Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 27 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на М.К.Й.,***, депозирана срещу Решение №
689/03.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2172/2019г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К,
№2559887, издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на М.К.Й. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че от
приложените доказателства не се установява спазването на въведения с разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН 3-месечен срок. Поддържа се и становището, че
контролните органи е следвало да разположат и специалния знак Е24,
обозначавайки участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение по пътищата чрез автоматизирани технически средства. Сочи
се още, че по делото не е приложена и снимка, от която да става ясно къде е
било разположено АТС при извършване на заснемането на скоростта. По тези
съображения касаторът формира становището за незаконосъобразност на наложеното
му с ЕФ наказание. Релевира и довод, че фишът е издаден на собственика на
превозното средство, като по делото липсват данни за това кой го е управлявал. В
тази връзка, жалбоподателят твърди, че автомобилът е бил предоставен на друго
лице, за което предоставя собственоръчно изготвена декларация. Поради това
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него електронен
фиш. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Товарен автомобил марка
„Мерцедес ГЛ 450 ЦДИ 4Матик“ с рег.№ ***, собственост на М.К.Й. на 20.02.2019г.
в 14.18 часа по главен път IІ-73, в посока на движение към гр. Шумен, в района
на км.15+585 до Бензиностанция „Кастрол“, където с пътен знак В-26 било
въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60
км/час., се движел със скорост от 78 км/ч.
Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –
мобилна радарна система тип „ARH CAM S1”, №11743c3. Впоследствие, след
установяване собствеността на автомобила на жалбоподателя в качеството му на
собственик бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №2559887 от ОД
на МВР – Шумен, с който на М.Й. било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП.
Същият бил връчен на
лицето на 21.09.2019г. Й. не се
възползвал от възможността в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш да
депозира писмена декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да
посочи, че не той е управлявал автомобила на посочената дата, а го оспорил пред
Районен съд – Шумен.
При така установената
фактическа обстановка въззивният съд приел, че при установяване на нарушението
и съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура,
като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи,
обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В тази връзка, съдът отхвърлил твърденията на
санкционираното лице за допуснати нарушения на процедурата за използване на
автоматизирано техническо средство, доколкото същото не е било обозначено с пътен знак Е-24, приемайки,
че разпоредбата на чл. 7 от същата, предвиждаща използването на пътен знак Е-24
за обозначаване системата за автоматизирано измерване на скоростта, е отменена
с ДВ, бр.6 от 2018 год., считано от 16.01.2018г. и към датата на извършване,
респективно на установяване на нарушението, не е имало изискване за използване
на подобен пътен знак или друг начин за обозначаване поставянето на мобилната
радарна система. Същевременно съдебният състав е установил съблюдаване на
изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Предходната инстанция извела и
решаващото си становище относно безспорната установеност на вмененото на
санкционираното лице деяние, поради което потвърдила оспорения пред нея ЕФ.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Правилен и съответен на
закона е изводът на предходния съдебен състав за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на електронния фиш. Същият съдържа
необходимите реквизити, като изрично са отразени датата, мястото и
обстоятелствата при извършване на нарушението, в съответствие с чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш следва да
съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизитите са категорично и
точно описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и пределно ясно е описано
нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване на нарушението,
както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени.
Неоснователно е поддържаното
възражение за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при издаване на ЕФ.
Действително, фишът не съдържа реквизит дата на издаване, но видно от
приложената извадка от базата данни на ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“,
изготвена от Й.Ж., фишът е бил издаден на 22.02.2019г., т.е. два дни след
установяване на простъпката, като е връчен на 21.09.2019г.
Правилен е и изводът на районния съд
за липса на допуснати нарушения при извършване на заснемането на движението на
автомобила на касатора. В унисон с мотивите на районния съд следва да се
отбележи, че с ДВ, бр. 6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г. е налице изменение
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, като чл. 7 от нормативният акт, регламентиращ изискването
местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и
системи да се обозначават с пътен знак Е24, като пътният знак Е24 да се поставя
преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните
технически средства и системи, е отменен. С други думи към датата на процесното
нарушение е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава с
преносим пътен знак Е24 и разположението му да се документира със снимка. От
друга страна, съгласно чл. 10, ал. 1 от наредбата, за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, какъвто е приложен
по делото, като при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Такава също е приложена от
страна на наказващия орган.
Не се споделят и
твърденията на касационния жалбоподател за недоказаност на приписаното му
нарушение. Задълбоченият прочит на приобщения доказателствен материал води до
извод за установеност на описаното в електронния фиш нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ЕФ
се връчва на собственика на автомобила, който в 14-дневен срок от получаването
му заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В казуса органите на МВР са санкционирали именно собственика
на превозното средство, който не се е възползвал от предоставената му
възможност и не е представил пред съответната структура на МВР визираната
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Едва с касационната
жалба касаторът представя саморъчно изготвена декларация, към която обаче не е
приложил копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Това обстоятелство и липсата на аналогично възражение в жалбата, с която е
сезиран районният съд, предопределя извод, че това поведение на привлеченото
към отговорност лице е единствено проявление на защитната му теза и твърдението
му, че друг е бил водач на собствения му автомобил на процесната дата не се
споделя от касационната инстанция.
Приобщените по делото
материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш дата
процесният лек автомобил е засечен от автоматизирано техническо средство –
мобилна радарна система тип „ARH CAM S1”, №11743c3 да се движи със скорост от
78 км/ч. по главен път IІ-73, в посока на движение към гр. Шумен, в района на
км.15+585 до Бензиностанция „Кастрол“, където с пътен знак В-26 било въведено
ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час. Превишението
е установено от техническо средство, преминало необходимата проверка в
Българския институт по метрология и снабдено с Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, със срок на валидност до 07.09.2027г. Поведението на
касатора разкрива белезите на административно нарушение на чл. 21, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което законосъобразно му е наложено наказанието,
регламентирано с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
По тези съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените
правила, поради което не са налице твърдените от оспорващия основания за
отмяната му.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 689/03.12.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2172/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
05.03.2020г.