Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260021
гр. Добрич 30.03.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
ХАРАЛАМБИЕВА
КАЛИПТЕН АЛИД
При участието на
секретаря Елица Александрова, разгледа докладваното от председателя Калина Димитрова в.н.ч.х.д. № 355 по описа
на ДОС за 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.313 и сл. от НК.
С
присъда № 260009 от 08.10.2020г. по н.ч.х.д. № 1297/2019г. Районен съд гр.Добрич
е признал подсъдимия И.О.О., с ЕГН – ********** ***, неосъждан, за виновен в това,
че:
На 13.09.2019 година,
около 18.00 часа в с.П. Д. обл.Д., на ул.”18-та”, пред дом № 2, в съучастие с
подс.Г.Г.С. ***, като съизвършител причинил на тъжителя И.К.С., с ЕГН **********
от с.П. Д., „лека телесна повреда”, изразяваща се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, съставляваща следните травматични
увреждания: дълбоко ожулване по гърба, две ожулвания по дясната мишница и на ляво коляно – престъпление по чл.130 ал.1
от НК.
На основание чл.78А
от НК ОСВОБОДИЛ подс.И.О.О., с ЕГН - ********** от наказателна отговорност,
като му наложил административно наказание
- "глоба" в размер на
1 000 /хиляда/ лева.
Признал
подс.Г.Г.С., с ЕГН – ********** ***, неосъждан за виновен в това, че:
На 13.09.2019 година,
около 18.00 часа в с.П. Д., обл.Д., на ул.”18-та”, пред дом № 2, в съучастие с
подс.И.О.О., като съизвършител причинил на тъжителя И.К.С., с ЕГН - ********** ***
„лека телесна повреда”, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, съставляваща следните травматични
увреждания: дълбоко ожулване по гърба, две ожулвания по дясната мишница и на ляво коляно - престъпление по чл.130 ал.1
от НК.
На
основание чл.78А от НК ОСВОБОДИЛ подс.Г.Г.С., с ЕГН - **********
от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание - "глоба"
в размер на
1 000 /хиляда/ лева
ОСЪДИЛ подс.И.О.О. и
подс.Г.Г.С. да заплатят солидарно на тъжителя И.К.С., с ЕГН - ********** сумата
от 4 800 лева /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за
причинени с деянието неимуществени вреди, предмет на предявения
граждански иск, ведно със законната лихва от датата на настъпване
на увреждането – 13.09.2019 г., до окончателното заплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата му част
за горницата от 4 800
лв. до 10 000 лв. като неоснователен по размер.
ОСЪДИЛ подс.И.О.О. с
гореснета самоличност да заплати сумата от 96,00 лева /деветдесет и шест лева/
по сметка на Районен съд - гр.Добрич, съставляваща една втора част от размера
на държавната такса от 4%, определена върху
уважената част от
гражданския иск.
ОСЪДИЛ подс.Г.Г.С. с
гореснета самоличност да заплати сумата от 96,00 лева /деветдесет и шест лева/
по сметка на Районен съд - гр.Добрич, съставляваща една втора част от размера
на държавната такса от 4%, определена върху
уважената част от
гражданския иск.
ОСЪДИЛ на основание чл.189, ал.3 НПК подс.И.О.О. с
гореснета самоличност да заплати на тъжителя И.К.С., с ЕГН - ********** сумата
от 1 482 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и два лева/, съставляваща
половината от общия размер на 2 964лв. сторени по делото съдебни разноски, във
връзка с изготвяне на съдебни експертизи и осъществено процесуално
представителство в хода на процеса.
ОСЪДИЛ на
основание чл.189, ал.3 НПК подс.Г.Г.С. с
гореснета самоличност да заплати на тъжителя И.К.С., с ЕГН - ********** сумата от 1 482лв., съставляваща половината от общия
размер на 2 964лв. сторени по делото съдебни разноски, във връзка с изготвяне на съдебни
експертизи и осъществено процесуално представителство в хода на процеса.
Недоволни
от така постановената присъда останали двамата подсъдими И.О.О. и Г.Г.С., които
я обжалват чрез процесуалния си представител в определения от закона срок. Навеждат са
доводи, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и неправилна. Отричат
извършеното деяние за което са осъдени като считат, че направените правни
изводи от ДРС не почиват на обективния
анализ на събраните по делото доказателства. Искат присъдата да бъде изцяло
отменена и в наказателната и в гражданско-правната част като
незаконосъобразна. След образуване на делото пред ДОС е постъпило
допълнение към тази жалба от двамата подсъдими и техния адвокат, в която се
навеждат изключително подробни доводи, че оспорват предявеното срещу двамата
обвинение по чл.130
ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, така също и алтернативно
по чл.130 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК
като незаконосъобразно и
необосновано и отново се иска присъдата
да бъде изцяло
отменена и в
двете й части.
Присъдата
е обжалвана и от частния тъжител И.К.С., чрез неговия защитник който навежда
доводи, че присъдата е неправилна с оглед наложените минимални наказания на
двамата подсъдими и редукцията на обезщетението за причинените неимуществени
вреди. Иска присъдата да бъде изменена, като бъде увеличен размера на наложените административни
наказания, а също и размерите на присъдените обезщетения за причинените неимуществени
вреди до предявения първоначално такъв.
В съдебно заседание жалбоподателите /подсъдимите/ лично и чрез
защитника си адв.Ж.Ж. поддържат жалбата така, както е подадена. Отново се
навеждат доводи за неправилно третиране на доказателствата по делото, поради
което се иска присъдата да бъде изцяло отменена, а двамата подсъдими да бъдат
признати за невиновни и оправдани по повдигнатото обвинение.
Единият от поверениците
на пострадалото лице – адв.О.Б. поддържа жалбата срещу присъдата и настоява за
увеличаване както на наложените наказания, така и на присъдените обезщетения.
Другият повереник - адв.Ц. Б. моли, жалбата на двамата подсъдими да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна както в наказателната, така и
в гражданско - правната част.
Въззивната инстанция,
след като прецени изложените в жалбите доводи, доказателствата по делото,
становищата на страните изложени в съдебното заседание и след цялостна проверка
на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, установи наличието на допуснати
процесуални нарушения в хода на производството пред първата инстанция. Без да
се занимава по съществото на делото, неговата фактология, както и с подадените
жалби, въззивната инстанция констатира, че при разглеждане на делото и
постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални нарушения,
накърняващи правата на страна в процеса и налагащи връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционният съд.
Производството пред
първата инстанция е било образувано по внесена на 09.10.2019г. в ДРС тъжба
от И.К.С. /чрез адв.О.Б./ против И.О.О. и Г.Г.С. за извършено от двамата деяние
по чл.130 ал.1 вр с чл.20 ал.2 от НК. В случая, в тъжбата изрично е посочено,
че деянието е извършено
в съучастие на И.О. и Г.С. като извършители. В първото по ред съдебно заседание
на 07.11.2019г. тъжителят и неговият защитник са заявили, че поддържат тъжбата
така, както е подадена и са поддържали доказателствените си искания както са
направени. В последствие са проведени няколко съдебни заседания на които са
събирани доказателства относно предявеното обвинение. На 08.10.2020г. е даден ход на съдебните прения,
като адв.О.Б. е заявил, че поддържат тъжбата така, както е предявена включително с
текстовете от наказателната част по
чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2
от НК.
Настоящата съдебна
инстанция приема, че присъдата е постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между юридическото и фактическото обвинение и
неяснота на присъдата и съответно на мотивите към нея. Видно от словесния текст
на диспозитива на присъдата подс.И.О. и подс.Г.С. са признати за виновни в
това, че на 13.09.2019г. в с.П. Д., в съучастие като съизвършители причинили на
И.С. „лека телесна повреда“, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, но цифром е посочен само текста
на чл.130 ал.1 от НК, т.е. по отношение и на двамата подсъдими, в диспозитива
на процесната присъда /цифром/ се инкриминира фактическо обвинение при което
посоченият признак по чл.20 ал.2 от НК липсва. Подобно несъответствие се
констатира и в мотивите към присъдата, където са изведени фактическите и
юридически признаци на престъплението, като в тях изобщо не е коментирано дали
наказанието е наложено на подсъдимите
за извършено от
тях деяние в
съучастие като съизвършители.
Установеното
несъответствие прави волята на съда неясна относно въпросите, визирани в чл.301
ал.1 т.2 от НПК, които трябва да получат ясно и категорично формулиран отговор в присъдата съгласно чл.305
ал.3 от НПК – и не дава възможност да се
установи каква е действителната воля на съда, като по този начин се нарушават
процесуалните права на подсъдимия, а именно правото му да узнае за извършването на какво именно деяние е признат за виновен,
съответно и осъден, като елемент от
съдържанието на правото му на защита. Посоченият порок от който страда
присъдата не дава възможност и на
въззивния съд да прецени правилна ли е присъдата, т. е. съответства ли тя на
фактите и закона. Констатираният порок засяга цялата присъда, поради което
настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл.314 ал.2 от НПК и предвид липсата на процесуална
възможност в рамките на въззивното
разглеждане на делото за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение
счита, че на основание чл.335 ал.2 вр. с
чл.348 ал.3 т.1 от НПК присъдата следва да
бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на Районен
съд гр.Добрич. В случая е накърнено
правото на подсъдимите да узнаят за какво точно са осъдени, като елемент от съдържанието
на правото им на защита, уредено в чл.15 от НПК и доразвито в чл.55 от НПК,
което в случая е било чувствително ограничено.
Допуснатите несъответствия в присъдата относно този факт,
за извършеното от подсъдимите деяние, за извършването на което е ангажирана
наказателната им отговорност представлява нарушение на процесуалните правила, което е съществено.
Съгласно чл.34 от НПК и чл.305 ал.3 и ал.4 от НПК, присъдата като съдебен акт,
представлява единство от две части – диспозитив и мотиви, като диспозитива
е логично продължение на мотивите и
затова те трябва да си съответстват. В този аспект следва да бъде отбелязано
следното: Процесуалното наказателно право не познава института на
"очевидната фактическа грешка", възприет в чл.247 от ГПК и при
констатираното несъотвествие на присъдата в наказателната й част,
единствената процесуална възможност
за изправянето на
този порок е
отмяна на присъдата
и връщане на делото
на първоинстанционния съд
за ново разглеждане
от друг състав. С оглед констатирания порок на
присъдата и предвид изложените по - горе
съображения за допуснати
съществени нарушения на
процесуални правила, налагащи отмяна на присъдата изцяло, въззивният съд
счита, че не следва да се произнася по
останалата част от възраженията в жалбите, тъй като преценката за правилното приложение на материалния закон,
следва да бъде извършена само при
положение, че при постановяването на присъдата са били спазени точно
изискванията на процесуалния
закон.
Допуснатите съществени процесуални
нарушения са довели до реално ограничаване правото на защита на подсъдимите,
като те не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция чрез изменение на
присъдата, а същевременно са отстраними, поради което присъдата следва да бъде
изцяло отменена на основание чл.335 ал.2 от НПК и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
Предвид изложеното и на основание чл.334
т.1 във вр. чл.335 ал.2 от НПК,
ОКРЪЖЕН
СЪД гр.ДОБРИЧ:
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260009 от 08.10.2020г. по н.ч.х.д. № 1297/2019г. по
описа на Районен съд гр.Добрич.
ВРЪЩА делото
на ДРС за ново разглеждане
от друг съдебен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.