Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
съдия: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16666/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Б.Д. ЕАД, с която са предявени срещу С.П.Ц. искове по чл.422 ГПК за установяване на следните вземания:
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 22885,33 евро, представляваща неизплатена част
от заета сума по договор за банков кредит от 05.08.2008 г., заедно със
законната лихва от 17.11.2016 г. до окончателното плащане,
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 7454,56 евро, представляваща възнаградителна
лихва върху заетата сума за периода 12.09.2012 г. – 16.11.2016 г.;
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД
за сумата от 318,71 евро, представляваща неустойка за забава за периода 12.10.2012
г. – 16.11.2016 г.;
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 455,13 евро, представляваща вземане за заемни
такси.
Ищецът твърди, че по силата на
Договор за ипотечен кредит от 05.08.2008 г. е предоставил кредит в размер на 25000
евро на ответниците, която са се задължили да върнат заема за срок от 360
месеца. Поради настъпило просрочие дългът е обявен за предсрочно изискуем,
образувано е заповедно производство и в полза на ищеца е издадена заповед за
незабавно изпълнение. След възражение от ответника предявява процесните искове
и моли вземанията му да бъдат установени.
Ответникът оспорва иска. Твърди
пороци на волята, в следствие на които договорът за ипотечен кредит е
недействителен. Оспорва да са му възникнали процесните вземания именно поради
липсата на валидно правоотношение по договора за кредит. Твърди, че не е усвоил
кредита. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По възраженията за недействителност
на договора за банков кредит:
С влязло в сила решение от
21.01.2016 г. на СГС по гр.д. №3863/2015 г. е уважен иск на Б.Д. ЕАД срещу С.П.Ц.
и е признато за установено, че ответникът Ц. дължи на банката по договор за
банков кредит от 05.08.2008 г. главница в размер на 364,55 евро за периода 12.11.2010
г. – 15.12.2011 г., 1825,86 лв. договорна лихва за периода 12.11.2010 г. –
15.12.2011 г. и 397,48 евро заемни такси. Поради това следва да се приеме, че
между страните е формирана сила на пресъдено нещо по правопораждащи факти,
доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума. При
уважен иск за част от вземане за договорна отговорност (в случая – за главница
и лихви за предходен период), наличието на договор е сред правопораждащите
факти, поради което по този въпрос е формирана сила на пресъдено нещо в предходното
дело между страните и настоящият състав няма правомощия да преразглежда въпроса
дали договорът е действителен и дали е сключен при порок на волята. В този
смисъл е ТР №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в т.2 на което с постановено, че решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право. В
мотивите на цитираното тълкувателно решение се приема, че „формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право“. Поради това правоизключващите възражения на ответника, свързани с
недействителност на договора за кредит поради сключването му без представителна
власт, във вреда на представлявания и при условията на субективна симулация, не
могат да се разглеждат в настоящото производство, предмет на което са вземания
от същото правоотношение, което е било предмет на предходното дело и с
решението по което е установено съществуването на вземания за главници и лихви
от минал период. Ето защо съдът няма да се произнася по направените с отговора
на исковата молба възражения за недействителност и нищожност на договора за
банков кредит.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
От представения договор от 05.08.2008
г. се установява, че валидно е възникнало правоотношение по договор за банков
кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
сумата от 25000 евро, а ответникът, заедно със съдлъжник В.С.Р.са се задължили
я да върнат за срок от 360 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита.
Договорът е в изискуемата от закона
писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е породил действие.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е усвоен в пълния му
размер от 25000 евро на 18.08.2008 г. – сумата е постъпила по банкова сметка ***
– ответника. Поради това са неоснователни възраженията му, че сумата по кредита
не му е предоставена и същият не е усвоен от него. Какви разплащания е правил
ответника със заетата сума и кому я е превеждал е ирелевантно – не би могло да
се противопостави на ищеца.
Установява се от счетоводната
експертиза, че последната изцяло погасена вноска е с падеж 12.09.2012 г., а след
тази дата не са постъпвали плащания по кредита.
Установява от Нотариална покана от
12.09.2016 г. (находяща се в заповедното производство, служебно изготвен препис
от нея е приложен на л.198 поради връщане на заповедното дело на СРС), връчена
на ответника на 18.09.2016 г., че до него е достигнало изявлението на ищеца за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Видно от счетоводната
експертиза, размерът на задължението за
главница включващо просрочените главници, падежирали към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост и предсрочно изискуемата главница, е в размер на 22885,33
евро. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
главница в размер на посочената сума.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла
погасителна давност. Вземането за главница се погасява с общата 5-догишна
давност (в този смисъл практиката на ВКС по чл.290 ГПК), която тече за всяка
месечна вноска от падежа й. Искът се счита предявен на 17.11.2016 г., когато в
съда е постъпило Заявлението по чл.417 ГПК (виж чл.422, ал.1 ГПК). Ето защо погасени
по давност биха били всички месечни вноски, чиито падеж е настъпил преди 17.11.2011
г. Такива обаче не са предмет на процесния иск – най-ранната неплатена вноска,
включена в процесната главница, е от м. 10.2012 г. (съгласно счетоводната
експертиза – таблица №2, л.173), поради което всички падежирали вноски за
главница са от период по-кратък от 5 години преди предявяване на заявлението по
чл.417 ГПК и не са покрити от давност.
По тези съображения съдът приема, че искът е
основателен в пълния предявен размер от 22885,33 евро.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ:
С чл.7 от договора
страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката, която се
формира като сбор от Базовия лихвен процент и надбавка от 3,10 пункта. Видно от
счетоводната експертиза в периода от усвояване на кредита до спиране на
плащанията и обявяване на предсрочна изискуемост, размерът на възнаградителната
лихва е променян, като еднократно е увеличен – от 7,29 % на 7,79 %. 8,29 % и
9,29 %, въз основа на увеличение на БЛП. Видно от счетоводната експертиза,
критериите, съгласно които банката има право да променя БЛП са формулирани
общо, без яснота кое от измененията на условията, посочени в т.25.3 от Общите
условия (ОУ), как влияе на размера на лихвата. Сред индексите, оказващи влияние
на лихвата, има такива (LEONIA, EURIBOR,
LIBOR, рисковите премии),
подчинени на пазара и пазарните условия, които не да зависят от волята на
банката. Но сред компонентите има и такива (напр. цена на капитала, лихвен риск,
алтернативни инвестиции и др.) зависят пряко или непряко от волята на банката и
от политиката й на управление. Поради това съдът приема, че изменението на
лихвата не се извършва въз основа на ясни и обявени предварително критерии –
няма яснота каква е тежестта на всеки от обявените компоненти във формирането на
лихвата, а част от компонентите зависят пряко или непряко от волята на банката.
Доколкото съгласно процесния договор БЛП не подлежи на договаряне, то следва да
се приеме, че клаузите за възнаградителната лихва не са индивидуално уговорени
и доколкото не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
съгласно чл.143 ЗЗП, представляват неравноправни клаузи и са нищожни на
основание чл.146 ЗЗП. Ето защо при преценка за дължимата възнаградителна лихва,
същата следва да се определи съгласно първоначалния уговорен в процесния
договор размер – 7,29%, без да се отчитат последващите й увеличения,
начислявани в приложение на неравноправните клаузи.
Видно от приетата по делото счетоводна
експертиза, дължимата лихва за периода 12.09.2012 г. – 16.11.2016 г.,
изчислена съобразно първоначално уговорения лихвен процент, е в размер на 6825,32
евро.
Частично основателно е възражението на ответника за
изтекла погасителна давност. Вземането за лихва се погасява с 3-догишна давност
(чл.111, б. „В“ ЗЗД), която тече за всяка месечна вноска от падежа й. Искът се
счита предявен на 17.11.2016 г. (виж чл.422, ал.1 ГПК). Ето защо всички месечни
вноски, включващи възнаградителна лихва, чиито падеж е настъпил преди 17.11.2013
г., са погасени по давност. От приетата счетоводна експертиза се установява, че
възнаградителната лихва, от която са извадени месечните вноски с падежи преди 17.11.2013
г. – т.е. за периода 17.11.2013 г. – 17.11.2016 г. е в размер на 4896,81 евро (л.189).
Искът следва да се уважи до тази сума и да се отхвърли за разликата до предявения
размер от 7454,56 евро.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.20.1 и 20.2 от общите
условия на банката при допусната забава на месечната вноска, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 пункта, а когато забавата в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
се отнася в просрочие, като до предявяване на молба за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка от 10 процентни пункта. От заключението на вещото лице (л.186)
се установява, че дължимата лихва за забава върху просрочената главница за
периода 12.10.2012 г. – 12.10.2016 г. е в размер на 96,11 евро, а лихвата за
забава върху предсрочно изискуемата главница от обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – за периода 12.10.2016 г. – 17.11.2016 г. е в размер на
222,60 евро.
Вземането за неустойка върху
просрочената главница е частично погасено по давност на основание чл.111, б. „Б“ ЗЗД за месечните вземания с настъпили падежи преди повече от 3 години преди
предявяване на заявлението – т.е. преди 17.11.2013 г. От заключението на вещото
лице (колона 13 от Приложение №1 – на л.192) се установява, че дължимата неустойка
за периода 17.11.2013 г. – 16.11.2016 г. (като от неустойката се извадят
вноските за погасения по давност период) е в размер на 311,30 евро. Искът
следва да се уважи до тази сума и да се отхвърли за разликата до предявения
размер.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за заемни такси:
Съгласно чл.12 от договора за кредит
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента, която е в
сила към деня на съответното плащане. Констатира се от заключението на
експертизата (л.186 - отговор на задача №8), че на ответниците са начислени
заемни такси към 17.11.2016 г. в размер на 455,13 евро, които не са погасени. Искът следва да
се уважи в предявения размер.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в заповедното и исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете: 3237,27 лв. за
заповедното производство и 825,80 лв. за исковото производство.
На ответника следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 346,27 лв.
По изложените съображения Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че С.П.Ц., ЕГН:**********, дължи
солидарно на Б.Д. ЕАД, ЕИК:****,
сумите както следва:
на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 22885,33 евро, представляваща неплатена част от заетата сума по
Договор за банков кредит от 05.08.2008 г., заедно със законната лихва от 17.11.2016 г. до окончателното плащане,
на основание
чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 4896,81 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода 17.11.2013 г. – 16.11.2016 г.,
на основание
чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 311,30 евро,
представляваща неустойка за забава за периода 17.11.2013 г. - 16.11.2016 г.
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 455,13 евро,
представляваща заемни такси към 16.11.2016 г.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери от: 7454,56
евро по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ и за периода 12.09.2012 г. – 16.11.2013 г. и 318,71 евро по
иска по чл.92, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН:**********, да заплати на Б.Д. ЕАД, ЕИК:****,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3237,27
лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 825,80 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН:**********, да заплати на Б.Д. ЕАД, ЕИК:****,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 346,27
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: