Решение по дело №440/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 355
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20211700500440
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Перник, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500440 по описа за 2021 година
С решение № 260615 / 28.5.2021г.., постановено по гр. д. № № 06042 по
описа на съда за 2020г. по описа на Пернишкия районен съд СЪДЪТ е
отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Л. И. Г., Х. К. Г. и И. К. Х.,
и тримата с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат разделно, всеки
съобразно идеалната си част – Л. И. Г. – 4/6 ид. части, Х. К. Г. – 1/6 ид. част и
И. К. Х. – 1/6 ид. част, на ищцовото дружество сумата от 725,28 лева,
представляваща стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в ***, от които: главница в размер на
629,42 лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително и сумата
от 95,86 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от
10.07.2018г. до 06.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
1
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 03870/2020г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
Недоволен от така постановеното решение е останал
ищецът„Топлофикация Перник“ АД по делото, който в срок депозира
въззивна жалба, с която моли първоинстанционното решение да бъде
отменено като неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните
по делото доказателства. Излага доводи защо счита, че облигационната
връзка на ответниците с Дружеството е доказана. Сочи, че не споделя
доводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, правото на
собственост на процесния имот и че ответниците дължат сумите,
претендирани от ищеца, всяка съобразно своята част от съсобствеността, така
както са описани в петитума на исковата молба пред ПРС.
Насрещната страна Л. И. Г., Х. К. Г. и И. К. Х., и тримата чрез адв. В.
са подали писмен отговор. В отговоря изцяло са споделени доводите на
първоинстанционния съд и е посочено, че решението на ПРС е правилно и
законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено.
В проведеното пред ПОС открито с.з. и двете страни не са изпратили
представители по делото. Съдът е докладвал, че на 27.09.2021 г. е постъпила
молба от „Топлофикация - Перник“ АД, с която моли делото да бъде
разгледано в отсъствие на техните процесуални представители. Не възразяват
да се даде ход на делото, поддържат жалбата, няма възражения по доклада на
съда, няма да сочи доказателствени искания, в останалата част молбата има
характер на писмена защита.Представят списък за разноски, съгласно чл. 80
от ГПК. На 29.09.2021 г. е постъпила молба от адв. В., процесуален
представител на въззиваемите, с която уведомява съда, че е в невъзможност
да се яви в съдебното заседание по лични здравословни причини. Моли да се
даде ход на делото, не възразява по доклада на делото, няма да сочи други
доказателства, а в останалата част молбата има характер на писмена защита.
Моли за присъждане на разноски и пред двете инстанции в размер на
адвокатско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
2
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Пред първата инстанция са били предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник”
АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
„Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Л. И. Г., Х. К. Г. и И. К. Х., и тримата с
адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат разделно, всеки съобразно идеалната
си част, на ищцовото дружество сумата от 725,28 лева, представляваща
стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в ***, от които: главница в размер на 629,42 лева за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително и сумата от 95,86 лева,
представляваща законната лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до
06.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 03870/2020г. по описа на Районен
съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК. Претендират се и разноски.
В исковата молба се е твърдяло, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си
и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Твърди се, че облигационноправните взаимоотношения между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови
нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия, поради
което не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки
потребител. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия. Уточнява се, че от всеки един от
ответниците се претендира вземане, съответстващо на притежаваната от тях
идеални части, а именно: 4/6 ид. части на ответника Л. И. Г. и по 1/6 идеални
части за ответниците Х. К. Г. и И. К. Х..
3
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок,
ответниците, чрез пълномощника си, са депозирали писмен отговор пред
ПРС, в който оспорват по основание и размер предявените искови претенции.
Оспорват твърдението, че са собственици или ползватели на процесния
недвижим имот, респ. намират, че не следва да са страни в процеса. Оспорват
и твърдението, че всеки един от тях е притежател на посочените от ищеца
идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Релевират възражение за погасяване на вземанията по давност.
В хода на първоинстанционното производство са изслушани съдебно-
техническа и съдебно икономическа експертизи. По назначената съдебно-
икономическа експертиза са поставени допълнителни въпроси, на които
вещото лице е отговорило в допълнително заключение. Заключенията на
вещите лица не са оспорени от страните и са приети като доказателства по
делото.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе
предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението се явява и
допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 03870/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК,
както и в срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
4
предявените искове.
При анализ на писмените доказателства в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, настоящия съдебен състав достигна до извода, че неправилно
Районен съд гр.Перник е отхвърлил изцяло предявения иск от „Топлофикация
Перник“ ЕАД.
Настоящият състав ИЗЦЯЛО споделя извода на районен съд гр.Перник,
относно липсата на доказателства, че ответниците, настоящи въззиваеми,
нямат качеството на собственици или носители на вещно право на процесния
имот, поради липса на ангажирани надлежни доказателства в посочения
смисъл. Съдът намира, че както пред първата, така и пред настоящата
инстанция, това обстоятелство остава недоказано, като доказване на
твърдяното облигационно отношение между страните пред ПРС, ищецът,
настоящ жалбоподател е ангажирал следните писмени доказателства, а
именно: заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.07.1990г., заверено копие на
Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. № *** на името
на Л. И. Г., заверено копие от Декларация по чл. 14, чл. 27 и §2 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ и заверено копие на
Удостоверение за наследници с изх. № *** на името на К. Х. Г. От същите се
установява, че на 25.07.1990г. процесният недвижим имот е придобит от
лицето Х. Г. Г. От представеното заверено копие на Декларация по чл. 14, чл.
27 и §2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ се установява, че
същата е подадена от лицето К. Х. Г., а от посоченото по-горе Удостоверение
за наследници с изх. № *** се установява, че същото е починало на ***,
оставяйки за наследници ответниците Л. И. Г. – съпруга и децата си Х. К. Г. и
И. К. Х.. По делото, обаче, както правилно е посочил районният съд не са
представени писмени доказателства, които да обвързват ответниците с
лицето, закупило процесния недвижим имот, а именно: лицето Х. Г. Г.
Поради това и доколкото не са представени други доказателства, настоящият
съдебен състав, се солидаризира с изложеното от първата инстанция, като
намира, че в случая ПРС правилно и заключил, ищецът не е доказал, че
ответниците са съсобственици (с посочения от ищеца обем от права) или
носители на вещно право на ползване на процесния недвижим имот за
процесния период, което обстоятелство е и изрично оспорено от страна на
5
ответниците. Липсата на тази първа задължителна положителна предпоставка
за уважаване на исковете, а именно: наличието на облигационна връзка между
страните, води до липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно
основателността на исковете по размер. Следва само в допълнение да се
посочи във връзка с възраженията в жалбата, досежно естеството на
декларацията по чл. 14 ЗМДТ и релевираната съдебна практика от
въззивника, че същата касае случай, при които декларацията е била подадена
лично от лицето- ответник по делото и е доказвала неизгодни за него факти,
като настоящият случай не е такъв. В случая декларацията е подадено от
наследодателя на ответниците, а не от тях самите, поради което е
неоснователни са възраженията, застъпени в жалбата в посочения смисъл.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на
Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
което решението на Пернишкия районен съд, следва да бъде изцяло
потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема мотивите на Пернишкия
районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
Разноски:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемите имат право на разноски
по делото. Видно от докладвата по делото молба, приета от ПОС, то Адв. В.
претендира разноски и пред двете инстанции. Видно от решението на ПРС в
частта за разноските, съдът не е присъдил на ответната страна разноски, тъй
като същата не е доказала такива, което настоящият състав намира, че се
отнася и за производството пред ПОС, поради което на въззиваемите не
следва да се присъждат разноски, като същите не са доказали такива.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение №260615 / 28.5.2021г.., постановено по гр. д. №
06042 по описа на съда за 2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7