Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 142
гр.Пловдив, 31.03.2016г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на осми февруари две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Р.Ч. и в присъствието на прокурора
.................. ................................, разгледа докладваното от
съдията т.д. № 551 по описа за 2015г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид
следното:
Иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр
чл.29 от ЗТР.
Предявен от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД –
гр.София, ЕИК
********* против „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
несъществуващо вписаното на
17.04.2015г обстоятелство – залог на търговското предприятие по партидата на
ответника по делото „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********,
номер по ред на залог 001 със заложен кредитор „22 ЮЛИ ПЛЮС” ЕООД, ЕИК
*********.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска и моли
съда да го отхвърли. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Ищецът представя преписи от
документите, с които ответникът е инициирал вписване на особен залог по
партидата си като на 17.04.2015г е заявил вписване на залог на търговското си
предприятие в полза на „22 ЮЛИ
ПЛЮС” ЕООД, ЕИК ********* на основание сключен между дружествата договор за залог върху търговско
предприятие от 08.04.2015г. Последният е сключен за обезпечаване на задължения
на „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ЕООД към „22 ЮЛИ ПЛЮС” ЕООД в общ размер от 2 481 091,76лв, от които
главница в размер на 981091,76лв по Договор № 17-В/01.12.2006г и Спогодба от
02.04.2015г и 1 500 000лв – обезщетение за забава до сключване на
Спогодбата.
От длъжностното лице по регистрация е
вписано заявеното от ответника обстоятелство – залог върху търговското му
предприятие по неговата партида с номер на залога 001. По това вписване ищецът
заявява, че то представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй в
договора за залог се говори едновременно за залог на търговското предприятие,
което се индивидуализира като съвкупност от отделни активи от търговското
предприятие. Поради това не е ясно формирана воля дали се учредява залог върху
предприятието или само върху отделни активи, а Законът за особените залози
разграничава двете понятия. Оттук не е ясно върху какво може да се насочи
изпълнението от заложния кредитор по ЗОЗ, а в търговското предприятие са
включени недвижими имоти, служещи на ищеца като обезпечение по сключения с
ответника договор за банков кредит, по който ответникът е поел задължение да не обременява
имотите с тежести. Поради неизпълнение на договора
за банков кредит ищецът се е
снабдил с две Заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и е образувал изпълнително производство против
ответника. Следващото
възражение на ищеца е, че при
сключване на договора за залог на търговското предприятие ищецът твърди свързаност на договарящите дружества.
Становището на ответника е, че ищецът няма
правен интерес от иска, тъй като той е обезпечен с учредени ипотеки върху
недвижими имоти, преди договорът за особен залог, поради което неговото
удовлетворяване е обезпечено – правата му като ипотекарен кредитор се запазват и са противопоставими на всички
лица, вкл. заложния кредитор. Поради това ответникът счита иска за недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено.
Отделно
от тези възражения ответникът заявява и поддържа възражения за нередовност на
исковата молба. Неговото становище е, че е предявен иск, с който се оспорва
валидността на договора за особен залог, поради което цената на иска е
стойността на договора, върху нея се дължи пропорционална държавна такса без
същата да е внесена за разглеждане на делото. На следващо място ответникът оспорва
и твърденията на ищеца, че договорът за залог на търговското предприятие е сключен
между свързани лица.
По
възраженията на ответника за дължимата държавна такса за разглеждане на делото
съдът вече се произнесе веднъж с изготвения по делото проект за доклад и втори
път с нарочно определение по повод заявено от ответника ново оспорване. Съдът
не намира законова опора да преразгледа становището си в смисъл, че е внесена
дължимата държавна такса, поради което следва да се произнесе по съществото на
спора.
Видно
от сключения между „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ЕООД и „22 ЮЛИ ПЛЮС” ЕООД договор за
особен залог върху търговското предприятие, по-конкретно в чл.1 и чл.2, се
говори за учредяване на залог върху търговското предприятие, като съвкупност от
отделни активи по смисъла на чл.21 от ЗОЗ , а именно върху движимите вещи по
Приложение № 1 и върху вземанията по Приложение № 2, които приложения са
неразделна част от договора. Посочено е, че особеният залог се учредява за
обезпечаване задължения на „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ЕООД към „22 ЮЛИ ПЛЮС” ЕООД в
общ размер на 2 481 091,76лв.
Видно
от съдържанието на Приложение № 1 то обхваща изчерпателно изброени движими
вещи, за които няма данни на каква стойност възлизат.
Видно
от съдържанието на Приложение № 2 то има за предмет заложени от „ХЕЛИОС –
МЕТАЛУРГ” ЕООД негови вземания към трети лица, описани по общо 69 точки. Видно
от посочените размери на вземанията то само по последните две точки „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ”
ЕООД е посочил права по т.68 в размер на 2 000 000лв и по т. 69 в
размер на 642 545лв. Така общият им размер, само на тези заложени вземания, е
2 642 545лв и той надхвърля задълженията на „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ЕООД,
които са в размер на 2 481 091,76лв. Следователно целта за
обезпечаване на кредитора „22 ЮЛИ ПЛЮС” ЕООД е постигната само със залагането
на вземания по последните две точки от Приложение № 2, от общо 69 заложени
вземания, което поначало поставя въпрос за необходимостта от дадените от ответника
допълнителни обезпечения по останалите 67 вземания по Приложение № 2 и всички
движими вещи по приложение № 1, от които очевидно неговият кредитор няма
интерес. Целта на обезпечаване е изцяло постигната.
Ето
защо само с оглед констатираното цифрово съотношение дълг към задължение може
да се каже, че въобще за ответника не е била налице каквато и да е необходимост
от учредяване на особен залог върху цялото му търговско предприятие. Той не е и
имал подобно намерение, тъй като към сключения от 08.04.2015г Договор за залог
върху търговското предприятие не е представен баланс, от който да се установи
поне в някакъв обощен вид какво включва това търговско предприятие, не е
представен какъвто и да било опис или друг равнозначен документ на търговското
предприятие, за да може да се установи какво е съдържанието му, кои имущества,
права, правоотношения и пр. са включени в него към дата 08.04.2015г, тъй като
безспорно във времено обемът най-общо казано права в търговското предприятие
търпи промяна. Последната е толкова по-динамирна, колкото по-динамична е
търговската дейност на дружеството ответник, като тя може да настъпва дори в
рамките на дни. Само че подобна дори бегла индивидуализация на съдържанието на
търговското предприятие изобщо липсва. Това, което е налице като
индивидуализация са двете съставени към догорова приложения с описи на конкретни
движими вещи и конкретни, индивидуализирани едно по едно вземания, коментирани
по-горе. Същите в този им вид покриват еднозначно дадената правна уредба в чл.4,
ал.1, т.3 от ЗОЗ, в който се урежда възможността за залагане по реда на ЗОС на
съвкупности от вземания, от машини и съоръжения и т.н.. Правните последици от
налагането на запор върху съвкупности са уредени след това в чл.20 от ЗОЗ.
Регламентацията
на залог на търговското предприятие се съдържа в чл.4, ал.1, т.5 от ЗОЗ,
доразвита в чл.21, ал.3 от ЗОЗ предвижда възможността с учредяване на залога
върху търговското предприятие в договора да се предвидят и отделни активи,
върху които залогът да тежи дори и след отделянето им от предприятието.
Следователно
ЗОЗ регламентира две отделни и самостоятелни възможности за учредяване на залог
- залог върху съвкупности от машини и съоръжения и вземания или залог на
търговското предприятие. При залог на търговското предприятие е ясно, че той
обхваща и поглъща в себе си всички активи на търговеца, вкл. машини, съоръжения
и взимания, като в този случай посочването на отделни активи касае единствено
настъпваните на правни последици за тях при отделянето им от предприятието.
Поради това при залог на търговското предприятие Законодателят говори за
отделни активи, а не за съвкупности. Последното е друг вид залог, изрично
уреден в предходния чл.20 от ЗОЗ.
Ето
защо съдът намира, че търговецът разполага с възможността да прецени с оглед
преследваната цел какъв от уредените от чл.4 от ЗОЗ вид залог да учреди – дали
залог върху съвкупности или залог върху търговското си предпирятие.
С
представения по делото договор подобно разграничение от търговеца липсва като
от него двата различни залога се смесват в един институт наречен „залог върху
търговското предприятие, като съвкупност от отделни активи”. Тъй като подобна
правна конструкция ЗОЗ не урежда се налага тълкуване на волята на търговеца при
учредяване на залога. Съдът намира, че ответникът е учредил залог върху
съвупност от машини и съоръжения, индивидуализирани по Приложение № 1 и втори
залог върху съвкупност от свои вземания към трети лица по Приложение № 2, с
които залози е постигната целта на Договора за особен залог да се гарантират
задълженията му към „22 ЮЛИ ПЛЮС” ЕООД, както беше коментирано по-горе.
От
ответника не е изразявана воля за залог върху търговското му предприятие,
поради липсата на пълна негова индивидуализация. Това прави невъзможна
преценката за съотношението между балансовата стойност на търговското
предприятие към задълженията към „22 ЮЛИ ПЛЮС” ЕООД, което всъщност и не е
необходимо да се прави.
След
като ответникът е учредил залог върху съвкупности по смисъла на чл.4, ал.1, т.3
от ЗОЗ и следвало да заяви за вписване по партидата си в Търговския регистър
това именно обсотятелство. Заявяването за вписване на всяко друго
обстоятелство, в частност залог на търговското предприятие е заявяване на
несъществуващо обстоятелство. Длъжностното лице по регистрация е следвало да
констатира липсата на надлежно учреден залог върху търговското предприятие,
което като не е сторило и е вписало заявеното такова е извършило недопустимо
вписване. Правните последици от същото са, че пристъпването към изпълнение от
кредитора следва да бъде върху цялото търговско предприятие на ответника, а
това от своя страна определя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск,
тъй като залог на търговското предприятие не е учредяван.
По изложеното съдът намира, че следва да
признае за несъществуващо вписания в ТР на
17.04.2015г по партидата на „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ЕООД – гр.
Пловдив залог на търговското предприятие с номер
по ред на залог 001 със заложен кредитор „22 ЮЛИ ПЛЮС” ЕООД.
Съдът
не обсъжда в решението си наведените от ищеца оплаквания, че учредяването е
извършено без негово съгласие и с това е нарушен сключения между страните
договор за банков кредит, както и че учредяването е извършено между свързани
лица, тъй като тези обстоятелства не се отразяват на недействителността на
вписването в ТР, а водят до възникване за други видове отговорност за
поведението на ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
извършените в производството съдебни разноски, съобразно представения списък, в
размер на 80лв, дължими от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕСЪЩЕСТВУВАЩО вписаното на 17.04.2015г в Търговския регистър
по партидата на „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********
обстоятелство, а именно: вписване на залог на
търговското предприятие с номер по ред на залог
001 със заложен кредитор „22 ЮЛИ ПЛЮС” ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********
да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД – гр.София, ЕИК ********* сумата от 80лв за извършени пред
настоящата инстанция съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението заверен
препис от него да се изпрати на Агенцията по вписванията за обявяване в
търговския регистър по партидата на „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: