№ 5067
гр. Варна , 10.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в закрито заседание на десети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110108476 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна срещу ЕТ „ДЕСИ – СВЕТЛА СИМЕОНОВА“,
ЕИК *********, гр. Варна в условията на обективно кумулативно съединяване искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 29, ал. 1 от Правила за търговия с електрическа
енергия /ПТЕЕ/ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 748, 31
лв., претендирана като стойност на мрежова услуга „достъп до електроразпределителната
мрежа“ относно обект, находящ се в с. Градище, Област Габрово № 271, обективирана в
издадени фактури за времето от 11.08.2020г. до 10.03.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК – 15.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 24, 90 лв., считано от падежа на всяко
задължение по всяка фактура до 02.04.2021г., за които суми е издадена заповед №
1080/16.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5426/2021г. на Районен съд – Варна.
В исковата и уточняващата молба, ищецът твърди, че ЕТ „ДЕСИ – СВЕТЛА
СИМЕОНОВА“, е собственик на обект, находящ се в с. Градище, Област Габрово № 271,
придобит с договор за покупко – продажба от 27.12.2011г. от праводателя „РОСТА“ ЕООД
и присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД.
За времето от 11.08.2020г. до 10.03.2021г., ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД е издало
фактури, обективиращи стойността на мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“, която се дължи на ищеца по силата на чл. 29, ал. 1 от
Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, издадени въз основа на Закона за
енергетиката, доколкото небитовият клиент не е сключил договор с търговеца на
електрическа енергия по свободно договорени цени, респ. типов договор, на осн. § 15 ПЗР
на ЗЕ в срок до 30.09.2020г. и към настоящия момент.
Фактурите са издадени на праводателя на ответното дружество „РОСТА“ ЕООД, но
доколкото собствеността върху присъединения обект, е придобита от ЕТ „ДЕСИ – СВЕТЛА
СИМЕОНОВА“, то именно той дължи стойността на мрежовите услуги, изчислени на база
предоставената мощност за обекта и на основание ПТЕЕ.
В срока за отговор ответникът ЕТ „ДЕСИ – СВЕТЛА СИМЕОНОВА“ е релевирал
възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд и отнасянето му пред
1
Арбитражен съд – Варна при сдружение „ППМ“ /“Правна помощ и медиация“/, съобразно
разписаното в издадените първични счетоводни документи, предвиждащо, че споровете,
отнасящи се до настоящия договор (споразумение) подлежат на разглеждане от посочения
арбитражен съд.
Не се оспорват твърденията, че ответното дружество е придобило собствеността
върху присъединения към мрежата обект.
В предоставения срок, ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД твърди, че между страните
липсва валидна арбитражна клауза, доколкото фактурите не са подписани от клиента, респ.
не са осчетоводени от него.
За да се произнесе по възражението съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК предвижда, че страните по имуществен спор могат
да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни
права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение
или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона
за защита на потребителите.
С § 1 от Закона за изменение допълнение на ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ бр.
8/24.01.2017г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за
сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от
страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите /ДРЗЗП/. Според легалното определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 13, т. 1 ДРЗЗП, „потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност“.
В настоящия случай, арбитражната клауза, на която се позовава ответникът, е
уговорена в издадени фактури, чиято стойност се претендира с получател „РОСТА“ ЕООД,
явяващ се праводател на ответника, които са получени от него с връчване на препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея.
Доколкото ответникът сам се позовава на съществуването на валидна арбитражна
клауза, посочвайки, че всяка фактура е своеобразен договор, то следва да се приеме, че ЕТ
„ДЕСИ – СВЕТЛА СИМЕОНОВА“ се е съгласила споровете между страните да се отнесат
пред Арбитражен съд – Варна при сдружение „ППМ“ /“Правна помощ и медиация“/.
В случая, ответното дружество няма качество на „потребител“ по смисъла на § 13, т.
1 ДРЗЗП, тъй като е юридическо лице, което ползва обекта си за осъществяване на търговска
дейност и предвид наличие на арбитражно споразумение по чл. 19, ал. 1 ГПК, направеното
от ответното дружество възражение за неподведомственост на спора е основателно.
Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 15,
ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8476/2021г. по описа на Варненски
районен съд, поради неподведомственост на спора, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
едноседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3