№ 100
гр. Пловдив , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330205632 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 515539-F536657/04.06.2020 г.
на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. П. П., на
основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на по 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5
вр. ал. 3 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез своя представител моли да се отмени НП, като
аргументира становището си с възражения за приложението на института на
маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Мотивите са свързани с липсата на настъпили
вредоносни последици от забавянето, първо констатирано нарушение, което е
инцидентно и отстраняването му веднага след установяването му. Не се представлява в
съдебно заседание. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице
маловажен случай поради закъснение от два месеца за извършване на дължимото
нарушение. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
Жалбоподателят „***“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС лице.
На 17.12.2019 г. свидетелят С. К. - ***, извършила служебна проверка на
дейността на дружеството жалбоподател. В хода на проверката било установено, че
дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало отчетните регистри по чл.
124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.11.2019 г. - 30.01.2019 г. в
законоустановения срок до 16.12.2019 г., включително.
На 23.12.2019 г. дружеството жалбоподател чрез своя представител получило
покана изх. № 70-00-15523-245/23.12.2019 г. от ТД на НАП Пловдив, с която се
уведомява да се яви в 7-дневен срок от получаването за подаване на справка
декларация по ЗДДС и отчетни регистри съгласно чл. 125 от ЗДДС и за съставяне на
АУАН за периода месец ноември 2019 г.
Отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС дружеството подало по електронен път
на 01.02.2020 г. и те били заведени с вх. № 16004192913/01.02.2020 г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F536657/05.02.2020 г. срещу дружеството
жалбоподател за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Актът е съставен в
присъствието на свидетел и представителя на дружеството. Подадено е писмено
възражение от дружеството против съставения акт, с което се сочат като уважителни
извинителни причини инцидентността на допуснатия пропуск, своевременното подава
на справки декларации и отчетни регистри, липсата на неблагоприятни последици,
както и обстоятелството, че това нарушение е първо.
За извършеното нарушение било издадено НП, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл.
179, ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
С. К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, възражение, покани от ТД на НАП Пловдив
изх. № 70-00-15523-245/23.12.2019 г., № 70-00-1035-255/23.01.2020 г., ведно с известия
за доставянето им, уведомление за приемане по електронен път на справка-декларация
за ДДС ведно с дневник за покупки и продажби вх. № 16004192913/01.02.2020 г.,
оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. Показанията съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства
и становището на жалбоподателя за действително закъснение в подаването на
отчетните регистри, изразено и във възражението подадено срещу АУАН, и самата
справката декларация, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
2
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за
деклариране на ДДС чрез подаването на справка декларация и отчетни регистри в
определения за това срок.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
С посочената разпоредба се задължават регистрираните по ЗДДС лица да
подават отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС - дневник за покупките и дневник за
продажбите, за съответния данъчен период заедно със справката-декларация до 14-о
число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Обстоятелството, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, се
установява по делото, включително от показанията на свидетелката, изцяло оценени с
доверие от съда. Също така то не е и спорно между страните. Следователно
дружеството жалбоподател е адресат на задължението за подаване на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС и годен субект на административното нарушение по чл.
125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за което е санкциониран с обжалваното НП.
Правилно в наказателното постановление е определен и срокът за изпълнение на
задължението за подаване на отчетните регистри за данъчния период 01.11.2019 г. -
31.11.2019 г. Последният съгласно правилото по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада с
календарния месец. Срокът е нормативен предвиден и той е до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период. В конкретния случай датата
14.02.2019 г. е била неработен ден, поради което жалбоподателят е могъл правомерно
да подаде отчетните регистри на 16.12.2019 г., като обоснован се явява изводът на
наказващия орган, че това е бил последният ден, до който е следвало да бъде
изпълнено задължението за подаването на отчетните регистри. В тази връзка правилно
е определена и датата на извършване на нарушението - 16.12.2019 г.
Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в съставомерно
3
бездействие от страна на жалбоподателя, който, като е бил задължен, не е подал в срок
до 16.12.2019 г. отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите,
за данъчен период месец ноември 2019 г. Нарушението е формално, поради което с
осъществяването на изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна
страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат.
Евентуалното настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от
нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото довършване. Те
биха могли да бъдат преценявани на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Самият факт на извършване на нарушението
(неподаването в срок на отчетните регистри) в достатъчна степен накърнява
защитаваните обществени отношения по осигуряване на отчетността в дейността на
регистрираните по ЗДДС лица и оправдава реализирането на
административнонаказателната отговорност на лицето като ответна мярка от страна на
държавата.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че макар
изпълнителното деяние на нарушението да е осъществено чрез бездействие, същото е
доказано по категоричен начин по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от
ЗДДС отчетните регистри се подават по електронен път при условията и по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а при постъпването на подадените
документи в електронната система на НАП се генерира входящ номер. От приложената
по преписката справка-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за
продажби се установява, че отчетните регистри са били подадени на дата 01.02.2020 г.
За извършеното действие по подаване на регистрите заедно със справката-декларация
по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е бил генериран вх. № 16004192913/01.02.2020 и е отразена
датата на действието. Подадената декларация се оцени от съда като годно
доказателство по делото и от нея се установява по категоричен начин, че отчетните
регистри за данъчен период м. ноември 2019 г., подадени от жалбоподателя, са приети
на дата 01.02.2020 г. Тъй като тази дата е след изтичането на срока за подаване на
отчетните регистри за процесния данъчен период, който в случая е изтекъл на
16.12.2019 г., то правилен и обоснован е изводът на административнонаказващия
орган, че регистрите не са били подадени в законоустановения срок.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в
настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за
доказано по делото дружеството жалбоподател да е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за които е наказано с
обжалваното наказателно постановление.
По наказанието:
Правилно описаните нарушения са съотнесени към съответстващата им
санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано
лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 ,
декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в
предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от
500 до 10 000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
4
санкция в нейния минимален размер от 500 лв. Следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба,
така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложена административно наказание
„имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение
на задължения към държавата при осъществяване на финансовата дейност. Не се
изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на
фиска чрез декларирането на данък върху добавената стойност, като в закона са
чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при
нарушения, които увреждат фискалните интереси на държавата. Тъй като конкретното
нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено
настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се неотразяване на
приходи в определен размер и съответно в реално ощетяване на фиска, но то на
практика води до възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи. Ето
защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер
на състава на отговорността по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС няма отношение при преценката
за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните
последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да
влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния
случай по чл. 93, т. 9 от НК.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че декларирането на данъка в
справка-декларация и отчетните регистри за съответния данъчен период чрез
подаването им до приходната агенция е станало след близо двумесечно забавяне от
датата, до която е следвало да бъде сторено. При бездействие с такава
продължителност деянието не би могло да се квалифицира като маловажен случай, тъй
като жалбоподателят е разполагал с достатъчно време да отстрани самоволно
противоправното състояние, настъпило в резултат от съставомерното му бездействие.
Не може да бъде възприето поведението му по деклариране за своевременно. Установи
се, че отчетните регистри са подадени на 01.02.2020 г. В същото време от делото е
очевидно, че представителят на дружеството по-рано е получил покана за съставянето
на АУАН във връзка с недекларирането им – на 30.01.2020 г. Следователно липсва
самоволност в отстраняването на последиците на нарушението и в самото изпълнение
на дължимото действие, а то е било плод на започнатото спрямо дружеството
административнонаказателно производство по налагане на санкция. Закономерен е и
изводът, че обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на
обществена опасност, каквато беше установена и по конкретното дело. То от своя
страна не попада в хипотезата на „маловажния случай“, независимо че е извършено за
първи път. Не се доказа от страна на жалбоподателят съществуването на основателна и
уважителна причина за пропускането на визирания срок. Липсата на настъпили вреди
5
не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото принципно не се
предвиждат вреди от извършеното нарушение.
Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е наложил
санкция в минимума за юридическите лица от 500 лв. за нарушението, което съдът
намира за законосъобразно и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не
са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. Същевременно наказателното
постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон, поради което
настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 515539-F536657/04.06.2020 г.
на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. П. П., на
основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на по 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5
вр. ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪДЖА „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6