Решение по дело №32/2021 на Районен съд - Варна

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 262703/28.10.2021 г.

 

гр. Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

            при участието на секретаря Илияна Илиева,

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д. № 32 по описа на РС-Варна за 2021 г.,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявен от „Ю.” ЕООД, ЕИК * срещу И.К.К., ЕГН **********, действащ чрез адв. Ц. А. в качесвтото ѝ на особен представител, назначенa по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца за сумата в размер от 59.94 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл. № *, сключен между ответника и „*“ ЕАД на 03.06.2014 г., изменен с допълнително споразумение от 05.04.2016 г., което вземане е прехвърлено от „*“ ЕАД на „С.Г.Г.“ ЕАД, което дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4643/02.09.2020 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 10634 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

            Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като издадената заповед е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск.

            Сочи се, че вземането произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № * от 03.06.2014 г., сключен между ответника и „*“ ЕАД. С договор за цесия от 16.10.2018 г. последният е цедирал вземанията в полза на „С.Г. Г.“ ЕАД, като ищецът от своя страна е закупил процесното вземане от „С. Г. Г.“ ЕАД на 01.10.2019 г. по силата на последващ договор за цесия. Твърди се, че условията по договора за далекосъобщителни услуги са подновени на 05.04.2016 г. с допълнително споразумение, с което са уредени условията за ползване на мобилен номер * с избран тарифен план “* * *” с месечна абонаментна такса в размер на 17.99 лева с ДДС, като ответникът се твърди да е добавил още +750 национални минути за 2.00 лева с ДДС, както и удвоени MB на максимална скорост * * за 1.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.

            Поддържа се, че ответникът е потребил и не заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца – за м.юни 2017 г. и м.юли 2017 г. Поради неплащане на ползваните мобилни услуги договорът бил едностранно прекратен от оператора, считано от 14.08.2017 г. В издадената фактура № ********** от 15.08.2017 г. операторът е начислил и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 59.94 лева, формирана от трикратния размер на месечните абонаменти за услугите на срочен абонамент, включително за допълнителните услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.

            По същество се моли предявеният иск да бъде уважен и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва факта на неплащане на процесната сума; инвокира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност; оспорва спазването на процедурата по уведомяване на длъжника за цедираното задължение, както и доказателствената стойност на ангажираните от ищеца писмени документи. По същество моли за отхвърляне на предявения иск.

            В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 16.09.2021 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявения иск като основателен. Твърди, че вземането не е погасено по давност, доколкото по време на извънредното положение, обявено от Народното събрание с решение от 13.03.2020 г., давността е спряла да тече по арг. от чл. 3 от ЗМДВИП.

            Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява. Чрез адв. Ц.А. поддържа отговора на исковата молба.

            Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 10634 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, която е предмет на настоящото производство, а именно 59.94 лева, представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на на договор с кл. № * от 05.04.2016 г., която сума е обективирана във фактура № **********/15.08.2017 г., като заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

            По делото са представени две допълнителни споразумения към договор за електронни съобщителни услуги за кл. № *, респективно от 03.06.2014 г. и 05.04.2016 г., които са двустранно подписани от ответника И.К. и представител на „*“ ЕАД, от които е видно, че първият се задължил да заплаща месечна абонаментна такса от 17.99 лева срещу предоставените телекомуникационни и интернет услуги и допълнителна сума от 1.99 лева за удвоени МВ на максимална скорост „* *”. Срокът на последното споразумение е за 24 месеца, т.е. до 05.04.2018 г. Договорено е между страните, че ако договорът бъде прекратен преди изтичане на срока по вина на абоната, включително поради неплащане на дължимите суми, същият дължи неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителните услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.

            От ангажираните Общи условия на договора между „*“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, се констатира, че е договорено между страните операторът едностранно да прекрати договора с абоната с 30 /тридесет/ дневно писмено предизвести при неплащане на дължимите такси в срок.

            Представени са и издадените от оператора счетоводни документи – фактура от 15.06.2017 г., материализираща сумата в размер от 40.51 лева с падеж 02.07.2017 г., дължима за доставените далекосъобщителни и интернет услуги; фактура от 15.07.2017 г., материализираща сумата от 53.38 лева с падеж 01.08.2017 г., дължима за доставените далекосъобщителни и интернет услуги и фактура от 15.08.2017 г. за сумата в размер от 131.58 лева с падеж 01.09.2017 г., включваща освен вземанията за предоставените мобилни и интернет услуги и тези за неустойка.

            От приобщените договори за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „*“ ЕАД и „С.Г. Г.“ ООД и от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Г.“ ООД и „Ю.“ ЕООД и извлечение от приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. се установява, че вземанията спрямо ответника са прехвърлени на ищцовото дружество, което е овластено да съобщи на длъжника-ответник новия титуляр на вземанията.

            По делото е ангажирано и потвърждение за прехвърляне на вземане, от което се констатира, че първоначалният цедент „*“ ЕАД потвърждава, че прехвърля в полза на „С.Г.Г.“ ООД сумата в общ размер от 81.90 лева, дължима от И.К..

            Към сезиралата съда искова молба е приложено и уведомление за цесия.    

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната неустойка, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

            Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД

 неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК