лицето,  на което се дължи издръжка, се явява пострадало от това престъпление, тъй като е претърпяло преки и непосредствени имуществени вреди от престъплението, изразяващи се в неизплатения размер на дължимата издръжка, с оглед на което същото се явява правоимащо по смисъла на чл. 76 НПК, да претендира участие в съдебното производство като частен обвинител.

Пред първата инстанция, преди започване на разпоредителното заседание, е депозирана на 14.10.2019г. молба от адв. Б., в която изрично е посочено, че същата се депозира от  Х.В.М., в качеството й на майка и законен представител  на В.А.И..

В тази молба недвусмислено е направено искане за конституиране на Х.В.М. като частен обвинител, като се посочва в молбата, че последната се явява пострадало лице от престъплението посочено в обвинителния акт, с който подсъдимия е предаден на съд.

Първостепенният съд е разгледал молбата в разпоредителното заседание, като е преценил, че пострадал от престъплението по обвинителния акт се явява В.А.И., а не Х.В.М. и е отказал да конституира последната като частен обвинител в съдебното производство.

Въззивният съдебен състав намира за правилно така постановения отказ.

Както вече посочи съдът в настоящите мотиви, обвинителния акт и съдържанието на повдигнатото и внесено в съда обвинение определят обема на правата на пострадалите в съдебното производство.

Граматическото, буквалното и семантично тълкуване на съдържанието на молбата от адв. Б., не позволяват на въззивният съд да направи друг извод, различен от този на първата инстанция, че като частен обвинител се иска по делото да бъде конституирана Х.В.М..

На следващо място въззивният съд следва да обърне и внимание, че молбата за конституиране на акцесорна страна пред първата съдебна инстанция е депозирана от юридически подготвено лице, поради което съдът намира за несъстоятелни доводите в частната жалба, че неправилно контролирания съд е тълкувал направеното в молбата от 14.10.2019г. искане, след като ясно и недвусмислено е заявено в молбата: „Моля на осн. чл.76 от НПК да конституирате в производството доверителката ми Х.В.М., майка и законен представител на В.А.И., в качеството на частен обвинител, тъй като същата е пострадала…..“.

Молбата на адв. Б., направена в частната жалба, за конституиране на В.А.И. като частен обвинител по делото, въззивният съд приема за ново искане по чл.76 от НПК, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.77,ал.3 от НПК, тъй като тази молба се прави след приключване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.

Водим от всичко изложено и на основание чл.249, ал.3 от НК вр. с чл.341 и сл. от НПК‚ Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от  15.10.2019 г. на СРС, НО, 105 състав, постановено по НОХД №14494 по описа на съда за 2019г., с което е отказано на Х.В.М., конституирането й като частен обвинител по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.