№ 21477
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110102227 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д. А. срещу В. С. С. и В. С. С..
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Д. Д., починал на 17.01.2020г.
Посочва се, че на 15.01.2020г. е бил информиран, че баща му се намира в интензивния
сектор на Окръжна болница в София, където починал на 17.01.2020г. След смъртта на баща
си, ищецът установил, че от банковата му сметка в периода 07.01.2020г.-20.01.2020г. била
изтеглена сумата от 23 296,89лв., за което бил уведомена Прокуратурата и е образувано
досъдебно производство. Изтъква, че баща му е бил в безпомощно състояние в този период,
от което ответниците са се възползвали, взели са дебитната му карта с ПИН кода и са
изтеглили посочената сума без негово съсгласие. С оглед на това, моли ответниците да
бъдат осъдени да заплатят сумата на ищеца.
Изискана е справка от СГП, като е постъпил отговор с вх. № 147016/25.04.2025г., в който се
посочва, че досъдебно производство с № 15033/2021г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. №
6960/2021г. по описа на СГП е образувано и се води за това, че за времето от 07.01. до
20.01.2020г. в гр. София при условията на продължавано престъпение са били използвани
данни от платежен инструмент - данни от банкова карта, без съгласието на титуляра Д. А. Д.
- престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като предстои решаване на
производството по същество.
При горните обстоятелства, съдът намира, че производството по настоящото дело следва да
бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 8 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2001
от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато при разглеждането на гражданскоправния спор
съдът констатира престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
спора, спирането на основание чл. 182, ал. 1, б. „д“ от ГПК от 1952 г. (отм.), респ. чл. 229, ал.
1, т. 5 от ГПК може да бъде постановено и без да е образувано наказателно преследване, т.е.
без да е нужно висящо дело с обуславящо значение за спряното. Разяснения в същия смисъл
са дадени и в мотивите към т. 2 от ТР № 5/2005 от 05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС, като тези
1
разяснения са доразвити в практиката на ВКС, обективирана в решение № 20/20.05.2021 г.
по гр. д. № 1372/2020 г. на IV-то гр. отд., решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г.
на IV-то гр. отд., решение № 502/28.11.2012 г. по гр. д. № 2/2012 г. на IV-то гр. отд.,
определение № 63/14.02.2022 г. по ч. търг. д. № 2700/2021 г. на I-во търг. отд., определение №
290/01.09.2020 г. по ч. търг. д. № 1303/2020 г. на I-во търг. отд. и др. Тази практика на ВКС
еднозначно приема, че процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск е
наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната
такава, когато деецът и извършеното от него деяние са идентични с тези, за които са
въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното
обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.
124, ал. 5 от ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде
спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 124,
ал. 1, т. 4 от ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Съдът винаги спира производството на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК, и без наличие на образувано наказателно дело, и независимо дали е
образувано досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни
обстоятелства и изходът на гражданския спор зависи от установяването им по надлежния
ред – когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършено от
делинквента престъпление - в този смисъл е и Решение № 233/18.12.2023г. по гр. д. №
4708/2022г. по описа на ВКС, IV ГО и др.
При съобразяване на цитираната практика и изложените по делото фактически твърдения,
както и установените обстоятелства по образувано досъдебно производство за престъпелние
по чл. 249, ал. 1 НК, свързано именно с действията, от които ищецът твърди, че е претърпял
вредите, чиято обезвреда търси в настоящото производство, изразяващи се в ползване на
данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра, то несъмнено е налице
хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и производството следва да бъде спряно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок
от връчването му на страните.
Делото да се докладва на всеки 3 месеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2