№ 1030
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000500935 по описа за 2021 година
С решение № 262022 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 12884/2017 г., СГС, І-
11 с-в, ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, да заплати на М. Б. Б. и на Б. М. Б. на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумите от по 80 000 лв., представляващи
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Л. С. Б. (съпруга и
майка), настъпила при ПТП на 28.12.2016 г., в гр. Русе, ведно със законната
лихва от 14.06.2017 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ исковете
за неимуществени вреди до пълния предявен размер от по 150 000 лв.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от М. Б. Б. и на Б. М. Б.. Поддържа се, че размерът на обезщетението не е
определен правилно, тъй като от една страна не е отчетено, че починалата е
била с първия ищец в дългогодишен брак и отношения на разбирателство, на
възраст, в която са можели да се отдадат на заслужена почивка, а от друга - че
синът й бил болезнено привързан към нея, нямал свое семейство и
отношенията им надхвърлят традиционните. Като поддържат, че двамата
ищци преживели душевни страдания от трагичните събития, претендират да
се присъди допълнително по 40 000 лв. на всеки от тях. Възразяват срещу
1
извода, че е налице съпричиняване, като сочат, че тъмната част на
денонощието, мократа настилка, силно намаленото осветление,
натовареността на движението, възрастта на пострадалата, не са фактори,
които да послужат за този извод. Оспорва мотива, че загиналата не се е
съобразила с приближаващите превозни средства. Претендира и разноски.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен е постъпила
въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, като се твърди, че размерът на обезвреда
е завишен. Подчертава, че гласните доказателства са дадени от роднини, че
няма данни за заинтересовано отношение на ищците към пострадалата след
инцидента и престоя й в болница, че изпадането на ищеца Б. Б. в депресия се
дължи на неговата психическа лабилност. Намира, че продължителността на
брака не води непременно до извод за добри отношения. Позовава се на
константна практика – ППВ № 4/68 г., която изисква отчитане на заеманото
от загиналия обществено положение, възрастта и отношенията между
пострадал и близки. Счита, че приносът на загиналата е поне 75 %, тъй като е
пресичала на необозначено място, при натоварено движение, в тъмната част
на денонощието, с добра видимост към автомобила, без да се съобрази с него,
като по този начин тя сама е създала завишен риск. Моли да се отхвърлят
исковете или да се намали размера, като претендира разноски.
Физическите лица оспорват жалбата на застрахователя.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищците М. Б. Б. и Б. М. Б. твърдят, че на 28.12.2016 г. настъпил
инцидент в гр. Русе, като автомобил, управляван от водач, чиято гражданска
застраховка била застрахована при ответника, блъснал пешеходката,
пресичаща от ляво на дясно, Л. С. Б. (съпруга на първия ищец и майка на
втория), като въпреки положените усилия за спасяването й, тя починала на
26.01.2017 г. Твърди се, че ПТП е настъпило поради виновно и
противоправно поведение на водача. Ищците сочат, че понесли изключително
2
болезнено загубата, като за преживените болки и страдания претендират
обезщетения от ответника в размер на по 150 000 лв., ведно със законната
лихва от 14.06.2017 г. (изтичане на 3-месечния срок).
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва виновното и противоправно
поведение на водача, вредите, размера на иска, като евентуално прави
възражение за съпричиняване.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 28.12.2016 г. е настъпило ПТП в гр. Русе, с участието
на наследодателката на ищците и автомобил, чийто водач е застраховал
гражданската отговорност при ответника. Според приетата СМЕ смъртта на
пострадалата от катастрофата е в пряка причинна връзка с последната.
По делото е приета САТЕ, която е дала становище, че инцидентът е
настъпил на двупосочен път с по една лента за двете посоки, като ударът е
бил ситуиран в дясната лента (по която се е движел автомобилът), на 3 м в
дясно от левия тротоар, като пешеходката е блъсната от МПС с неговата лява
челна част в зоната на преден ляв фар, а в момента на сблъсъка скоростта на
движение е била около 40 км/ч. Посочено е, че произшествието е настъпило в
тъмната част на денонощието, с добра видимост при слабо улично
осветление, мокър асфалт. Пешеходката е пресичала от ляво на дясно на
неозначено място, като след удара е покачена на капака, ударила е главата си
в челното стъкло и е била отхвърлена напред и в ляво. Изчислено е, че при
всички варианти на движение на пешеходката за водача е била налице
техническа възможност да спре и да предотврати инцидента. Няма
регистрирани данни за спирачни следи. Посочено е, че пешеходката е имала
възможност да възприеме светлините на приближаващото МПС от повече от
100 м.
Разпитаният по делегация водач Д. П. Б. е заявил, че няма много ясен
спомен за инцидента, но той бил при зимни условия на неосветен участък при
интензивно движение.
Св. Р. С .Ц., сестра на починалата, разказва, че тя била в брак с М. от 40
3
години. След инцидента Л. изпаднала в кома и след около месец починала.
Ищците възприели смъртта й с голяма скръб и болка, депресирали се, особено
синът й, който бил с доста лабилна нервно-психическа система. Дъщерята на
свидетелката, която била завършила психология се опитвала да му помага, но
без особен успех. Св. Ц. се страхувала за психическото му състояние. За М.
сочи, че приемал нещата с голяма болка, но по-мъдро, отчуждил се, затворил
се, преживявал вътрешно събитията. Сочи, че Б. се родил късно, бил
единствен син, понастоящем несемеен, живеели заедно, били болезнено
привързани един към друг въпреки възрастта.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 28.12.2016 г.
настъпил пътен инцидент, в резултат на който е починала Л. Б. - съпругата на
първия и майката на втория ищец. Спорни пред настоящата инстанция са
въпросите какъв е приносът от загиналата и какъв е конкретния размер на
обезщетяването за търпените от ищците неимуществени вреди.
Събраните доказателства с категоричност установяват, че инцидентът е
настъпил по вина на водача, тъй като същият макар и да се е движел със
скорост, която му е позволявала да спре не е сторил това, въпреки, че е имал
техническата възможност при всякаква скорост на придвижване на
пешеходката. В същото време, съдът възприема довода на
първоинстанционният съд, отразен в мотивите му, че загиналата е
способствала с поведението си за настъпването на вредните последици. По
делото няма данни за внезапно навлизане на платното за движение, но е
изяснено, че тя е пресичала в тъмната част на денонощието, на необозначено
място, извън зона за обичайно движение на пешеходци, при натоварено
движение. Посочените фактори е следвало да бъдат отчетени и от двамата
участници в движението. При съблюдаването им пострадалата е следвало да
не предприема прекосяване на платното без да се съобрази с изискваният на
закона, уредени в чл. 113, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 ЗДвП.
Като отчита приноса на всеки от участниците в инцидента, настоящият
състав намира, че същият е в размер на 30 % от пострадалата, и в по-голям
процент – 70 %, от водача, който по правилата на ЗДвП следва да бъде
4
внимателен и предпазлив към по-уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците. В решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС е изрично прието, че вменената от закона отговорност на
водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасността на
движението е значително завишена спрямо тази на пешеходците. В случая е
вярно, че пострадалата е предприела пресичане на необозначено място, в
тъмната част на денонощието, но водачът е имал възможност да я възприеме
и да спре при всякакъв начин на нейното придвижване.
Що се касае до размера на обезщетението съдът намира, че същото
следва да се определи на стойност от 130 000 лв. за всеки от ищците -
наследници на починалата. Този извод е основан на обичайната практика на
съдилищата, момента на настъпването на събитията – края на 2016 г.,
обществено-икономическата среда към този момент, възрастта на загиналата
(70 г.), възрастта на ищците (31 г.), данните, че те са съжителствали заедно в
едно домакинство (а синът не е имал и друго свое семейство), както и това, че
загубата е променила в негативен план ищците, причинила им е страдание
заради загубата на тяхната близка, а понастоящем няма данни болката от това
да е преодоляна в нормалните за това аспекти. При определяне на крайният
размер след отчитане на приноса на пострадалата, в полза на ищците-
жалбоподатели следва да се присъди по 91 000 лв. на всеки. Ето защо
решението на СГС, в частта, в която искът е отхвърлен над сумите от 80 000
лв. до 91 000 лв. следва да се отмени, като в полза на двамата ищци се
присъдят още по 11 000 лв., ведно със законната лихва, която следва да се
начисли от 14.06.2017 г., за което страните не спорят.
При този изход на спора, на адв. М. Н. – Т. следва да се изплати
допълнително сумата от 721, 60 лв. за първата и 1160 лв. за втората
инстанция на основание чл. 38 ЗА. Разноските, присъдени в полза на
застрахователя с решението на СГС следва да се намалят от 2885, 17 лв. до
2350, 17 лв. за всеки от ищците. Застрахователят следва да заплати
допълнително по сметка на бюджета като държавни такси още сумата от 1320
лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 262022 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 12884/2017 г.,
СГС, І-11 с-в, в частта, в която исковете на М. Б. Б. и на Б. М. Б. с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД "Бул Инс" АД за разликата над 80 000
лв. до 91 000 лв. са отхвърлени, както и в частта, в която М. Б. Б. и Б. М. Б.
са осъдени да заплатят на ЗД Бул Инс АД разноски над сумата от 2350,17 лв.
за всеки от тях, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК *********, да заплати на М. Б. Б.,
ЕГН **********, и на Б. М. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432 КЗ
допълнително по 11 000 лв. на всеки от тях, съставляващи обезщетение на
неимуществени вреди от смъртта на тяхната близка Л. Б., ведно със законната
лихва от 14.06.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която
исковете са уважени за сумите от 80 000 лв., и са отхвърлени за над сумите от
91 000 лв. до сумите от 120 000 лв.
В частта, в която исковете са отхвърлени над сумите от 120 000 лв.
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. М. Н. – Т. като
допълнително възнаграждение по чл. 38 ЗА сумата от 721, 60 лв. за първата и
сумата от 1160 лв. за втората инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на бюджета на съда
сумата от 1320 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6