Решение по дело №237/2023 на Административен съд - Кюстендил

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                             № 238 от 14.11.2023 г., гр. Кюстендил

 

       В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА

                                                                                             ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

 

при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 237 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и               наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от директора на                             Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), чрез                              юрисконсулт Д.Р., срещу Решение № 304/15.08.2023 г., постановено по административнонаказателно  дело (АНД) № 1001/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено издаденото от него Наказателно                                                  постановление (НП) № BG08032022/5800/P8-275/25.08.2022 г.  С посоченото наказателно постановление на В.Б.Л., с  ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1800 лева. В жалбата е изложено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.  

В съдебното заседание по делото юрисконсулт Д.Р. поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител по пълномощие на В.Л. – адвокат С.П., оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. 

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на В.Л. е ангажирана за това, че на 21.02.2022 г. в 09:16 часа, по път I-1, км 343+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е засечено пътно превозно средство (ППС) – влекач, марка и                        модел „ДАФ ФТ ХФ 95.430”, с рег. № Е7593МТ, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от                              Закона за пътищата (ЗП). Районният съд е приел от фактическата страна на спора, че посоченото ППС е установено на 08.03.2022 г. в 06:32 часа на граничен                    контролно-пропускателен пункт Кулата, управлявано от В.Л., в направление излизане от територията на Република България. При направената от служители при Агенция „Митници” справка в Електронната система за събиране на пътни такси е установено, че на 21.02.2022 г. в 09:16 часа, по път I-1, км 343+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа (съгласно Приложение към т. 1 на                             Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерския съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса) същото ППС е засечено от контролно устройство на АПИ да преминава без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Срещу Л. е съставен  Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG08032022/5800/Р8-275/08.03.2022 г. за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП (съгласно посочената норма водач, който управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер на 1800 лева). Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е отменил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен разултат.

В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесното НП във връзка с описанието на фактическите признаци на нарушението относно неговия субект. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено. В случая описанието на противоправното деяние се свежда до движение    на 21.02.2022 г. в 09:16 часа, по            път I-1, км 343+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа, на ППС (влекач, марка и модел „ДАФ ФТ ХФ 95.430”, с рег. № Е7593МТ) с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, без заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.                В наказателното постановление не е посочено, че именно В.Л. е управлявал горепосоченото ППС на 21.02.2022 г.  в 09:16 часа, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Допуснатото нарушение на процесуалните правила относно задължителното съдържание на процесното НП е съществено, доколкото е довело до нарушаване на правото на защита на Л., и представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН АПИ следва да бъде осъдена да заплати на В.Л. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производството в размер на 300 лева (същото е под минималния размер, установен с чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с  чл. 18, ал. 2              от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 304/15.08.2023 г., постановено по                           АНД № 1001/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на В.Б.Л., с ЕГН **********, сумата в размер на 300 (триста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.

           

 

 

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                   2.